Джулай морнинг идва във Варна с фюжън вариант на мюзикъла

Джулай морнинг идва във Варна с фюжън вид на мюзикъла " Коса ", споделя маестро Страцимир Павлов часове преди да се срещна с публиката. " Предизвикателството е, че стилово като музика това е рок мюзикъл, споделя музикантът в диалог на Мартин Николов. Не инцидентно премиерата на спектакъла „ Коса ” на режисьора Борис Панкин съответствува с Джулай морнинг – един варненски празник на свободата, на плажа, на морето, на тези летни страсти. Спектакълът е реализиран в София преди години, само че в този момент в столицата на мюзикъла Варна имаме чест и наслада да го създадем още веднъж. Предизвикателството е най-много в стилово отношение. Ние като музиканти не сме най-силните рокаджии, само че се стараем. Естествено, че ще има джазов и етно отенък в нещата, само че мисля, че на хората ще има хареса този наш фюжън вид на „ Коса ”.

Трудно ли се смесват стиловете или те са си били към този момент напаснати и единственото, което се изисква от Вас е да ги интерпретирате?

Интерпретация е посоката, в която вървим, тъй като мисля, че желая да намерим нашия си образ на този музикален текст. Песните са международни шлагери. Аз откогато се помня ги знам тези текстове, а и публиката – също. Но ние желаеме да създадем нещо, което е нашето чувство за този мюзикъл. Мисля, че ще стане доста забавно.

Къде си позволявате волности?

По-голямо внимание обръщам на госпъл момента. Цялото обръщение за приятелство, тъждество, независимост, мир са понятия от християнската черква, само че по този метод са и в рок стила. Обръщаме внимание и на трансовите моменти, тъй като опиатите от 70-те години не са тези от 2021 година. И по тази причина би трябвало да преразгледаме темпото в някои моменти и положения, които тогава са били търсени, тъй като към този момент не резонират с хората като цяло.

Каква е атмосферата на мюзикъла?

Ние към този момент тръпнем в очакване да получим енергийното завъртане сред сцената и публиката. Като цяло мисля, че спектакълът е доста хипнотичен, доста зареждащ, доста бърз, шлагер след шлагер и доста въздействащ на финала.

Филмът на Милош Форман е международен филм, прочут, известен. „ Коса ” като мюзикъл сравним ли е с кино лентата?

Принципно бродуейският мюзикъл коса е доста друг от кино лентата в сюжетно отношение. Там героите са към един лагерен огън и стартират да си описват истории от житието и битието. Докато във кино лентата един млад новобранец отива да се бие във Виетнам и хората, които той среща преди военната комисия. А концепцията на режисьора Борис Панкин е да представим филмовата версия, а не истинската бродуейска пиеса.

Актуален ли е сюжетът към днешна дата? Онова е било антивоенен митинг.

Войните не са спрели и през днешния ден. Нито меркантилността, нито стремежът към власт, нито расовите разлики. На процедура духовната и прочувствена гражданска война, за която са се борили хората тогава, не мисля че се е случила. Сега има неща, които на моменти наподобяват по-добре, само че в други моменти наподобява, че се пързаляме стремително по баира. Така че освен е настоящо, само че дори е наложително това обръщение за ерата на водолея. Всичко, което стои зад това астрологично разбиране епоха на водолея – хилядолетие, в което ще господства интелектът, добрината, разбирателството и братството. Цялото шоу стартира с песента за ерата на водолея. Ние сега към този момент твърдо сме в тази епоха. Посланието на мюзикъла е: " Хора припомнете си, че ние би трябвало да живеем по друг метод ". Прекалено доста сме вкопчени в неща, които са преходни и приходящи. Любовта, братството, другарството - това са нещата, върху които би трябвало повече да се фокусираме.

А това използвано ли е през днешния ден?

Да, за какво да не е. Ерата на водолея е време за превключване на съзнанието. Съзнанието дефинира нашата действителност. Върху каквото си фокусиран, то работи като витамин. Ако обръщаш внимание на децата си, те ще бъдат здрави, щастливи, умни, интелигентни и възпитани. Ако се фокусираш върху работата си, то ти израстваш в нея. Всяко нещо, върху което фокусираш вниманието си, то работи като витамин върху това нещо. Затова в случай че можем да се фокусираме върху безконечните християнски и човешки полезности като обич, приятелство, съгласие, мир, то това ще даде витамина, който ще промени човешкия ни свят.

Тази американска история използвана ли е за българската реалност?

Тя действителността е идентична на всички места. Странно е, че преди време, когато отпътувах за Щатите видях един свят, в който ние живеем през днешния ден. Външният ни свят към този момент е моделиран по американски модел и живеем един подобен на американския метод на живот.

Т.е използван е 50 години по-късно

За да настигнем хората ние бягаме в противоположната посока и по този начин нещата закъсняват при нас. Но това си е една хубава балканска линия, която ни разрешава по-спокойно да си реализираме нещата без огромни стресове и революции. Нашите революции са мирни,  хвърляме яйца, бутилки, бомбички, само че не е като в други страни, където хората припират повече с готовност да се случат по-бързо нещата и смяната да пристигна. Но ние си го нагаждаме по нашенски.

Моментът, който е най-вдъхновяващ за Вас самия?

Моментът, в който се получава общата осцилация на единството, на това всички да усещаме в този миг едно и също нещо. Това е най-вдъхновяващото. Във всеки театър, в който може да се получи това чувство е ужасно, само че особено при този поради тематиката и сюжета е доста въздействащо, когато се случи.
Цялото изявление на Мартин Николов с маестро Страцимир Павлов можете да чуете тук: