Испанските избори са отражение на разделението в Европа
Джовани Легорано, Маркус Уокър
Уолстрийт джърнъл
В парламентарните избори в Испания няма очевиден победител. Тези избори са следващото доказателство, че политическият ландшафт в Европа е разграничено пространство, където антисистемните новаци " отхапват " гласове на гласоподавателите от обичайните партии, правейки все по-трудно сформирането на ръководещи обединения.
Нито една от партиите не получи повече от 30% от гласовете. Това затруднява основаването на ръководещо болшинство. Най-много гласове съумяха да завоюват левоцентристките социалисти отпред с премиера Педро Санчес. Техният резултат е малко под 29%, само че и това е незадоволително за сформирането на ръководещо болшинство. Ще им се наложи да съберат голяма коалиция, включвайки може би законодателите сепаратисти от Каталония - район, който се опита предходната година да се отдели от Испания.
Основната опозиционна мощ, Народната партия на Испания, придържаща се към консервативни възгледи, завоюва по-малко от 17% от гласовете. Това е най-лошият индикатор за цялата 30-годишна история на партията. Много от някогашните последователи на Народната партия минаха на страната на друга партия, а точно крайнодясната партия Вокс. За нея гласоподаваха 10% от гласоподавателите, на първо място тъй като тя зае твърда позиция против отделянето на Каталония. Вокс е първото съществено крайнодясно придвижване в Испания, появило след края на диктатурата на Франко през 1975 година
Все по-трудно става да се ръководят доста от европейските страни, защото старите партийни системи, в които преобладаваха умерени консерватори и умерени социалдемократи, отстъпват място на раздробени парламенти, в които вземат участие бунтовници против истеблишмента - " несъгласните ", включващи както крайнодесни, по този начин и крайнолеви. Добавете още и един блестящ и оглушителен демократичен център плюс (в случая на Испания) районни националисти. Получава се фрагментирана картина.
" Тази наклонност се популяризира из цяла Европа - споделя Федерико Санти, анализатор на политическите опасности в консултантската компания " Евразия Груп ". Той изяснява това с " неспособността на обичайните партии да се оправят с настояванията на гласоподавателите, провокирани от глобализацията, да вземем за пример - проблемите с имиграцията и растежа на интернационалната търговия ". Това по думите на Санти е станало повода за спада на известността на обичайните умерени партии и е послужило като подтик за появяването на нови политически придвижвания, от време на време с крайни възгледи.
Необходимостта от основаване на огромни обединения в доста страни заплашва способността на Европа да реагира бързо на изменящия се свят. Геополитическото съревнование сред Съединени американски щати и Китай оказва напън върху открития ред в интернационалната търговия, от който зависят множеството европейски стопански системи. Русия, демонстрираща все по-голяма убеденост, изпитва силата на европейската система за сигурност след " студената война ", до момента в който Тръмп слага под въпрос обичайния американски ангажимент за поддържане на европейската сигурност.
В Италия, Германия, Холандия и отвън тях десноцентристките и левоцентристките партии, които от десетилетия преобладаваха в политиката и построиха основата на днешния Европейски съюз, губят своите гласоподаватели. Създаването на комплицирани обединения в този момент се трансформира в нужда, с цел да се запазят на власт в необятния смисъл партиите с центристки политически възгледи. Двупартийните обединения, такива като обединението СДПГ/ХДС на канцлера на Германия Ангела Меркел, единствено ускориха разочарованието на гласоподавателите на обичайните партии. Мнозина избраха новите партии: екологичните " зелени " и крайнодясната " Алтернатива за Германия ".
За последните две години главните консервативни и левоцентристки партии във Франция и Италия претърпяха съкрушителни провали. На промяна пристигнаха " гръмогласни новаци ". Широк политически набор от " бунтовници ", от подкрепящия Европейски Съюз, центристки настроения французин Макрон до италианската Лига, с демонстрациите й на родните италиански корени, а също по този начин лявото " Движение пет звезди " - целият този набор демонстрира какъв брой нестабилни са станали електоратите в Европа.
Във Англия на изборите за Европейски парламент се чака, че преобладаващите в продължение на доста години консерватори и лейбъристи с кръв ще дадат гласовете си на популистките " възмутители на спокойствието ", докарали в страната Брекзит. Нещичко ще получат и другите нови групи, оповестили се против Брекзит. По този метод гласоподавателите демонстрират недоволството си от това, че страната им продължава да е в комплицирани връзки с Евросъюза.
В по-голямата част от континентална Европа политиката се базираше на схемата, при която в центъра на политическата система стоеше десноцентристка партия, подкрепяна от църквата, или левоцентристка с връзки със синдикатите. Днес обаче европейците се усещат все по-малко ангажирани с която и да е партия и към това би трябвало да се добави и отчуждаването от технократския политически хайлайф.
Бавното възобновяване на европейската стопанска система след финансовата рецесия от 2008 година и последвалият я мигрантски напор от Близкия изток и Африка през 2015-а единствено умножиха недоволството на популацията от обичайните партии.
Испанските избори в прочут смисъл отразиха европейските трендове в леко променен тип. В Германия, Франция и Холандия позиции губеха на първо място левоцентристките партии, доминирали в тези страни от десетилетия и построили днешния Европейски Съюз. А испанският социалист Санчес, назад, усили каузи на гласовете, дадени за социалистите. Загубата на " центристки " гласове е най-много за сметка на неговите десноцентристки, консервативни съперници от Народната партия. Те получиха близо два пъти по-малко места, в сравнение с изборите през 2016 година
Санчес, който даде обещание да усили обществените помощи и данъчното облагане на огромните корпорации, се опита да възвърне връзките с представителите на работническата класа. Правителството под негово управление също по този начин неотдавна усили минималната работна заплата в Испания с 22 %.
Успехът му може да въодушеви другите левоцентристки партии в Европа да отстояват своите леви възгледи. От 90-те години тези партии отделят повече внимание на икономическата успеваемост, в сравнение с обичайните левоцентристки тематики, свързани с въпросите на обществената правдивост.
" Дойде време да поговорим за равенството - споделя Хуан Антонио Караскосо, 58-годишен монтьор от предградие на Мадрид, по време на протест, проведен от Социалистическата партия в навечерието на изборите. - През тези години не беше направено доста, по тази причина се надявам, че те най-малко ще стартират да работят. "
Народната партия пострада най-вече от увеличаващата се известност на Вокс на фона на напрежението, провокирано от каталонския фракционизъм.
" Реших да гласоподавам за Вокс, тъй като те са за единството на Испания - споделя Ева Еспаня, 43-годишна дама, управител в мадридска компания за публично хранене. - Тази партия разреши на испанците свободно да показват патриотичните си усеща, без да се опасяват, че ще ги нарекат фашисти или франкисти (привърженици на режима на десния деспот Франко, управлявал сред 1939 и 1975 г.) " - споделя тя.
По-рано Еспаня е гласувала за Народната партия, в този момент обаче мнението й е променено: " Дойде краят на двупартийната система в Испания. Дойде времето на новите хрумвания, планове, новите партии и новите хора, които ще пазят патриотичните усеща на хората, казвайки: аз съм испанец ".
Уолстрийт джърнъл
В парламентарните избори в Испания няма очевиден победител. Тези избори са следващото доказателство, че политическият ландшафт в Европа е разграничено пространство, където антисистемните новаци " отхапват " гласове на гласоподавателите от обичайните партии, правейки все по-трудно сформирането на ръководещи обединения.
Нито една от партиите не получи повече от 30% от гласовете. Това затруднява основаването на ръководещо болшинство. Най-много гласове съумяха да завоюват левоцентристките социалисти отпред с премиера Педро Санчес. Техният резултат е малко под 29%, само че и това е незадоволително за сформирането на ръководещо болшинство. Ще им се наложи да съберат голяма коалиция, включвайки може би законодателите сепаратисти от Каталония - район, който се опита предходната година да се отдели от Испания.
Основната опозиционна мощ, Народната партия на Испания, придържаща се към консервативни възгледи, завоюва по-малко от 17% от гласовете. Това е най-лошият индикатор за цялата 30-годишна история на партията. Много от някогашните последователи на Народната партия минаха на страната на друга партия, а точно крайнодясната партия Вокс. За нея гласоподаваха 10% от гласоподавателите, на първо място тъй като тя зае твърда позиция против отделянето на Каталония. Вокс е първото съществено крайнодясно придвижване в Испания, появило след края на диктатурата на Франко през 1975 година
Все по-трудно става да се ръководят доста от европейските страни, защото старите партийни системи, в които преобладаваха умерени консерватори и умерени социалдемократи, отстъпват място на раздробени парламенти, в които вземат участие бунтовници против истеблишмента - " несъгласните ", включващи както крайнодесни, по този начин и крайнолеви. Добавете още и един блестящ и оглушителен демократичен център плюс (в случая на Испания) районни националисти. Получава се фрагментирана картина.
" Тази наклонност се популяризира из цяла Европа - споделя Федерико Санти, анализатор на политическите опасности в консултантската компания " Евразия Груп ". Той изяснява това с " неспособността на обичайните партии да се оправят с настояванията на гласоподавателите, провокирани от глобализацията, да вземем за пример - проблемите с имиграцията и растежа на интернационалната търговия ". Това по думите на Санти е станало повода за спада на известността на обичайните умерени партии и е послужило като подтик за появяването на нови политически придвижвания, от време на време с крайни възгледи.
Необходимостта от основаване на огромни обединения в доста страни заплашва способността на Европа да реагира бързо на изменящия се свят. Геополитическото съревнование сред Съединени американски щати и Китай оказва напън върху открития ред в интернационалната търговия, от който зависят множеството европейски стопански системи. Русия, демонстрираща все по-голяма убеденост, изпитва силата на европейската система за сигурност след " студената война ", до момента в който Тръмп слага под въпрос обичайния американски ангажимент за поддържане на европейската сигурност.
В Италия, Германия, Холандия и отвън тях десноцентристките и левоцентристките партии, които от десетилетия преобладаваха в политиката и построиха основата на днешния Европейски съюз, губят своите гласоподаватели. Създаването на комплицирани обединения в този момент се трансформира в нужда, с цел да се запазят на власт в необятния смисъл партиите с центристки политически възгледи. Двупартийните обединения, такива като обединението СДПГ/ХДС на канцлера на Германия Ангела Меркел, единствено ускориха разочарованието на гласоподавателите на обичайните партии. Мнозина избраха новите партии: екологичните " зелени " и крайнодясната " Алтернатива за Германия ".
За последните две години главните консервативни и левоцентристки партии във Франция и Италия претърпяха съкрушителни провали. На промяна пристигнаха " гръмогласни новаци ". Широк политически набор от " бунтовници ", от подкрепящия Европейски Съюз, центристки настроения французин Макрон до италианската Лига, с демонстрациите й на родните италиански корени, а също по този начин лявото " Движение пет звезди " - целият този набор демонстрира какъв брой нестабилни са станали електоратите в Европа.
Във Англия на изборите за Европейски парламент се чака, че преобладаващите в продължение на доста години консерватори и лейбъристи с кръв ще дадат гласовете си на популистките " възмутители на спокойствието ", докарали в страната Брекзит. Нещичко ще получат и другите нови групи, оповестили се против Брекзит. По този метод гласоподавателите демонстрират недоволството си от това, че страната им продължава да е в комплицирани връзки с Евросъюза.
В по-голямата част от континентална Европа политиката се базираше на схемата, при която в центъра на политическата система стоеше десноцентристка партия, подкрепяна от църквата, или левоцентристка с връзки със синдикатите. Днес обаче европейците се усещат все по-малко ангажирани с която и да е партия и към това би трябвало да се добави и отчуждаването от технократския политически хайлайф.
Бавното възобновяване на европейската стопанска система след финансовата рецесия от 2008 година и последвалият я мигрантски напор от Близкия изток и Африка през 2015-а единствено умножиха недоволството на популацията от обичайните партии.
Испанските избори в прочут смисъл отразиха европейските трендове в леко променен тип. В Германия, Франция и Холандия позиции губеха на първо място левоцентристките партии, доминирали в тези страни от десетилетия и построили днешния Европейски Съюз. А испанският социалист Санчес, назад, усили каузи на гласовете, дадени за социалистите. Загубата на " центристки " гласове е най-много за сметка на неговите десноцентристки, консервативни съперници от Народната партия. Те получиха близо два пъти по-малко места, в сравнение с изборите през 2016 година
Санчес, който даде обещание да усили обществените помощи и данъчното облагане на огромните корпорации, се опита да възвърне връзките с представителите на работническата класа. Правителството под негово управление също по този начин неотдавна усили минималната работна заплата в Испания с 22 %.
Успехът му може да въодушеви другите левоцентристки партии в Европа да отстояват своите леви възгледи. От 90-те години тези партии отделят повече внимание на икономическата успеваемост, в сравнение с обичайните левоцентристки тематики, свързани с въпросите на обществената правдивост.
" Дойде време да поговорим за равенството - споделя Хуан Антонио Караскосо, 58-годишен монтьор от предградие на Мадрид, по време на протест, проведен от Социалистическата партия в навечерието на изборите. - През тези години не беше направено доста, по тази причина се надявам, че те най-малко ще стартират да работят. "
Народната партия пострада най-вече от увеличаващата се известност на Вокс на фона на напрежението, провокирано от каталонския фракционизъм.
" Реших да гласоподавам за Вокс, тъй като те са за единството на Испания - споделя Ева Еспаня, 43-годишна дама, управител в мадридска компания за публично хранене. - Тази партия разреши на испанците свободно да показват патриотичните си усеща, без да се опасяват, че ще ги нарекат фашисти или франкисти (привърженици на режима на десния деспот Франко, управлявал сред 1939 и 1975 г.) " - споделя тя.
По-рано Еспаня е гласувала за Народната партия, в този момент обаче мнението й е променено: " Дойде краят на двупартийната система в Испания. Дойде времето на новите хрумвания, планове, новите партии и новите хора, които ще пазят патриотичните усеща на хората, казвайки: аз съм испанец ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ