Икономика и война - прогнозите на един анализатор и стратег
Джордж Фридман, Геополитикал фючърс
Американската стопанска система, която е най-голямата и най-динамичната в света, е геополитически въпрос. И сега тя се намира в предсказуем интервал на дисфункция. Той е сравняван – и съгласно мен с право - със разтърсванията през 70-те години на предишния век. През 1975 година безработицата доближи 8,2 %, през 1980 година инфлацията доближи 14,4 %, а през 1979 година лихвените проценти бяха 11,2 %. Купих първата си къща през 1978 година при 19% рента. Това беше мъчно време и беше тясно обвързвано с войната във Виетнам.
Линдън Б. Джонсън наследи тази война и я засилва. Съединени американски щати бяха изправени пред избори през 1964 година и още едни през 1968 година По това време нещата във Виетнам не вървяха добре. За Джонсън може би по-важно беше това, което той назова " Великото общество " - огромен и доста безценен опит за водене на война с бедността. Той беше изправен пред избора сред " оръжията и маслото ". Мащабната обществена стратегия и пълномащабната война бяха несъвместими, само че Джонсън беше идеологически зает със обществената стратегия и не можеше да се откаже от войната. Той реши да направи и двете. Именно в този миг стартира икономическата рецесия, която избухна през 70-те години на ХХ век.
Оръжието и маслото означаваха или масирано взимане на заеми, или масирано разхлабване от страна на Федералния запас. Всички желаеха да се причислят към Джонсън, с цел да си вземат парче от тортата и да го изядат. Резултатът беше по едно и също време отпечатване на пари и взимане на заеми, което докара до голяма инфлация и намаляване на $.
Избраният по -късно Ричард Никсън наследи освен войната във Виетнам, само че и стопанска система, която изглеждаше, че излиза отвън надзор. През август 1970 година той направи съвсем по едно и също време две неща: Наложи заледяване на цените и заплатите за 90 дни и се отхвърли от златния стандарт, открит със съглашението от Бретън Уудс. Това съглашение задължаваше Вашингтон да трансформира доларите в злато по 35 $ за тройунция. Внезапното заледяване на цените сковава стопанската система, а отводът от златния стандарт направи $ по-нестабилен. Най-общо казано, той понижи цената си и докара до инфлация.
Нивото на безработица се увеличи, защото уволненията бяха единственият метод да се ръководят разноските. Лихвените проценти и инфлацията се покачиха. Изглеждаше, че всичко е отвън надзор, само че същинският удар занапред предстоеше. През октомври 1973 година, когато Никсън беше заседнал в абсурда " Уотъргейт ", Египет и Сирия изненадаха Израел със зашеметяваща и непредвидена офанзива. Съединени американски щати се въздържат да поддържат Израел, само че когато Израел стартира да изпитва дефицит на артилерийски снаряди и други артикули от първа нужда, Съединени американски щати започнаха да обезпечават доставки по въздуха. В отговор арабските производители на нефт постановиха петролно ембарго на Съединени американски щати и на другите поддръжници на Израел, изключително в Европа. Това беше замайващ удар върху американската стопанска система, а цените на петрола освен се покачиха, само че и той самият стана недосегаем. На бензиностанциите, където имаше гориво, се образуваха опашки от коли, дълги половин миля. Нефтът беше съществена стока, а той беше недосегаем. Инфлацията се увеличи. Безработицата набъбна, защото предприятията затвориха. Лихвените проценти се покачиха, защото банките опазиха запасите си. Петролното ембарго измежду някои производители продължи с месеци. Не е пресилено да се каже, че американската и другите стопански системи вървяха към срив. Политическите маневри, които бяха повлияли на американската стопанска система през предходните години, в този момент изглеждаха незначителни.
Това, което стартира с Виетнамската война, се ускори с Арабско-израелската война. Истинската болежка настъпи едвам при започване на 80-те години, когато нова политическа парадигма се сблъска с концепцията, че инфлацията и високите лихвени проценти освен засягат персоналния живот, само че и фрапантно лимитират вложенията и на собствен ред отварят вратата за японския експорт. Промяната в данъчния кодекс, която усили вложенията и понижи потреблението, реши проблемите, основани първо от войната, а по-късно от политиката. Случи се по този начин, президентът Роналд Рейгън нямаше различен избор, с изключение на да организира политиката, която организираше. Това, което стартира с оръжия и масло, приключи с капитал, който задвижи софтуерния взрив.
Лесно е да се упрекват Джонсън и Никсън, само че те изпълняваха политики, изисквани от обществото. Обществеността искаше проблемите да бъдат решени без разноски за нея. Тъй като това беше невероятно, политическата система сътвори илюзията за решение. Тази заблуда задоволяваше краткосрочните претенции на обществото - претенции, които постоянно приключват по-болезнено, в сравнение с то си е представяло.
С други думи, войната поражда непредвидени последствия. Друга война наложи изключителни компликации, само че докара до разтърсвания в политическата система. Както съм писал и на други места, по този начин работи нашата просвета. В нашата ера краят на цикъла стартира с COVID-19, който имаше същия унищожителен резултат като войната и породи същия плевел яд. Той беше последвана от друга война - в Украйна, която има голям резултат върху международната икономическа система. Инфлацията внезапно нараства, а лихвените проценти се повишават.
Ако моят модел следва курса, политическата система няма да може да реши проблемите преди края на десетилетието. Разбира се, ще упрекваме политиците за протичащото се, защото това е американска традиция. Неудържимият развой предизвиква болежка, а чудесата, изисквани от обществото, ще влошат нещата. Политиците ще бъдат упрекнати. Но това почиства системата и ни приготвя за бъдещето. /БГНЕС
*Джордж Фридман е интернационално приет геополитически прогнозист и пълководец по интернационалните въпроси, създател и ръководител на Geopolitical Futures.
Американската стопанска система, която е най-голямата и най-динамичната в света, е геополитически въпрос. И сега тя се намира в предсказуем интервал на дисфункция. Той е сравняван – и съгласно мен с право - със разтърсванията през 70-те години на предишния век. През 1975 година безработицата доближи 8,2 %, през 1980 година инфлацията доближи 14,4 %, а през 1979 година лихвените проценти бяха 11,2 %. Купих първата си къща през 1978 година при 19% рента. Това беше мъчно време и беше тясно обвързвано с войната във Виетнам.
Линдън Б. Джонсън наследи тази война и я засилва. Съединени американски щати бяха изправени пред избори през 1964 година и още едни през 1968 година По това време нещата във Виетнам не вървяха добре. За Джонсън може би по-важно беше това, което той назова " Великото общество " - огромен и доста безценен опит за водене на война с бедността. Той беше изправен пред избора сред " оръжията и маслото ". Мащабната обществена стратегия и пълномащабната война бяха несъвместими, само че Джонсън беше идеологически зает със обществената стратегия и не можеше да се откаже от войната. Той реши да направи и двете. Именно в този миг стартира икономическата рецесия, която избухна през 70-те години на ХХ век.
Оръжието и маслото означаваха или масирано взимане на заеми, или масирано разхлабване от страна на Федералния запас. Всички желаеха да се причислят към Джонсън, с цел да си вземат парче от тортата и да го изядат. Резултатът беше по едно и също време отпечатване на пари и взимане на заеми, което докара до голяма инфлация и намаляване на $.
Избраният по -късно Ричард Никсън наследи освен войната във Виетнам, само че и стопанска система, която изглеждаше, че излиза отвън надзор. През август 1970 година той направи съвсем по едно и също време две неща: Наложи заледяване на цените и заплатите за 90 дни и се отхвърли от златния стандарт, открит със съглашението от Бретън Уудс. Това съглашение задължаваше Вашингтон да трансформира доларите в злато по 35 $ за тройунция. Внезапното заледяване на цените сковава стопанската система, а отводът от златния стандарт направи $ по-нестабилен. Най-общо казано, той понижи цената си и докара до инфлация.
Нивото на безработица се увеличи, защото уволненията бяха единственият метод да се ръководят разноските. Лихвените проценти и инфлацията се покачиха. Изглеждаше, че всичко е отвън надзор, само че същинският удар занапред предстоеше. През октомври 1973 година, когато Никсън беше заседнал в абсурда " Уотъргейт ", Египет и Сирия изненадаха Израел със зашеметяваща и непредвидена офанзива. Съединени американски щати се въздържат да поддържат Израел, само че когато Израел стартира да изпитва дефицит на артилерийски снаряди и други артикули от първа нужда, Съединени американски щати започнаха да обезпечават доставки по въздуха. В отговор арабските производители на нефт постановиха петролно ембарго на Съединени американски щати и на другите поддръжници на Израел, изключително в Европа. Това беше замайващ удар върху американската стопанска система, а цените на петрола освен се покачиха, само че и той самият стана недосегаем. На бензиностанциите, където имаше гориво, се образуваха опашки от коли, дълги половин миля. Нефтът беше съществена стока, а той беше недосегаем. Инфлацията се увеличи. Безработицата набъбна, защото предприятията затвориха. Лихвените проценти се покачиха, защото банките опазиха запасите си. Петролното ембарго измежду някои производители продължи с месеци. Не е пресилено да се каже, че американската и другите стопански системи вървяха към срив. Политическите маневри, които бяха повлияли на американската стопанска система през предходните години, в този момент изглеждаха незначителни.
Това, което стартира с Виетнамската война, се ускори с Арабско-израелската война. Истинската болежка настъпи едвам при започване на 80-те години, когато нова политическа парадигма се сблъска с концепцията, че инфлацията и високите лихвени проценти освен засягат персоналния живот, само че и фрапантно лимитират вложенията и на собствен ред отварят вратата за японския експорт. Промяната в данъчния кодекс, която усили вложенията и понижи потреблението, реши проблемите, основани първо от войната, а по-късно от политиката. Случи се по този начин, президентът Роналд Рейгън нямаше различен избор, с изключение на да организира политиката, която организираше. Това, което стартира с оръжия и масло, приключи с капитал, който задвижи софтуерния взрив.
Лесно е да се упрекват Джонсън и Никсън, само че те изпълняваха политики, изисквани от обществото. Обществеността искаше проблемите да бъдат решени без разноски за нея. Тъй като това беше невероятно, политическата система сътвори илюзията за решение. Тази заблуда задоволяваше краткосрочните претенции на обществото - претенции, които постоянно приключват по-болезнено, в сравнение с то си е представяло.
С други думи, войната поражда непредвидени последствия. Друга война наложи изключителни компликации, само че докара до разтърсвания в политическата система. Както съм писал и на други места, по този начин работи нашата просвета. В нашата ера краят на цикъла стартира с COVID-19, който имаше същия унищожителен резултат като войната и породи същия плевел яд. Той беше последвана от друга война - в Украйна, която има голям резултат върху международната икономическа система. Инфлацията внезапно нараства, а лихвените проценти се повишават.
Ако моят модел следва курса, политическата система няма да може да реши проблемите преди края на десетилетието. Разбира се, ще упрекваме политиците за протичащото се, защото това е американска традиция. Неудържимият развой предизвиква болежка, а чудесата, изисквани от обществото, ще влошат нещата. Политиците ще бъдат упрекнати. Но това почиства системата и ни приготвя за бъдещето. /БГНЕС
*Джордж Фридман е интернационално приет геополитически прогнозист и пълководец по интернационалните въпроси, създател и ръководител на Geopolitical Futures.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ