IN MEMORIAM 6 истории на Джон Лоутън
Джон Лоутън е роден на 11 юли 1946 година в Халифакс, Англия. Започва музикалната си кариера в Норд Шийлдс през 60-те. През 1969 година се реалокира в Западна Германия, където му оферират работа като артист в рокгрупата Lucifer`s Friend. С тях има 9 студийни албума. През 1976-а се причислява към групата " Юрая Хийп ", с които записва албумите Innocent Victim, Firefly, Fallen Angel и Live `79 и в продължение на 4 години концертират в Европа и Съединени американски щати. Сред шлагерите, които записват и извършват дружно, са Sympathy, Lady In Black, Free Me, Wise Man, Come Back to Me и други
След раздялата образува групата GunHill, преименувана през 1994 година на JLB - John Lawton Band. У нас Лоутън е известен още от времето, когато е глас на " Юрая Хийп ", само че след първия си концерт в Каварна през 2004 година постоянно концертира у нас и онлайн. Всяка година на 1 юли изпълняваше на морския бряг July Morning. В последните години записваше с доктор Милен Врабевски за неговата компания Intellingent Music. Заедно работят над албумите The Power of Mind и My Kind of Loving.
Джон Лоутън умря ненадейно на 29 юни, а за гибелта му бе обявено през днешния ден. Публикуваме в негова памет 6-те истории, които той описа пред " Сега " преди седем години.
-----
1. Бронхит и вечерен час
Роден съм в Халифакс, графство Йоркшир, и първото, което помня от детството си, беше тежък бронхит. Градът беше индустриална зона и фамилният доктор посъветва родителите ми да се реалокират някъде, където въздухът е по-чист. Преместихме се и новият ни дом беше в Уитли бей, град край морето в Североизточна Англия. Родителите му купиха там огромна къща и я трансфораха в хотелче. Първите 6 месеца прекарах безусловно на плажа. Морският въздух значително ми оказа помощ... другояче можеше и да не пропея.
Родителите ми обичаха музиката, въпреки никой от тях да не владееше инструмент. Вкъщи постоянно звучеше музика... израснах, слушайки всевъзможни стилове - татко ми притежаваше купчина плочи на 78 оборота. В първата ми група " The Denes " бяхме четирима съученици. Никой от нас нямаше опит с нищо - нито с пеене, нито със свирене. Реши се аз да бъда артистът - не знам за какво, може би тъй като, когато бях на 7, помагах край олтара в локалната черква.
Тъй като всички бяхме под 18 години, ни беше разрешено да свирим в клубове единствено денем - не бяхме допускани до сцена вечер. Честно казано, не си припомням дали ни е бивало - не сме се отличили с някакви огромни триумф. Често се чудя по какъв начин се е развил животът на останалите момчета, за жалост прекъснахме връзка доста от дълго време.
2. С " Юрая Хийп "
Присъединих се към тях, откакто истинският артист Дейвид Байрън беше уволнен.
По това време живеех в Германия и свирех в групата " Приятелят на Луцифер " ( " Луцифер`с френд " ). Бях добър другар с момчетата от група " Мъд ", много известна във Англия в тези години. Те имаха касета със записи на моята тайфа и я предложили на " Хийп ", до момента в който те били в търсене на заместител за Байрън...
Обадиха ми се по телефона и ме поканиха на прослушване в Лондон - по това време аз живеех в Хамбург. Накратко, " получих работата ", побеждавайки някои доста известни по това време имена - измежду тях и Дейвид Ковърдейл. Предполагам, че просто се случих на точното място в точното време. Турнетата с " Юрая Хийп " ме водиха тук-там и в страни, за които доста млади музиканти мечтаят... имаме доста истории " зад кулисите ", биха изпълни цялостен един вестник единствено те. Но в тях за забъркани и доста музиканти от други групи, та в случай че загатна някое име, може да се вкарам в пакост. Затова ще опиша няколко истории, свързани с песните ни.
Free Me се роди в самия завършек на записите за албума ни Innocent Victim. Първо смятахме, че тя е прекомерно " поп " за рокбанда като нас. След известно мъдруване и я записахме и тя стана нашия максимален шлагер по света... и първият №1 сингъл на " Юрая Хийп ". Що се отнася до Lady in Black, тя бе написана от нашия кийбордист Кен Хенсли. Жената, въодушевила песента, го преследвала от концерт на концерт, носейки дълга черна мантия. Един ден тя почукала на вратата на хотелската му стая... никой по този начин и не разбра името й, само че таман в това е чара на историята и на песента.
3. Срещи с огромните
Една от вечерите, които в никакъв случай няма да не помни, беше концертът в " Ройъл Албърт Хол " през октомври 1975 година (тогава Лоутън взема присъединяване в единственото концертно осъществяване на концептуалната творба на Роджър Гловър ButterflyBall - б.р). Бяхме на сцената дружно с някои от най-великите в музикалния бизнес - Роджър Гловър, Дейвид Ковърдейл, Глен Хюз и починалия Джон Лорд... участваха и артисти, измежду които чудесния Винсънс Прайс - прочут основно с функциите си във филми на ужаса.
Върховият миг беше финалната ария на шоуто, която ни извикаха да изпее на бис дружно с Ковърдейл и Хюз... магическо изживявяване.
През годините съм се срещал и с доста други фамозни музиканти като Рой Орбисън, Джони Матис, " Кис ", " Уайтснейк ". Това са моментите, в които спирам да бъда Джон Лоутън и се трансформирам в елементарен почитател, също като всички останали в публиката.
4. България: 5:30 сутринта
Мисля, че в някой собствен предходен живот съм бил българин...
За пръв път пристигнах през 2004 година по покана на кмета на Каварна Цонко Цонев. С него станахме другари - толкоз положителни, че даже си купих апартамент в Каварна. За страдание, съумявам да прекарам там по-малко време, в сравнение с ми се се ще.
А първата ми изява на " Джулай морнинг " беше през лятото на 2007 година За фестивала, който е традиция в България, не бях чувал, до момента в който Цонко не ми сподели, че би трябвало да пея в 5:30 сутринта на канара край Камен бряг. Тогава не знаех историята на този празник и бях доста сюрпризиран от часа и мястото... Правя го към този момент години наред и се надявам да мога да го върша още доста. Първите акомпанименти на July Morning, на фона на изгрева на слънцето над морските талази са нещо, което не се случва другаде по света. Всички досегашни години времето е било прелестно. С изключение на 1 юли 2013 година, когато валя дъжд, само че все пак хората пристигнаха... обичам ги за това.
Междувременно Валери Симеонов от телевизия " Скат " ме предложения да повеждам " Джон Лоутън показва ", а и пристигнаха нови предложения за концерти. Посещенията ми в България зачестиха, на жена ми доста й хареса тук. Покрай предаването посетих доста места и срещнах хора, с които като концертиращ музикант бих се разминал. Няма да е пресилено да кажа, че всичко това промени живота ми. Културен потрес не съм изпитвал, само че кирилицата несъмнено ме затруднява. Иначе знам някои български думи, само че младежите тук всеобщо приказват британски, а по-възрастните пък знаят малко немски. А аз съм живял в Германия и брачната половинка ми е германка, тъй че можем да се оправим и на този език. От време на време оказвам помощ на благотворителната организация " Майки на деца с аутизъм ". Винаги съм се чувствал заплашителен късметлия и да окажа помощ на други е метод да благодаря за това, което съм получил от живота.
5. Актьорски дебют
Трудно ми е да мисля за себе си като за артист! Певец, тв водещ... окей, само че артист... хм. Все отново, хареса ми! Първият му опит в " Love.net " беше сполучлив. Бих повторил. В случай, че някой режисьор или тв продуцент търси " застаряващ " рокпевец за роля - отсреща съм!
Щастлив съм, че работихме по този начин добре с Матей, Георги и Илиан от " Мирамар ". Сега се усещам по напълно друг метод, когато виждам филм в киното или по малкия екран - знам какъв брой работа стои зад всяка сцена и какъв брой е мъчно да докараш една кинотворба до екрана.
6. Похвали за сътрудниците
В последните 10 години работя интензивно с български музиканти и изпитвам огромно почитание към тях.Първите, с които изнесохме дружно концерт в Каварна, и с които си сътрудничем и до през днешния ден, бяха " Б.Т.Р. " Те са отлична група и заслужават интернационално предопределение. А са и готини момчета. Работил съм и с доста други музиканти от висока класа - да вземем за пример бургазлиите " Night Heat ". Повечето хора си мислят, че най-хубавата музика и най-хубавите реализатори идват от Съединени американски щати и Англия, само че в реалност не е тъкмо по този начин.
Току-що приключих записа на вокалите в My Kind of Loving - новия албум на Intelligent Music, написан и продуциран от доктор Милен Врабевски. С него към този момент сме работили заеднов The Power of Mind. В албума има в действителност изумителни осъществявания. Достатъчно е да споменем, че като специфични посетители вземат участие двама от група " Тото "...
След раздялата образува групата GunHill, преименувана през 1994 година на JLB - John Lawton Band. У нас Лоутън е известен още от времето, когато е глас на " Юрая Хийп ", само че след първия си концерт в Каварна през 2004 година постоянно концертира у нас и онлайн. Всяка година на 1 юли изпълняваше на морския бряг July Morning. В последните години записваше с доктор Милен Врабевски за неговата компания Intellingent Music. Заедно работят над албумите The Power of Mind и My Kind of Loving.
Джон Лоутън умря ненадейно на 29 юни, а за гибелта му бе обявено през днешния ден. Публикуваме в негова памет 6-те истории, които той описа пред " Сега " преди седем години.
-----
1. Бронхит и вечерен час
Роден съм в Халифакс, графство Йоркшир, и първото, което помня от детството си, беше тежък бронхит. Градът беше индустриална зона и фамилният доктор посъветва родителите ми да се реалокират някъде, където въздухът е по-чист. Преместихме се и новият ни дом беше в Уитли бей, град край морето в Североизточна Англия. Родителите му купиха там огромна къща и я трансфораха в хотелче. Първите 6 месеца прекарах безусловно на плажа. Морският въздух значително ми оказа помощ... другояче можеше и да не пропея.
Родителите ми обичаха музиката, въпреки никой от тях да не владееше инструмент. Вкъщи постоянно звучеше музика... израснах, слушайки всевъзможни стилове - татко ми притежаваше купчина плочи на 78 оборота. В първата ми група " The Denes " бяхме четирима съученици. Никой от нас нямаше опит с нищо - нито с пеене, нито със свирене. Реши се аз да бъда артистът - не знам за какво, може би тъй като, когато бях на 7, помагах край олтара в локалната черква.
Тъй като всички бяхме под 18 години, ни беше разрешено да свирим в клубове единствено денем - не бяхме допускани до сцена вечер. Честно казано, не си припомням дали ни е бивало - не сме се отличили с някакви огромни триумф. Често се чудя по какъв начин се е развил животът на останалите момчета, за жалост прекъснахме връзка доста от дълго време.
2. С " Юрая Хийп "
Присъединих се към тях, откакто истинският артист Дейвид Байрън беше уволнен.
По това време живеех в Германия и свирех в групата " Приятелят на Луцифер " ( " Луцифер`с френд " ). Бях добър другар с момчетата от група " Мъд ", много известна във Англия в тези години. Те имаха касета със записи на моята тайфа и я предложили на " Хийп ", до момента в който те били в търсене на заместител за Байрън...
Обадиха ми се по телефона и ме поканиха на прослушване в Лондон - по това време аз живеех в Хамбург. Накратко, " получих работата ", побеждавайки някои доста известни по това време имена - измежду тях и Дейвид Ковърдейл. Предполагам, че просто се случих на точното място в точното време. Турнетата с " Юрая Хийп " ме водиха тук-там и в страни, за които доста млади музиканти мечтаят... имаме доста истории " зад кулисите ", биха изпълни цялостен един вестник единствено те. Но в тях за забъркани и доста музиканти от други групи, та в случай че загатна някое име, може да се вкарам в пакост. Затова ще опиша няколко истории, свързани с песните ни.
Free Me се роди в самия завършек на записите за албума ни Innocent Victim. Първо смятахме, че тя е прекомерно " поп " за рокбанда като нас. След известно мъдруване и я записахме и тя стана нашия максимален шлагер по света... и първият №1 сингъл на " Юрая Хийп ". Що се отнася до Lady in Black, тя бе написана от нашия кийбордист Кен Хенсли. Жената, въодушевила песента, го преследвала от концерт на концерт, носейки дълга черна мантия. Един ден тя почукала на вратата на хотелската му стая... никой по този начин и не разбра името й, само че таман в това е чара на историята и на песента.
3. Срещи с огромните
Една от вечерите, които в никакъв случай няма да не помни, беше концертът в " Ройъл Албърт Хол " през октомври 1975 година (тогава Лоутън взема присъединяване в единственото концертно осъществяване на концептуалната творба на Роджър Гловър ButterflyBall - б.р). Бяхме на сцената дружно с някои от най-великите в музикалния бизнес - Роджър Гловър, Дейвид Ковърдейл, Глен Хюз и починалия Джон Лорд... участваха и артисти, измежду които чудесния Винсънс Прайс - прочут основно с функциите си във филми на ужаса.
Върховият миг беше финалната ария на шоуто, която ни извикаха да изпее на бис дружно с Ковърдейл и Хюз... магическо изживявяване.
През годините съм се срещал и с доста други фамозни музиканти като Рой Орбисън, Джони Матис, " Кис ", " Уайтснейк ". Това са моментите, в които спирам да бъда Джон Лоутън и се трансформирам в елементарен почитател, също като всички останали в публиката.
4. България: 5:30 сутринта
Мисля, че в някой собствен предходен живот съм бил българин...
За пръв път пристигнах през 2004 година по покана на кмета на Каварна Цонко Цонев. С него станахме другари - толкоз положителни, че даже си купих апартамент в Каварна. За страдание, съумявам да прекарам там по-малко време, в сравнение с ми се се ще.
А първата ми изява на " Джулай морнинг " беше през лятото на 2007 година За фестивала, който е традиция в България, не бях чувал, до момента в който Цонко не ми сподели, че би трябвало да пея в 5:30 сутринта на канара край Камен бряг. Тогава не знаех историята на този празник и бях доста сюрпризиран от часа и мястото... Правя го към този момент години наред и се надявам да мога да го върша още доста. Първите акомпанименти на July Morning, на фона на изгрева на слънцето над морските талази са нещо, което не се случва другаде по света. Всички досегашни години времето е било прелестно. С изключение на 1 юли 2013 година, когато валя дъжд, само че все пак хората пристигнаха... обичам ги за това.
Междувременно Валери Симеонов от телевизия " Скат " ме предложения да повеждам " Джон Лоутън показва ", а и пристигнаха нови предложения за концерти. Посещенията ми в България зачестиха, на жена ми доста й хареса тук. Покрай предаването посетих доста места и срещнах хора, с които като концертиращ музикант бих се разминал. Няма да е пресилено да кажа, че всичко това промени живота ми. Културен потрес не съм изпитвал, само че кирилицата несъмнено ме затруднява. Иначе знам някои български думи, само че младежите тук всеобщо приказват британски, а по-възрастните пък знаят малко немски. А аз съм живял в Германия и брачната половинка ми е германка, тъй че можем да се оправим и на този език. От време на време оказвам помощ на благотворителната организация " Майки на деца с аутизъм ". Винаги съм се чувствал заплашителен късметлия и да окажа помощ на други е метод да благодаря за това, което съм получил от живота.
5. Актьорски дебют
Трудно ми е да мисля за себе си като за артист! Певец, тв водещ... окей, само че артист... хм. Все отново, хареса ми! Първият му опит в " Love.net " беше сполучлив. Бих повторил. В случай, че някой режисьор или тв продуцент търси " застаряващ " рокпевец за роля - отсреща съм!
Щастлив съм, че работихме по този начин добре с Матей, Георги и Илиан от " Мирамар ". Сега се усещам по напълно друг метод, когато виждам филм в киното или по малкия екран - знам какъв брой работа стои зад всяка сцена и какъв брой е мъчно да докараш една кинотворба до екрана.
6. Похвали за сътрудниците
В последните 10 години работя интензивно с български музиканти и изпитвам огромно почитание към тях.Първите, с които изнесохме дружно концерт в Каварна, и с които си сътрудничем и до през днешния ден, бяха " Б.Т.Р. " Те са отлична група и заслужават интернационално предопределение. А са и готини момчета. Работил съм и с доста други музиканти от висока класа - да вземем за пример бургазлиите " Night Heat ". Повечето хора си мислят, че най-хубавата музика и най-хубавите реализатори идват от Съединени американски щати и Англия, само че в реалност не е тъкмо по този начин.
Току-що приключих записа на вокалите в My Kind of Loving - новия албум на Intelligent Music, написан и продуциран от доктор Милен Врабевски. С него към този момент сме работили заеднов The Power of Mind. В албума има в действителност изумителни осъществявания. Достатъчно е да споменем, че като специфични посетители вземат участие двама от група " Тото "...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ