Джеймс С. Джеймисън, който си купи малко момиченце и го даде на канибалите
Джон Джеймисън (1740 – 1823), в началото е юрист в Алоа, Шотландия, преди да основе своята известна дестилерия, наречена на негово име, в Дъблин през 1780 година Той се дами за Маргарет Хайг (1753–1815) през 1768 година, която е най-голямата щерка на Джон Хейг, известният дестилатор на уиски в Шотландия. Портрети на двойката от сър Хенри Райбърн са изложени в Националната изложба на Ирландия, а тя се радва на осем дъщери и осем сина, четирима от които ще продължат фамилния бизнес, а един от тях ще стане татко на бащата на Джеймс С. Джеймисън.
Емин паша
Мехмед Емин паша (роден с името Исаак Едуард Шницер, само че по-късно се покръства с името Едуард Карл Оскар Теодор Шницер) е доктор от Османската империя от немски и еврейски генезис, натуралист и шеф на египетската провинция Екватория в горната част на река Нил. Османската империя му дава купата „ паша “ през 1886 година и затова към него се обръщат с Емин паша.
През 1883 година след въстанието на Мохамед Ахмад, с което е завзет Хартум, администрацията на Емин паша в Египет се оказва изолирана от външния свят. Провежда се експедицията за помощ на Емин от 1886 до 1889 година Тя на процедура е една от последните огромни европейски експедиции навътре в Африка през 19 век и е ръководена от Хенри Мортън Стенли. Става известна както поради упоритостта си да пресече „ най-мрачната част от Африка “, по този начин и със гибелта на доста от членовете си и гнездото от заболявания, която оставя след себе си.
Типу Тип
Истинско име на Типу Тип (или Типу Тиб) е Хамад бин Мохамед бин Джума бин Раджаб ел Муржеби. Той е търговец на плебеи, търговец на слонова кост, откривател, притежател на ферма и шеф от арабско-занзибарски генезис. Работил е за наследниците на султаните на Занзибар и продава плебеи за плантациите от карамфил на острова. Участва в огромната и доходоносна търговия със слонова кост като управлява доста търговски експедиции в Централна Африка и построява печеливши търговски постове надълбоко в този район. Типу купува слонова кост от локални снабдители и я препродава в крайбрежните пристанища.
Хенри М Стенли с офицери, Кайро, 1890 година Отляво: доктор Томас Хейзъл Парк, Робърт Х. Нелсън, Хенри М. Стенли, Уилям Г. Стълби и Артур Дж. М. Джефсън
И по този начин, Джеймисън и приятелите му, в това число Типу Тип, се озовават на известната експедиция за помощ на Емин паша в сърцето на Африка през 1888 година Тя, както казахме, е известна с това, че доста хора губят живота си по време на пътуването и това включва Джеймисън, който ще почине от тресчица.
Емин паша този миг се намира в Рибаруба (още прочут и като Рибакиба) – значима спирка по маршрута на река Луалаба и маршрута на търговия със слонова кост и плебеи, която през днешния ден носи името Локанду и е град в Демократична република Конго.
Асад Фаран, сирийски преводач, които взе участие в експедицията, разказва в писмена клетвена декларация случилото се, която по-късно Джеймисън ще оспори като клюка.
Фаран, който е преводач на Типу Тип, твърди, че Джеймисън му е споделил любознание към практиката на канибализъм по тези земи. Фаран споделя това на Типпу, който от своя страна беседва с локалните началници – дружно мъжете вземат решение, че Джеймисън би трябвало да заплати еквивалента на шест носни кърпички и с тези пари да се закупи плебей. Дете-роб, момиченце. Предполага се, че Джеймисън заплаща малко над цената на шест носни кърпички (но какъв брой да са повече…) и няколко минути по-късно няколко мъже довеждат 10-годишно момиче. Тогава началниците завеждат Джеймисън, дружно с антуража му и момичето, до една барака, където мъжът, който докарал момичето, споделил на локалните:
Асад твърди, че Джеймисън е гледал този развой и е направил шест скици на „ угощението “ – на това по какъв начин момичето е отведено, по какъв начин е намушквано и няколко рисунки на това по какъв начин от нея се раздират меса. Асад сподели още, че по-късно в палатката си Джеймисън довършва скиците с акварелни бои, а след това „ Джеймисън сподели тези и доста други скици на всички локални началници “.
…
През 1890 година Джеймисън оспорва тази история с писмо, което написа на 3 август 1888 година, до момента в който умира в Африка. Той го изпраща до сър Уилям Макмакинън, който по-късно го препраща на брачната половинка си, която да го даде за издание в New York Times (което се случва на 15 ноември 1890 г.) Странно съвпадане е обаче, че в писмото си той акцентира дребни детайлности за случая, почти по същото време, когато Фаран написа своите показания (които също са били оповестени в New York Times, на 14 ноември 1890 г.)
Джеймисън твърди, че Типу му споделил, че откакто гледа един родов танц, ще стане очевидец и на канибализъм, само че Джеймисън „ изрично заявих, че това е невероятно да се случи “. Тогава Типу го помолил за шест носни кърпи от плат, с цел да купи момичето и да потвърди, че Джеймисън не е прав. След това Джеймс твърди, че случаят се случва прекомерно бързо, с цел да има време да го нарисува, и че е бил прекомерно шокиран, изобщо с цел да скицира даже и да е желал. Нито пък е имал нещо, на което да рисува по този начин или другояче. Той обаче фактически прави няколко скици, но в палатката си по-късно същата вечер след случая. В обяснението му по-късно той включва повече детайлности, „ подписани от очевидци, както дадох обещание “, а също и от своя страна прави някои разобличения за Асан – за измами при търговия с камили и корупция с белгийски офицери.
Дали Джеймисън в действителност е желал да гледа по какъв начин канибали по какъв начин ядат дребни девойки? Това, което можем да кажем, е, че като има уиски в обстановката, всичко е допустимо.
