Дженифър Анистън е най-голямата звезда от екипа на монументално успешния

Дженифър Анистън е най-голямата звезда от екипа на монументално сполучливия комедиен сериал “Приятели” и единствената, която построи топ кариера след привършване на поредицата. Планираното особено събирание на екипа на “Приятели” беше отсрочено поради пандемията, само че Анистън продължава да работи по другите си планове.

На 51 години тя получи най-хубавите мнения в своята кариера за играта си в “Сутрешното шоу”, а преди дни се събра с някогашния си мъж Брад Пит по професионален мотив. Двамата се причислиха към други звезди за благотворително събитие и организираха обществено четене на сюжета на тийн драмата от 80-те “Fast Times at Ridgement High”.

- Дженифър, разочарована ли сте от отлагането на специфичното наново събиране на екипа на “Приятели”?
- Нямаше по какъв начин. За страдание трябваше още веднъж да преместим събирането на екипа на “Приятели” поради пандемията. Особено мъчно е тъй като концепцията на сериала постоянно е включвала жива аудитория. Сега изключително доста щяхме да разчитаме на реакциите на живата аудитория, само че по време на такава зараза е рисково да осъществяваме мечтаната идея.

Сега просто не е несъмнено време за сходни фотоси. Когато стане несъмнено - тогава ще го създадем. Но хората не би трябвало да се тревожат. Повярвайте ми, в никакъв случай няма да се отървете от “Приятели”.

С вас ще сме до живот. Знам, че когато пристигна точният миг да го създадем ще се получи. Ще бъде супер. Сега даже ще имаме още повече време да го създадем по-вълнуващо, в сравнение с щеше да бъде. Ще бъде още по-забавно. Аз предпочитам да виждам чашата като полупълна, а не полупразна.

- Как живяхте в разгара на пандемията?
- По време на най-строгата карантина си организирахме обществен “балон” от четири прилежащи фамилии. Оформихме си нещо като дребна и сплотена общественост и в никакъв случай не напускахме периметъра на нашите четири къщи.

Беше отлично. Четяхме доста, гледахме дружно телевизия. Фокусирахме се върху документални поредици, аз персонално съм пристрастена към историите на здравна тема. Особено по време на тази здравна рецесия ми беше още по-интересно да се осведомявам за живота на лекари и сестри.

- Винаги сте обръщала внимание на здравословния метод на живот. Успя ли тази рецесия в допълнение да изостри вашия фокус върху здравето?
- Така е. Обръщам съществено внимание на здравето. Често го подсещам и на татко ми, който навърши 87 години това лято и наподобява отлично за възрастта си, само че продължава да бъде дебелоглав и да не следва най-адекватните препоръки за хранене и извършения.

В него още кипи гръцката кръв и той е капризен. Просто ми се желае да живее малко по-здравословно. Страшно значимо е да живеем в естетика със личния си организъм, да знаем доста добре какво тъкмо слагаме в телата си, да се упражняваме.

Не би трябвало да има извинения. И тук не приказвам толкоз за това да бъдем фитнес фанатици, а да се грижим за себе си - да имаме здрави кости, да вземем за пример. Няма значение дали приличаме на модели или се побираме в строго избран размер облекла.

Но множеството хора от поколението на моите родители въобще не са мислили за тези неща. Баща ми в никакъв случай не е правил извършения. Това му споделям - не са се грижили за себе си преди време, само че в този момент е допустимо най-подходящия миг за това.

- Как виждате близкото бъдеще в изискванията на пандемия?
- И тази рецесия ще премине. Аз виждам надалеч напред. Искам да съм здрава и изпълнена с живот. Усещам, че с упражненията и хубавата храна мога бъда във форма и да повеждам пълностоен живот даже на 80 или 90. А за какво не и на 100 години. Не желая да се запъхтявам и да не мога да се движа. Целта ми е да съм мощна и процъфтяваща.

С мои познати постоянно споделяме, че 90 би трябвало да е новото 70, а 70 е новото 50. Сега израства цяло потомство със напълно друго схващане. В тази връзка Силно предлагам лекциите на Дейвид Синклер за дълголетието. Два часа и половина незаменима информация, поднесена по великолепен метод.

- Доволна ли сте от трагичната поредност “Сутрешното шоу”?
- За мен този сериал беше като 20 години терапия, побрана в 10 епизода. Имах потребност от това. Сещам се моменти, в които чета сюжета, приготвям се за сцена и усещам по какъв начин голям товар пада от гърба ми. Това е сериозен сериал, само че нямаше по какъв начин да не се опитам да включа някои от комедийните обноски, които развих по време на работата в “Приятели” и летните сантиментални комедии.

- Вие сте и продуцент. Как ви се отрази работата зад камерата?
- Беше пречистващо прекарване. То ми оказа помощ да осмисля годините на популярност - това са три десетилетия, в които съм на екран, в заглавията, в устите на хората.

Трябваше ми пауза, в която да поразсъждавам по какъв начин да се отнасям към известността оттук насетне. Като цяло бих определила работата по “Сутрешното шоу” като катарзис. Винаги съм се стремяла да възстановявам своята обстановка, да си кажа, че всичко това е обикновено, че нямам никакви проблеми и би трябвало да се усещам чудесно.

Но постоянно е имало и моменти на висшо вътрешно напрежение и чувство за персонален разпад. В такива интервали като че ли желая да бъда някъде другаде, някой да ме изведе, да ме избави.

Актьорският ми мозък срещна съществени провокации с обработването и интерпретирането на цялата обстановка през годините. Като продуцент съумях да погледна на своята актьорска еднаквост от отдалеченост. Имаше някои неща в моя живот, които трябваше да призная - да спра да се върша, че не съществуват. Това е основен детайл от целия персонален катарзис.

- През какъв брой тежки моменти преминахте?
- Стигала съм до относително тежки епизоди. Не чак на равнището на хистерия, само че моменти, в които си споделям: “По дяволите, желая да се разкарам от тук. Не желая да излизам на този килим, не желая да ме виждат. Всички ще ме разискват, ще ме гледат и ще ме съдят”. Това бяха действителни спешни моменти. Трябваше да се науча да не се срамя от своята популярност.