Джакомо Казанова: умението да създадеш своя собствен образ
Джакомо Казанова е прочут като един от най-известните любовници в историята. Отвъд мита обаче, този венецианец е и редица други неща – актьор, алхимик, разузнавач и разколник, който написа сатири, взе участие в дуели и се разминава даже със строгия режим на Инквизицията.
На днешния ден, преди 293 години, е роден Джакомо Казанова. Вярно или не, ето какво споделя историята за тази персона, чието омагьосване през днешния ден е синоним на половото привличане и силата на плътските удоволствия.
Казанова е роден през 1725 година във Венеция и още като дете се отличава с доста изострен разум. На 12 години стартира да учи в Университета в Падуа и след излизането си от там ловко стартира да употребява мощните си страни, с цел да стане прочут в Европа. Жените обикват острия му език, чара, стила му (част от която е напудрената, парфюмирана и накъдрена перука). Той също ги обича… дотам, че едновременно има връзка със 16-годишна госпожица и нейната 14-годишна сестра.
В младостта си работи като духовник, само че не се посвещава за дълго на това занятие. Хазартът му донася доста задължения, поради които се озовава в пандиза и след излизането от там, би трябвало да стартира живота си отначало. Решава да стане боец. Но тази специалност му е скучна и незадоволително печеливша, по тази причина напуща армията.
На 21 години става цигулар. Намира се на точното място в точното време и попада в полезрението на един сенатор, който го кани в дома си и става негов наставник. На Казанова това не му харесва и бяга във Венеция, след това в Парма, влюбва се, сърцето му е разрушено, а по-късно отпътува на околосветско странствуване, където главното му занятие е да съблазнява дамите. Става масон, написа пиеса и най-после, през 1753 година, се завръща във Венеция.
Мълвата за похожденията му обаче потегля от уста на уста и на 30 години той е задържан и изправен пред Венецианския съд. Всички знаят за аферите му с омъжени дами, хазарта, връзката му с масоните и го упрекват в „ тъпчене на святата вяра ”. Осъден е на 5 години затвор. Килията му е в пандиза, който се обитава в тавана на Двореца на дожите, от бягството е „ невероятно “. Казанова прекарва там 13 месеца откакто неговият покровител, граф Брагадин, убеждава пазачите да го реалокират. Това проваля проектите на пандизчията. Той е толкоз покрай бягството. Един ден, по време на постоянната си разходка, намира парче мрамор и железна отломка. Използва мрамора, с цел да направи нож от метала и стартира да копае дупка в дървения под по леглото в килията си. Но три дни преди бягството графът се намесва и мъжът е изместен в по-голяма и по-светла килия. Време е за проект Б.
Над килията на Казанова e затворен духовник. Той обича да чете и надзирателите нямат проблем Казанова и свещеникът да си разменят книги. Постепенно двамата стартират да си пишат скрити в книгите бележки, употребявайки къпинов сок за мастило. Джакомо Казанова споделя за проекта си за бягство и, че има потребност от помощ. Всичко, което свещеникът би трябвало да направи, е да влезе в килията му, след това Казанова ще изведе и двамата на открито.
Свещеникът, Балби, се съгласява. Казанова му праща острието, което е изработил в предходната си килия, прикрито в огромна паница с паста. (как тъкмо е станало, това, кой знае?) Едва седмици по-късно другият мъж влиза в килията му. Но имало нов проблем – Казанова има нов съкилинийк – разузнавач на Съвета на дожите – позиция, за която мъжът незабавно признава на колегата си по килия. Хитрият коцкар обаче измисля проект – да симулира невиждана религия в новия си сподвижник. Доверява му, че имал привидение по какъв начин ангел щял да слезе от небето и да го освободи. Съкилийникът му има вяра и когато свещеникът идва през тавана в килията… това е ангелът.
Мъжете връзват всички налични платове и съумяват да излязат на покрива на пандиза (килията на свещеника е тъкмо под него). Но да скочат от там, е немислимо. След дълго мъдруване, Казанова вижда един от мансардните прозорци на двореца в долната част на покрива. След деликатно напредване по покрива (той съвсем не полита надолу), съумява да се вмъкне вътре и да вземе свещеника с него.
Двамата си взимат къса отмора, след това разрушават брава и потеглят по коридорите на двореца. Качват се на гондола и по изгрев слънце към този момент са избягали. „ Така ” написа в записките си Казанова „ Господ ми обезпечи всичко належащо, с цел да избягам. Това би трябвало да е същинско знамение и съм горделив. ”
Въпреки че към момента се води пандизчия, Казанова няма да желание да се предава след бягството. Отива в Париж и възнамерява да се „ пенсионира ” като се посвети на по-престижна специалност. Започва да се показва за алхимик. Хората се интересуват от него, тъй като твърди, че е на 300 години и може да основава диаманти. Попада в полезрението на един граф, който е впечатлен от хладнокръвието му да приказва небивалици и го взема за разузнавач.
Една от задачите му е била да заздрави връзките на страната с Амстердам. Става неизмерно богат… и след това пропилява положението си по любовници. Така още веднъж се озовава на дъното. През 1760 година, към този момент изцяло опустошен, схемите му стават все по-мащабни. Измисля си нова идентичност – шевалие (бел. авт. благородническа титла) дьо Сангалт. Връща се в Париж и убеждава известна благородничка, че може да я трансформира в млад мъж благодарение на окултни сили, в случай че му заплати задоволително. Следват посещаване в Англия за среща с крал Джордж III, среща с Екатерина Велика и двубой във Варшава за сърцето на италианска актриса.
През 1774 година, след 18 години в заточение, получава право да се завърне във Венеция. Девет години по-късно още веднъж е пратен в заточение, откакто написва язвителна ирония за венецианското висше общество.
В последните си години Казанова забавя темпото … до известна степен. Става библиотекар на граф Йозеф Карл декор Валдщайн на Бохемия – позиция, която за него е толкоз самотна и скучна, че обмисля самоубийство. Устоява на последното прелъщение само с цел да напише своите записки.
* от фр. – Историята на моя живот
