Джак и Ема не са съвсем типичната двойка от предградията.

Джак и Ема не са напълно типичната двойка от предградията. Репродуктивните проблеми, неналичието на пристрастеност в брака и надвисналата над главите им рецесия на междинната възраст заплашват да разрушат фамилното благополучие в един от най-хипстърските градове зад Океана – Портланд.

Ръководен от безумните препоръки на брат си, Джак си насрочва среща с друга жена – студентката по логика на психиката Изи. Въпреки първичните планове сред двамата се основава непосредственост, по-дълбока от мигновеното привличане. Вместо невярност организират дълъг диалог, в който Изи безпогрешно напипва всички заболели места. Когато, разкъсван от гузна съвест, Джак споделя с Ема за Изи, той не допуска, че тя на собствен ред ще си уговори среща и че напълно скоро двамата ще са влюбени в една и съща. 

Така стартира едно от най-хубавите попадения на  в последните години – You, Me, Her . Със серии от по 20 минути и в класическия жанр на сантименталните комедии, сериалът, чийто четвърти сезон излиза сега, задава по-комплексни въпроси, в сравнение с описанието допуска. 

От компликациите на фамилния живот в по-зряла възраст, през преоткриването на себе си отвън рамката, заложена извън, до загубата на обществен статус, която отводът от конформизъм постоянно води след себе си –  You, Me, Her  наблюдава Джак, Изи и Ема, до момента в който тримата направляват в непознатите води на немоногамните връзки. Създадени и изиграни с доста любов и възприятие за комизъм, персонажите са моторът на сериала, а комплицираните взаимоотношения, в които влизат между тях, те карат да се вгледаш в личните си показа за живота, любовта и фамилията. 

Често забравяме да си зададем въпроса по какъв начин фактически желаеме да се развие животът ни. Удобният образец, който обществото ни предлага, ни дава това чувство за уют и сигурност, оттатък което започваме да се усещаме сами. Но в случай че в последна сметка се окаже, че работа-брак-деца не нашият модел, къде търсим рамка? Къде намираме образец за това какво друго бихме могли да имаме или да вършим? 

Когато добре познатото спре да бъде единствената алтернатива или единствен вероятен път, се оказваме в ролята на пионери, които сами проправят новите пътища. Тогава публичната стигма, неразбирането на околните ни и личните ни подозрения може би ни връщат към руслото… или ни дават причина да продължим да се борим за своето място под слънцето. 

Ето какво: колкото и да е чаровна и трогателна историята на Джак, Изи и Ема, колкото и да им притискам палци да “заживеят щастливо ” – аз си оставам старомодна привърженичка на моногамията. Но ще излъжа, в случай че кажа, че премеждията, през които тримата минават, не са ме предиздвикали нито един път да се замисля по какъв начин самата аз свървам от пътя. Защото всички го вършим по някакъв метод. Дори може би единствено в сънищата.

И може би, в случай че постоянно си усещала, че най-малко един детайл от цялата идилична скица не ти пасва напълно, You, Me, Her ще те накара да симпатизираш на новобранеца още повече. Защото симпатизирайки му, ние в действителност припознаваме личната си вътрешна бунтарка, на която от време на време й се желае да живее съгласно личните си правила, в търсене на това, което в действителност я прави щастлива.