Див Заек
Дивият заек е едно от най-разпознаваемите горски животни. Дивият заек е деен най-много през нощта. Той е включен в Червената книга, само че като тип, който е със слаба заплаха от изгубване. Въпреки че заекът е едно от най-преследваните от ловците животни, той се развъжда по няколко пъти в годината, което до известна степен понижава риска от изгубване на типа.
История на див заек
Прародителите на актуалния див заек са обитавали планетата още от праисторически времена. В продължение на доста епохи дивият заек е бил желана храна за майсторите на лова и фенове на дребния дивеч. Готвенето на диви зайци не е непозната процедура.
Дивият заек живее най-вече в гори, които не са доста гъсти, защото той по принцип живее най-вече на открити пространства.
Това животно постоянно се среща в Европа, в част от Арабския полуостров, в Северна Африка и на доста други места на планетата. Дивият заек обича полетата и поляните. Харесва му да живее и в широколистни гори, само че най-добре се усеща тук-там, където наоколо има селскостопански насаждения. В планините също постоянно се срещат диви зайци. Те живеят на не повече от 2000 метра надморска височина, само че през зимата слизат по-надолу, с цел да потърсят места, на които да се скрият от снега и от студа. Водят по-различен метод на живот от декоративните зайчета и всички породи домашни зайци, които отглеждаме у дома през днешния ден, сходно на хамстери и други гризачи.
Как наподобява дивият заек
Дивият заек е животно с много нежна костна система. Дължината на тялото му доближава до 64-68 сантиметра. Дивият заек тежи сред 4 и 6 кг, само че в обособени случаи някои екземпляри доближават и до 7 кг. Ушите на дивия заек са дълги сред 10 и 14 сантиметра. Дивият заек има опашка, която е с клиновидна форма и е относително дълга - от 7 до 14 сантиметра. Тя е покрита с по-тъмна, от време на време черна четина в горната си част. Козината на гърба на дивия заек е по-тъмна, в сравнение с хълбоците.
Коремчето на дивия заек е бяло. През лятото дивият заек е с по-тъмна четина, в сравнение с през зимата. Козината на другите екземпляри може да варира от сивкава, кафеникава, червеникава, тъмна охра, като главата, връхчетата на ушите и гърбът са по-тъмни. Козината на дивия заек е мека като коприна на досег и свети. Задните лапи на дивия заек, които му оказват помощ да тича бързо, са дълги от 13 до 18 сантиметра. Очите на дивия заек са кафеникави или червеникави. Козината на дивия заек се сменя два пъти - през есента и напролет. И двата пъти промяната на козината продължава съвсем по 2 месеца.
С какво се храни дивият заек
През лятото дивият заек избира да се храни най-вече с тревисти растения, по тази причина може да се срещне най-много на открити места като поляни и горички с малко дървета. Той похапва на драго сърце млади клончета по дървета и шубраци. Дивият заек може да се храни с съвсем всички елементи на растенията като се изключи цветовете.
Когато е прекомерно гладен, той не се храни единствено с листата и стъблата, а може да яде и корените на растението. През лятото дивият заек се храни със семената на разнообразни типове растения. По този метод той спомага за разпространението на доста растителни типове, защото не всички семена съумяват да се смелят в стомаха му. Дивият заек доста харесва разнообразни диворастящи култури - той на драго сърце хапва глухарчета, детелини и разнообразни типове треви.
Дългоухото животно обича също по този начин културните растения като разнообразни типове зърнени култури, както и слънчогледи. За дивия заек бостаните са същински парадайс, тъй като той на драго сърце се храни с нежните млади филизи на растенията. През зимата дивият заек се храни с изсъхнали тревички, разнообразни типове семена, останки от разнообразни зеленчукови култури, които изкопава от снега.
Най-често през зимата в зеленчуковите градини той се храни с кочани от откъснати зелки, които намира под снега. Дивият заек през зимата се храни и с дървесна кора, в случай че няма нещо друго за ястие в близост. Той обича да яде кората на клена, дъба, на лешниците, а също по този начин на дивите ябълки и дивите круши. Много по-рядко събитие е дивият заек да яде кората на трепетликата или на върбата, само че в случай че наоколо няма нещо по-подходящо, се задоволява и с тях.
Заболявания на див заек
Дивият заек страда от някои болести, които се провокират от вътрешните паразити. Те са доста рискови за животното, тъй като няма по какъв начин да бъдат отстранени. При по-млади и не изключително устойчиви към инфекции животни прекомерното развиване на вътрешни паразити може да докара до гибел. Различните заболявания, провокирани от вътрешни паразити, включват трихоцефалоза, цистицеркоза, трихостронгилоза. Тези заболявания нападат червата, черния дроб и белите дробове. Това води до интоксикация на организма на дивия заек и към нарушение на функционалностите на тялото. В множеството случаи тези заболявания водят до всеобщо измиране на зайци в цели региони.
Любопитни обстоятелства за див заек
Малко хора знаят, че на процедура дивият заек избира да води деен живот през нощта или по мръкнало. Дневната интензивност на дивия заек се демонстрира само по време на любовния интервал. През първата половина на нощта дивият заек се храни и търси нови места за хранене и за обитаване. Той избира да е наоколо до водоем.
Ако времето на открито не е удобно за дивия заек, той е в положение по няколко дни да не излиза от леговището си и се оправя и без храна. През лятото дивият заек живее в дребни дупки, които изкопава под шубрак или наоколо до паднало дърво. Много постоянно обаче се случва дивият заек да не копае скривалище, а напряко да заспи под някой шубрак. Той в никакъв случай не прави непрекъснато скривалище, а спи там, където го завари изгревът.
Понякога дивият заек употребява изоставени дупки на лисици или язовци. Но той в никакъв случай не се задържа и в тях за дълго време. Всъщност леговището на заека зависи най-много от атмосферните условия. Когато е изсъхнало, дивият заек избира да е в низините, а когато завали, се качва на по-високи места. През зимата той спи върху снега на място, което се намира на завет. Много рядко, в случай че зимата е прекомерно студена и има доста сняг дивият заек може да направи тунели в снега. Те могат да доближат до 2 метра дължина. През зимата дивият заек може да си направи скривалище в сено.
Дивият заек може да развие много висока скорост, когато бяга - до 60 километра в час по права линия. Интересен факт е, че дивият заек може доста добре да плува, въпреки че не обича да го прави за наслаждение, а единствено когато се постанова да се избавя от гонене. Той има и друга тактичност, с която мами хищниците си. За да обърка преследвачите си, дивият заек може преднамерено да направи няколко кръга, и по този метод хищниците да не са наясно накъде тъкмо е отишъл заекът. Най-често той прибягва до тази тактичност през зимата, когато в снега остават доста кръгове, направени от неговите стъпки.
Любопитен факт е, че когато женската на дивия заек се грижи за потомството си, тя го храни не по-често от един път на денонощие. Понякога майката на дивите зайчета ги храни един път на три-четири дни. Благодарение на високата масленост на млякото на майката дивите зайчета съумяват да оцелеят и при този много неточен метод на хранене. Понякога се случва женската на дивия заек да осинови дребни зайчета, в случай че майка им е била убита. Това се случва рядко, само че в такива случаи приемната майка се грижи за непознатите зайчета повече, в сравнение с за своите. Женската на дивия заек е в положение да даде живот на четири генерации зайчета годишно.
В зоопаркови условия дивият заек може да доживее до 7 години. В природата дивият заек рядко може да доближи до тази възраст, защото нормално става жертва на хищници или на ловци.
Вреди от див заек
Дивият заек нанася огромни вреди на селскостопанските култури и на дърветата. През зимата, когато няма с какво да се храни, той гризе кората на разнообразни типове плодни дръвчета. Това животно доста харесва кората на крушата, ябълката, хапва също по този начин кора на череша и на синя слива. Дивият заек също по този начин е в положение да изрови доста посеви на зърнени култури, посадени през есента. Дивият заек нанася вреди и на младите широколистни гори, защото унищожава кората, наранява дърветата, в резултат на което те нормално умират. Дивият заек унищожава също по този начин младите пъпки на някои шубраци, както и кората на растенията, с което ги унищожава.
