Отбелязваме обявяването на независимостта на България
В нощта против 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата "Хан Крум " край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и князът поемат към Търново. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал - цар.
Княз Фердинанд I приема купата цар на българите. На идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заканите с война от страна на Османската империя България дава отговор с военна готовност и в същото време заявява подготвеност за спокойно споразумяване. Тъй като Берлинският контракт е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са подготвени за огромна война, напъните се насочват към дипломатическо признание на българската самостоятелност.
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Днес Пловдив също отбелязва Празникът на независимостта. Община Пловдив и Комитет "Родолюбие " канят всички поданици и посетители на Пловдив от 10:30 часа на площад "Централен " пред Военния клуб, където ще се показват живи картини на " Посрещането на цар Фердинанд в Пловдив ".
На 22 Септември 1908 година, употребявайки създалата се благопоприятна интернационална конюнктура и резултата от младотурската гражданска война, Княз Фердинанд афишира България за самостоятелна страна от "Великата врата " и се прогласява за Цар на всички българи. С този акт, Съединената през 1885 година Българска страна, става пълновръстен член на европейското семейство.
След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал - цар.
Княз Фердинанд I приема купата цар на българите. На идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заканите с война от страна на Османската империя България дава отговор с военна готовност и в същото време заявява подготвеност за спокойно споразумяване. Тъй като Берлинският контракт е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са подготвени за огромна война, напъните се насочват към дипломатическо признание на българската самостоятелност.
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Днес Пловдив също отбелязва Празникът на независимостта. Община Пловдив и Комитет "Родолюбие " канят всички поданици и посетители на Пловдив от 10:30 часа на площад "Централен " пред Военния клуб, където ще се показват живи картини на " Посрещането на цар Фердинанд в Пловдив ".
На 22 Септември 1908 година, употребявайки създалата се благопоприятна интернационална конюнктура и резултата от младотурската гражданска война, Княз Фердинанд афишира България за самостоятелна страна от "Великата врата " и се прогласява за Цар на всички българи. С този акт, Съединената през 1885 година Българска страна, става пълновръстен член на европейското семейство.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ