Габриела К. е призната за виновна, че е нарушила три

Габриела К. е приета за отговорна, че е нарушила три от наредбите на Закона за придвижване по пътищата, а точно:
"Всеки участник в придвижването би трябвало да демонстрира изключително внимание при доближаване към железопътен прелез и прекосяване през него ", "Спирането на пътните транспортни средства е наложително пред железопътен прелез, който няма бариери " и "Преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в придвижването е задължен, без значение от положението на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се доближава релсово транспортно средство, и че прекосяването през прелеза е безвредно ". 
В резултат на тези нейни дейности на 03.04.2015 година е настъпила тежка злополука на железопътен прелез край село Вълчин, община Сунгурларе. Микробусът, зад кормилото на който е била Габриела К., е минал през прелеза при постоянно задействана сигнализация, указваща приближаването на влакова комбинация. Автомобилът е ударен в задната си част от пътническия трен, движещ се по направление Бургас - Карнобат - Русе. На място са починали двете пътнички в микробуса, а третата е получила междинна телесна щета. 
След разглеждане на делото по реда на съкратеното правосъдно разследване окръжният съд е наложил наказване отнемане от независимост за период от три години, което е отсрочено за петгодишен изпитателен период, както и наказване отнемане от право да ръководи МПС за период от пет години.
Втората инстанция е определила като верен извода, че действието е осъществено при проявена немарливост. Съдът е отчел обстоятелството, че подсъдимата въобще не е видяла влака. Тя е реагирала едвам когато седящата на предна дясна седалка до нея жена е извикала "Влак ". 
Въззивният съд е показал, че Габриела К. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последствия, само че е била длъжна и е могла да ги планува, съгласно квалификацията си на лидер с шофьорски стаж към 11 години и тъй като жп прелезът е бил ясно обозначен с забележими пътни знаци и работеща светлинна и звукова сигнализация.
Апелативният съд се е съгласил с регистрираните като смекчаващи виновността условия, че Габриела К. е с чисто правосъдно минало, с позитивни характеристични данни, непрекъснато трудово ангажирана, без нарушавания на трудовата дисциплинираност, изразила е разкайване, сдържаност и непрекъснато изпитва възприятие за виновност, което отношение на подсъдимата към последствията от действието й е отразено даже в обвинителния акт. Безспорно сред страните е и събитието, че сама отглежда малолетното си дете и съгласно данните от обществения отчет се грижи пълноценно за него. 
Въззивният състав е намерил, че всичко открито в правосъдното произвеждане за личността на подсъдимата, за нейната възраст, за общественото й държание, трудовата й ангажираност и най-много фамилното й състояние и статут на самотна майка на малолетно дете, водят до извод, че съответните позитивни промени в съзнанието на подсъдимата и превъзпитанието й към спазването на законите и положителните нрави не изискват отделянето й от актуалната обществена и трудова среда и изолирането й от обществото.
"Между подсъдимата и щерка й е построена постоянна и мощна прочувствена връзка и отделянето на детето на тази нежна възраст от най-близкия му човек съставлява за него едно отрицателно изменение на действителността, което би било сериозен ущърб за детето " се показва в решението на апелативните съдии.
Постановеният правосъден акт предстои на обжалване и митинг в 15-дневен период пред Върховен касационен съд.