Вероятно сте чували фразата На върха е самотно“. И колкото

Вероятно сте чували фразата „ На върха е самотно “. И колкото и да звучи като корпоративно факсимиле, в това изказване има истина. Когато се изкачите до ролята на основен изпълнителен шеф, не получавате същото равнище на другарство или поддръжка, както когато сте част от екип. С времето става все по-малко явно към кого може да се обърнете за поддръжка.

Хората, които стават водачи, са склонни да гледат на ролята си като на водачи на другите. И подценяват обстоятелството, че самите те към момента се нуждаят от помощ и препоръки. Истината е, че великите водачи се нуждаят от страхотни ментори. Дори и на върха, водачите се нуждаят от някой, който да бъде в техния ъгъл и да им оказва поддръжка. Проблемът е, че намирането на откровена противоположна връзка, когато заемате сходна позиция, става все по-трудно.
Предизвикателството пред изпълнителните шефове
Изпълнителните шефове са изправени пред пейзаж, изпълнен със трудност и неустановеност. Разбира се, те може да са оборудвани с скъп опит, който ги е извел на върха в професионалната им кариера. Естеството на водачеството на това равнище обаче изисква смяна в вероятността.