Националният институт за паметници ще се разширява, за да опази 18 000 недвижими ценности
Директорът на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) арх. Петър Петров предложи нова конструкция на институцията, която планува гладко увеличение на щата от 50 на 139 специалисти през идващите 2 – 3 години. Това оповестиха от НИНКН.
Целта е да се опазят 40 000 паметника на културата, както и още 18 000 недвижими културни полезности, които към момента нямат статут. Унищожаването на културното завещание е заличаване на националната ни еднаквост, споделя арх. Петров, който оглави института през лятото.
Ако регистърът на недвижимите културни полезности би трябвало да се актуализира от този състав, ще са нужни 160 години за това, добавя арх. Петров.
Той показва, че задачата му е да върне ролята на НИНКН, като страж на националното богатство.
От години работата на института е подценявана и на 50-ина специалисти е предоставена грижата за 40 000 паметника на културата дружно с хиляди преписки, информации, задачи, координиране и мнения за планове, отчети и проекти годишно за цялата страна , споделя арх.Петров. Той показва, че резултатът е необратима загуба на културни полезности, тежки и дълги процедури, неефективност и публично съмнение.
Петър Петров застана отпред на НИНКН със задачата да актуализира непипнатия от 30 години лист на недвижимите културни полезности и методите за опазването им. Сякаш преднамерено недвижимото ни културно завещание е неглижирано толкоз дълго, разяснява арх. Петров.
Според него главен проблем е неналичието на режими на запазване на повече от 18 000 недвижими културни полезности . Те са декларирани, само че нямат финален статут - национална, локална или културна полезност за сведение, и няма правилник за допустимите намеси в тях. По тази причина порастват случаите на анулирани от съда мнения на министъра на културата. На процедура тези обекти са незащитени, показва арх.Петров. Още няколко хиляди обекта към момента не са разпознати, изучени и предпазени от Закона за културното завещание.
Изучаването и оценката на един обект лишава сред 1 и 4 седмици. Определянето на статута на всичките 18 000 е допустимо, в случай че 180 архитекти работят без спиране в продължение на 5 години и не се занимават с нищо друго , споделя арх.Петров.
По тази причина в новата конструкция на НИНКН са планувани 45 специалисти, чиято задача е да се погрижат първо за най-застрашените обекти, с поддръжката на в допълнение привлечени външни експерти, познаващи локалната специфичност, споделя шефът на института.
Предложението е екипът на НИНКН да се разшири гладко през идващите 2 - 3 години до 139 специалисти. От тях 108 ще изследват, изследват, документират, правят оценка и поддържат националния документален списък и редом с това ще се образоват експерти за мощно характерните действия на института. 31 чиновници ще поемат администрацията и обслужването на хилядите претенции на жители, бизнесмени и институции.
Част от екипа на института ще станат новите четири районни отдели на института в Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна. Макар да са планувани в Закона за културното завещание, териториалните звена са закрити преди години по неразбираеми аргументи. Дейността им е трансферирана отчасти на общините, само че с лимитирани пълномощия и изчезнал потенциал. Затова сериозно малобройните специалисти на НИНКН сега са принудени да кръстосват цяла България, показват от института.
Само 10 души - архитекти, археолози, историк и изкуствовед, се занимават с изследване и документиране на обектите от всички столетия - от античността до ХХ век. Заедно с тях работят още 12-ет специалисти, които са ангажирани и с другите действия на института.
С новата конструкция НИНКН ще стартира мониторинг на обектите от международното и националното недвижимо завещание, търсене и проучване на културни полезности, събиране на информация за застрашени обекти.
Досега НИНКН е бил лишен от всяка опция да реализира трите основни действия. От тях и от работата на бъдещата профилирана лаборатория зависят положителният надзор, навременната отбрана, качествената реституция и консервация. България е от дребното страни без такава лаборатория, споделя арх.Петров.
Той добавя, че следва дигитализиране на големия архивен фонд и създаване на осведомителна система и електронен указател, които ще облекчат и ще ускорят услугите за жители.
НИНКН има желание да стартира профилирани образования за архитекти, както и образование засобственици и вложители, с цел да намалеят плановете в цялостно несъгласие с разпоредбите за запазване на културното завещание.
Целта е да се опазят 40 000 паметника на културата, както и още 18 000 недвижими културни полезности, които към момента нямат статут. Унищожаването на културното завещание е заличаване на националната ни еднаквост, споделя арх. Петров, който оглави института през лятото.
Ако регистърът на недвижимите културни полезности би трябвало да се актуализира от този състав, ще са нужни 160 години за това, добавя арх. Петров.
Той показва, че задачата му е да върне ролята на НИНКН, като страж на националното богатство.
От години работата на института е подценявана и на 50-ина специалисти е предоставена грижата за 40 000 паметника на културата дружно с хиляди преписки, информации, задачи, координиране и мнения за планове, отчети и проекти годишно за цялата страна , споделя арх.Петров. Той показва, че резултатът е необратима загуба на културни полезности, тежки и дълги процедури, неефективност и публично съмнение.
Петър Петров застана отпред на НИНКН със задачата да актуализира непипнатия от 30 години лист на недвижимите културни полезности и методите за опазването им. Сякаш преднамерено недвижимото ни културно завещание е неглижирано толкоз дълго, разяснява арх. Петров.
Според него главен проблем е неналичието на режими на запазване на повече от 18 000 недвижими културни полезности . Те са декларирани, само че нямат финален статут - национална, локална или културна полезност за сведение, и няма правилник за допустимите намеси в тях. По тази причина порастват случаите на анулирани от съда мнения на министъра на културата. На процедура тези обекти са незащитени, показва арх.Петров. Още няколко хиляди обекта към момента не са разпознати, изучени и предпазени от Закона за културното завещание.
Изучаването и оценката на един обект лишава сред 1 и 4 седмици. Определянето на статута на всичките 18 000 е допустимо, в случай че 180 архитекти работят без спиране в продължение на 5 години и не се занимават с нищо друго , споделя арх.Петров.
По тази причина в новата конструкция на НИНКН са планувани 45 специалисти, чиято задача е да се погрижат първо за най-застрашените обекти, с поддръжката на в допълнение привлечени външни експерти, познаващи локалната специфичност, споделя шефът на института.
Предложението е екипът на НИНКН да се разшири гладко през идващите 2 - 3 години до 139 специалисти. От тях 108 ще изследват, изследват, документират, правят оценка и поддържат националния документален списък и редом с това ще се образоват експерти за мощно характерните действия на института. 31 чиновници ще поемат администрацията и обслужването на хилядите претенции на жители, бизнесмени и институции.
Част от екипа на института ще станат новите четири районни отдели на института в Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна. Макар да са планувани в Закона за културното завещание, териториалните звена са закрити преди години по неразбираеми аргументи. Дейността им е трансферирана отчасти на общините, само че с лимитирани пълномощия и изчезнал потенциал. Затова сериозно малобройните специалисти на НИНКН сега са принудени да кръстосват цяла България, показват от института.
Само 10 души - архитекти, археолози, историк и изкуствовед, се занимават с изследване и документиране на обектите от всички столетия - от античността до ХХ век. Заедно с тях работят още 12-ет специалисти, които са ангажирани и с другите действия на института.
С новата конструкция НИНКН ще стартира мониторинг на обектите от международното и националното недвижимо завещание, търсене и проучване на културни полезности, събиране на информация за застрашени обекти.
Досега НИНКН е бил лишен от всяка опция да реализира трите основни действия. От тях и от работата на бъдещата профилирана лаборатория зависят положителният надзор, навременната отбрана, качествената реституция и консервация. България е от дребното страни без такава лаборатория, споделя арх.Петров.
Той добавя, че следва дигитализиране на големия архивен фонд и създаване на осведомителна система и електронен указател, които ще облекчат и ще ускорят услугите за жители.
НИНКН има желание да стартира профилирани образования за архитекти, както и образование засобственици и вложители, с цел да намалеят плановете в цялостно несъгласие с разпоредбите за запазване на културното завещание.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ