Дипломатическа игра с нулев резултат
Дипломатическа игра с нулев резултат за Русия, провокирана от самата Русия. Това е най-краткият и явен отговор на въпроса какво се случи по време на диалозите сред НАТО и Руската федерация (РФ), извършени в три разнообразни формата на 10, 12 и 13 януари 2022 година
Първоначално Русия пожела да води диалози със Съединени американски щати като показа пакет от претенции, свързани с интензивността на НАТО в страните от Източна Европа. От съветска позиция изтеглянето на съюзните сили в границите от 1997 година е единствения метод да бъде обезпечена сигурността на РФ. Най-настойчива съветската страна е в желанието си да бъде отстранена всякаква опция за бъдещо евро-атлантическо участие на Украйна и Грузия. Кремълските искания нямаше по какъв начин да бъдат обект на договаряния. Именно затова както държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, по този начин и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг означиха, че разговор с РФ може и би трябвало да се поддържа, само че връзката която протече в Женева, Брюксел и Виена не може да бъде определяна като договаряния. Трудно е да се каже по какъв начин съветската страна е гледала на тази връзка. Би следвало и за нея това да не са били договаряния, тъй като през цялото време съветският метод беше безусловен, което единствено по себе си изключва преговорния жанр. Точно това бе и едно от главните несъгласия в метода, по който съветските дипломатически представители пристъпиха към връзка със Съединени американски щати и НАТО като цяло.
Друга също много значима уязвимост в съветските визии бе опитът за водене на диалог непосредствено със Съединени американски щати по въпроси, директно засягащи европейската структура за сигурност. Американската позиция пък беше, че за сигурността в Европа никакви диалози не могат да бъдат водени без присъединяване на европейците. Така след двустранната среща в Женева сред Съединени американски щати и РФ, разговорът продължи в границите на съвета НАТО - Русия, както и в ОССЕ. Двустранната среща в Женева завърши по най-очаквания метод. Дори съветските дипломати надали са имали някакви разнообразни упования от това, което се случи на процедура. Що се отнася до идващите диалози в съвета НАТО - Русия и ОССЕ е допустимо съветската страна да е имала някакви упования, свързани с вероятни разминавания в позициите на част от европейските страни. Това постоянно се случва, в това число и в Европейски Съюз, и е напълно обикновено събитие, защото става дума за суверенни страни, чиито ползи не постоянно изцяло съответстват. В случая обаче нито в Брюксел на 12.01, нито във Виена на 13.01 се появиха сходни разминавания.
Руската позиция обаче е странна и в още един аспект. Съветът НАТО - Русия съставлява одобрен институционален формат за връзка сред двете страни. След окупацията на Крим през 2014 година работата на този съвет в действителност беше суспендирана и то тъкмо от съветската страна. От оня миг насам извършените съвещания на съвета могат да се преброят на пръстите на едната ръка, като самодейността за тяхното осъществяване постоянно е била на алианса. Това се отнася в това число и за съвещанието на 12.01, което се организира по предложение на Йенс Столтенберг.
Оказва се, че и тук е налице несъгласие в съветската позиция. Кремъл хем упорства за гаранции за своята сигурност от страна на НАТО, хем суспендира работата на съвета НАТО - Русия, който е основан и съществува тъкмо за всички въпроси, касаещи сигурността, да бъдат поставяни и обсъждани в него и по този начин да се заобикаля ескалацията и вероятните рискове от боен спор. По създание стана по този начин, че РФ разпиля голям дипломатически запас, с цел да стигне до разговор в съвета НАТО - Русия, формат учреден поради нея, с цел да може тя да получава информация по политиките за сигурност и защита на страните-членки на НАТО, както и да дава информация на алианса по тематики, касаещи нейната сигурност и защитата й. Независимо от ясната позиция на Съединени американски щати и НАТО, че съветските претенции са меко казано неприемливи, Антъни Блинкън въпреки всичко означи, че може да се беседва за продан на информация по отношение на някои типове въоръжение, както и за това военните учения да бъдат направени по-прозрачни.
За да бъде транспарантно едно военно обучение, авансово би трябвало да е ясно по кое време стартира то и по кое време тъкмо ще завърши. Освен това би трябвало да е налице обществена информация за броя и характера на единиците военна техника, които е планувано да вземат участие в учението, както и за броя на военнослужещите, с които то ще се организира. Би било доста добре, в случай че бъдат поканени и военни наблюдаващи от ответната страна, които да бъдат очевидци на провеждането на самото обучение и да се срещнат от близо с главните детайли от него. По време на огромните учения, които НАТО организира в Европа през 2015 и 2016 година, бяха поканени съветски наблюдаващи, като по този метод Алиансът сподели ясно, че държи на доверието и го възприема като главен запас във връзка с самодейностите, свързани с гарантирането на сигурността и защитата. Нека още веднъж подчертаем - става дума за 2015 и 2016 година, т.е. напълно скоро след окупирането на Крим през 2014 година Натовските учения дават отговор на стандартите за бистрота. Посланието на Антъни Блинкън към РФ е да направи и своите учения транспарантни. Всъщност Блинкън дава рецепта на РФ по какъв начин може да усъвършенства доверието към себе си в системата на интернационалните връзки, което е доста липсващ запас за съветската страна след 2014 година Ако ти липсва доверие в полето на интернационалната политика няма по какъв начин да имаш принос към сигурността и защитата както в континентален, по този начин и в световен мащаб.
След като седмицата на диалозите завърши, Руската федерация остана в изходно състояние. В петък, 14.01, външният министър Сергей Лавров продължи да приказва, че съветските претенции би трябвало да бъдат признати напълно и че неговата страна няма време да чака дълго позицията на Съединени американски щати и НАТО. И това единствено ден откакто съветската дипломация получи ясната позиция и на Америка, и на европейските страни-членки на алианса и то в три разнообразни формата.
Какви са вероятните разновидности за развиване на обстановката оттук насетне? Много е евентуално високите равнища на напрежение да се запазят за по-продължителен интервал от време. Ако се осъществя тази възможност, то това би означавало, че РФ ще продължи да трансферира войски покрай украинската граница и да организира военни учения, без да дава информация на никого за тях. С цел да показва мощ, може и да опита да разположи оръжейни системи в страни с благосклонни към Кремъл, режими - например Венецуела и Куба. Подобно решение би било напълно отвън подтекста на обезпечаването на съветската сигурност, само че то би дало опция на Владимир Путин да наподобява мощен в очите на своите последователи измежду руснаците и останалите нации, живеещи на територията на РФ. Ако високите равнища на напрежение се запазят, това по всяка възможност ще докара до в допълнение подсигуряване по източния фланг на НАТО. Прибалтийските страни към този момент обявиха, че желаят увеличение на числеността на съюзните контингенти, ситуирани на техните територии.
В най-голяма степен РФ може да откри гаранции за сигурност, в случай че трайно се завърне към формата НАТО - Русия. Такова развиване обаче е малко евентуално и няма съображение да бъде предстоящо. Просто РФ можеше да направи това когато и да е, без да слага ултимативни претенции и излишно да разходва дипломатически запас за тяхното налагане. За страдание и разновидността за боен спор не може да бъде изключен. Ако се стигне до подобен, то това би било съветски избор.
Трудността да бъде планувано с по-голяма акуратност развиването на тази обстановка произтича от характера на РФ. Едноличното взимане на решения е непредсказуемо, тъй като не зависи от институционални формати и институционални механизми. Що се отнася до НАТО, то Алиансът още веднъж удостовери събитието, че желае да поддържа разговор и че точно разговорът и доверието са ключа към континенталната и към световната сигурност. Колкото до присъединяване на страните в системата на интернационалните връзки, следва да се означи, че всяка страна има суверенното право на пълноценно присъединяване в нея и то не може да бъде ограничавано от друга страна, в това число прилежаща, която и да е тя.
Първоначално Русия пожела да води диалози със Съединени американски щати като показа пакет от претенции, свързани с интензивността на НАТО в страните от Източна Европа. От съветска позиция изтеглянето на съюзните сили в границите от 1997 година е единствения метод да бъде обезпечена сигурността на РФ. Най-настойчива съветската страна е в желанието си да бъде отстранена всякаква опция за бъдещо евро-атлантическо участие на Украйна и Грузия. Кремълските искания нямаше по какъв начин да бъдат обект на договаряния. Именно затова както държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, по този начин и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг означиха, че разговор с РФ може и би трябвало да се поддържа, само че връзката която протече в Женева, Брюксел и Виена не може да бъде определяна като договаряния. Трудно е да се каже по какъв начин съветската страна е гледала на тази връзка. Би следвало и за нея това да не са били договаряния, тъй като през цялото време съветският метод беше безусловен, което единствено по себе си изключва преговорния жанр. Точно това бе и едно от главните несъгласия в метода, по който съветските дипломатически представители пристъпиха към връзка със Съединени американски щати и НАТО като цяло.
Друга също много значима уязвимост в съветските визии бе опитът за водене на диалог непосредствено със Съединени американски щати по въпроси, директно засягащи европейската структура за сигурност. Американската позиция пък беше, че за сигурността в Европа никакви диалози не могат да бъдат водени без присъединяване на европейците. Така след двустранната среща в Женева сред Съединени американски щати и РФ, разговорът продължи в границите на съвета НАТО - Русия, както и в ОССЕ. Двустранната среща в Женева завърши по най-очаквания метод. Дори съветските дипломати надали са имали някакви разнообразни упования от това, което се случи на процедура. Що се отнася до идващите диалози в съвета НАТО - Русия и ОССЕ е допустимо съветската страна да е имала някакви упования, свързани с вероятни разминавания в позициите на част от европейските страни. Това постоянно се случва, в това число и в Европейски Съюз, и е напълно обикновено събитие, защото става дума за суверенни страни, чиито ползи не постоянно изцяло съответстват. В случая обаче нито в Брюксел на 12.01, нито във Виена на 13.01 се появиха сходни разминавания.
Руската позиция обаче е странна и в още един аспект. Съветът НАТО - Русия съставлява одобрен институционален формат за връзка сред двете страни. След окупацията на Крим през 2014 година работата на този съвет в действителност беше суспендирана и то тъкмо от съветската страна. От оня миг насам извършените съвещания на съвета могат да се преброят на пръстите на едната ръка, като самодейността за тяхното осъществяване постоянно е била на алианса. Това се отнася в това число и за съвещанието на 12.01, което се организира по предложение на Йенс Столтенберг.
Оказва се, че и тук е налице несъгласие в съветската позиция. Кремъл хем упорства за гаранции за своята сигурност от страна на НАТО, хем суспендира работата на съвета НАТО - Русия, който е основан и съществува тъкмо за всички въпроси, касаещи сигурността, да бъдат поставяни и обсъждани в него и по този начин да се заобикаля ескалацията и вероятните рискове от боен спор. По създание стана по този начин, че РФ разпиля голям дипломатически запас, с цел да стигне до разговор в съвета НАТО - Русия, формат учреден поради нея, с цел да може тя да получава информация по политиките за сигурност и защита на страните-членки на НАТО, както и да дава информация на алианса по тематики, касаещи нейната сигурност и защитата й. Независимо от ясната позиция на Съединени американски щати и НАТО, че съветските претенции са меко казано неприемливи, Антъни Блинкън въпреки всичко означи, че може да се беседва за продан на информация по отношение на някои типове въоръжение, както и за това военните учения да бъдат направени по-прозрачни.
За да бъде транспарантно едно военно обучение, авансово би трябвало да е ясно по кое време стартира то и по кое време тъкмо ще завърши. Освен това би трябвало да е налице обществена информация за броя и характера на единиците военна техника, които е планувано да вземат участие в учението, както и за броя на военнослужещите, с които то ще се организира. Би било доста добре, в случай че бъдат поканени и военни наблюдаващи от ответната страна, които да бъдат очевидци на провеждането на самото обучение и да се срещнат от близо с главните детайли от него. По време на огромните учения, които НАТО организира в Европа през 2015 и 2016 година, бяха поканени съветски наблюдаващи, като по този метод Алиансът сподели ясно, че държи на доверието и го възприема като главен запас във връзка с самодейностите, свързани с гарантирането на сигурността и защитата. Нека още веднъж подчертаем - става дума за 2015 и 2016 година, т.е. напълно скоро след окупирането на Крим през 2014 година Натовските учения дават отговор на стандартите за бистрота. Посланието на Антъни Блинкън към РФ е да направи и своите учения транспарантни. Всъщност Блинкън дава рецепта на РФ по какъв начин може да усъвършенства доверието към себе си в системата на интернационалните връзки, което е доста липсващ запас за съветската страна след 2014 година Ако ти липсва доверие в полето на интернационалната политика няма по какъв начин да имаш принос към сигурността и защитата както в континентален, по този начин и в световен мащаб.
След като седмицата на диалозите завърши, Руската федерация остана в изходно състояние. В петък, 14.01, външният министър Сергей Лавров продължи да приказва, че съветските претенции би трябвало да бъдат признати напълно и че неговата страна няма време да чака дълго позицията на Съединени американски щати и НАТО. И това единствено ден откакто съветската дипломация получи ясната позиция и на Америка, и на европейските страни-членки на алианса и то в три разнообразни формата.
Какви са вероятните разновидности за развиване на обстановката оттук насетне? Много е евентуално високите равнища на напрежение да се запазят за по-продължителен интервал от време. Ако се осъществя тази възможност, то това би означавало, че РФ ще продължи да трансферира войски покрай украинската граница и да организира военни учения, без да дава информация на никого за тях. С цел да показва мощ, може и да опита да разположи оръжейни системи в страни с благосклонни към Кремъл, режими - например Венецуела и Куба. Подобно решение би било напълно отвън подтекста на обезпечаването на съветската сигурност, само че то би дало опция на Владимир Путин да наподобява мощен в очите на своите последователи измежду руснаците и останалите нации, живеещи на територията на РФ. Ако високите равнища на напрежение се запазят, това по всяка възможност ще докара до в допълнение подсигуряване по източния фланг на НАТО. Прибалтийските страни към този момент обявиха, че желаят увеличение на числеността на съюзните контингенти, ситуирани на техните територии.
В най-голяма степен РФ може да откри гаранции за сигурност, в случай че трайно се завърне към формата НАТО - Русия. Такова развиване обаче е малко евентуално и няма съображение да бъде предстоящо. Просто РФ можеше да направи това когато и да е, без да слага ултимативни претенции и излишно да разходва дипломатически запас за тяхното налагане. За страдание и разновидността за боен спор не може да бъде изключен. Ако се стигне до подобен, то това би било съветски избор.
Трудността да бъде планувано с по-голяма акуратност развиването на тази обстановка произтича от характера на РФ. Едноличното взимане на решения е непредсказуемо, тъй като не зависи от институционални формати и институционални механизми. Що се отнася до НАТО, то Алиансът още веднъж удостовери събитието, че желае да поддържа разговор и че точно разговорът и доверието са ключа към континенталната и към световната сигурност. Колкото до присъединяване на страните в системата на интернационалните връзки, следва да се означи, че всяка страна има суверенното право на пълноценно присъединяване в нея и то не може да бъде ограничавано от друга страна, в това число прилежаща, която и да е тя.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ