Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври

Димитровден е национален и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски.

Той е роден през 3 век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма. Преди да го осъдят, бойци влезнали в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

На този ден честват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.

Според националните показа от Димитровден стартира зимата, национална сентенция гласи: "Георги носи лято, Димитър - зима ". Според легендата Св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - "Дойде ли Димитър, идва и снегът ". Като предвестител на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници. Българско национално поверие показва Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи той е починал. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по приятелски - за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на изсъхнало, редят се дървата за зимата, чакат се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, така наречен Миши дни.

Датата 26 октомври е призната и за ден на Сливен, Видин, Айтос и Радомир. Също по този начин е и професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Димитровден се характеризира с обредно полазване - гадаене по първи посетител. Обредът тук се назовава булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че в случай че първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и заможен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден стартират годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските региони наблюдават в случай че против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще са цялостни с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца. Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именника, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, в случай че именникът е мъж и от кокошка, в случай че е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.