Димитрана Иванова - първата българска суфражетка*
Димитрана Иванова (по татко Петрова) е родена на 1 февруари 1881 година в Русе в фамилията на Станка и Петър Друмеви. Завършва VI клас на Девическата гимназия през 1896/1897 година с общ триумф от зрелостния изпит „ доста добър ” и 16-годишна отпътува да учи философия и педагогика в Цюрих, Швейцария. През 1900 година, малко преди да вземе последния си изпит, с цел да приключи университетското си обучение, е принудена да се върне в България, заради фамилни аргументи.
Става учителка и преподава в девическите гимназии в Попово, Шумен, Плевен и Търново, преди да се трансферира в Русе, където от образователната 1906/1907 година постъпва в Русенската девическа гимназия. Преподава логичност, нравственос, логика на психиката, история, немски език, калиграфия и завежда учителската библиотека. През 1908 година става член на русенското сдружение „ Добродетел ”, чиито съществени задания са просвещение и културно издигане на дамата. Активната й работа там я издига до поста ръководител, който заема три години – от 1908 до 1911. На 13 и 14 юни 1911 година е пратеник на конгреса на Българския женски съюз (БЖС), на който се разискват конституционните положения по отношение на изборните права на дамите.
Още като млада учителка написа публикации по педагогичен въпроси за професионалните списания „ Учител ” и „ Училищен обзор ”, а от 1905 година е помощник на в. „ Учителска пробуда ” и „ Женски глас ” – орган на БЖС. По време на Балканските войни е здравна сестра. През 1914 година се омъжва за Дончо Иванов (1877-1961), секретар на Търговско-индустриалната камара, и приема неговото фамилно име.
Димитрана Иванова остава в Русе 10 години, след което отпътува за София, където продължава да се занимава с проблемите на българските дами. Майка на 3 деца (родени през 1916, 1917 и 1918 г.), тя работи интензивно по въпросите на фамилията, ролята на брачната половинка и майката, обществената отбрана на майчинството и детството и още през 1917-1918 година става член на Дружеството за битка с детската престъпност. През 1925 година е измежду създателите на Дружеството за отбрана на децата и членка на борда му до 1935 година
След Първата международна война Димитрана Иванова се отдава напълно на обществена и политическа интензивност. От септември 1920 до септември 1944 година тя е основна редакторка на „ Женски глас ”. В началото на 20-те години на ХХ век взема решение, че юридическото обучение би й помогнало за реализиране на концепциите за женското пълноправие. Опитва да се запише като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, само че е отхвърлена с обяснението, че „ няма приключено приблизително обучение ” (българските гимназии към този момент са осмокласни, а тя е приключила шестокласна). Тогава тя взема решение, че би трябвало да се бори „ против несправедливостите във връзка с дамите и против формализма ”. След като приключва „ осмокласно ” обучение, Иванова се записва в Юридическия факултет и го приключва сполучливо през 1927 година През 1928 година издава и редактира месечното списание „ Жената ” (1929-1931), което специализира в юридическите аспекти на подчинения статус на дамата. Сътрудничи на съвсем всички софийски вестници и на някои провинциални по въпросите на живота и бъдещето на дамата.
От 1926 година до 1944 година Димитрана Иванова е ръководител на Българския женски съюз (една от основателките и първа председателка на съюза е Екатерина Каравелова). При водачеството й БЖС израства като една от най-активните цивилен организации в интервала сред двете войни. Иванова се бори за тъждество сред половете в областта на образованието. " Равноправките ", както иронично ги назовават, се опълчват на опитите да се наложат разнообразни типове учебни заведения за девойките. Друг значим проблем, за който работи русенката, е правото на дамите юристки да упражняват своята специалност като адвокатки и съдийки. След дълга битка тя е една от първите българки, на които е прието това право. Иванова взе участие в правенето на законопроект за имуществените взаимоотношения сред съпрузите; основател е за изменение и допълнение на Закона за публичното осигуряване; член на Българския народен комитет за мир; изнася обществени лекции, които способстват за нейната популярност.
“При водачеството й, през 1937 година омъжените дами, разведените и вдовиците над 21-годишна възраст получават правото да гласоподават на общинските избори, само че не могат да бъдат избирани. ”
9 септември 1944 година прекатурва радикално живота на Димитрана Иванова. На 28 септември тя е задържана по съмнение в прогермански и профашистки благосклонности, поради многочислените й контакти с Германия. Освободена след съвсем четири месеца (на 13 януари 1945 г.) при изискване, че ще напусне София, тя се открива в Русе, само че по-късно нейни родственици и другари съумяват да я трансферират в София. При новия режим Иванова продължава да се бори. С присъщата й упоритост и прокламираното от новата власт пълноправие на половете се пробва да получи адвокатски права и съумява. Но с консолидирането на режима през 1948 година специфична комисия я заличава от адвокатските описи. След дълга преписка и обжалване, единственото, което съумява да реализира, е от претекстовете за отхвърли да бъдат заличени политическите. След 1944 година Димитрана Иванова работи върху монографията „ Правната отбрана на женския труд ”, само че е лишена от опцията да издава книги и да разгласява публикации. По време на ареста й през 1944 година е изключена от Съюза на публицистите, в който членува от 1922 година Правата й са възобновени през ноември 1959 година, малко преди гибелта й.
Умира на 29 май 1960 година в София.
Личният живот на Димитрана Иванова е тясно обвързван с историята на женското придвижване в България. Нито една негова самодейност не минава без нейното присъединяване. Участва в интернационална конференция по въпросите на дамите, тя е единствената българка – член на комисии към ОН (Общество на народите, през днешния ден - ООН).
ЛИТЕРАТУРА:
1. Даскалова, Красимира. Жени, пол и рационализация в България 1878-1944. - София, 2012, с. 281-286.
2. Джурова, Галина. Русенка отвоюва правото на дамите в България да работят като юристи. // Алманах Извор, 2010, № 17, с. 41-43.
3. Отчет на русенската градска девическа гимназия от отварянето й до истичането на учеб. 1896/97 година. - Русе, 1897, с. 129.
4. Отчет на русенската градска девическа гимназия „ Княгиня Евдокия “ за образователната 1906-1907 година. - Русе, 1907, с. 21
5. Рошкева, Ренета. Русенката Димитрана Иванова - първата българка, следвала в Цюрих. // Русенка, № 7, 2 апр. 2000, с. 5.
6. Рошкева, Ренета. ОФ-властта хвърля Димитрана Иванова в занданите на Дирекцията на полицията. // Русенка, № 8, 19 апр. 2000, с. 3.
За обявата е употребен текст на. Нашето предпочитание е този текст и делото на Димитрана Иванова да стигне до повече хора. Изключително мъчно се намират източници, фотоси от най-новата ни история и екипът на Hera.bg показва откровеното си удивление, както към създателя на този текст, по този начин и към създателите от употребената литература.
*Суфражетка (от англ. suffragette) е термин, употребен за жена (възможно е и в м.р. - суфражист, suffragist), която поддържа придвижването на право на глас на дамите. Оригинално думата идва от латинския глагол suffragium (гласувам, подкрепям), само че като термин, представителка на това придвижване, суфражетка се употребява в този смисъл във Англия при започване на 20 век.
Става учителка и преподава в девическите гимназии в Попово, Шумен, Плевен и Търново, преди да се трансферира в Русе, където от образователната 1906/1907 година постъпва в Русенската девическа гимназия. Преподава логичност, нравственос, логика на психиката, история, немски език, калиграфия и завежда учителската библиотека. През 1908 година става член на русенското сдружение „ Добродетел ”, чиито съществени задания са просвещение и културно издигане на дамата. Активната й работа там я издига до поста ръководител, който заема три години – от 1908 до 1911. На 13 и 14 юни 1911 година е пратеник на конгреса на Българския женски съюз (БЖС), на който се разискват конституционните положения по отношение на изборните права на дамите.
Още като млада учителка написа публикации по педагогичен въпроси за професионалните списания „ Учител ” и „ Училищен обзор ”, а от 1905 година е помощник на в. „ Учителска пробуда ” и „ Женски глас ” – орган на БЖС. По време на Балканските войни е здравна сестра. През 1914 година се омъжва за Дончо Иванов (1877-1961), секретар на Търговско-индустриалната камара, и приема неговото фамилно име.
Димитрана Иванова остава в Русе 10 години, след което отпътува за София, където продължава да се занимава с проблемите на българските дами. Майка на 3 деца (родени през 1916, 1917 и 1918 г.), тя работи интензивно по въпросите на фамилията, ролята на брачната половинка и майката, обществената отбрана на майчинството и детството и още през 1917-1918 година става член на Дружеството за битка с детската престъпност. През 1925 година е измежду създателите на Дружеството за отбрана на децата и членка на борда му до 1935 година
След Първата международна война Димитрана Иванова се отдава напълно на обществена и политическа интензивност. От септември 1920 до септември 1944 година тя е основна редакторка на „ Женски глас ”. В началото на 20-те години на ХХ век взема решение, че юридическото обучение би й помогнало за реализиране на концепциите за женското пълноправие. Опитва да се запише като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, само че е отхвърлена с обяснението, че „ няма приключено приблизително обучение ” (българските гимназии към този момент са осмокласни, а тя е приключила шестокласна). Тогава тя взема решение, че би трябвало да се бори „ против несправедливостите във връзка с дамите и против формализма ”. След като приключва „ осмокласно ” обучение, Иванова се записва в Юридическия факултет и го приключва сполучливо през 1927 година През 1928 година издава и редактира месечното списание „ Жената ” (1929-1931), което специализира в юридическите аспекти на подчинения статус на дамата. Сътрудничи на съвсем всички софийски вестници и на някои провинциални по въпросите на живота и бъдещето на дамата.
От 1926 година до 1944 година Димитрана Иванова е ръководител на Българския женски съюз (една от основателките и първа председателка на съюза е Екатерина Каравелова). При водачеството й БЖС израства като една от най-активните цивилен организации в интервала сред двете войни. Иванова се бори за тъждество сред половете в областта на образованието. " Равноправките ", както иронично ги назовават, се опълчват на опитите да се наложат разнообразни типове учебни заведения за девойките. Друг значим проблем, за който работи русенката, е правото на дамите юристки да упражняват своята специалност като адвокатки и съдийки. След дълга битка тя е една от първите българки, на които е прието това право. Иванова взе участие в правенето на законопроект за имуществените взаимоотношения сред съпрузите; основател е за изменение и допълнение на Закона за публичното осигуряване; член на Българския народен комитет за мир; изнася обществени лекции, които способстват за нейната популярност.
“При водачеството й, през 1937 година омъжените дами, разведените и вдовиците над 21-годишна възраст получават правото да гласоподават на общинските избори, само че не могат да бъдат избирани. ”
9 септември 1944 година прекатурва радикално живота на Димитрана Иванова. На 28 септември тя е задържана по съмнение в прогермански и профашистки благосклонности, поради многочислените й контакти с Германия. Освободена след съвсем четири месеца (на 13 януари 1945 г.) при изискване, че ще напусне София, тя се открива в Русе, само че по-късно нейни родственици и другари съумяват да я трансферират в София. При новия режим Иванова продължава да се бори. С присъщата й упоритост и прокламираното от новата власт пълноправие на половете се пробва да получи адвокатски права и съумява. Но с консолидирането на режима през 1948 година специфична комисия я заличава от адвокатските описи. След дълга преписка и обжалване, единственото, което съумява да реализира, е от претекстовете за отхвърли да бъдат заличени политическите. След 1944 година Димитрана Иванова работи върху монографията „ Правната отбрана на женския труд ”, само че е лишена от опцията да издава книги и да разгласява публикации. По време на ареста й през 1944 година е изключена от Съюза на публицистите, в който членува от 1922 година Правата й са възобновени през ноември 1959 година, малко преди гибелта й.
Умира на 29 май 1960 година в София.
Личният живот на Димитрана Иванова е тясно обвързван с историята на женското придвижване в България. Нито една негова самодейност не минава без нейното присъединяване. Участва в интернационална конференция по въпросите на дамите, тя е единствената българка – член на комисии към ОН (Общество на народите, през днешния ден - ООН).
ЛИТЕРАТУРА:
1. Даскалова, Красимира. Жени, пол и рационализация в България 1878-1944. - София, 2012, с. 281-286.
2. Джурова, Галина. Русенка отвоюва правото на дамите в България да работят като юристи. // Алманах Извор, 2010, № 17, с. 41-43.
3. Отчет на русенската градска девическа гимназия от отварянето й до истичането на учеб. 1896/97 година. - Русе, 1897, с. 129.
4. Отчет на русенската градска девическа гимназия „ Княгиня Евдокия “ за образователната 1906-1907 година. - Русе, 1907, с. 21
5. Рошкева, Ренета. Русенката Димитрана Иванова - първата българка, следвала в Цюрих. // Русенка, № 7, 2 апр. 2000, с. 5.
6. Рошкева, Ренета. ОФ-властта хвърля Димитрана Иванова в занданите на Дирекцията на полицията. // Русенка, № 8, 19 апр. 2000, с. 3.
За обявата е употребен текст на. Нашето предпочитание е този текст и делото на Димитрана Иванова да стигне до повече хора. Изключително мъчно се намират източници, фотоси от най-новата ни история и екипът на Hera.bg показва откровеното си удивление, както към създателя на този текст, по този начин и към създателите от употребената литература.
*Суфражетка (от англ. suffragette) е термин, употребен за жена (възможно е и в м.р. - суфражист, suffragist), която поддържа придвижването на право на глас на дамите. Оригинално думата идва от латинския глагол suffragium (гласувам, подкрепям), само че като термин, представителка на това придвижване, суфражетка се употребява в този смисъл във Англия при започване на 20 век.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ