5 истории на Димитър Якимов
Димитър Якимов е един от най-великите футболисти в историята ни. Сред феновете на футбола от своето потомство е фамозен със своя дрибъл, механически умения, а и голмайсторски усет. Джентълмен на терена. Роден е на 12 август 1941 година в село Шлегово, през днешния ден в Северна Македония. Играл е единствено за два тима - " Септември " (Сф), с който печели Купата на България през 1960 година, и ЦСКА, с който е седемкратен първенец и четирикратен притежател на купата. Има 67 мача и 9 гола за националния отбор на България. Един от най-важните му голове е за успеха с 1:0 в паметния трети плейоф против Франция във Флоренция (Ит) на 16 декември 1961 година, с която България се класира за международното състезание в Чили през 1962 година
Якимов доста рядко дава изявленията, даже 50 години пази безмълвие, тъй като е афектиран на публицистите, че поради клубни пристрастия в никакъв случай не го избират за Футболист №1 на България. Неговите истории тук са подбрани от дребното му медийни изяви.
1. В началото
Детството на Якимов минава в столичния квартал " Коньовица ", само че не е било по никакъв начин елементарно. " Работил съм и на Сточна гара, товарил съм дини. След това обаче започнах да играя проведен футбол в " Септември ", до момента в който преди този момент играехме единствено по градинките. Аз доста обичах футбола, само че ме укоряваха, че доста обичам да неистина, а не да депозирам. По това време обаче нямаше вечерен час и играехме по през целия ден ", спомня си той пред TV7.
2. " Като дете бях от " Левски "
Якимов изненадва всички, когато афишира отново в това изявление пред TV7, че като дребен е симпатизирал на " Левски ". " Като дете бях от " Левски ". Вуйчо ми ме водеше на мачовете им. След това отидох боец и просто трябваше да стана от ЦСКА... Ако не бях отишъл в ЦСКА, нямаше да бъда Митата и нямаше доста хора в този момент да са щастливи, че съм техен кумир... Не съм очаквал, че ЦСКА ще ме предложения. Беше 60-а година, октомври месец. Подписах заповед - доброволец в ЦСКА. До 62-ра октомври карах там казармата. И се срещнах с доста велики футболисти, които играха по това време. Лека му пръст на Гацо Панайотов. От него младите сме се учили. Той ни учеше, че топката се поема, а не се стопира... че се подава напред, а не в краката. Казваше ми, че по-трудно е да изработиш обстановката, в сравнение с да вкараш гол. Гацо Панайотов по-късно стана кум на сватбата ми. Футболът несъмнено най-вече ми вървеше. Училището и браковете - зле. Те не ми вървяха ", спомня си Якимов.
3. Приятелството му с Гунди и Котков
Димитър Якимов е бил един от най-близките другари на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Пред Дарик радио той разказва спомените си от тях и за погребението им през 1971 година
" Гунди беше извънредно културен и учтив човек, за разлика от доста други футболисти, които нямат тези негови качества. Много непретенциозен беше. Веднъж даже ми сподели: " Мита, доста се спори, само че ти си по-техничен от мен! ". Това е едно самопризнание за мен, никой не го правеше.
Един път с него и Сашо Костов ще се срещаме на " Славейков ", с цел да вървим на кино. Точно се събрахме и се юрнаха 10-15 младежи, всички тичат към Гунди за подписи. Ние със Сашо се спогледахме и си казахме, че сме непотребни. Бог да го елементарни Никола Котков, и с него бяхме доста положителни другари. Когато починаха с Гунди, ние бяхме отмора, бях със фамилията в Слънчев бряг. Отивахме на закуска с децата и чух по радиото, че са починали. Веднага оставих всички, качих се на самолета и пристигнах на погребението им. Такова заравяне не се помни... Цяла България се беше стекла там, да отдаде почитание на Гунди и Котков. И аз понякога отивам на 30 юни на помена на двамата, когато имам опция ".
4. Провалът на Мондиал 1970
Якимов споделя своята версия за неуспеха на България на международното състезание в Мексико през 1970 година
" Бяха решили да ни качат на Белмекен. Казаха, че е същата височина като в Мексико. Бяхме при зимни условия, имаше сняг. Един булдозер разчистваше игрището, само че футбол не можеше да се играе. Идваше един разхлопан рейс, който ни сваляше до Велинград. Който не е ходил по този път, не знае - десетки завои. Слизахме долу, правехме си тренировките и вместо баня, душ, отмора, ние трябваше отначало да се качваме на Белмекен. Спяхме и ядяхме по рейсовете. Това беше съвсем всеки ден. Вече в Мексико ни споделяха кои на коя маса да седнат. За едни няма чорба, за други няма вода. Ограничаваха ни с килограмите. Обезводняваха ни. Някой простак го беше измислил това! Тези ограничения бяха цялостна нелепост на нашите шефове. Принудихме се да вървим, да плащаме и да си купуваме вода. Организмът ни искаше вода. До първия мач с Перу обаче това нещо не се промени. Бяхме на концлагеристки условия. Там беше огромна жега, поведохме с 1:0, над 40 градуса. Когато свърши първото полувреме, от терена до съблекалнята имаше 50-60 метра. Тичайки натам, видяхме една маса с питиета и всеки грабеше - по две, по три, дори по 5 шишета вземахме. След това Божков ни видя и ни сподели да спрем. Но аз се криех и пиех вода. Не сме очаквали, че по този начин ще стане второто полувреме, макар че Бонев вкара за 2:0. Със инцидентен удар стана 2:1. Умората си сподели думата. Аз пък като тичах, чувах по какъв начин 5 литра вода кльопка в корема ми. Трудно ми беше да тичам. Изравниха ни, след това 3:2 направиха. Даже четвърти гол ни вкараха, само че съдията го анулира. После всичко потегли надолу, паднахме от Германия 2:5, с Мароко 1:1... Цялата виновност е в нас - футболистите. "
5. Принудителното отричане от футбола
През 1974 година Якимов изненадващо е освободен от ЦСКА. Тогава е на 33 години и несъмнено има какво да даде още на футбола. Но кариерата му по този начин и не продължава и той стопира с футбола след 287 мача и 141 гола за ЦСКА. И до през днешния ден не излиза наяве за какво " Поетът на футбола ", както е именуван, е заставен да се откаже. Неофициално се твърди, че висши генерали са упорствали за това. Из столицата вървят клюки, че Митата е бил предизвикан и блъснал наследник на почитан боен, поради което незабавно е вкаран в черен лист.
Самият Якимов не влиза в детайлности за края на кариерата си, само че още веднъж пред TV7 дава да се разбере, че е имал предпочитание и опция още да играе. " Станах голмайстор в България и ме изгониха от ЦСКА. Това беше премията. Казаха ми, че няма какво да се чака повече от мен. Мисля, че това е абсурд - да станеш голмайстор на страната и на идната година да не може да играеш. Принудих се да се опитвам на други места. Отидох в Сливен. Там имаха мощен боен тим. Дойде един майор, разговаряхме и сякаш се разбрахме, само че по-късно той се качи горе при шефовете и ми сподели да изчакам. Мина към половин час, той се върна и ми сподели, че не ми позволяват да играя там ", споделя великият футболист.
Якимов доста рядко дава изявленията, даже 50 години пази безмълвие, тъй като е афектиран на публицистите, че поради клубни пристрастия в никакъв случай не го избират за Футболист №1 на България. Неговите истории тук са подбрани от дребното му медийни изяви.
1. В началото
Детството на Якимов минава в столичния квартал " Коньовица ", само че не е било по никакъв начин елементарно. " Работил съм и на Сточна гара, товарил съм дини. След това обаче започнах да играя проведен футбол в " Септември ", до момента в който преди този момент играехме единствено по градинките. Аз доста обичах футбола, само че ме укоряваха, че доста обичам да неистина, а не да депозирам. По това време обаче нямаше вечерен час и играехме по през целия ден ", спомня си той пред TV7.
2. " Като дете бях от " Левски "
Якимов изненадва всички, когато афишира отново в това изявление пред TV7, че като дребен е симпатизирал на " Левски ". " Като дете бях от " Левски ". Вуйчо ми ме водеше на мачовете им. След това отидох боец и просто трябваше да стана от ЦСКА... Ако не бях отишъл в ЦСКА, нямаше да бъда Митата и нямаше доста хора в този момент да са щастливи, че съм техен кумир... Не съм очаквал, че ЦСКА ще ме предложения. Беше 60-а година, октомври месец. Подписах заповед - доброволец в ЦСКА. До 62-ра октомври карах там казармата. И се срещнах с доста велики футболисти, които играха по това време. Лека му пръст на Гацо Панайотов. От него младите сме се учили. Той ни учеше, че топката се поема, а не се стопира... че се подава напред, а не в краката. Казваше ми, че по-трудно е да изработиш обстановката, в сравнение с да вкараш гол. Гацо Панайотов по-късно стана кум на сватбата ми. Футболът несъмнено най-вече ми вървеше. Училището и браковете - зле. Те не ми вървяха ", спомня си Якимов.
3. Приятелството му с Гунди и Котков
Димитър Якимов е бил един от най-близките другари на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Пред Дарик радио той разказва спомените си от тях и за погребението им през 1971 година
" Гунди беше извънредно културен и учтив човек, за разлика от доста други футболисти, които нямат тези негови качества. Много непретенциозен беше. Веднъж даже ми сподели: " Мита, доста се спори, само че ти си по-техничен от мен! ". Това е едно самопризнание за мен, никой не го правеше.
Един път с него и Сашо Костов ще се срещаме на " Славейков ", с цел да вървим на кино. Точно се събрахме и се юрнаха 10-15 младежи, всички тичат към Гунди за подписи. Ние със Сашо се спогледахме и си казахме, че сме непотребни. Бог да го елементарни Никола Котков, и с него бяхме доста положителни другари. Когато починаха с Гунди, ние бяхме отмора, бях със фамилията в Слънчев бряг. Отивахме на закуска с децата и чух по радиото, че са починали. Веднага оставих всички, качих се на самолета и пристигнах на погребението им. Такова заравяне не се помни... Цяла България се беше стекла там, да отдаде почитание на Гунди и Котков. И аз понякога отивам на 30 юни на помена на двамата, когато имам опция ".
4. Провалът на Мондиал 1970
Якимов споделя своята версия за неуспеха на България на международното състезание в Мексико през 1970 година
" Бяха решили да ни качат на Белмекен. Казаха, че е същата височина като в Мексико. Бяхме при зимни условия, имаше сняг. Един булдозер разчистваше игрището, само че футбол не можеше да се играе. Идваше един разхлопан рейс, който ни сваляше до Велинград. Който не е ходил по този път, не знае - десетки завои. Слизахме долу, правехме си тренировките и вместо баня, душ, отмора, ние трябваше отначало да се качваме на Белмекен. Спяхме и ядяхме по рейсовете. Това беше съвсем всеки ден. Вече в Мексико ни споделяха кои на коя маса да седнат. За едни няма чорба, за други няма вода. Ограничаваха ни с килограмите. Обезводняваха ни. Някой простак го беше измислил това! Тези ограничения бяха цялостна нелепост на нашите шефове. Принудихме се да вървим, да плащаме и да си купуваме вода. Организмът ни искаше вода. До първия мач с Перу обаче това нещо не се промени. Бяхме на концлагеристки условия. Там беше огромна жега, поведохме с 1:0, над 40 градуса. Когато свърши първото полувреме, от терена до съблекалнята имаше 50-60 метра. Тичайки натам, видяхме една маса с питиета и всеки грабеше - по две, по три, дори по 5 шишета вземахме. След това Божков ни видя и ни сподели да спрем. Но аз се криех и пиех вода. Не сме очаквали, че по този начин ще стане второто полувреме, макар че Бонев вкара за 2:0. Със инцидентен удар стана 2:1. Умората си сподели думата. Аз пък като тичах, чувах по какъв начин 5 литра вода кльопка в корема ми. Трудно ми беше да тичам. Изравниха ни, след това 3:2 направиха. Даже четвърти гол ни вкараха, само че съдията го анулира. После всичко потегли надолу, паднахме от Германия 2:5, с Мароко 1:1... Цялата виновност е в нас - футболистите. "
5. Принудителното отричане от футбола
През 1974 година Якимов изненадващо е освободен от ЦСКА. Тогава е на 33 години и несъмнено има какво да даде още на футбола. Но кариерата му по този начин и не продължава и той стопира с футбола след 287 мача и 141 гола за ЦСКА. И до през днешния ден не излиза наяве за какво " Поетът на футбола ", както е именуван, е заставен да се откаже. Неофициално се твърди, че висши генерали са упорствали за това. Из столицата вървят клюки, че Митата е бил предизвикан и блъснал наследник на почитан боен, поради което незабавно е вкаран в черен лист.
Самият Якимов не влиза в детайлности за края на кариерата си, само че още веднъж пред TV7 дава да се разбере, че е имал предпочитание и опция още да играе. " Станах голмайстор в България и ме изгониха от ЦСКА. Това беше премията. Казаха ми, че няма какво да се чака повече от мен. Мисля, че това е абсурд - да станеш голмайстор на страната и на идната година да не може да играеш. Принудих се да се опитвам на други места. Отидох в Сливен. Там имаха мощен боен тим. Дойде един майор, разговаряхме и сякаш се разбрахме, само че по-късно той се качи горе при шефовете и ми сподели да изчакам. Мина към половин час, той се върна и ми сподели, че не ми позволяват да играя там ", споделя великият футболист.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ