Димитър Воев – създателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група Нова

Димитър Воев – основателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група „ Нова Генерация “ бе художествено събитие и пореден модернист, и то освен в региона на музикалния авангард. След непредвидената му гибел през 1992 в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сюжети и даже преводи на лирика. Приживе бял свят видяха единствено една-две изявления, като книгата „ Поздрави боговете от мен “, от която сме избрали дребна част, е първата, която дава по-цялостна визия за неговото творчество.

Върху държанието от ден на ден би трябвало да въздейства характерът и все по-малко темпераментът. Душевната уязвимост, която поражда и при най-малката рецензия, е като болните елементи на тялото, които не понасят и най-леко допиране.

По какво ще познаем свършека на света? – питат учениците.

По това ще познаете, когато Природата стартира да проституира, значи пристигнал е краят – отговори учителят.

Тя е била богата. Завидно богата – продължи той. Но от доста време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето, когато проси. Чука от врата на врата и проси лепта. Това е в този момент.

Но хората й дават доста малко. Повечето я пъдят. Те толкоз са привикнали да я гледат по малкия екран и по цветните картички, че когато я видят на личната си врата, и въобще не й имат вяра и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в остарели облекла с мазни петна по тях, тя протягаше ръка.

Стори ми се, че множеството хора я отминават. Отминах я и аз. Впоследствие съжалявах. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се опасяват от нея. Тя от ден на ден се отдалечава от тях. Ще пристигна време, а това е несъмнено, тъй като съм го чел, само че няма да ви кажа къде, когато Природата ще стартира да проституира.

Това ще бъде нейният финален опит да стане още веднъж богата и да бъде с хората.

Тогава ще настъпи краят на света.

ГРАДИНАТА НА СВЕТА

Пророкът:
Орелът кацна на земята,
огромен е като слънце с огнени черти,
от погледа му идва вятър,
разпръснал всичките съзвездия преди.

Виж какъв брой е нещастна
науката, в която вярваш ти,
тук написа „ Идва краят “.
И никой няма да елементарни.

Дебели учени не имат вяра,
че са погълнали на вятъра
цялостен живот.
На стройни дипломи се радват,
маришируват с победоносен ход.

На пътя виждат всички –
бариерата стои,
един железничар обезпокоен
ме гледа с питащи очи.

Моралът, чичко застаряващ,
се чуди по какъв начин да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдаш
и гледа по паважа в обществените дни.

Войската е благосъстояние,
което имаш ти,
те чакат в твоя взор
вселената да се избави.

Малката лигла:
Задъхано наподобявам,
раздрано пребивавам,
след свойте стъпки търча
и плавам във мъгла.
Сега!

Не, не, не, не обичам
да, да, да, да пребивавам.
И всяка заран рева
в градината на света.

Не да не да не да не да не крещя
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
в градината на света.
Градината на света.

АПОКАЛИПТРА
Настъпва краят на света.
Засвирва седмата тръба.
От 100 отрязани глави
една си ти.

Набит на прът евреин нерешителен,
разговори води със своя боязън.
И ти с целувка го подари.
Не си мисли, че той си ти.

Аз нося светлина, единствено че съм без глава.
Бръкни в торбата със глави и мен вземи.
Апокалиптра, това си ти. Смъртта е в твоите очи.
Махни нагоре със ръка, ще пристигна с теб накрай света.

Свещеници във ред вървят,
само че те не могат да го спрат.
Това е краят на света,
финален ден и светлина.

Съдът ще бъде обективен
и ще накаже всеки жив.
Виж Тончо Русев по какъв начин крещи.
В казана дано, дано ври!

Изстиналата ти ръка
се впива в дългата коса.
И ангелът със теб лети.
Спасен вечно си ти.

През нарисувани очи
ще гледат скромните сестри.
Аз самичък, разчупвайки плътта,
ще се излея над света.

САМО ДВАМА
С тебе май сме единствено двама,
малко, само че не напълно.
Продължаваме играта -
аз със теб и ти със мен.

Даже никой да не чува
наште песни към този момент,
корабът ще си пътува
във морето от неща.

Така че, единствено двама
ще влезнем с теб във храма.

Нестинарките във огън
влизат с босите крайници,
ние с тебе ще потвърдим,
че има смисъл от това.

Който желае - да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за нерешителност.
С огън дано да горим!

Така че, единствено двама
ще влезнем с теб във храма.

В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.

Видеото ни показва
непознати клипове безчет.
В клипа на живота личен
аз съм основният воин.

Така че, единствено двама
ще влезнем с теб във храма.

Снимки: Нели Недева-Воева