Интервю | България има добри компании, които растат въпреки средата
Димитър Василев Иванов е дипломат на Европейски съвет за нововъведения (EIC) и някогашен член на Борда на EIC, бизнесмен, иновационен пълководец и специалист по нововъведения и иновационна политика. Той е създател на Innowave Summit и ръководител на Български Бизнес Форуми, с над 15 години на практика опит в технологиите, нововъведенията, построяването и мащабирането на предприемачески и иновационни екосистеми в България и Централна и Източна Европа, както и в работата с европейски институции и стратегически капиталови принадлежности.
Активен участник е във образуването и използването на европейски политики в региона на нововъведенията, предприемачеството и районното развиване.
Г-н Василев, EIC към този момент поддържа портфолио от над 700 стартъпа и 1350 неповторими нововъведения. Къде се нарежда България на тази „ карта на нововъведенията “ и какъв е капацитетът ѝ да усили наличието си в идващите години?
България е в Европейския съвет за нововъведения (EIC), само че под действителния си капацитет. Днес имаме 16 компании с присъединяване в EIC планове, 17.4 млн. евро грантово финансиране и 36.5 млн. евро утвърдено дялово финансиране по линия на EIC Accelerator. Това значи, че България към този момент има над 53.9 млн. евро общо утвърдена поддръжка по линия на EIC. Най-видимият ни резултат е точно в Accelerator, където имаме 8 плана и най-сериозен финансов размер, само че имаме и 9 участия в Pathfinder, както и 1 в Transition. Това е задоволително, с цел да кажем, че България е на картата на европейските нововъведения – само че не е задоволително, с цел да кажем, че заема мястото, което заслужава. И тъкмо тук е огромната тематика: нашият капацитет е доста по-голям от резултатите, които към момента съумяваме да превърнем в европейски мащаб.
Убеден съм, че България има доста по-голям капацитет, в сравнение с демонстрират днешните цифри. През последните две години имах опция да срещна доста откриватели, иноватори и компании от България и това, което виждам, е не липса на качество, а липса на задоволително мощна система, която да трансформира това качество в европейски резултат.
Страната ни има голям капацитет, само че с цел да го отключим изцяло, би трябвало да решим няколко стратегически въпроса – преструктуриране на националната NCP мрежа и повишение на действителната ѝ ефективност; по-силно присъединяване в Program Committees и по-ранно включване в европейските процеси; действителни синергии сред националните стратегии и европейските механизми като EIC, Horizon Europe, Widening и ERDF; и стратегическо потребление на принадлежности като EIC Plug-in Scheme и Seal of Excellence. Направим ли тези неща поредно и в точния момент, България има всички учредения да влезе в „ първа скорост “ на европейските нововъведения.
По данни на Съвета, за всяко евро, вложено посредством EIC фонда, се притеглят над 3 евро спомагателни вложения. Как се реализира този ливъридж и за какво е значим точно за дребни страни като България?
Този ливъридж се реализира, тъй като EIC не влиза като въздържан обществен донор, а като стратегически вложител, който понижава риска и по този начин отключва частен капитал. В самия капиталов развой на EIC Fund има интензивно търсене на съинвеститори и свързване с подобаващи вложители от Trusted Investors Network, а фондът е структуриран точно по този начин, че да притегля частни средства, а не да ги замества. Затова за всяко евро, вложено посредством EIC Fund, се активизират още над 3 евро спомагателен частен капитал. Това е изключително значимо за страни като България, тъй като локалният финансов пазар е стеснен и постоянно най-голямата преграда не е концепцията, а неналичието на задоволително мощен първи инвеститорски сигнал към интернационалните фондове.
Последният отчет на EIC акцентира, че 80% от вложенията включват най-малко един задграничен вложител. Как EIC действително оказва помощ на стартъпите да влязат в контакт с интернационалните вложители и пазари – оттатък самото финансиране?
EIC оказва помощ освен с капитал, а с действително „ отваряне на порти “. Това става на няколко равнища. Първо, посредством самия EIC Fund и мрежата Trusted Investors Network, където има търсене и свързване с съинвеститори. Второ, посредством Business Acceleration Services – стратегии като VentureMatch, International Trade Fairs, Scaling Club и Global Business Expansion, които дават достъп освен до финансиране, само че и до нови пазари, сътрудници и клиенти. И трето, посредством по-силна интернационална видимост и институционално доверие: когато една компания е предходна през EIC, това към този момент е сериозен знак за качество пред световния капиталов пазар.
Точно по тази причина EIC е значим освен като източник на средства, а като механизъм за интернационално позициониране и ускорение на растежа. EIC не просто финансира компании – той ги вкарва в среда, в която към този момент могат да бъдат видени, тествани и подкрепени от интернационалния капитал.
Компаниите, подкрепени от EIC, регистрират приблизително 50% растеж на заетостта и 55% растеж на приходите в границите на две години. Какво е належащо, с цел да превърнем тези европейски статистики в всекидневие за българския бизнес климат?
За да превърнем тези европейски статистики в всекидневие за българския бизнес климат, би трябвало да създадем растежа вероятен, а не храбър – би трябвало да изградим среда, в която растежът е по-лесен, по-бърз и по-предвидим. Това значи по-добър достъп до капитал за напредък, по-силна връзка сред просвета и бизнес, по-активно излизане на интернационалните пазари, по-малко административни бариери и доста по-ясна поддръжка за фирмите с капацитет за скалиране. България има положителни компании, само че прекомерно постоянно те порастват макар средата, а не с помощта на нея. Когато създадем условия нововъведенията да се трансформират по-бързо в пазар, доходи и нови работни места, тогава тези европейски цифри ще стартират да наподобяват естествени и у нас.
Неотдавна бе основана Trusted Investors Network с над 100 вложители и активи над 100 милиарда евро. Какво съставлява тя и по какъв начин един български стартъп може да се възползва от тази мрежа на процедура?
Trusted Investors Network е всъщност доверена мрежа от интернационалните вложители, които имат подготвеност да ко-инвестират дружно с EIC Fund в най-силните европейски deep-tech компании. В нея влизат фондове за рисков капитал, корпоративни капиталови фондове, национални банки и други огромни вложители, а през днешния ден тя към този момент сплотява над 110 вложители с над 300 милиарда евро активи под ръководство.
За един български стартъп практическата стойност е доста ясна: това не е просто влиятелен лист, а по-кратък път до съществени интернационалните вложители, до които другояче би стигнал доста по-трудно и доста по-бавно. На процедура изгодата идва, когато компанията е добре позиционирана, предходна е през EIC процеса или е в неговата орбита, и към този момент може да бъде показана пред верните вложители в верния миг. Тоест мрежата не заменя работата на стартъпа, само че внезапно покачва шанса той да бъде забелязан от хората, които действително могат да финансират идващия му стадий на напредък.
Dronamics е може би най-известният български образец за сполучливо финансиране от EIC. Има ли други български компании или планове, които са получили или са в развой на кандидатстване за поддръжка, и в кои браншове?
Да – Dronamics е най-разпознаваемият образец, само че не е единственият. Сред българските компании, които се открояват в EIC екосистемата, са още Transmetrics в логистиката и подвижността, Smart Farm Robotix в агротехнологиите и роботиката, както и EnduroSat в галактическите технологии и сателитните връзки. Имаме и компании в здравните технологии, като Check Point Care и Tamponeni Inovatsii, както и в зелените решения и новите материали, където се виждат имена като LAM’ON, Voltera Bulgaria и Agrobioinstitute. Това е значимо, тъй като демонстрира, че българското присъединяване не е съсредоточено единствено в една ниша, а към този момент се вижда в няколко стратегически бранша.
Що се отнася до компании, които са „ в развой на кандидатстване “, там постоянно подобавам деликатно. За обществено необявени кандидатури не е редно да се приказва, до момента в който самите компании не го потвърдят. Но това, което може да се каже решително, е, че България към този момент има забележими образци в логистиката, агротехнологиите, галактическите технологии, връзките, здравните технологии, зелените решения и новите материали, което значи, че базата за последващи сполучливи кандидатури е действителна.
Какви са най-честите спънки, с които се сблъскват българските компании при кандидатстване?
Най-честите спънки съгласно мен не са в неналичието на гений или хрумвания, а в метода, по който плановете се приготвят и нареждат за EIC. На първо място, националната NCP мрежа към момента не работи с успеваемостта, която е нужна за подобен вид конкурентен инструмент. Националните контактни точки би трябвало да бъдат гръбнакът на достъпа до европейско финансиране, мостът сред капацитета и реализацията и първият глас, който споделя: „ Да, тази концепция си коства усилието “. На второ място, макар че България има обезпечен запас за по-ранна поддръжка, към момента няма построен механизъм и конструкция за pre-proposal check, а тъкмо там постоянно се взема решение дали една концепция ще бъде превърната в мощна кандидатура. И не на последно място това са трите съществени неточности които позволяват множеството компании:
Не формулират задоволително ясно своя софтуерен пробив;Не дефинират вярно TRL-а си;Не нареждат плана задоволително безапелационно като решение с капацитет за световно софтуерно водачество.
В EIC не търсим просто добър артикул, а търсим дълбоко-технологична иновация, софтуерен риск, алгоритмична или научна оригиналност и капацитет за световно софтуерно водачество. Тоест тук не е задоволително да имаш добре разказано решение – би трябвало ясно да покажеш нов вид технология и за какво тя има капацитет за световен мащаб.
Докладът демонстрира, че медицинските технологии, квантовите калкулации, AI и полупроводниците, както и биотехнологиите са измежду водещите браншове по финансиране. В които от тях България има действителен късмет да бъде водач, а не просто участник?
Страната ни има късмет да бъде водач там, където може да трансформира мощния инженеринг и науката в бързо използвани технологии. Най-реалният ни късмет за лидерска позиция е в AI, изключително в приложния изкуствен интелект за промишленост, логистика, подвижност, агротехнологии и профилирани B2B решения – там към този момент имаме и мощни инженери, и действителни компании.
Следващата най-обещаваща област, съгласно мен, са медицинските технологии, където България има потенциал да развива мощни ниши, в случай че свърже по-добре научния капацитет, клиничната експертиза и продуктовото развиване. В биотехнологиите също има късмет, само че по-скоро в по-тесни и профилирани посоки, а не като всеобщ европейски водач. При квантовите калкулации и полупроводниците бих бил по-внимателен – там в околните години по-реалистично е България да бъде мощен участник в обособени ниши, в сравнение с водач в европейски мащаб. С други думи: най-големият ни късмет е в AI, по-късно в медицинските технологии и в елементи от биотехнологиите.
Cleantech и енергийните технологии също получават сериозен дял – към 700 млн. евро. Предвид енергийния преход в България, виждате ли тук съответни благоприятни условия за локални иноватори?
Да – и то доста съответни. България не би трябвало да гледа на енергийния преход единствено като на регулаторно обвързване или инфраструктурен проблем, а като на опция да основава нови технологии и нови компании. Страната ни има капацитет в енергиен програмен продукт, индустриална енергийна успеваемост, предпазване на сила, решения за интелигентни мрежи, агро- и климатични софтуерни решения, както и в технологии, които вършат прехода по-евтин и по-управляем за бизнеса.
Добрата вест е, че точно чистите и ресурсно ефикасните технологии към този момент са измежду стратегическите области, в които EIC и STEP търсят по-големи европейски първенци. България има мощни инженери, добър промишлен профил и действителни локални проблеми за решение в енергетиката – а това е добра основа за нововъведения с районен и европейски пазар. Истинската опция за нас не е просто да участваме в енергийния преход, а да превърнем част от него в нова индустриална и иновационна мощ.
Докладът отбелязва, че прекалено много европейски софтуерни компании биват придобивани или преместени отвън Европа поради липса на огромни финансови рундове. Как EIC се пробва да промени тази наклонност и до каква степен България е уязвима на този риск?
EIC в действителност се пробва да промени тази наклонност, като адресира освен ранния стадий, а и по-големия проблем – неналичието на огромен капитал за напредък в Европа. Това става по няколко линии: посредством EIC Fund с дялово присъединяване, следващо финансиране и търсене на ко-инвеститори; посредством STEP Scale Up, който е основан точно да подкрепя по-големи рундове за стратегически технологии; и посредством новия Scaleup Europe Fund, ориентиран към късен стадий и компании с капацитет да останат и да порастват в Европа. С други думи, EIC се пробва не просто да основава нововъведения, а да помогне на най-силните компании да не бъдат принудени да търсят идващия си дом отвън Европа.
Що се отнася до България – да, ние също сме уязвими от този риск. Не тъй като нямаме положителни компании, а тъй като сме дребен пазар с стеснен достъп до огромни рундове за напредък. Затова, в случай че една българска deep-tech компания не откри в точния момент европейски или интернационален капитал, доста елементарно може да стигне до избор сред ранна продажба, изнасяне на активността или закъснение на растежа. Именно тук ролята на EIC е стратегическа – да направи по този начин, че повече от тези компании да могат да се скалират в Европа, а не да я напущат, с цел да оцелеят.
Като част от EIC – какъв е Вашият персонален приоритет за идващите 12 месеца във връзка с България?
Както по време на мандата ми в Борда на EIC през последните две години, по този начин и в този момент като дипломат на EIC, моят фокус са по този начин наречените widening страни, в това число България, и по-конкретно – обезпечаването на еднакъв достъп до благоприятни условия за финансиране, основаване и внедряване на нововъведения, достъп до мрежи и благоприятни условия за напредък в европейската иновационна екосистема. За мен widening страните не са външна страна на европейските нововъведения, а един от най-големите неизползвани запаси на теоретичен, предприемачески и промишлен капацитет в Европа. Затова работя те да бъдат по-ясно заложени в осъществяването на новата startup и scaleup тактика на Европейски Съюз, да се ускори поддръжката за тях посредством принадлежности като EIC Pre-Accelerator, да се развият по-силни синергии сред националните и европейските принадлежности за финансиране и да се понижава фрагментацията пред фирмите в Европейски Съюз.
А съответно за България, моят персонален приоритет е повече от явен: повече и по-силни български компании да стигат до EIC с действителен късмет за триумф. Не просто повече кандидатури, а и по-добри кандидатури – по-добре готови, по-добре позиционирани и по-близо до европейския стандарт за deep-tech и scale-up капацитет. Това значи по-ефективна национална NCP мрежа, работещ механизъм за pre-proposal check, по-активно присъединяване в Program Committees, по-стратегическо потребление на принадлежности като EIC Plug-in Scheme и Seal of Excellence и по-силна връзка сред европейските специалисти и институциите у нас. За мен задачата не е България да има още няколко обособени триумфа, а да стартира да създава такива триумфи по-системно. Основният ми приоритет е България да премине от наличие в EIC към действителна конкурентност.
Димитър Василев Европейски съвет за нововъведения (EIC) стартъпи финансиране
Активен участник е във образуването и използването на европейски политики в региона на нововъведенията, предприемачеството и районното развиване.
Г-н Василев, EIC към този момент поддържа портфолио от над 700 стартъпа и 1350 неповторими нововъведения. Къде се нарежда България на тази „ карта на нововъведенията “ и какъв е капацитетът ѝ да усили наличието си в идващите години?
България е в Европейския съвет за нововъведения (EIC), само че под действителния си капацитет. Днес имаме 16 компании с присъединяване в EIC планове, 17.4 млн. евро грантово финансиране и 36.5 млн. евро утвърдено дялово финансиране по линия на EIC Accelerator. Това значи, че България към този момент има над 53.9 млн. евро общо утвърдена поддръжка по линия на EIC. Най-видимият ни резултат е точно в Accelerator, където имаме 8 плана и най-сериозен финансов размер, само че имаме и 9 участия в Pathfinder, както и 1 в Transition. Това е задоволително, с цел да кажем, че България е на картата на европейските нововъведения – само че не е задоволително, с цел да кажем, че заема мястото, което заслужава. И тъкмо тук е огромната тематика: нашият капацитет е доста по-голям от резултатите, които към момента съумяваме да превърнем в европейски мащаб.
Убеден съм, че България има доста по-голям капацитет, в сравнение с демонстрират днешните цифри. През последните две години имах опция да срещна доста откриватели, иноватори и компании от България и това, което виждам, е не липса на качество, а липса на задоволително мощна система, която да трансформира това качество в европейски резултат.
Страната ни има голям капацитет, само че с цел да го отключим изцяло, би трябвало да решим няколко стратегически въпроса – преструктуриране на националната NCP мрежа и повишение на действителната ѝ ефективност; по-силно присъединяване в Program Committees и по-ранно включване в европейските процеси; действителни синергии сред националните стратегии и европейските механизми като EIC, Horizon Europe, Widening и ERDF; и стратегическо потребление на принадлежности като EIC Plug-in Scheme и Seal of Excellence. Направим ли тези неща поредно и в точния момент, България има всички учредения да влезе в „ първа скорост “ на европейските нововъведения.
По данни на Съвета, за всяко евро, вложено посредством EIC фонда, се притеглят над 3 евро спомагателни вложения. Как се реализира този ливъридж и за какво е значим точно за дребни страни като България?
Този ливъридж се реализира, тъй като EIC не влиза като въздържан обществен донор, а като стратегически вложител, който понижава риска и по този начин отключва частен капитал. В самия капиталов развой на EIC Fund има интензивно търсене на съинвеститори и свързване с подобаващи вложители от Trusted Investors Network, а фондът е структуриран точно по този начин, че да притегля частни средства, а не да ги замества. Затова за всяко евро, вложено посредством EIC Fund, се активизират още над 3 евро спомагателен частен капитал. Това е изключително значимо за страни като България, тъй като локалният финансов пазар е стеснен и постоянно най-голямата преграда не е концепцията, а неналичието на задоволително мощен първи инвеститорски сигнал към интернационалните фондове.
Последният отчет на EIC акцентира, че 80% от вложенията включват най-малко един задграничен вложител. Как EIC действително оказва помощ на стартъпите да влязат в контакт с интернационалните вложители и пазари – оттатък самото финансиране?
EIC оказва помощ освен с капитал, а с действително „ отваряне на порти “. Това става на няколко равнища. Първо, посредством самия EIC Fund и мрежата Trusted Investors Network, където има търсене и свързване с съинвеститори. Второ, посредством Business Acceleration Services – стратегии като VentureMatch, International Trade Fairs, Scaling Club и Global Business Expansion, които дават достъп освен до финансиране, само че и до нови пазари, сътрудници и клиенти. И трето, посредством по-силна интернационална видимост и институционално доверие: когато една компания е предходна през EIC, това към този момент е сериозен знак за качество пред световния капиталов пазар.
Точно по тази причина EIC е значим освен като източник на средства, а като механизъм за интернационално позициониране и ускорение на растежа. EIC не просто финансира компании – той ги вкарва в среда, в която към този момент могат да бъдат видени, тествани и подкрепени от интернационалния капитал.
Компаниите, подкрепени от EIC, регистрират приблизително 50% растеж на заетостта и 55% растеж на приходите в границите на две години. Какво е належащо, с цел да превърнем тези европейски статистики в всекидневие за българския бизнес климат?
За да превърнем тези европейски статистики в всекидневие за българския бизнес климат, би трябвало да създадем растежа вероятен, а не храбър – би трябвало да изградим среда, в която растежът е по-лесен, по-бърз и по-предвидим. Това значи по-добър достъп до капитал за напредък, по-силна връзка сред просвета и бизнес, по-активно излизане на интернационалните пазари, по-малко административни бариери и доста по-ясна поддръжка за фирмите с капацитет за скалиране. България има положителни компании, само че прекомерно постоянно те порастват макар средата, а не с помощта на нея. Когато създадем условия нововъведенията да се трансформират по-бързо в пазар, доходи и нови работни места, тогава тези европейски цифри ще стартират да наподобяват естествени и у нас.
Неотдавна бе основана Trusted Investors Network с над 100 вложители и активи над 100 милиарда евро. Какво съставлява тя и по какъв начин един български стартъп може да се възползва от тази мрежа на процедура?
Trusted Investors Network е всъщност доверена мрежа от интернационалните вложители, които имат подготвеност да ко-инвестират дружно с EIC Fund в най-силните европейски deep-tech компании. В нея влизат фондове за рисков капитал, корпоративни капиталови фондове, национални банки и други огромни вложители, а през днешния ден тя към този момент сплотява над 110 вложители с над 300 милиарда евро активи под ръководство.
За един български стартъп практическата стойност е доста ясна: това не е просто влиятелен лист, а по-кратък път до съществени интернационалните вложители, до които другояче би стигнал доста по-трудно и доста по-бавно. На процедура изгодата идва, когато компанията е добре позиционирана, предходна е през EIC процеса или е в неговата орбита, и към този момент може да бъде показана пред верните вложители в верния миг. Тоест мрежата не заменя работата на стартъпа, само че внезапно покачва шанса той да бъде забелязан от хората, които действително могат да финансират идващия му стадий на напредък.
Dronamics е може би най-известният български образец за сполучливо финансиране от EIC. Има ли други български компании или планове, които са получили или са в развой на кандидатстване за поддръжка, и в кои браншове?
Да – Dronamics е най-разпознаваемият образец, само че не е единственият. Сред българските компании, които се открояват в EIC екосистемата, са още Transmetrics в логистиката и подвижността, Smart Farm Robotix в агротехнологиите и роботиката, както и EnduroSat в галактическите технологии и сателитните връзки. Имаме и компании в здравните технологии, като Check Point Care и Tamponeni Inovatsii, както и в зелените решения и новите материали, където се виждат имена като LAM’ON, Voltera Bulgaria и Agrobioinstitute. Това е значимо, тъй като демонстрира, че българското присъединяване не е съсредоточено единствено в една ниша, а към този момент се вижда в няколко стратегически бранша.
Що се отнася до компании, които са „ в развой на кандидатстване “, там постоянно подобавам деликатно. За обществено необявени кандидатури не е редно да се приказва, до момента в който самите компании не го потвърдят. Но това, което може да се каже решително, е, че България към този момент има забележими образци в логистиката, агротехнологиите, галактическите технологии, връзките, здравните технологии, зелените решения и новите материали, което значи, че базата за последващи сполучливи кандидатури е действителна.
Какви са най-честите спънки, с които се сблъскват българските компании при кандидатстване?
Най-честите спънки съгласно мен не са в неналичието на гений или хрумвания, а в метода, по който плановете се приготвят и нареждат за EIC. На първо място, националната NCP мрежа към момента не работи с успеваемостта, която е нужна за подобен вид конкурентен инструмент. Националните контактни точки би трябвало да бъдат гръбнакът на достъпа до европейско финансиране, мостът сред капацитета и реализацията и първият глас, който споделя: „ Да, тази концепция си коства усилието “. На второ място, макар че България има обезпечен запас за по-ранна поддръжка, към момента няма построен механизъм и конструкция за pre-proposal check, а тъкмо там постоянно се взема решение дали една концепция ще бъде превърната в мощна кандидатура. И не на последно място това са трите съществени неточности които позволяват множеството компании:
Не формулират задоволително ясно своя софтуерен пробив;Не дефинират вярно TRL-а си;Не нареждат плана задоволително безапелационно като решение с капацитет за световно софтуерно водачество.
В EIC не търсим просто добър артикул, а търсим дълбоко-технологична иновация, софтуерен риск, алгоритмична или научна оригиналност и капацитет за световно софтуерно водачество. Тоест тук не е задоволително да имаш добре разказано решение – би трябвало ясно да покажеш нов вид технология и за какво тя има капацитет за световен мащаб.
Докладът демонстрира, че медицинските технологии, квантовите калкулации, AI и полупроводниците, както и биотехнологиите са измежду водещите браншове по финансиране. В които от тях България има действителен късмет да бъде водач, а не просто участник?
Страната ни има късмет да бъде водач там, където може да трансформира мощния инженеринг и науката в бързо използвани технологии. Най-реалният ни късмет за лидерска позиция е в AI, изключително в приложния изкуствен интелект за промишленост, логистика, подвижност, агротехнологии и профилирани B2B решения – там към този момент имаме и мощни инженери, и действителни компании.
Следващата най-обещаваща област, съгласно мен, са медицинските технологии, където България има потенциал да развива мощни ниши, в случай че свърже по-добре научния капацитет, клиничната експертиза и продуктовото развиване. В биотехнологиите също има късмет, само че по-скоро в по-тесни и профилирани посоки, а не като всеобщ европейски водач. При квантовите калкулации и полупроводниците бих бил по-внимателен – там в околните години по-реалистично е България да бъде мощен участник в обособени ниши, в сравнение с водач в европейски мащаб. С други думи: най-големият ни късмет е в AI, по-късно в медицинските технологии и в елементи от биотехнологиите.
Cleantech и енергийните технологии също получават сериозен дял – към 700 млн. евро. Предвид енергийния преход в България, виждате ли тук съответни благоприятни условия за локални иноватори?
Да – и то доста съответни. България не би трябвало да гледа на енергийния преход единствено като на регулаторно обвързване или инфраструктурен проблем, а като на опция да основава нови технологии и нови компании. Страната ни има капацитет в енергиен програмен продукт, индустриална енергийна успеваемост, предпазване на сила, решения за интелигентни мрежи, агро- и климатични софтуерни решения, както и в технологии, които вършат прехода по-евтин и по-управляем за бизнеса.
Добрата вест е, че точно чистите и ресурсно ефикасните технологии към този момент са измежду стратегическите области, в които EIC и STEP търсят по-големи европейски първенци. България има мощни инженери, добър промишлен профил и действителни локални проблеми за решение в енергетиката – а това е добра основа за нововъведения с районен и европейски пазар. Истинската опция за нас не е просто да участваме в енергийния преход, а да превърнем част от него в нова индустриална и иновационна мощ.
Докладът отбелязва, че прекалено много европейски софтуерни компании биват придобивани или преместени отвън Европа поради липса на огромни финансови рундове. Как EIC се пробва да промени тази наклонност и до каква степен България е уязвима на този риск?
EIC в действителност се пробва да промени тази наклонност, като адресира освен ранния стадий, а и по-големия проблем – неналичието на огромен капитал за напредък в Европа. Това става по няколко линии: посредством EIC Fund с дялово присъединяване, следващо финансиране и търсене на ко-инвеститори; посредством STEP Scale Up, който е основан точно да подкрепя по-големи рундове за стратегически технологии; и посредством новия Scaleup Europe Fund, ориентиран към късен стадий и компании с капацитет да останат и да порастват в Европа. С други думи, EIC се пробва не просто да основава нововъведения, а да помогне на най-силните компании да не бъдат принудени да търсят идващия си дом отвън Европа.
Що се отнася до България – да, ние също сме уязвими от този риск. Не тъй като нямаме положителни компании, а тъй като сме дребен пазар с стеснен достъп до огромни рундове за напредък. Затова, в случай че една българска deep-tech компания не откри в точния момент европейски или интернационален капитал, доста елементарно може да стигне до избор сред ранна продажба, изнасяне на активността или закъснение на растежа. Именно тук ролята на EIC е стратегическа – да направи по този начин, че повече от тези компании да могат да се скалират в Европа, а не да я напущат, с цел да оцелеят.
Като част от EIC – какъв е Вашият персонален приоритет за идващите 12 месеца във връзка с България?
Както по време на мандата ми в Борда на EIC през последните две години, по този начин и в този момент като дипломат на EIC, моят фокус са по този начин наречените widening страни, в това число България, и по-конкретно – обезпечаването на еднакъв достъп до благоприятни условия за финансиране, основаване и внедряване на нововъведения, достъп до мрежи и благоприятни условия за напредък в европейската иновационна екосистема. За мен widening страните не са външна страна на европейските нововъведения, а един от най-големите неизползвани запаси на теоретичен, предприемачески и промишлен капацитет в Европа. Затова работя те да бъдат по-ясно заложени в осъществяването на новата startup и scaleup тактика на Европейски Съюз, да се ускори поддръжката за тях посредством принадлежности като EIC Pre-Accelerator, да се развият по-силни синергии сред националните и европейските принадлежности за финансиране и да се понижава фрагментацията пред фирмите в Европейски Съюз.
А съответно за България, моят персонален приоритет е повече от явен: повече и по-силни български компании да стигат до EIC с действителен късмет за триумф. Не просто повече кандидатури, а и по-добри кандидатури – по-добре готови, по-добре позиционирани и по-близо до европейския стандарт за deep-tech и scale-up капацитет. Това значи по-ефективна национална NCP мрежа, работещ механизъм за pre-proposal check, по-активно присъединяване в Program Committees, по-стратегическо потребление на принадлежности като EIC Plug-in Scheme и Seal of Excellence и по-силна връзка сред европейските специалисти и институциите у нас. За мен задачата не е България да има още няколко обособени триумфа, а да стартира да създава такива триумфи по-системно. Основният ми приоритет е България да премине от наличие в EIC към действителна конкурентност.
Димитър Василев Европейски съвет за нововъведения (EIC) стартъпи финансиране
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ