България влиза в надпреварата с дронове с 30 млн. лв. за иновации „from lab to fab“
Съвременните спорове към този момент се водят на кардинално друг терен. Автономните системи, изкуственият разсъдък и безпилотните технологии не са просто допълнение към обичайното въоръжение – те са новата основа на военната мощност. Днешните бойни полета изискват не всеобщи армии, а интелигентни, координирани системи, способни да работят независимо и в мрежа. Дроновете се трансформират от поддържаща техника в незаместим военен актив – от разузнаването до директните удари, от логистиката до електронната война.
Критичната смяна е в достъпността: високите технологии към този момент не са монопол на суперсилите. Роботехниката и AI стават все по-евтини и необятно публикувани, което значи, че всяка страна може да построи сериозен софтуерен потенциал. Въпросът не е дали да инвестираш в тези технологии, а какъв брой бързо можеш да го направиш.
В този подтекст България прави решителна стъпка към създаване на личен потенциал в отбранителния бранш. Новосъздаденият Център за нововъведения в защитата (ЦИО), работещ под шапката на Министерството на нововъведенията и растежа (МИР), следва да разгласи първата си конкурсна процедура за създаване на дронове още в границите на тази година. С това страната ще опита да влезе в конкуренцията за основаване на личен защитителен потенциал в областта на безпилотните летателни системи.
Новината слага началото на амбициозна стратегия, която има за цел да интегрира българските стартъпи, дребни и междинни предприятия (МСП) и научни екипи в модерната отбранителна промишленост. Общият бюджет, очакван за активността на ЦИО, доближава 30 милиона лв., прецизираха от МИР за Economic.bg.
Защо дроновете са първият стратегически приоритет
Изборът на дронове като начален фокус на ЦИО не е инцидентен. От министерството аргументират този ход с сериозната роля на безпилотните летателни системи в актуалните спорове – за разузнаване, наблюдаване и тактически интервенции.
България има незабавна потребност от развиване на личен потенциал в тази област “, показват от МИР.
Заедно с това, дроновете могат да се употребяват и за потребностите на гражданския бранш – да вземем за пример в логистиката и земеделието – което основава по-голям пазар и резистентност на вложенията.
В съпоставяне с други отбранителни технологии, прототипирането и производството на дронове може да се реализира в релативно къси периоди, което разрешава на ЦИО да показва съответни резултати още в началната си фаза на действие “, разясняват още от ведомството.
„ От лаборатория до цех “ с европейско финансиране
Общият бюджет за активността на Центъра за нововъведения в защитата е 30 млн. лв.. Първата процедура за дроновете ще бъде финансирана по стратегия „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ 2021-2027 година, до момента в който останалите действия ще разчитат на национални, европейски и интернационалните източници, както и при потребност – на бюджетни средства.
Конкретните суми за обособените стадии и минималното количество на крайния артикул ще станат ясни след провеждането на пазарните съвещания.
Именно това е основният стадий за установяване на финансовите параметри и индустриалните размери, според от софтуерните провокации и спецификата на предлаганите решения “, изясняват от министерството.
Основната цел на Центъра е да подкрепи българския високотехнологичен бизнес да преодолее най-голямото предизвикателство – прехода от новаторска концепция към серийно произвеждане, или така наречен „ от лаборатория до цех “ (from lab to fab). Механизмът " партньорство за нововъведения " основава структуриран модел за съдействие сред обществения бранш, промишлеността и научните организации, който разрешава тестване и валидиране на новаторски решения в действителни условия, финансиране на пилотни модели и прототипи, както и основаване на партньорства за ускорение внедряването на нови технологии.
Технологичната промяна на защитата
Глобалната отбранителна промишленост претърпява фундаментална смяна. Войните на XXI век се печелят не с многочислени танкове, а с интелигентни системи. Киберсигурността, обработката на големи масиви данни в действително време, самостоятелните платформи – това са новите бойни полета, където софтуерът има по-голяма тежест от стоманата.
За България тази смяна може да се окаже стратегическа опция. Страната разполага с развита IT екосистема, с компании и експерти, натрупали сериозен опит в софтуерните разработки, разбора на данни и новите технологии. Въпросът към този момент не е единствено по какъв начин тази промишленост да дава отговор на потребностите на световния пазар, само че и по какъв начин да стане основен детайл в построяването на софтуерния суверенитет на България в региона на защитата.
Създаването на Центъра за нововъведения в защитата е част от тази по-широка промяна. Руската инвазия в Украйна форсира процесите и сложи въпроса за софтуерната самостоятелност в центъра на европейските стратегически полемики. Страните от Европейски Съюз доста усилиха военните си разноски през последните три години, като акцентът от ден на ден се измества към локалното произвеждане и развиването на новаторски решения.
България, която има обичаи в отбранителната промишленост от предишния век, в този момент има късмет да възроди този бранш на изцяло нова основа. Предимството е съществуването на пълномощия в електрониката, софтуера и механиката, които могат бързо да бъдат мобилизирани за разработка на безпилотни системи и други модерни технологии.
дронове нововъведения Министерство на нововъведенията и растежа отбранителна промишленост Център за нововъведения в отбраната
Критичната смяна е в достъпността: високите технологии към този момент не са монопол на суперсилите. Роботехниката и AI стават все по-евтини и необятно публикувани, което значи, че всяка страна може да построи сериозен софтуерен потенциал. Въпросът не е дали да инвестираш в тези технологии, а какъв брой бързо можеш да го направиш.
В този подтекст България прави решителна стъпка към създаване на личен потенциал в отбранителния бранш. Новосъздаденият Център за нововъведения в защитата (ЦИО), работещ под шапката на Министерството на нововъведенията и растежа (МИР), следва да разгласи първата си конкурсна процедура за създаване на дронове още в границите на тази година. С това страната ще опита да влезе в конкуренцията за основаване на личен защитителен потенциал в областта на безпилотните летателни системи.
Новината слага началото на амбициозна стратегия, която има за цел да интегрира българските стартъпи, дребни и междинни предприятия (МСП) и научни екипи в модерната отбранителна промишленост. Общият бюджет, очакван за активността на ЦИО, доближава 30 милиона лв., прецизираха от МИР за Economic.bg.
Защо дроновете са първият стратегически приоритет
Изборът на дронове като начален фокус на ЦИО не е инцидентен. От министерството аргументират този ход с сериозната роля на безпилотните летателни системи в актуалните спорове – за разузнаване, наблюдаване и тактически интервенции.
България има незабавна потребност от развиване на личен потенциал в тази област “, показват от МИР.
Заедно с това, дроновете могат да се употребяват и за потребностите на гражданския бранш – да вземем за пример в логистиката и земеделието – което основава по-голям пазар и резистентност на вложенията.
В съпоставяне с други отбранителни технологии, прототипирането и производството на дронове може да се реализира в релативно къси периоди, което разрешава на ЦИО да показва съответни резултати още в началната си фаза на действие “, разясняват още от ведомството.
„ От лаборатория до цех “ с европейско финансиране
Общият бюджет за активността на Центъра за нововъведения в защитата е 30 млн. лв.. Първата процедура за дроновете ще бъде финансирана по стратегия „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ 2021-2027 година, до момента в който останалите действия ще разчитат на национални, европейски и интернационалните източници, както и при потребност – на бюджетни средства.
Конкретните суми за обособените стадии и минималното количество на крайния артикул ще станат ясни след провеждането на пазарните съвещания.
Именно това е основният стадий за установяване на финансовите параметри и индустриалните размери, според от софтуерните провокации и спецификата на предлаганите решения “, изясняват от министерството.
Основната цел на Центъра е да подкрепи българския високотехнологичен бизнес да преодолее най-голямото предизвикателство – прехода от новаторска концепция към серийно произвеждане, или така наречен „ от лаборатория до цех “ (from lab to fab). Механизмът " партньорство за нововъведения " основава структуриран модел за съдействие сред обществения бранш, промишлеността и научните организации, който разрешава тестване и валидиране на новаторски решения в действителни условия, финансиране на пилотни модели и прототипи, както и основаване на партньорства за ускорение внедряването на нови технологии.
Технологичната промяна на защитата
Глобалната отбранителна промишленост претърпява фундаментална смяна. Войните на XXI век се печелят не с многочислени танкове, а с интелигентни системи. Киберсигурността, обработката на големи масиви данни в действително време, самостоятелните платформи – това са новите бойни полета, където софтуерът има по-голяма тежест от стоманата.
За България тази смяна може да се окаже стратегическа опция. Страната разполага с развита IT екосистема, с компании и експерти, натрупали сериозен опит в софтуерните разработки, разбора на данни и новите технологии. Въпросът към този момент не е единствено по какъв начин тази промишленост да дава отговор на потребностите на световния пазар, само че и по какъв начин да стане основен детайл в построяването на софтуерния суверенитет на България в региона на защитата.
Създаването на Центъра за нововъведения в защитата е част от тази по-широка промяна. Руската инвазия в Украйна форсира процесите и сложи въпроса за софтуерната самостоятелност в центъра на европейските стратегически полемики. Страните от Европейски Съюз доста усилиха военните си разноски през последните три години, като акцентът от ден на ден се измества към локалното произвеждане и развиването на новаторски решения.
България, която има обичаи в отбранителната промишленост от предишния век, в този момент има късмет да възроди този бранш на изцяло нова основа. Предимството е съществуването на пълномощия в електрониката, софтуера и механиката, които могат бързо да бъдат мобилизирани за разработка на безпилотни системи и други модерни технологии.
дронове нововъведения Министерство на нововъведенията и растежа отбранителна промишленост Център за нововъведения в отбраната
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ