Мартин Дановски е икономист с над 20 години опит в

Мартин Дановски е икономист с над 20 години опит в стопанската сфера и държавната администрация. Магистър е по стопанска система, компетентност „ Маркетинг и стратегическо обмисляне “, в Университета за национално и международно стопанство и магистър по инженерни и механически науки, компетентност „ Земеустройствено обмисляне “ в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

В интервала октомври 2015 година – март 2021 година е консултант в кабинета на заместител министър-председателя по европейските фондове с сектор икономическа политика, вложения, нововъведения и финансови принадлежности. През същия интервал взе участие в основаването и е член на УС на „ Фонд управител на финансови принадлежности в България “ ЕАД, като от 2016 година до 2021 година е негов ръководител.

През 2021 година структурира и управлява Държавната организация за научни проучвания и нововъведения към Министерския съвет, като заема длъжността до март 2022 година За същия интервал е началник на Управляващия орган на Програмата за научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна, в чиито цели са цифровизация на обществения бранш, промяна в областта на обществените данни и киберсигурност.

До януари 2025 година заема поста заместник-министър на финансите.
Г-н Дановски, не може да не стартираме с една от най-важните тематики за България сега, към която има динамично развиване. Ще бъдем ли част от еврозоната на 1 януари 2026 година?
Лично аз имам вяра, че конвергентият отчет ще покаже ясно и тъкмо, че България извършва критериите и ще бъде поканена за присъединение на 1 януари 2026 година Правителството поставя всички старания в тази посока. Много е значимо хората да се осведомят по тематиката от сигурни източници, които имат директна връзка с европейските институции и могат да дадат най-адекватна информация.

Присъединяването към еврозоната е късмет и за бизнеса – да стане по-конкурентоспособен, да бъде привлекателна дестинация за вложения, да има по-голяма предвидимост и интернационално доверие. Колкото по-рано се случи това, толкоз по-добре.

Статистиката е доста показателна- при всички страни, които са приели еврото за валута, има приблизително сред 15 и 20% нарастване на директните задгранични вложения в първите три – четири години.
Може ли напълно ясно да кажете какви ще са изгодите за бизнеса от приемането на еврото?
Освен множеството вложения, предвидимост и непоклатимост, които са окончателни, можем да чакаме повишение на кредитния рейтинг на България. Бизнесът ще се финансира на по-добри условия, при доста по-лесен достъп до капитал – и като досегаемост, и като скорост, и като гаранции, и като лихви.

Но има и един различен резултат, който е по-скоро в областта на логиката на психиката на стопанската система. В момента се съпоставяме с разнообразни страни в Европа чисто количествено – какъв брой получаваме тук като хонорари и какъв брой в други държави; какво можем да си купим тук и какво на други места. Без обаче да съпоставяме по-дълбоко покупателната дарба.

Когато стартираме да се съпоставяме в идентична валута, и когато се види действително, че към този момент сме на 65 – 75% от междинната покупателна дарба на Европа, ще имаме по-силен психически подтик да достигнем на 100% средноевропейските равнища.

За мен това е чисто психически миг, на който ще станем очевидци.
Нека се върнем към фокуса на Министерството на нововъведенията и растежа – дребните и междинни предприятия. Какви са главните политики, които разработвате, с цел да ги подкрепите?
Наша задача в Министерството на нововъведенията и растежа е да осигурим на българската стопанска система по този начин наречения образован напредък. Това значи да насочваме и подкрепяме промишлеността, бизнеса, услугите – да вървят към напредък, който е основан на по-високотехнологична база, с повече добавена стойност, с повече и по-добри облаги, по-добри маржове.

А с цел да имаме повече от всичко това, значи бизнесът да е фокусиран върху знанието. Нашата задача е, дружно с Министерството на образованието и науката, да подкрепяме тези звена, институти – университетски и научноизследователски, които развиват артикули на знанието.

Но най-важното от всичко е да имаме бърз, съответен и ефективен трансфер към стопанската система и бизнеса – нещо, което за жалост се случва постепенно в последните години.

Тази логическа матрица включва основните политики, за които министерството дава отговор. Ние сме виновни за цялостната иновационна и капиталова политика на страната. Отговаряме за това по какъв начин се усещат вложителите. Отговаряме и за някои доста значими секторни политики, които станаха извънредно настоящи в последно време – не тъй като са съвременни, а тъй като са нужни. Говорим за политиката по Космоса, водородните технологии, част от политиките за изкуствения разсъдък и други
Работите ли по някакви законодателни промени, по тактики?
Работим главно в две направления. От една страна, работим за основаване на законодателна, административна и правна среда, а въпреки това, взаимно с организациите към министерството – Българската организация за вложения, Агенцията за дребни и междинни предприятия, в това число Фонда на фондовете, " София Тех Парк ", като инструментариум, вършим настоящи тези политики. От трета страна, би трябвало да осигурим и капитал за тези,  другояче хубави политики.

Капиталът го осигуряваме главно по две посоки. Едното са стратегиите по Европейските структурни фондове – програмата „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ (ПКИП) и Програмата за научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна (ПНИИДИТ). Втората стратегия, действително осмисля цялата обща политика по научни проучвания и нововъведения. И това е една от основните политики в страната, която ще трансферира технологии, които да доближат действително до бизнеса. Финансира взаимни планове на бизнеса с университетските и научноизследователски среди. Затова тази стратегия беше конструирана- с цел да подтиква тази интеграция и най-много да подтиква синергията и прехвърлянето на технологии.

Винаги в плановете по ПНИИДИТ се търсят партньорства и консорциуми, които сплотяват бизнеса и научноизследователските институции. Като получатели на финансиране по програмата,  в плановете на научноизследователските звена, да вземем за пример Центровете за върхови достижения, Центровете за подготвеност и други, постоянно се търси партньорство с бизнеса, т.е. крайният артикул, който ще основат от този развой, да бъде действително внедрен и да влезе в приложимост.

Обратно, някои от ограниченията за предприятия, които пускаме по програмата, изискват дадената иновация да бъде създадена взаимно с научноизследователска инфраструктура.

Не приказваме просто някой да е решил да си купи, да речем, един лиценз за нов артикул или технология. Такъв вид ограничения има в другата стратегия – ПКИП. Това е разликата сред двете.
Може ли някакъв образец за колаборация сред бизнеса и науката?
В България основно звено и най-актуалния образец за такава колаборация е работата на INSAIT (Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии), което е само сходно в Централна и Източна Европа, доколкото знам. То концентрира знанието в региона на изкуствен интелект, само че извършва и задания за бизнеса. Негови бизнес сътрудници са няколко международни и български концерна.

България има задоволително добра за нейните потребности изчислителна мощност. Освен това ще я надградим с новата AI фабрика (BRAIN++), която ще бъде построена в „ София Тех Парк “ до края на 2026 година Проектът е на стойност 90 млн. евро.
Какви процедури възнамерява министерството за поддръжка на дребния и междинен бизнес?
Процедурите за бизнеса, които отваряме и следва да отворим, са в действителност доста. И преди да заема този пост имах взор върху европейските фондове и тяхната реализация и мога да кажа, че последните 2 – 3 години темпото не беше доста високо по серия аргументи, надалеч независещи единствено от ръководещите органи.

Но в този момент поставяме оптимални старания до края на годината да вдигнем доста темпото. Подготвили сме за стартиране в действителност много процедури.

По стратегиите „ Конкурентоспособност “ и „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация “, които управляваме, мога да кажа, че работим по две бързи ограничения и по три значими. Наричаме ги бързи, не тъй като не са и значими, а тъй като дават доста бързо добър резултат. Те са мощно разпознаваеми от бизнеса и има доста претенденти за тях.

Едната мярка е за цифровизация на предприятията – за въвеждане на всевъзможни системи за дигитализиране на едно дружество, да вземем за пример електронни магазини, ERP системи, CRM системи и други Това е мярка, която покачва бързо цялостното равнище на показване на бизнеса. Съвсем скоро отваряме тази мярка за кандидатстване, тя е на стойност 80 млн. лева, всичко е квалифицирано по нея.

Втората бърза мярка е за енергийна успеваемост на бизнеса – възобновими енергийни източници, саниране на здания, внедряване на термопомпи и други Тук са планувани над 120 млн. лева

И по двете ограничения прилагаме метода на опростените разноски. Тоест, споделяме какъв разход можем да поемем по програмата, а бенефициентът самичък дефинира за какъв брой пари ще построи системата си – в случай че реши, той може да поеме всичко над допустимия разход. Това значи бързо отчитане и бърз мониторинг. Този метод, в последна сметка, резултира и в по-малко финансови корекции.

Като приказваме за значимите ограничения, до края на годината, отново по програмата „ Конкурентоспособност “, ще финансираме технологии в границите на концепцията „ Индустрия 4.0 “. Това е доста значима мярка, мина през много интензивно и доста интензивно обществено разискване.

По принцип тази идея е по-скоро за огромни предприятия, само че ние успяхме да убедим в границите на програмата, че има смисъл от тази процедура и за дребните и междинни компании. Бюджетът ѝ е към 100 млн. лв.. Тя безусловно е подготвена и следва всеки миг да бъде стартирана с приоритет върху междинните и дребните предприятия.

Разработваме специфична мярка за подкрепяне на нововъведенията в Северна България, защото там районните разлики стартират да се усилват и има потребност от специфична поддръжка. Разработваме и една мярка, която е за финансиране на дребни и междинни предприятия, която обаче е част от по този начин наречените интегрирани териториални вложения.

По отношение на финансовите принадлежности, които са по стратегиите ПКИП и ПНИИДИТ, тази година също се чака старта на няколко и то в значителен мащаб. Припомням, че в този програмен интервал финансовите принадлежности общо са към 40% от целия запас на програмата „ Конкурентоспособност “. Това са над 1.2 милиарда лв..

Тук имаме две съществени процедури в напреднала фаза, които чакат утвърждение на финансовите медиатори всеки миг. Има и още една, която е в развиване.

Фондът за нововъведения е една от двете съществени процедури, който е с три съставния елемент. Там процедурата е извършена и чакаме в границите на идващия месец или два да бъдат оповестени резултатите. Предстоят административни етапи, които би трябвало да бъдат преминати, има обжалване и така нататък

Другата съществена процедура е по Фонда за районно развиване, по която следва оценка на претендентите.

По отношение на идното, мога да кажа, че 2025-а ще е годината, в която ще отключим всички принадлежности за финансиране на процеса по софтуерен трансфер.

Имаме една мярка за безплатно финансиране на нова мрежа от физически офиси за софтуерен трансфер в страната. Тази активност може да звучи комплицирано и може би неясно, само че това е нещо от дълго време открито като модел по света. Трансферът на технологии е развой от няколко стъпки, в който вземат участие разнообразни видове експерти, които могат да създадат оценка на един артикул на знанието, а бизнесът, който желае да го внедри на пазара, да реализира съглашение с организацията, която може да го сътвори.

В рамките на тези офиси за софтуерен трансфер ще се реализират споразуменията сред участващите страни – кой какво поема в бъдещата реализация като опасности, като благоприятни условия, като финансиране, като изгоди от цялата разработка.

Ще се изненадате какъв брой мъчно се случва сега този развой в България, а в действителност имаме потребност от това. Например, в случай че търсите някаква характерна технология или материал, само че те се създават скъпо в друга страна, бихте могли да намерите сътрудник посредством тези офиси и да го разработите тук, в България, на доста по-приемлива цена.

При този модел има и оценител на интелектуалната благосъстоятелност, който валидира кой от участниците с какво се включва в процеса, с цел да може да се сътвори сполучливо партньорство.
Как се поддържа финансово този развой?
Ще бъде подкрепено финансово от Програмата за научни проучвания. Сумата не е огромна, към 10 милиона евро, само че задачата е да създадем главната мрежа от подобен вид офиси, които да имат наложително висока експертиза и то за задоволително дълго време.
Коя е втората мярка за софтуерен трансфер?
Вторият инструмент е Фондът за софтуерен трансфер, който е част от Фонда на фондовете. Той беше умислен още през 2021 година, документите за стартирането на процедурата беше подготвена, само че пристигна пандемията и се наложи част от средства да ги пренасочим за подкрепяне на бизнеса.  Сега сътрудниците са създали нова документи за Фонд за софтуерен трансфер, който би трябвало да подкрепи процеса.

Това по своята същина съставлява фонд за рискови вложения, който има специфичен фокус върху софтуерния трансфер. Той действително поема високия риск, защото колкото по-дълбоки са технологиите, толкоз по-висок е рискът за разработчиците и неуспеха излиза по-скъпо на бизнеса.

Критично нужен ни е естествен развой на софтуерен трансфер, тъй като ние инвестирахме и продължаваме да влагаме в доста звена, които би трябвало да основават артикули на знанието – имаме 14 центъра за върхови достижения и компетентност; имаме 10 проучвателен университета, които бяха финансирани. Намираме се в най-активната фаза за вложение в проучвателен университети, т.е. там би трябвало да има проучвателен звена, проучвателен стратегии, разбирайте артикули на знанието, и в случай че не създадем условия те да влязат на пазара, какво вършим изобщо?
Казахте, че 40% от финансовия запас по ПКИП към този момент е финансови принадлежности. Върви ли се към този модел на финансиране и какво става с грантовете?
Бих споделил, че делът на финансови принадлежности поредно и трайно ще се усилва. Това е основна хоризонтална европейска вероятност, само че в никакъв случай на никоя страна не й е казвано какъв брой от ресурса си би трябвало да задели за грантове и какъв брой за финансови принадлежности.

В България процентът на финансовите принадлежности от общия дял европейско финансиране е значителен. Сред първите пет страни в Европа сме. Освен това по отношение на предходния програмен сме нараснали каузи, тъй като финансови принадлежности са тези, които ги ръководи Фондът на фондовете, само че и тези, които ръководи Европейският капиталов фонд. Става въпрос за фондовете JEREMIE, JESSICA, двете им продължения и други

България доста постоянно във форумите за финансови принадлежности на Европейската комисия е давана за добър образец за потреблението им. Но, съгласно мен, има някаква граница. Всяка страна си дефинира сама тази граница, след която финансовите принадлежности, както и грантовете, стартират да изкривяват политиките.

Безвъзмездните средства също имат своята роля и задания. Например в границите на кохезионната политика те извършват доста основни функционалности.

Колкото по-зрели са връзките сред участниците на пазара, толкоз повече финансови принадлежности ще има.
Осъзнава ли се изгодата от финансовите принадлежности?
За България тя се осъзнава най-много в областта на рисковото финансиране, където огромна част от тях се употребяват за финансиране на стартъпи и нововъведения. Ако не бяха финансовите принадлежности, в България нямаше да има толкоз добре развита екосистема.

Усещат се доста ясно и при фондовете за районно развиване, тъй като те са различен инструмент и много общински и бизнес планове се финансират през тях. Те откриха своето място сред класическото банково кредитиране и инструментите на Европейска инвестиционна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие.

Разбира се, желанието на всеки бизнес е да получи безплатни средства, само че от време на време не се схваща каква взаимозависимост се развива към тях, което е проблем.
Казахте, че предприемаческата и стартъп среда се усъвършенства...
Мисля, че се усъвършенства и това е очевидно, в това число и в разнообразни ранглисти на интернационалните организации. Има много повече фондове, стартъпи, а и в някои браншове към този момент наличието им е все по-отчетливо. Средата се усъвършенства, само че тя има няколко разнообразни измерения.

Ако приказваме за регулаторната и административна част на средата, за нея сме виновни ние, обществените органи, с цел да я вършим все по-добра, приобщаваща, лесна, интуитивна.

В министерството поддържаме оптимално открит и почтен разговор с представителите на стартъп общностите. Имаме Иновационен ръб към министъра на нововъведенията и растежа, в който немалка част са представителите на българската стартъп асоциация и други хора от предприемаческата екосистема. Оттам получаваме потребна противоположна връзка.

Например, артикул на такива колаборации е по този начин наречената стартъп виза – нещо, за което министерството дава отговор, което е един спомагателен инструмент за привличане на стартъпи от външни за Европейския съюз страни. По сходен метод, дружно със стартъп общността, беше създадено специфичното Дружество с изменчив капитал. Това са неща, които подкрепят бранша, с цел да бъде еластичен.
Като че ли мъчно съумяват българските стартъпи да пораснат в България и търсят път на открито, с цел да порастват и вероятно да станат „ еднорози “...
Известна ни е на всички в стартъп средата концепцията за „ еднорозите “ (стартъп с капитализация 1 милиарда $ – бел. ред.), само че в случай че слезем малко на равнище прагматизъм, аз постоянно съм казвал, че нямам нищо срещу да имаме десетки компании с капитализация 300, 400, 500 милиона евро, в сравнение с един еднорог за 1 милиарда евро.

Нашата среда е все по-зряла, тя е немалка, има от всичко –  стартъпи, рискови капитали, регулация, която освен че не попречва, само че се усъвършенства. Има и предприемачески дух, който се усеща и се възражда, изключително с идващите нови генерации.

Но това, което може би липсва, са огромни стратегически и финансови фондове и вложители.  Когато приказваме с фонд мениджърите, те доста ясно артикулират рестриктивните мерки на България като пазар, само че това са ни даденостите. Много мъчно можем да притеглим капитал с такива размери, каквито ни се желае, с цел да може тук, на място да пораснат напълно стартъпите. Засега не виждам сериозно огромен проблем, само че ограничаващо би било, в случай че останем единствено развъдник и съумяваме да привличаме финансиране единствено в първите етапи на стартъпите.
Според Вас, науката може ли да бъде бизнес в България?
Четейки и разяснявайки с сътрудници, моите усещания са, че имаме задоволително положителни учени и откриватели, изключително в области като химия, физика, математика. Но това, което виждам е, че по-трудно разработките се вършат от мощни местни колективи, които да се трансфорат в „ гравитационен център “, който да притегля учени извън.

Ако се върнем към концепцията на INSAIT, там се случи тъкмо това. Те подвигнаха доста летвата и към този момент притеглят гении отвред по света. Част от науката наложително би трябвало да води към бизнес.
В инструментите, които Министерството на нововъведенията създава, постоянно ли залагате зелен съставен елемент?
Не бих споделил, че във всяка процедура. Но мога да кажа, че бизнесът с ориентировка към технологиите, когато трансформира процесите си, естествено залага и зелен съставен елемент. Такава е просто наклонността.

В този ред на мисли, по една от ограниченията ни, която е „ Иновации в предприятията “ в стратегия „ Конкурентоспособност “, може би някъде 30% от претендентите са в тематичното направление „ Чисти технологии “. Тоест всеки трети кандидатства за финансиране в области от кръговата стопанска система и чистите технологии. Това ненапълно е знак.
Т.е. бизнесът самичък търси зеленото, а не се постанова да го принуждавате през процедурите?
Вече сме на стадий, в който зеленото е равно на високоефективно, по-малко разноски, по-малко сила, по-малко други запаси и се рециклира по-лесно. Така че, тъй като ние финансираме технологии, всичко се получава от единствено себе си.
Как гледате на Чистата индустриална договорка? Някои споделят, че е просто ребрандиране...
Смятам, че това е един много съответен метод към трансформацията на европейската Зелена договорка през промишлеността за чисти технологии. Вижда се, че има предпочитание цялата огромна европейска договорка да бъде ориентирана по-реалистично към тези елементи от нашия живот, където съответно може да се наблюдава осъществяването на ограниченията и техния принос.

Не съм последовател на по този начин наречения " зелен екстремизъм " и не считам, че той би ни донесъл някакви изгоди. И от тази позиция виждам някаква доза разумност в това да сведем нещата до по-практически, измерими, действителни резултати.
Мартин Дановски зам-министър български нововъведения иновации стартъп екосистема Министерство на нововъведенията и растежа