Роден е Димитър Талев
Димитър Талев Петров-Палисламов е бележит български публицист и публицист, създател на тетралогията " Железният светилник ", " Преспанските камбани ", " Илинден " и " Гласовете ви слушам ".
Димитър Талев е роден в град Прилеп, в региона Македония, тогава към момента под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в фамилията на занаятчия железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална искреност и възрожденски национализъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без татко. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата международна война дефинират безсистемното му образование; учи с спирания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; приключва гимназия в Битоля през 1920 година
След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 учебен срок в Загреб и Виена през 1920–1921 година Разбира, че това не го вълнува и тъкмо в деня, в който почива Вазов, той се връща от Австрия и слиза на Видинското пристанище. После учи и приключва българска лингвистика в Софийски университет през 1925 г, където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, учен Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те желаят да го привлекат като теоретичен служащ, само че той взема решение, че неговото занятие е писателството. Издава книгата " Сълзите на мама " — увлекателни и забавни разказчета за деца. " В тях има нещо доста меко и нравствено ", споделя синът му Братислав Талев, " за отношението към дома, към майка, към Бог. " Талев споделя изцяло моралните правила на християнството. Близкият му прочут, писателят Владимир Свинтила написа за него, че " на млади години е болшевик ", само че след това " пръв у нас извървя пътя от Маркс до Христа ".
През 1927 е притеглен като коректор във вестник " Македония ", който се оформя последователно като орган на дясното крило на македонското придвижване (на Иван Михайлов). През 1929 поема поста редактор към изданието, а още на идната година става основен редактор (1930–1931). Заради несигурността и неспокойствието през 30-те години работата му е изисквала демонстрация на огромна отговорност и внимателност. Когато убиват шефа на вестник " Македония " през 1933 постът се заема от Димитър Талев. Братислав Талев споделя, че Димитър е приел новата служба " като дълг ". През 1934 са разпуснати всички партии, в това число македонските сдружения, заради което вестник " Македония " също завършва издаване. След тези промени Димитър става помощник към вестник " Зора ". Заедно с Йордан Бадев води литературния отдел сред 1938 и 1944. По това време " Зора " е най-авторитетният вестник, вестникът на интелигенцията.
През 1944 новият комунистически режим трансформира политиката на България по Македонския въпрос напълно и стартира дейна изкуствена македонизация на Пиринския край. Талев е разгласен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 година Димитър е задържан, без публично обвиняване, без съд и присъда, с упреци за " прояви на великобългарски национализъм ". Задържан е в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Той е изпратен в " трудово-изправително населено място " в Бобовдол (до края на август 1945). Талев още веднъж е задържан през октомври 1947 година След тази преживелица здравословното положение на Талев се утежнява и той получава тежка язва. В извънредно тежко положение той е въдворен на работа в мина Перник, рудник " Куциян " (до февруари 1948) година Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква лой. В тежките условия е щял да загине, в случай че не са го избавили брачната половинка му и сълагерниците (анархистът Христо Колев Йорданов-големия). Синът му споделя по какъв начин се е налагало фамилията да се лишава от всевъзможни сладки храни, които жена му е затваряла в буркани и е изпращала в мините под претекст, че са медикаменти. По-късно пред Свинтила Талев съпоставя престоя си в концлагера с Голгота: " Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти самичък знаеш какво е концлагер. Целият си под напрежение - да изживееш тази минута и след това идната, и след това идната. В този смисъл страдалчество няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз пострадвам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това изпитание, значи си избавен. За малко, само че избавен. Това е Голгота. [...] Голготата е едно изпитание да се направи идната крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а индивидът, в който е въплътен, прави идната страшна крачка. "
След 1948 фамилията на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където в изискванията на социална изолираност, през идващите 10 години той доработва романа " Железният светилник ", основава " Преспанските камбани " и " Илинден ".
В края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим трансформира вижданията си по Македонския въпрос и последователно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е оправдан изцяло, като се посвещава на свободна писателска процедура. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията " Заслужил активист на културата ", " Народен активист на културата ", става лауреат на Димитровска премия за 1959 година Избран е за депутат в V-то (31-то) Народно заседание през 1966 година
За пръв път печата като възпитаник в Скопската гимназия през 1917 година описа „ В очакване “ (вестник „ Родина “), написан по подражателство на Иван Вазов, под чието въздействие след това укрепва дарованието му. През първата половина на 20-те години Талев разгласява обществени разкази и импресии; плод на краткотрайни леви умонастроения, във вестниците „ Работнически вестник “, „ Работническо единение “, „ Лъч “ и в сп. „ Нов път “. През 20-30-те години се ориентира към македонския периодически щемпел (излизащ в България), обнародва разкази, пътеписни очерци, митове, импресии във вестниците „ Македонска естрада “, „ Свобода или гибел “, „ Вардар “, в сп. „ Родина “ и други Като редактор и шеф на в. „ Македония “ разгласява ежедневно уводни (програмни) публикации, полемични материали, мнения, очерци, мемоари, разкази, „ поетическа география на Македония “, отразяващи героичното минало и трагичното настояще на македонските освободителни битки. Публицистиката му разкрива фактическа информираност и идейно-политически несъгласия, полемичен характер, персонални пристрастия и самозаблуди; само че непроменяемо е пронизана от дух на буйно българолюбие и синовна обязаност със ориста на родния край. Във в. „ Зора “ (30-те и нач. на 40-те години) печата разкази, пътеписи, мемоари, театрални мнения, портрети на писатели, публикации по културни и обществено-политически въпроси. От 1957 разгласява в централния периодически и книжовен щемпел по проблеми на художественото творчество, историческа белетристика, креативния развой, за персони и феномени от националната литературна история. Първата книга на Димитър Талев „ Сълзите на мама “ — приказки за деца, носи белезите на непреживян обществен сантиментализъм.
Първото му огромно начинание — трилогията „ Усилни години “ („ В дрезгавината на утрото “, „ Подем “, „ Илинден “) е самоуверен опит на младия създател да сътвори епическо романово повествуване за прелюдията, кулминационната точка и провалянето на Илинденско-преображенското въстание (1903), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че „ требва да напише нещо големо за Македония “. Свидетелство за креативно безстрашие (Талев няма предходници и обилни противници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целеустременост, за обречеността на писателя на една съдбовна тематика — революционноосвободителните битки из Македония, за полувековното изстрадване на една концепция — свободата на родината. В устрема към изчерпателност и пълнота създателят построява изложение, изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост, самоцелно битоописателство и сензационни фабулни резултати. Въстанието е показано като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите исторически закономерности, в същината на социалнопсихологическите, националните и локалните му характерности. Но в „ Усилни години “ се съдържат моменти, подсказващи появяването на бъдещия публицист сърцевед, народопсихолог и историописец: съзрява концепцията му за човешкия облик като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или преднамерено преднамерена) става главен художествен принцип на художника, а обособени подиуми са симптоматични за обилни пластико-изобразителни благоприятни условия. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му песимизъм и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: понижена до най-малко историческа отдалеченост, историзъм, зависим на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосно поклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени проучване и реституция историческите събития се трансформират в субективно изстрадани, премислени събития в личната прочувствена памет и човешко съзнание. Съзрява Талевият работлив автобиографизъм от възрожденски вид, при който биографията на художника съответствува с националната авантюра на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима персонална болежка. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене, „ Усилни години “, е предварителен стадий, „ генерална подготовка “ за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.
През 30-те години нараства пиететът на писателя към моралните устои на българина, към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото съществуване. Създава разкази с битово-психологическа патриархална тема, включени в книгите „ Златният ключ “, „ Старата къща “ и „ Завръщане “. Интертекстуално обвързани с късното му творчество, те съдържат достижения в региона на психологическия натурализъм и приобщават писателя към националната повествователна традиция — Тодор Влайков, Йордан Йовков, Константин Петканов, Стоян Загорчинов. Книгата. „ Великият цар “ е обвързвана с дълголетния интерес на Талев към драматизма на Самуиловата ера, към властната прелест и трагичната неизбежност на личността на средновековния български цар. Писателят прави оценка по-късно тези книги като нужни „ стъпала към големото “ — същинското му художествено-историографско дело. Извороведски темперамент имат биографичният етюд „ Гоце Делчев “ и историческо-географското, политическо изложение „ Град Прилеп. Борби за жанр и независимост “, съдържащи част от проучената информативно-документална, фактологична основа на илинденската тетралогия. Отклонение от тази идейно-тематична линия е романът „ На завой “, отдаден на актуалната проблематика, извиняващ напускането на политическата сцена в името на частнособственическата реализация, на любовта към земята и нейните пречистващи истини. Но Талев към този момент живее, концентриран в огромния си план да напише многотомна романова поредност за Илинденската епопея и трагизма на Балканите по време на войните.
В началото на 40-те години основава първия разказ — „ Железният светилник “, отпечатва приключени глави от него под формата на разкази във в. „ Зора “ (№7398, 7403, 7410, 7418, 7437, 7443, 7447, 7453, 7479, 7498, 7540 от 1944). По-късно — при наложената и умишлено следвана самоизолация от обществено-политическия и книжовен живот, при оптималната централизация и воля за самоотстояване, Талев написва идващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията — „ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “, „ Илинден “ и „ Гласовете ви слушам “ е първият и неповторим по обсег и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-преображенското въстание, изобразено като исторически законосъобразен, неминуем стадий от многостепенния развой на разрастване на Българското национално възобновление и национално-демократична гражданска война. С епически размах и възрожденска пристрастеност Талев пресъздава битката на българския народ за самостоятелна национална черковна организация, за демократизация на образователното дело в антидогматичен, антиклерикален дух, за превръщането на българското учебно заведение от светско в общонародно. Възстановява процеса на образуване и одобряване на революционните комитети като присъща национална форма и самобитен принос в развиването на европейските народноосвободителни придвижвания и национални битки. Проследява извисяването на българската революционно-демократична мисъл до водещите трендове във философско-светогледните системи на времето. Успоредно с това Талев отразява могъщите ренесансови процеси, протичащи в недрата на една локално лимитирана освободителна битка. Летописът прераства в история на разкрепостяването и консолидацията на ренесансовата персона, усложнени и обременени от сгъстения исторически трагизъм, от парадоксите в националните, политически, етнопсихологически драми и борба на балканските нации на един географски и исторически кръстопът (края на 19 и нач. на 20 век). Усвоил класическия художествен блян за триединство на морално съвършенство, физическа хубост и жизнеустойчивост, писателят построява човешки облици — олицетворение на ренесансова хармония и целокупност. Изобразява Илинденската епопея като време на интензивно създаване на българската народностна етична просвета, на ускорено образуване на националния темперамент и ценностна система с резистентен, всемирен смисъл.
Източник: Уикипедия
Димитър Талев е роден в град Прилеп, в региона Македония, тогава към момента под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в фамилията на занаятчия железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална искреност и възрожденски национализъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без татко. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата международна война дефинират безсистемното му образование; учи с спирания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; приключва гимназия в Битоля през 1920 година
След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 учебен срок в Загреб и Виена през 1920–1921 година Разбира, че това не го вълнува и тъкмо в деня, в който почива Вазов, той се връща от Австрия и слиза на Видинското пристанище. После учи и приключва българска лингвистика в Софийски университет през 1925 г, където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, учен Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те желаят да го привлекат като теоретичен служащ, само че той взема решение, че неговото занятие е писателството. Издава книгата " Сълзите на мама " — увлекателни и забавни разказчета за деца. " В тях има нещо доста меко и нравствено ", споделя синът му Братислав Талев, " за отношението към дома, към майка, към Бог. " Талев споделя изцяло моралните правила на християнството. Близкият му прочут, писателят Владимир Свинтила написа за него, че " на млади години е болшевик ", само че след това " пръв у нас извървя пътя от Маркс до Христа ".
През 1927 е притеглен като коректор във вестник " Македония ", който се оформя последователно като орган на дясното крило на македонското придвижване (на Иван Михайлов). През 1929 поема поста редактор към изданието, а още на идната година става основен редактор (1930–1931). Заради несигурността и неспокойствието през 30-те години работата му е изисквала демонстрация на огромна отговорност и внимателност. Когато убиват шефа на вестник " Македония " през 1933 постът се заема от Димитър Талев. Братислав Талев споделя, че Димитър е приел новата служба " като дълг ". През 1934 са разпуснати всички партии, в това число македонските сдружения, заради което вестник " Македония " също завършва издаване. След тези промени Димитър става помощник към вестник " Зора ". Заедно с Йордан Бадев води литературния отдел сред 1938 и 1944. По това време " Зора " е най-авторитетният вестник, вестникът на интелигенцията.
През 1944 новият комунистически режим трансформира политиката на България по Македонския въпрос напълно и стартира дейна изкуствена македонизация на Пиринския край. Талев е разгласен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 година Димитър е задържан, без публично обвиняване, без съд и присъда, с упреци за " прояви на великобългарски национализъм ". Задържан е в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Той е изпратен в " трудово-изправително населено място " в Бобовдол (до края на август 1945). Талев още веднъж е задържан през октомври 1947 година След тази преживелица здравословното положение на Талев се утежнява и той получава тежка язва. В извънредно тежко положение той е въдворен на работа в мина Перник, рудник " Куциян " (до февруари 1948) година Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква лой. В тежките условия е щял да загине, в случай че не са го избавили брачната половинка му и сълагерниците (анархистът Христо Колев Йорданов-големия). Синът му споделя по какъв начин се е налагало фамилията да се лишава от всевъзможни сладки храни, които жена му е затваряла в буркани и е изпращала в мините под претекст, че са медикаменти. По-късно пред Свинтила Талев съпоставя престоя си в концлагера с Голгота: " Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти самичък знаеш какво е концлагер. Целият си под напрежение - да изживееш тази минута и след това идната, и след това идната. В този смисъл страдалчество няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз пострадвам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това изпитание, значи си избавен. За малко, само че избавен. Това е Голгота. [...] Голготата е едно изпитание да се направи идната крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а индивидът, в който е въплътен, прави идната страшна крачка. "
След 1948 фамилията на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където в изискванията на социална изолираност, през идващите 10 години той доработва романа " Железният светилник ", основава " Преспанските камбани " и " Илинден ".
В края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим трансформира вижданията си по Македонския въпрос и последователно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е оправдан изцяло, като се посвещава на свободна писателска процедура. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията " Заслужил активист на културата ", " Народен активист на културата ", става лауреат на Димитровска премия за 1959 година Избран е за депутат в V-то (31-то) Народно заседание през 1966 година
За пръв път печата като възпитаник в Скопската гимназия през 1917 година описа „ В очакване “ (вестник „ Родина “), написан по подражателство на Иван Вазов, под чието въздействие след това укрепва дарованието му. През първата половина на 20-те години Талев разгласява обществени разкази и импресии; плод на краткотрайни леви умонастроения, във вестниците „ Работнически вестник “, „ Работническо единение “, „ Лъч “ и в сп. „ Нов път “. През 20-30-те години се ориентира към македонския периодически щемпел (излизащ в България), обнародва разкази, пътеписни очерци, митове, импресии във вестниците „ Македонска естрада “, „ Свобода или гибел “, „ Вардар “, в сп. „ Родина “ и други Като редактор и шеф на в. „ Македония “ разгласява ежедневно уводни (програмни) публикации, полемични материали, мнения, очерци, мемоари, разкази, „ поетическа география на Македония “, отразяващи героичното минало и трагичното настояще на македонските освободителни битки. Публицистиката му разкрива фактическа информираност и идейно-политически несъгласия, полемичен характер, персонални пристрастия и самозаблуди; само че непроменяемо е пронизана от дух на буйно българолюбие и синовна обязаност със ориста на родния край. Във в. „ Зора “ (30-те и нач. на 40-те години) печата разкази, пътеписи, мемоари, театрални мнения, портрети на писатели, публикации по културни и обществено-политически въпроси. От 1957 разгласява в централния периодически и книжовен щемпел по проблеми на художественото творчество, историческа белетристика, креативния развой, за персони и феномени от националната литературна история. Първата книга на Димитър Талев „ Сълзите на мама “ — приказки за деца, носи белезите на непреживян обществен сантиментализъм.
Първото му огромно начинание — трилогията „ Усилни години “ („ В дрезгавината на утрото “, „ Подем “, „ Илинден “) е самоуверен опит на младия създател да сътвори епическо романово повествуване за прелюдията, кулминационната точка и провалянето на Илинденско-преображенското въстание (1903), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че „ требва да напише нещо големо за Македония “. Свидетелство за креативно безстрашие (Талев няма предходници и обилни противници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целеустременост, за обречеността на писателя на една съдбовна тематика — революционноосвободителните битки из Македония, за полувековното изстрадване на една концепция — свободата на родината. В устрема към изчерпателност и пълнота създателят построява изложение, изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост, самоцелно битоописателство и сензационни фабулни резултати. Въстанието е показано като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите исторически закономерности, в същината на социалнопсихологическите, националните и локалните му характерности. Но в „ Усилни години “ се съдържат моменти, подсказващи появяването на бъдещия публицист сърцевед, народопсихолог и историописец: съзрява концепцията му за човешкия облик като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или преднамерено преднамерена) става главен художествен принцип на художника, а обособени подиуми са симптоматични за обилни пластико-изобразителни благоприятни условия. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му песимизъм и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: понижена до най-малко историческа отдалеченост, историзъм, зависим на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосно поклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени проучване и реституция историческите събития се трансформират в субективно изстрадани, премислени събития в личната прочувствена памет и човешко съзнание. Съзрява Талевият работлив автобиографизъм от възрожденски вид, при който биографията на художника съответствува с националната авантюра на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима персонална болежка. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене, „ Усилни години “, е предварителен стадий, „ генерална подготовка “ за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.
През 30-те години нараства пиететът на писателя към моралните устои на българина, към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото съществуване. Създава разкази с битово-психологическа патриархална тема, включени в книгите „ Златният ключ “, „ Старата къща “ и „ Завръщане “. Интертекстуално обвързани с късното му творчество, те съдържат достижения в региона на психологическия натурализъм и приобщават писателя към националната повествователна традиция — Тодор Влайков, Йордан Йовков, Константин Петканов, Стоян Загорчинов. Книгата. „ Великият цар “ е обвързвана с дълголетния интерес на Талев към драматизма на Самуиловата ера, към властната прелест и трагичната неизбежност на личността на средновековния български цар. Писателят прави оценка по-късно тези книги като нужни „ стъпала към големото “ — същинското му художествено-историографско дело. Извороведски темперамент имат биографичният етюд „ Гоце Делчев “ и историческо-географското, политическо изложение „ Град Прилеп. Борби за жанр и независимост “, съдържащи част от проучената информативно-документална, фактологична основа на илинденската тетралогия. Отклонение от тази идейно-тематична линия е романът „ На завой “, отдаден на актуалната проблематика, извиняващ напускането на политическата сцена в името на частнособственическата реализация, на любовта към земята и нейните пречистващи истини. Но Талев към този момент живее, концентриран в огромния си план да напише многотомна романова поредност за Илинденската епопея и трагизма на Балканите по време на войните.
В началото на 40-те години основава първия разказ — „ Железният светилник “, отпечатва приключени глави от него под формата на разкази във в. „ Зора “ (№7398, 7403, 7410, 7418, 7437, 7443, 7447, 7453, 7479, 7498, 7540 от 1944). По-късно — при наложената и умишлено следвана самоизолация от обществено-политическия и книжовен живот, при оптималната централизация и воля за самоотстояване, Талев написва идващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията — „ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “, „ Илинден “ и „ Гласовете ви слушам “ е първият и неповторим по обсег и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-преображенското въстание, изобразено като исторически законосъобразен, неминуем стадий от многостепенния развой на разрастване на Българското национално възобновление и национално-демократична гражданска война. С епически размах и възрожденска пристрастеност Талев пресъздава битката на българския народ за самостоятелна национална черковна организация, за демократизация на образователното дело в антидогматичен, антиклерикален дух, за превръщането на българското учебно заведение от светско в общонародно. Възстановява процеса на образуване и одобряване на революционните комитети като присъща национална форма и самобитен принос в развиването на европейските народноосвободителни придвижвания и национални битки. Проследява извисяването на българската революционно-демократична мисъл до водещите трендове във философско-светогледните системи на времето. Успоредно с това Талев отразява могъщите ренесансови процеси, протичащи в недрата на една локално лимитирана освободителна битка. Летописът прераства в история на разкрепостяването и консолидацията на ренесансовата персона, усложнени и обременени от сгъстения исторически трагизъм, от парадоксите в националните, политически, етнопсихологически драми и борба на балканските нации на един географски и исторически кръстопът (края на 19 и нач. на 20 век). Усвоил класическия художествен блян за триединство на морално съвършенство, физическа хубост и жизнеустойчивост, писателят построява човешки облици — олицетворение на ренесансова хармония и целокупност. Изобразява Илинденската епопея като време на интензивно създаване на българската народностна етична просвета, на ускорено образуване на националния темперамент и ценностна система с резистентен, всемирен смисъл.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ