Конституционният съд отхвърли оспорването на избора на правителството на Росен Желязков
Конституционният съд (КС) единомислещо отхвърли настояването на 49 народни представители за оповестяване на противоконституционност на избора на министър-председател и състав на Министерски съвет. Решенията на Народното събрание, признати на 16 януари 2025 година, бяха оспорени от депутати от 51-вото Народно заседание.
Всички конституционни съдии участваха в съвещанието. Те одобриха решението единомислещо, което акцентира мощния консенсус по тематиката. Докладчик по делото беше Десислава Атанасова.
В своите претекстове Конституционен съд показва значим юридически принцип:
решенията по разногласия за правда на избора на депутат влизат в действие от датата на постановяването им преди тяхното обявяване, работят отсега нататък, с цел да бъдат обезпечени валидността на признатите от Народното събрание актове и запазването на настъпилите с тях правни последствия.
Този принцип подсигурява стабилността и легитимността на парламентарните актове. Решението удостоверява валидността на избора на държавното управление на Росен Желязков.
Същото съвещание на 23 януари 2026 година беше натоварено за Конституционен съд. Съдът се произнесе и по конституционно дело №21/2025 година То също отклони искане на 51 народни представители. Те оспорваха противоконституционността на решението на Народното събрание за невземане на решение за народен референдум по отношение на въвеждането на евро през 2026 година. Това е третото конституционно дело за 2026 година, обсъждано от Конституционен съд, което демонстрира интензивна правосъдна активност по конституционни въпроси.
Освен тези значими решения, Конституционен съд разглеждаше и оставката на президента Румен Радев. Докладчик по този случай бе председателката Павлина Панова. След решението на съда, което се очакваше в 16:00 часа, президентът Румен Радев щеше да напусне поста си. Вицепрезидентката Илияна Йотова щеше да встъпи в служба като държавен глава. Тези вести бяха измежду основните събития за деня.
Подобни каузи, свързани с пълномощията на институциите, постоянно са обект на парламентарен надзор. Например, Конституционен съд по-рано образува каузи за промени в закони, засягащи системата за национална сигурност и потреблението на Специални разследващи средства (СРС). Едно от тези каузи е обвързвано с промени в Закона за ДАНС.
Решението на Конституционен съд по проблема с държавното управление е дефинитивно. То утвърждава легитимността на кабинета и акцентира независимостта на правосъдната власт.
