Софийските небостъргачи - заговор срещу гражданите
Димитър Ст. Димитров
Живея в центъра на София на улица " Позитано ". Преди години пред нас имаше градинка, по-късно се появи паркинг, а след това някой извади една огромна торба с пари (за да има за всички по веригата) и стартира да строи небостъргач. Така се развива столицата през последните години и по този начин ще продължи, откакто преизбрахме градския кмет.
Проектът на небостъргача е цялостно инженерно неразбирателство. Той се строи в гъсто обитаем квартал и ще аргументи претъпканост и дискомфорт за всички. Поради липса на оперативно пространство началникът на градежа се прогласи за комендант на махалата и окупира близките улици, с цел да трансферира материали към обекта. Тези улици към този момент не принадлежат на жителите, защото общината ги продаде на небостъргача, а ние сме в синя зона и сме платили за винетки. Личните ни коли са задържани и не могат нито да излязат от улицата, нито да се приберат. Така станахме безправна парадайса.
Според Кант един закон е добър, когато се утвърждава от жителите. В случая това значи, че в случай че някой желае да строи небостъргач, би трябвало да пита близките поданици дали са съгласни. Ако не са - градеж няма. За страдание нашите управници считат, че това е непотребна глезотия, на която не би трябвало да се обръща внимание. Затова процедурата за разрешаване на градежа се прави скрито и подмолно, без присъединяване и зад тила на жителите. Ето го заговора, който е идеална среда за корупция. Накрая в дебата натежава торбата с пари и комисията афишира, че градежът е легален и може да стартира. За народна власт и дума не може да става. По същия метод на следващия ден могат да ни пробутат и цех за барут.
Този геноцид изискуем на една банда думбази, воглаве с кметовете на града и общината, архитекти, проектанти, общински съветници, министри и цялата политическа халтура. Те позволиха и узакониха това строително закононарушение.
Някаква тайнственост има към градежа на небостъргача. Той е с големи размери в центъра на града, само че никой не го вижда. Управници, профсъюзи, омбудсман се направиха на ни чул, ни видял. И публицистите се престориха на глухонеми, с цел да не ги пратят при Любомира Бенатова и Генка Шикерова. Както споделят шопите, " Жми градо ".
Ето какво става, когато посред София се строи небостъргач - Чернобил и турско иго взети дружно. Защото ни отровиха живота и зорлем ни направиха гяури.
А най-лошото е, че сме още при започване на градежа. Тепърва ни чакат 47 етажа вървене по тъгите. Освен в случай че има Бог и правораздаване.
А какво ни чака, в случай че небостъргачът бъде издигнат? Пред нас ще се озъби голяма стена, която ще закрие Витоша, слънцето и цялата местност. Ще ни сложат превръзка или перде на очите. За махалата това ще бъде стената на рева и псувните. А за квартала - следващата Годзила от локалния Джурасик парк.
Това е - тъпо за хората, жалко за хубавия град.
Живея в центъра на София на улица " Позитано ". Преди години пред нас имаше градинка, по-късно се появи паркинг, а след това някой извади една огромна торба с пари (за да има за всички по веригата) и стартира да строи небостъргач. Така се развива столицата през последните години и по този начин ще продължи, откакто преизбрахме градския кмет.
Проектът на небостъргача е цялостно инженерно неразбирателство. Той се строи в гъсто обитаем квартал и ще аргументи претъпканост и дискомфорт за всички. Поради липса на оперативно пространство началникът на градежа се прогласи за комендант на махалата и окупира близките улици, с цел да трансферира материали към обекта. Тези улици към този момент не принадлежат на жителите, защото общината ги продаде на небостъргача, а ние сме в синя зона и сме платили за винетки. Личните ни коли са задържани и не могат нито да излязат от улицата, нито да се приберат. Така станахме безправна парадайса.
Според Кант един закон е добър, когато се утвърждава от жителите. В случая това значи, че в случай че някой желае да строи небостъргач, би трябвало да пита близките поданици дали са съгласни. Ако не са - градеж няма. За страдание нашите управници считат, че това е непотребна глезотия, на която не би трябвало да се обръща внимание. Затова процедурата за разрешаване на градежа се прави скрито и подмолно, без присъединяване и зад тила на жителите. Ето го заговора, който е идеална среда за корупция. Накрая в дебата натежава торбата с пари и комисията афишира, че градежът е легален и може да стартира. За народна власт и дума не може да става. По същия метод на следващия ден могат да ни пробутат и цех за барут.
Този геноцид изискуем на една банда думбази, воглаве с кметовете на града и общината, архитекти, проектанти, общински съветници, министри и цялата политическа халтура. Те позволиха и узакониха това строително закононарушение.
Някаква тайнственост има към градежа на небостъргача. Той е с големи размери в центъра на града, само че никой не го вижда. Управници, профсъюзи, омбудсман се направиха на ни чул, ни видял. И публицистите се престориха на глухонеми, с цел да не ги пратят при Любомира Бенатова и Генка Шикерова. Както споделят шопите, " Жми градо ".
Ето какво става, когато посред София се строи небостъргач - Чернобил и турско иго взети дружно. Защото ни отровиха живота и зорлем ни направиха гяури.
А най-лошото е, че сме още при започване на градежа. Тепърва ни чакат 47 етажа вървене по тъгите. Освен в случай че има Бог и правораздаване.
А какво ни чака, в случай че небостъргачът бъде издигнат? Пред нас ще се озъби голяма стена, която ще закрие Витоша, слънцето и цялата местност. Ще ни сложат превръзка или перде на очите. За махалата това ще бъде стената на рева и псувните. А за квартала - следващата Годзила от локалния Джурасик парк.
Това е - тъпо за хората, жалко за хубавия град.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ