Само замотани умове могат да съжаляват, че нямаме нобелист
Димитър Шумналиев е прочут български публицист и публицист. Автор е на романи и сборници с разкази, сред които " Феродо ", " Соцроман ", " Бяло сладко " и други Наскоро излезе сборникът му " Любов и черен пипер ", посрещнат добре от пазара.
Бил е редактор и основен редактор на редица издания, лауреат е на доста награди за литературното си творчество.
-----
- Имате доста увлечения, даже рисувате, доколкото знам. Кое ви направи толкоз " пасионарен "?
- Знае ли човек какво го оформя като персона? Съдбата, учебното заведение, махалата?
- Може някаква стратегия да има...
- Сигурно е, че животът си извършва програмата с всички приложения. Имах щастието/нещастието още непълнолетен да попадна на мащеха. Всички сме чели романи за втората брачна половинка на овдовелия татко, само че програмата ми сервира проклета жена с две деца от първи брак, която беше способна да ме трансформира в страшилище.
- Защо?
- Ами криеше храната, скрито тъпчеше дъщерите си с луканка и други сладини. Прати ме в професионално-техническо учебно заведение, където даваха обед и вечеря. Чаках по половин час рейс №4 за гара Искър, с цел да поема порция фасул яхния и компот от сливи, както и вкусния взор на ученичка от прилежащата гимназия, след години - майка на децата ми. Можех да се трансформира в злобар, лакомец, нарушител...
- И кое ви избави?
- Ранната обич избавя и дава уроци. По-късно осъзнах, че ученическата обич е разказ за илюзии - нямаш опит, имаш интерес, по тази причина тези връзки са обречени. На шестнайсет години започнах работа на Първа доменна в " Кремиковци " и монтажник в Железопътния цех до Централна гара. Прочетох " Война и мир ", татко ми ми подари " Ад " на Данте и съумях да се измъкна от пъкъла на живота. Започнах да пиша любовен разказ с химически молив в една от счетоводните тетрадки на мащехата.
- Ирония като че ли има тук...
- Да. И съвсем се влюбих в това занятие - тогава още не знаех, че ще се трансформира в най-голямата ми обич в живота. Съдбовна, до финален мирис, с хиляди изневери с къси разкази. Романът е дълга биография, новелите - красиви нощи.
- Но по какъв начин се съчетават литературата и публицистиката? Какво ви даде и какво ви взе публицистиката?
- Журналистиката е мина от обстановки, енциклопедия на случайностите и зависимостите, зареди ме с хиляди сюжети и в един миг ми призна: напусни ме, ставам ти все по-скучна. Като публицист водех - и обичах да повеждам - борби, да се ежа, да преследвам даже и невъзможни цели.
- Например?
- Ами спасих последния дом на Яворов, на " Витошка " и " Солунска " с цената на десетки публикации, срещи с служители в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Имаше утвърден проект къщата да се събори, с цел да се вдигне административна, десететажна постройка на Кореком - магазините за продажба с валута. Пръв съидейник ми беше заместител основният редактор на в. " Отечествен фронт " Любен Генов. След двегодишна борба победихме. Така спасихме и градинката до Руската черква. Трябваше по проект да се вдигне бетонен куб за бизнес център. Публикации, подписки и така нататък Връчихме на представителя на израелската компания " Аштром " Сами Гал пет хиляди подписа на софиянци, събрани единствено за три дни. Той ги хвърли на земята. Пуснахме фотография на първа страница. Посланикът на Израел ми се извини персонално. След седмица смениха Сами Гал, общителният му заместител одобри набъбналата до 10 хиляди парафа подписка, а по-късно СОС одобри да отстъпи процентите си от Халите, с цел да си върне терена до Руската черква.
- Впечатляващо наподобява.
- Имам и неуспехи. Един несполучлив план беше предотвратяването на строителството на хотел " Златни пясъци " на Илия Павлов. Тогава ме заплашиха с това, че знаят, че имам деца и къде живеем. Главният прокурор Борис Велчев потвърди, че строителството на хотела е нелегално и въпреки всичко това не съумя да прекрати построяването му. Изобщо публицистиката ми даде доста хъс, доста срещи, доста любови - в случай че не храниш обич, по какъв начин да храниш завист? Онази журналистическа завист, от която се раждат смисли.
- А литературата? Тя в какво положение е през днешния ден у нас? Имате ли взор?
- Бях три години ръководител на журито за премиите " Хеликон " и по понятни аргументи четях всички български книги. Имаме почтени за европейската книжарница създатели като Георги Господинов, Алек Попов, Недялко Славов, Владимир Зарев... И Милен Русков с " Възвишение " и " Чамкория ", които са толкова самобитни, че преводачите не смеят да се захванат.
Наистина имаме творби, почтени за международните рафтове и за интернационално самопризнание. Но за нашумял разказ писателят получава хонорар - с дребни изключения - колкото е месечната заплата на водач в градския превоз. Да не приказваме, че ред издателства манипулират създателите - бавят хонорарите или лъжат в тиражите, с цел да не подвигат възнагражденията. И макар този дефицит, и макар че имаме единствено трима-четирима съществени критици, т.е. не действа анализът, тласъкът, дружеската рекомендация, актуалната българска литература е богата.
- А чувствате ли се оценен от съвременниците си?
- Мисля, най-малко го усещам, че съвременниците ме почитат, а някои ме ценят, да не кажа, че ме обичат. Отзиви, спомагателни тиражи, цялостни министър председатели, отзиви в мрежите - това е атмосферата, захранваща самочувствието на създателя, който се изправя пред публиката с всички вероятни опасности. От десетина години ме хвана едно занимание - живописта.
- Как стана?
- Никога не съм учил изобразяване, даже и в кръжок не съм бил. Но усвоих технологии, вероятности, ракурси, дълбочини... Рисувам единствено с холандски маслени бои " Амстердам " или " Ван Гог ". От галерията в " Интерпред " дълго ме навиваха за галерия. Отказвах с аргумента, че не съм експерт, че това, моето, е занимание, занятие за персонално прилагане... Накрая се съгласих. Ей по този начин, апропо, с цел да запълня стените, заковах една картина с истинското заглавие " Зима ". Давах й оценка някъде към три и половина. А тя стана шлагер. Снимката й се появи на първи страници по вестниците и в телевизионни репортажи. Богати другари с частна клиника я закупиха още първия ден. Светлин Русев, лека му пръст, видя по какъв начин се харчат тези творения и пред очевидци възкликна: Шумналиев, като знам какви жалки възнаграждения получават писателите, за какво пишеш? Рисувай.
- Това още повече ще комплексира писателите ни, не съм съгласна. Изобщо има ли комплекс измежду българските писатели, че нямаме излъчен Нобелов лауреат?
- Нобел е надалеч от родната литературна природа и болен от зависимости, лобита и политически желания. Не единствено е измислил барута, а и личното си помилван. Нобелистите са артикул на масирана културна агресия, на положителни преводачи, на яки продуцентски мрежи, на рекламни акции, каквито пoртфейлът на актуалната ни действителност не може да си разреши. Понеже избираме автомагистрали, американски самолети и къщи за посетители. Както някои избират " Артекс " с асансьор от гаража до жилището. Така че единствено замотани мозъци могат да усещат комплекс за непълноценност заради отсъствието на Нобел в актуалната ни белетристична битност.
Бил е редактор и основен редактор на редица издания, лауреат е на доста награди за литературното си творчество.
-----
- Имате доста увлечения, даже рисувате, доколкото знам. Кое ви направи толкоз " пасионарен "?
- Знае ли човек какво го оформя като персона? Съдбата, учебното заведение, махалата?
- Може някаква стратегия да има...
- Сигурно е, че животът си извършва програмата с всички приложения. Имах щастието/нещастието още непълнолетен да попадна на мащеха. Всички сме чели романи за втората брачна половинка на овдовелия татко, само че програмата ми сервира проклета жена с две деца от първи брак, която беше способна да ме трансформира в страшилище.
- Защо?
- Ами криеше храната, скрито тъпчеше дъщерите си с луканка и други сладини. Прати ме в професионално-техническо учебно заведение, където даваха обед и вечеря. Чаках по половин час рейс №4 за гара Искър, с цел да поема порция фасул яхния и компот от сливи, както и вкусния взор на ученичка от прилежащата гимназия, след години - майка на децата ми. Можех да се трансформира в злобар, лакомец, нарушител...
- И кое ви избави?
- Ранната обич избавя и дава уроци. По-късно осъзнах, че ученическата обич е разказ за илюзии - нямаш опит, имаш интерес, по тази причина тези връзки са обречени. На шестнайсет години започнах работа на Първа доменна в " Кремиковци " и монтажник в Железопътния цех до Централна гара. Прочетох " Война и мир ", татко ми ми подари " Ад " на Данте и съумях да се измъкна от пъкъла на живота. Започнах да пиша любовен разказ с химически молив в една от счетоводните тетрадки на мащехата.
- Ирония като че ли има тук...
- Да. И съвсем се влюбих в това занятие - тогава още не знаех, че ще се трансформира в най-голямата ми обич в живота. Съдбовна, до финален мирис, с хиляди изневери с къси разкази. Романът е дълга биография, новелите - красиви нощи.
- Но по какъв начин се съчетават литературата и публицистиката? Какво ви даде и какво ви взе публицистиката?
- Журналистиката е мина от обстановки, енциклопедия на случайностите и зависимостите, зареди ме с хиляди сюжети и в един миг ми призна: напусни ме, ставам ти все по-скучна. Като публицист водех - и обичах да повеждам - борби, да се ежа, да преследвам даже и невъзможни цели.
- Например?
- Ами спасих последния дом на Яворов, на " Витошка " и " Солунска " с цената на десетки публикации, срещи с служители в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Имаше утвърден проект къщата да се събори, с цел да се вдигне административна, десететажна постройка на Кореком - магазините за продажба с валута. Пръв съидейник ми беше заместител основният редактор на в. " Отечествен фронт " Любен Генов. След двегодишна борба победихме. Така спасихме и градинката до Руската черква. Трябваше по проект да се вдигне бетонен куб за бизнес център. Публикации, подписки и така нататък Връчихме на представителя на израелската компания " Аштром " Сами Гал пет хиляди подписа на софиянци, събрани единствено за три дни. Той ги хвърли на земята. Пуснахме фотография на първа страница. Посланикът на Израел ми се извини персонално. След седмица смениха Сами Гал, общителният му заместител одобри набъбналата до 10 хиляди парафа подписка, а по-късно СОС одобри да отстъпи процентите си от Халите, с цел да си върне терена до Руската черква.
- Впечатляващо наподобява.
- Имам и неуспехи. Един несполучлив план беше предотвратяването на строителството на хотел " Златни пясъци " на Илия Павлов. Тогава ме заплашиха с това, че знаят, че имам деца и къде живеем. Главният прокурор Борис Велчев потвърди, че строителството на хотела е нелегално и въпреки всичко това не съумя да прекрати построяването му. Изобщо публицистиката ми даде доста хъс, доста срещи, доста любови - в случай че не храниш обич, по какъв начин да храниш завист? Онази журналистическа завист, от която се раждат смисли.
- А литературата? Тя в какво положение е през днешния ден у нас? Имате ли взор?
- Бях три години ръководител на журито за премиите " Хеликон " и по понятни аргументи четях всички български книги. Имаме почтени за европейската книжарница създатели като Георги Господинов, Алек Попов, Недялко Славов, Владимир Зарев... И Милен Русков с " Възвишение " и " Чамкория ", които са толкова самобитни, че преводачите не смеят да се захванат.
Наистина имаме творби, почтени за международните рафтове и за интернационално самопризнание. Но за нашумял разказ писателят получава хонорар - с дребни изключения - колкото е месечната заплата на водач в градския превоз. Да не приказваме, че ред издателства манипулират създателите - бавят хонорарите или лъжат в тиражите, с цел да не подвигат възнагражденията. И макар този дефицит, и макар че имаме единствено трима-четирима съществени критици, т.е. не действа анализът, тласъкът, дружеската рекомендация, актуалната българска литература е богата.
- А чувствате ли се оценен от съвременниците си?
- Мисля, най-малко го усещам, че съвременниците ме почитат, а някои ме ценят, да не кажа, че ме обичат. Отзиви, спомагателни тиражи, цялостни министър председатели, отзиви в мрежите - това е атмосферата, захранваща самочувствието на създателя, който се изправя пред публиката с всички вероятни опасности. От десетина години ме хвана едно занимание - живописта.
- Как стана?
- Никога не съм учил изобразяване, даже и в кръжок не съм бил. Но усвоих технологии, вероятности, ракурси, дълбочини... Рисувам единствено с холандски маслени бои " Амстердам " или " Ван Гог ". От галерията в " Интерпред " дълго ме навиваха за галерия. Отказвах с аргумента, че не съм експерт, че това, моето, е занимание, занятие за персонално прилагане... Накрая се съгласих. Ей по този начин, апропо, с цел да запълня стените, заковах една картина с истинското заглавие " Зима ". Давах й оценка някъде към три и половина. А тя стана шлагер. Снимката й се появи на първи страници по вестниците и в телевизионни репортажи. Богати другари с частна клиника я закупиха още първия ден. Светлин Русев, лека му пръст, видя по какъв начин се харчат тези творения и пред очевидци възкликна: Шумналиев, като знам какви жалки възнаграждения получават писателите, за какво пишеш? Рисувай.
- Това още повече ще комплексира писателите ни, не съм съгласна. Изобщо има ли комплекс измежду българските писатели, че нямаме излъчен Нобелов лауреат?
- Нобел е надалеч от родната литературна природа и болен от зависимости, лобита и политически желания. Не единствено е измислил барута, а и личното си помилван. Нобелистите са артикул на масирана културна агресия, на положителни преводачи, на яки продуцентски мрежи, на рекламни акции, каквито пoртфейлът на актуалната ни действителност не може да си разреши. Понеже избираме автомагистрали, американски самолети и къщи за посетители. Както някои избират " Артекс " с асансьор от гаража до жилището. Така че единствено замотани мозъци могат да усещат комплекс за непълноценност заради отсъствието на Нобел в актуалната ни белетристична битност.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ