Ще ограничат ли партиите влиянието на Радев във властта най-сетне?
Димитър Попов
По мотив на ограничението на пълномощията на президента, министър председателят Денков неотдавна съобщи: „ Може да стане посредством смяна в Конституцията или законите, или в случай че президентството си даде сметка, че е преяло с власт и че е добре да върнем разделянето на управляващите там, където би трябвало да бъде ”. Думите са казани след поръчката на Радев да отвори
нова война против държавното управление
поради националния празник 3 март.
Думи, думи, думи…Иначе войната сред Денков и президента е позиционна война, в която държавното управление прави повече взаимни отстъпки, като този да остави специфичните служби в ръцете на президента, въпреки той да ги употребява против самото държавно управление. Нито един от назначените от Радев шефове на служби не подава оставка. Направи го само основният секретар на Министерство на вътрешните работи, и то откакто явно на Радев беше препоръчан негов заместител, който персонално устройва президента.
Освен това в държавната администрация, на високи позиции се намират назначените от служебните държавни управления на Радев 7000 чиновници, които сигурно недолюбват държавното управление на Денков и знаят, че ще бъдат неотложно уволнени в случай че Радев към този момент не е фактор. Цифрата не трябва да изненадва никого – от 2021 година до април 2023 година президентът е уволнил толкоз хора от администрацията, че може да се приказва за брутална чистка в държавната власт по това време.
В армията, без значение че министър Тагарев промени напълно проруската политика, генералите не споделят неговите възгледи за войната в Украйна и за геополитическа роля на България в света. Всички те са назначавани от Радев и на новия министър му се постанова да работи с хора, които биха изпратили оръжие на Путин в случай че могат. Това сигурно забавя всяка самодейност за по-тясната интеграция на България в НАТО.
Случаят с придвижването 3 март също е сигнал, че държавното управление няма отбрана против популизма на Радев, който може да събере свои последователи когато изиска, и може да ги поведе против който изиска, без никакви ограничавания от Конституцията или от Народното събрание.
Тактиката на държавното управление на Денков в тази война явно е
да прави взаимни отстъпки с президента
Изглежда страхът от „ мощния “ Радев е огромен, или пък самото държавно управление се усеща прекомерно едва с цел да води война с него.
Тази обстановка е патова и обслужва единствено президента. Тя доста ми припомня за плашливите европейски водачи и нападателния Путин. Докато той заплашваше с война Съединени американски щати и искаше повече въздействие в Европа и света, Меркел му отстъпи газовия монопол и надзор върху вноса на първични материали в Европейски Съюз. Страхът – това беше основното оръжие на Путин, и то работеше безотказно, изключително с помощта на малодушния Обама и страхливия, а евентуално и подвластен от Кремъл, Доналд Тръмп. Когато обаче президент стана Джо Байдън, тактиката на Съединени американски щати се промени и на Путин му споделиха напълно ясно – щом искаш война, ще я получиш!
Има много разбори за това какво е очаквал Путин нападайки Украйна. Но е ясно едно – той не е бил квалифициран за същинска война там. Неговата тактика беше да плаши с ракети, а не да ги изстрелва в действителност. И когато Украйна се оказа същински, действителен съперник, Путин влезе в небрано лозе – затъва в една война, която не може нито да завоюва, нито да загуби, а това е идеалната рецепта за края на неговата надмощие в самата Русия.
Радев се държи като съветския деспот – плаши с война, с цел да резервира въздействието си във властта. Досега го прави сполучливо освен поради позициите, които завоюва в последните години. Има най-малко още три аргументи и те са в самото държавно управление. Първата е, че против себе си Радев няма изявен водач, с огромна и безапелационна обществена поддръжка. Втората е, че партиите зад държавното управление не са коалиция, те са в насипно положение и всяка се грижи единствено за своя електорат и за своите ползи във властта. ГЕРБ и Политическа партия избират да повтарят, че си нямат доверие, а това прави неосъществим всеки диалог за общи политики против Радев. Липсва им „ съединението, дето прави силата “. Третата е доста странната формула на ръководството, съгласно която ГЕРБ поддържа ПП-ДБ да ръководят сами, без да желае министри и друго въздействие в тяхното държавно управление. Лично Борисов това евентуално го устройва, той има подмолни лостове върху който би трябвало. Но в очите на хората към него, а и на неговите гласоподаватели, това държавно управление не е тяхно. Затова всички в ГЕРБ се държат като съпротива, говорейки за провали в енергетиката, в опазването на здравето, в пътното строителство и къде ли още не.
На Политическа партия наподобява не им пука, че това клати лодката и връзва ръцете на техния министър председател Денков. От него желаят да се оправя както може и пет пари не дават какъв брой време ще изкара кабинетът. Обаче Демократична България по никакъв начин не са удовлетворени от това състояние и чудесно знаят, че такова ръководство, без ясно съдружно съглашение, няма да издържи още дълго, пък и няма да организира промените, които сякаш се чакаха от него.
А би трябвало да знаят също, че
Румен Радев към този момент е проблем номер едно за страната
Всяко постоянно държавно управление, което желае да ръководи както е записано в конституцията, би трябвало да се оправи с неговото злоумишлено и нездравословно противопоставяне. Направете дребна информация с историята и ще видите, че той е бил съперник на всяко едно постоянно държавно управление досега – на държавното управление на Борисов, след това на Кирил Петков, в този момент на Денков. Това е методично и планувано държание на човек, който намерено оспорва Народното събрание като главен орган на властта в страната.
За да изкара по дълго време, това болшинство зад държавното управление би трябвало да го в профил, или да го отслаби толкоз, че той да няма механизми за война против постоянните държавни управления. До момента обаче партиите не вършат нищо в тази посока. Дали не считат Радев за приоритет, или пък се надяват, че някой различен ще ги пази от него, не знам, обаче съм сигурен, че доста бъркат.
Истината е, че на тази некоалиция е нужен някой като Байдън, който ясно да каже на Радев – искаш война, ще я получиш! А след това държавното управление да направи това, което до момента и Денков, и Петков, и останалите в Народното събрание единствено дават обещание.
По мотив на ограничението на пълномощията на президента, министър председателят Денков неотдавна съобщи: „ Може да стане посредством смяна в Конституцията или законите, или в случай че президентството си даде сметка, че е преяло с власт и че е добре да върнем разделянето на управляващите там, където би трябвало да бъде ”. Думите са казани след поръчката на Радев да отвори
нова война против държавното управление
поради националния празник 3 март.
Думи, думи, думи…Иначе войната сред Денков и президента е позиционна война, в която държавното управление прави повече взаимни отстъпки, като този да остави специфичните служби в ръцете на президента, въпреки той да ги употребява против самото държавно управление. Нито един от назначените от Радев шефове на служби не подава оставка. Направи го само основният секретар на Министерство на вътрешните работи, и то откакто явно на Радев беше препоръчан негов заместител, който персонално устройва президента.
Освен това в държавната администрация, на високи позиции се намират назначените от служебните държавни управления на Радев 7000 чиновници, които сигурно недолюбват държавното управление на Денков и знаят, че ще бъдат неотложно уволнени в случай че Радев към този момент не е фактор. Цифрата не трябва да изненадва никого – от 2021 година до април 2023 година президентът е уволнил толкоз хора от администрацията, че може да се приказва за брутална чистка в държавната власт по това време.
В армията, без значение че министър Тагарев промени напълно проруската политика, генералите не споделят неговите възгледи за войната в Украйна и за геополитическа роля на България в света. Всички те са назначавани от Радев и на новия министър му се постанова да работи с хора, които биха изпратили оръжие на Путин в случай че могат. Това сигурно забавя всяка самодейност за по-тясната интеграция на България в НАТО.
Случаят с придвижването 3 март също е сигнал, че държавното управление няма отбрана против популизма на Радев, който може да събере свои последователи когато изиска, и може да ги поведе против който изиска, без никакви ограничавания от Конституцията или от Народното събрание.
Тактиката на държавното управление на Денков в тази война явно е
да прави взаимни отстъпки с президента
Изглежда страхът от „ мощния “ Радев е огромен, или пък самото държавно управление се усеща прекомерно едва с цел да води война с него.
Тази обстановка е патова и обслужва единствено президента. Тя доста ми припомня за плашливите европейски водачи и нападателния Путин. Докато той заплашваше с война Съединени американски щати и искаше повече въздействие в Европа и света, Меркел му отстъпи газовия монопол и надзор върху вноса на първични материали в Европейски Съюз. Страхът – това беше основното оръжие на Путин, и то работеше безотказно, изключително с помощта на малодушния Обама и страхливия, а евентуално и подвластен от Кремъл, Доналд Тръмп. Когато обаче президент стана Джо Байдън, тактиката на Съединени американски щати се промени и на Путин му споделиха напълно ясно – щом искаш война, ще я получиш!
Има много разбори за това какво е очаквал Путин нападайки Украйна. Но е ясно едно – той не е бил квалифициран за същинска война там. Неговата тактика беше да плаши с ракети, а не да ги изстрелва в действителност. И когато Украйна се оказа същински, действителен съперник, Путин влезе в небрано лозе – затъва в една война, която не може нито да завоюва, нито да загуби, а това е идеалната рецепта за края на неговата надмощие в самата Русия.
Радев се държи като съветския деспот – плаши с война, с цел да резервира въздействието си във властта. Досега го прави сполучливо освен поради позициите, които завоюва в последните години. Има най-малко още три аргументи и те са в самото държавно управление. Първата е, че против себе си Радев няма изявен водач, с огромна и безапелационна обществена поддръжка. Втората е, че партиите зад държавното управление не са коалиция, те са в насипно положение и всяка се грижи единствено за своя електорат и за своите ползи във властта. ГЕРБ и Политическа партия избират да повтарят, че си нямат доверие, а това прави неосъществим всеки диалог за общи политики против Радев. Липсва им „ съединението, дето прави силата “. Третата е доста странната формула на ръководството, съгласно която ГЕРБ поддържа ПП-ДБ да ръководят сами, без да желае министри и друго въздействие в тяхното държавно управление. Лично Борисов това евентуално го устройва, той има подмолни лостове върху който би трябвало. Но в очите на хората към него, а и на неговите гласоподаватели, това държавно управление не е тяхно. Затова всички в ГЕРБ се държат като съпротива, говорейки за провали в енергетиката, в опазването на здравето, в пътното строителство и къде ли още не.
На Политическа партия наподобява не им пука, че това клати лодката и връзва ръцете на техния министър председател Денков. От него желаят да се оправя както може и пет пари не дават какъв брой време ще изкара кабинетът. Обаче Демократична България по никакъв начин не са удовлетворени от това състояние и чудесно знаят, че такова ръководство, без ясно съдружно съглашение, няма да издържи още дълго, пък и няма да организира промените, които сякаш се чакаха от него.
А би трябвало да знаят също, че
Румен Радев към този момент е проблем номер едно за страната
Всяко постоянно държавно управление, което желае да ръководи както е записано в конституцията, би трябвало да се оправи с неговото злоумишлено и нездравословно противопоставяне. Направете дребна информация с историята и ще видите, че той е бил съперник на всяко едно постоянно държавно управление досега – на държавното управление на Борисов, след това на Кирил Петков, в този момент на Денков. Това е методично и планувано държание на човек, който намерено оспорва Народното събрание като главен орган на властта в страната.
За да изкара по дълго време, това болшинство зад държавното управление би трябвало да го в профил, или да го отслаби толкоз, че той да няма механизми за война против постоянните държавни управления. До момента обаче партиите не вършат нищо в тази посока. Дали не считат Радев за приоритет, или пък се надяват, че някой различен ще ги пази от него, не знам, обаче съм сигурен, че доста бъркат.
Истината е, че на тази некоалиция е нужен някой като Байдън, който ясно да каже на Радев – искаш война, ще я получиш! А след това държавното управление да направи това, което до момента и Денков, и Петков, и останалите в Народното събрание единствено дават обещание.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ