И в новия световен ред ще доминира САЩ, а не Кремъл – в света на Путин няма русофили и русофоби, а само луди
Димитър Попов
Напоследък съветските глашатаи в България постоянно приказват, че след войната в Украйна света няма да бъде същият. Вече се установявал новия международен ред както го желала Русия, и за България предстояли сложни времена, тъй като за Путин тя е вражеска страна. Твърдят и куп други нелепости, които потвърждават, че съветската агитация у нас продължава да вършее на цялостни обороти.
За какъв нов международен ред мечтаят русофилите в действителност? Вероятно и те не знаят, тъй като от Кремъл не са им обрисували цялата картина на света, както го желае Путин.
В изгода на русофилите и за тяхно ограмотяване, ще се опитам да разшифровам
новия международен ред, който Путин им готви
Ще стартира с психически размисъл... По неговите думи, съветският президент желае да промени настоящето нетърпимо състояние, при което Съединени американски щати и Запада никого не почитат, изключително пък Русия. Какво тъкмо почитание чака един руснак, когато ви споделя „ Ты меня уважаешь? “, е най-голямата мистерия на съветската душа. Медицинското пояснение е обикновено - индивидът е пресушил две бутилки водка и се мисли за Наполеон. Ако обаче ви задава този въпрос изтрезнял, значи в ръката зад тила му към този момент има револвер, а помислите му надалеч не са чисти и честни. Та от психическа позиция, съветският държател си показва новия ред като лудница, в която всеки пита всеки „ Ты меня уважаешь? ” и стреля по всеки, който отговори „ Нет! ”. В подобен свят няма русофили и русофоби, а единствено луди.
Вторият ми размисъл е към този момент политически – за какво цялостен държавен хайлайф поддържа психопата Путин в опита му да унищожи света и самата Русия, трансформирайки ги във боен полигон?
Тук нещата са обясними рационално. След края на Студената война, Съединени американски щати и Европа, както и най-развитите в света страни, вкараха два съществени критерия за водачество в международната подчиненост. Първият е икономическият напредък и стандарта на живот, който се пресмята като Брутен вътрешен артикул, софтуерен прогрес и финансови запаси. Вторият е военният капацитет на страната и дали в него се включва нуклеарното оръжие.
По тези два справедливи индикатора най-развитата страна в света е Съединени американски щати. И напълно естествено американците поеха международното водачество. Това надалеч не им носи единствено позитиви, както си мислят русофилите. Те имат и задължението да подсигуряват международния мир и да приобщят всички страни към световната икономическа и финансова среда, което по никакъв начин не е лесна работа, когато има водачи като Ким или Путин, а също така им излиза и скъпо да подържат $ като международна валута.
Останалите нуклеарни сили одобриха непринудено превъзходството на Съединени американски щати, защото не покриваха икономическия аршин за лично водачество в света. Приеха го и „ победените ” в Студената война Русия и Китай.
В някакъв смисъл американците направиха за тях нов проект Маршал, като ги приобщиха към международната стопанска система и им отвориха вратите за новите технологии и за международните финансови пазари.
„ Победените ” друго се възползваха от този късмет. Най-печеливш се оказа Китай. В началото на 90-те години гладуващите китайци бяха към 500 милиона, в края на десетилетието този брой внезапно понижа за сметка на нова междинна класа, основана по европейски пример. Китай, който беше и нуклеарна мощ, бързо стана стопански колос и един от стълбовете на международната стопанска система.
По долу от Съединени американски щати и Китай в тази икономическа подчиненост на развитите страни се подредиха Япония, Франция, Канада, Германия, Австралия, като някои от тях, въпреки и да не са нуклеарни страни, изпревариха по значителност Русия, защото участието им в НАТО на процедура означаваше, че покриват и критерия за боен капацитет.
За разлика от Китай, Русия реагира друго. Огромната страна, изпаднала на 11 място в международната подчиненост, получи подобаващото отношение като към икономическо джудже. Обидени и унижени, само че с имперско самочувствие, в отговор руснаците възприеха политиката на НЕП-а от 1921 година: лицемерно одобриха новия международен ред, натрупаха нови технологии и финансов запас като Китай, само че вместо за по-висок стандарт на живота в Русия, използваха насъбраното за
превъоръжаване и подготовка за нов боен спор
Тази тактичност приспа западните водачи. На Запад смятаха Путин за един от своите, бяха сигурни, че и той като останалите търси икономическите изгоди за Русия, а не реванш за студената война. Изобщо не схванаха, че толкоз надалеч на Изток не е значимо по какъв начин живеят жителите, а кой е владетелят и дали той е удовлетворен от своето съществуване на съветски държател. Елцин беше слаб цар по съветските стандарти. Той одобри американската доминация, получи нови технологии и артикули, които заляха съветския пазар, само че „ продаде Матушката на Клинтън ”. Путин промени тактиката. Той пет пари не даваше дали руснаците имат перални и хубави телефони. Силовака Путин върна основния въпрос в съветската политика – почитат ли го американците или не го уважават; опасяват ли се съседите от него или не. И през 2008 година ескалира войната като единствен метод Русия да принуди всички да се опасяват от новия съветски държател както му се поставя. Жертвите бяха Чечения, Грузия, Молдова, Украйна. И всякога той повтаряше, че това е
световна война против НАТО,
че желае нов международен ред, в който право има единствено оня с оръжието, а не тези с пералнята и телефона. Така западните водачи, проспали в миналото Хитлер, се оказаха изцяло неподготвени и за агресор като Путин.
Осъзнаването пристигна с избора на Байдън за американски президент. Увеличеният боен бюджет на НАТО, увеличените пари за превъоръжаването на Съединени американски щати, Германия, Япония, Франция и останалите огромни сили, е крачка към налагане на военния фактор пред икономическия, което беше и задачата на Путин. Само че той не се усети какъв лъв е събудил… Руския боен бюджет, който е 90 милиарда в най-силните години, а през днешния ден е към 60, е тавана на съветската стопанска система, до момента в който Германия и Япония още през тази година прибавиха по 100 милиарда към военните си разноски.
Останалите вършат същото и в случай че става дума за военни ранглисти, най-недоволни от войните на Путин би трябвало да са Китай и Индия. Двете страни, въпреки и нуклеарни сили, са прекомерно слаби военно, с цел да се конкурират с Русия и Съединени американски щати, а това ги прави губещи от смяната на международния ред. На Шанхайската намира се видя, че те схващат това прелестно. И Си, и Моди подсетиха на Путин, че не са съгласни с войната в Украйна и в този момент не е време да разрушава международния ред. Китайски източници настояват даже, че Си му е дал ултиматум до 12 ноември да завърши случката в Украйна, другояче Китай стопира с двуличието, което в този момент практикува поради евтиния съветски нефт и газ,и ще премисли държанието си.
Та в случай че обобщавам политическата част на моя размисъл – излиза, че в случай че си боен колос, само че икономическо джудже, в края на краищата си оставаш джудже… Може ли тогава „ джуджето ” Русия да зачертае икономическия фактор и да наложи нов международен ред, учреден върху войната, а не върху мира?
Разбира се, че не! Русия е краткотрайна опасност за света. Тя не може да сътвори международна империя, учредена върху гнет. Путин беше мощен, до момента в който се опасяваха от него. Твърдите изказвания на НАТО смъкнаха маската на безстрашния вманиачен, вдигнал залога до нуклеарна война. Вече е ясно, че единствено е блъфирал и няма да употребява нуклеарно оръжие, тъй като ще получи боен удар, който ще разбие самата Русия на части.
Според мен международния ред и след войните на Путин ще си остане подобен, какъвто е в този момент – отворени граници, отворени стопански системи, световен финансов пазар и доминация на Съединени американски щати в околните десетилетия. Какво ще стане със самата Русия явно ще е проблем освен на Русия, а и на света. Изходът е тази голяма страна да свие своя боен капацитет до равнището на своята стопанска система. Само тогава ще изчезнат реваншистките имперски апетити на съветските владетели, които към момента носят комплекса на Златната орда…
Напоследък съветските глашатаи в България постоянно приказват, че след войната в Украйна света няма да бъде същият. Вече се установявал новия международен ред както го желала Русия, и за България предстояли сложни времена, тъй като за Путин тя е вражеска страна. Твърдят и куп други нелепости, които потвърждават, че съветската агитация у нас продължава да вършее на цялостни обороти.
За какъв нов международен ред мечтаят русофилите в действителност? Вероятно и те не знаят, тъй като от Кремъл не са им обрисували цялата картина на света, както го желае Путин.
В изгода на русофилите и за тяхно ограмотяване, ще се опитам да разшифровам
новия международен ред, който Путин им готви
Ще стартира с психически размисъл... По неговите думи, съветският президент желае да промени настоящето нетърпимо състояние, при което Съединени американски щати и Запада никого не почитат, изключително пък Русия. Какво тъкмо почитание чака един руснак, когато ви споделя „ Ты меня уважаешь? “, е най-голямата мистерия на съветската душа. Медицинското пояснение е обикновено - индивидът е пресушил две бутилки водка и се мисли за Наполеон. Ако обаче ви задава този въпрос изтрезнял, значи в ръката зад тила му към този момент има револвер, а помислите му надалеч не са чисти и честни. Та от психическа позиция, съветският държател си показва новия ред като лудница, в която всеки пита всеки „ Ты меня уважаешь? ” и стреля по всеки, който отговори „ Нет! ”. В подобен свят няма русофили и русофоби, а единствено луди.
Вторият ми размисъл е към този момент политически – за какво цялостен държавен хайлайф поддържа психопата Путин в опита му да унищожи света и самата Русия, трансформирайки ги във боен полигон?
Тук нещата са обясними рационално. След края на Студената война, Съединени американски щати и Европа, както и най-развитите в света страни, вкараха два съществени критерия за водачество в международната подчиненост. Първият е икономическият напредък и стандарта на живот, който се пресмята като Брутен вътрешен артикул, софтуерен прогрес и финансови запаси. Вторият е военният капацитет на страната и дали в него се включва нуклеарното оръжие.
По тези два справедливи индикатора най-развитата страна в света е Съединени американски щати. И напълно естествено американците поеха международното водачество. Това надалеч не им носи единствено позитиви, както си мислят русофилите. Те имат и задължението да подсигуряват международния мир и да приобщят всички страни към световната икономическа и финансова среда, което по никакъв начин не е лесна работа, когато има водачи като Ким или Путин, а също така им излиза и скъпо да подържат $ като международна валута.
Останалите нуклеарни сили одобриха непринудено превъзходството на Съединени американски щати, защото не покриваха икономическия аршин за лично водачество в света. Приеха го и „ победените ” в Студената война Русия и Китай.
В някакъв смисъл американците направиха за тях нов проект Маршал, като ги приобщиха към международната стопанска система и им отвориха вратите за новите технологии и за международните финансови пазари.
„ Победените ” друго се възползваха от този късмет. Най-печеливш се оказа Китай. В началото на 90-те години гладуващите китайци бяха към 500 милиона, в края на десетилетието този брой внезапно понижа за сметка на нова междинна класа, основана по европейски пример. Китай, който беше и нуклеарна мощ, бързо стана стопански колос и един от стълбовете на международната стопанска система.
По долу от Съединени американски щати и Китай в тази икономическа подчиненост на развитите страни се подредиха Япония, Франция, Канада, Германия, Австралия, като някои от тях, въпреки и да не са нуклеарни страни, изпревариха по значителност Русия, защото участието им в НАТО на процедура означаваше, че покриват и критерия за боен капацитет.
За разлика от Китай, Русия реагира друго. Огромната страна, изпаднала на 11 място в международната подчиненост, получи подобаващото отношение като към икономическо джудже. Обидени и унижени, само че с имперско самочувствие, в отговор руснаците възприеха политиката на НЕП-а от 1921 година: лицемерно одобриха новия международен ред, натрупаха нови технологии и финансов запас като Китай, само че вместо за по-висок стандарт на живота в Русия, използваха насъбраното за
превъоръжаване и подготовка за нов боен спор
Тази тактичност приспа западните водачи. На Запад смятаха Путин за един от своите, бяха сигурни, че и той като останалите търси икономическите изгоди за Русия, а не реванш за студената война. Изобщо не схванаха, че толкоз надалеч на Изток не е значимо по какъв начин живеят жителите, а кой е владетелят и дали той е удовлетворен от своето съществуване на съветски държател. Елцин беше слаб цар по съветските стандарти. Той одобри американската доминация, получи нови технологии и артикули, които заляха съветския пазар, само че „ продаде Матушката на Клинтън ”. Путин промени тактиката. Той пет пари не даваше дали руснаците имат перални и хубави телефони. Силовака Путин върна основния въпрос в съветската политика – почитат ли го американците или не го уважават; опасяват ли се съседите от него или не. И през 2008 година ескалира войната като единствен метод Русия да принуди всички да се опасяват от новия съветски държател както му се поставя. Жертвите бяха Чечения, Грузия, Молдова, Украйна. И всякога той повтаряше, че това е
световна война против НАТО,
че желае нов международен ред, в който право има единствено оня с оръжието, а не тези с пералнята и телефона. Така западните водачи, проспали в миналото Хитлер, се оказаха изцяло неподготвени и за агресор като Путин.
Осъзнаването пристигна с избора на Байдън за американски президент. Увеличеният боен бюджет на НАТО, увеличените пари за превъоръжаването на Съединени американски щати, Германия, Япония, Франция и останалите огромни сили, е крачка към налагане на военния фактор пред икономическия, което беше и задачата на Путин. Само че той не се усети какъв лъв е събудил… Руския боен бюджет, който е 90 милиарда в най-силните години, а през днешния ден е към 60, е тавана на съветската стопанска система, до момента в който Германия и Япония още през тази година прибавиха по 100 милиарда към военните си разноски.
Останалите вършат същото и в случай че става дума за военни ранглисти, най-недоволни от войните на Путин би трябвало да са Китай и Индия. Двете страни, въпреки и нуклеарни сили, са прекомерно слаби военно, с цел да се конкурират с Русия и Съединени американски щати, а това ги прави губещи от смяната на международния ред. На Шанхайската намира се видя, че те схващат това прелестно. И Си, и Моди подсетиха на Путин, че не са съгласни с войната в Украйна и в този момент не е време да разрушава международния ред. Китайски източници настояват даже, че Си му е дал ултиматум до 12 ноември да завърши случката в Украйна, другояче Китай стопира с двуличието, което в този момент практикува поради евтиния съветски нефт и газ,и ще премисли държанието си.
Та в случай че обобщавам политическата част на моя размисъл – излиза, че в случай че си боен колос, само че икономическо джудже, в края на краищата си оставаш джудже… Може ли тогава „ джуджето ” Русия да зачертае икономическия фактор и да наложи нов международен ред, учреден върху войната, а не върху мира?
Разбира се, че не! Русия е краткотрайна опасност за света. Тя не може да сътвори международна империя, учредена върху гнет. Путин беше мощен, до момента в който се опасяваха от него. Твърдите изказвания на НАТО смъкнаха маската на безстрашния вманиачен, вдигнал залога до нуклеарна война. Вече е ясно, че единствено е блъфирал и няма да употребява нуклеарно оръжие, тъй като ще получи боен удар, който ще разбие самата Русия на части.
Според мен международния ред и след войните на Путин ще си остане подобен, какъвто е в този момент – отворени граници, отворени стопански системи, световен финансов пазар и доминация на Съединени американски щати в околните десетилетия. Какво ще стане със самата Русия явно ще е проблем освен на Русия, а и на света. Изходът е тази голяма страна да свие своя боен капацитет до равнището на своята стопанска система. Само тогава ще изчезнат реваншистките имперски апетити на съветските владетели, които към момента носят комплекса на Златната орда…
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ