Димитър ПоповДневният ред на това правителство вече отговаря на едно

Димитър Попов

Дневният ред на това държавно управление към този момент дава отговор на едно от значимите публични упования – да се постави завършек на грубата интервенция на Русия в българската политика. И като се погледнат точките в дневния ред, това без подозрение е добра вест:
Депутатите към този момент гласоподаваха повреждане на концесията за пристанището Росенец, което от години не е българска суверенна територия;
Премиерът Денков публично упрекна служебните държавни управления на Радев в далавери за милиарди и даде много папки за някогашни министри на прокуратурата;
Сменен статута на Паметника на руската войска в София и той ще бъде изместен, дружно с паметника на Альоша в Пловдив, на друго, по-закътано място;
Правителството най-накрая прояви интерес към собствеността върху комплекса Камчия, който от години се употребява от съветската страна за шпионски дейности против България, и даже обърна внимание на заканите на съветския народен представител Толстой, че Русия готвела кримски сюжет за българското Черноморие;
Министерски съвет прави опит да скапе съглашението, което Радев подписа с турската газова компания Боташ, отваряйки по този начин вратите на Газпром за незаконен импорт на съветски газ в ЕС;
На корупционния план АЕЦ Белене дефинитивно беше комплициран кръст и натресените ни принудително атомни съветски реактори ще бъдат продадени на Украйна;
Правителството публично се ангажира с военни доставки за Украйна, поставяйки завършек на глупавото преиначаване, че сякаш оказваме помощ, но не даваме и един патрон на украинците.
Ако изпаднем в оптимистично въодушевление, можем да решим, че българската руско-мутренска олигархия е в тотално оттегляне. Наистина, Румен Радев, който през днешния ден е неин формален представител, към този момент е изпаднал в суматоха, че

Путин ще си потърси раздадените под масата милиарди,

и прави невъзможното да избавя застрашените свои приятели. Който познава символиката на ГРУ, може даже да помечтае, че скоро наши олигарси ще стартират да скачат от прозорците на осмия етаж, каквато е практиката в самата Русия. И за нас ще стане настоящ оня анекдот: „ Русия била най-демократичната и свободна страна в света, тъй като можело да скочиш от който етаж си искаш… “
Аз обаче не съм толкоз огромен оптимист, че да зачертая подвластната от Русия наша олигархия въобще. Защото това държавно управление е прозападно в действителност, само че то има

слаба поддръжка в очите на българското общество

Възприема се като сглобка, направена небрежно и неспособна да удържи сериозна борба с президента. Той е прекомерно мощен към момента, зад Радев има прекомерно огромно публично утвърждение, а то е като айсберг – когато се сблъскаш с него, разбираш че изпод има планина, която елементарно ще ти потопи кораба. За страдание кораба няма умел капитан, няма водач, който да поведе войната против Радев по този начин, че да избегне айсберга. По тази причина от това държавно управление чакам минималното – да има държавно управление - а това е прекомерно пай небосвод за неговото битие.
Другата причина за моя скептицизъм е, че оня, който е кадърен да се оправи с Радев, се крие зад кулисите и не поддържа решителни дейности против президента. Става дума за Борисов, естествено. Той има аргументи за такова държание, и те са минимум две. Първата е, че не чака цялостен мандат и избира да е добре с президента, в случай че той отново ще прави предварителни избори. Втората е, че самият Борисов също има любовна история с Кремъл. В цялото си ръководство той направи доста услуги на Русия, измежду които са сюжетите с АЕЦ Белене, с Турски поток, всеобщото заселване на руснаци по Черноморието, блокирането на натовска база във Варна, отварянето на специфичните служби за съветско въздействие, както и самото избиране на съветския сътрудник Радев за президент. И третата е, че е афектиран на ПП-ДБ, а и на едно посолство в София, и то афектиран до мозъка на костите си…
Защо ли? Заради събитията през 2020 година, когато новият президент Байдън разгласи корав курс към Москва, а в България посолството можеше да заложи на един от двамата изявени водачи – Радев и Борисов. И двамата бяха в любовни връзки с Москва, всеки по собствен метод, несъмнено. Защо прозападно настроената общественост и това посолство взеха решение, че Борисов е по-голямото зло, за самия Борисов несъмнено си остава и до през днешния ден мистерия. Вероятно имат техни причини. Резултатът обаче можеше да се планува - Радев бързо потвърди, че

прикритието „ натовски офицер “ е просто камуфлаж,

който елементарно се смъква. И осъмнахме със смешна сглобка: водачът на прозападните партии Политическа партия и Демократична България да е съветска подлога, а Борисов, отпред на Граждани за европейско развиване на България, да е смъртен зложелател за своите съидейници.
Е, времето несъмнено тече и трансформира всичко…Днес има ново прегрупиране - в този момент Радев е по-голямо зло от Борисов и Пеевски, а ПП-ДБ отново смениха коренно курса и въпреки без фанфари, се сплотиха към двамата в опит да поправят пакостите от служебните държавни управления на президента. Пак имаме сглобка, и тя отново е с неразбираемо бъдеще поради хитрия и угрижен за персоналното си бъдеще Борисов, който прави свои сметки, разнообразни от тези на своите „ некоалиционни сътрудници “.
На сглобката несъмнено и липсва водач, с цел да издържи по-дълго време. За страдание всички опити на евроатлантическата общественост да го сътвори, се провалиха. Кирил Петков няма психическа устойчивост, Асен Василев е фокусиран в тематиката с парите, Лорер търси работа на жена си, а Ленчето забременя, както е редно за една млада жена на нейната възраст. Христо Иванов и Атанас Атанасов са отвън кастинга заради прекомерно огромната си еластичност и компромисите с Радев.
Така стигнахме до абсурд – единственият водач, кадърен да сплоти всички партии от евроатлантическата общественост в едно държавно управление, се оказа посолството…
Това е смешка, несъмнено. Лидерът към момента се търси. Досега е ясно, че не е министър председателят Денков. Аз обаче съм по-скоро оптимист и мисля, че Мария Габриел е подобаващия претендент за обединител на ГЕРБ, Движение за права и свободи и ПП-ДБ. Тя има твърда ръка и мъжки обсег, който може

да отстрани разпасаната съветска команда

на Радев, както и подмолните покупко-продажби на обезверените олигарси. От еврокомисията споделят, че е амбициозна, безкомпромисна, не се церемони с фрагментите и мисли за крайния резултат, а не за афектираните.
Това ми е задоволително, с цел да заложа на ротацията и се надявам, че Мария Габриел ще постави точката на една дълго траяла съветска вакханалия в българската политика. Нямам доказателства, само че се надявам…