Астронавтите изпитват промени в зрението - трябва ли пътешествениците на Марс да се притесняват?
Ново изследване демонстрира, че 70% от астронавтите, които са прекарали сред шест и 12 месеца на борда на Международната галактическа станция (МКС), са претърпели обилни промени в зрението си заради положение, наречено „ обвързван с галактическия полет невроочен синдром “ или SANS.
Това положение включва признаци като отичане на зрителния нерв, пресоване в задната част на окото и общи промени в зрението, които се появяват, когато течностите в тялото се изместват по време на микрогравитация, оказвайки напън върху очите.
Добрата вест е, че тези промени нормално се обръщат след завръщането на астронавтите на Земята. В някои случаи носенето на коригиращи очила може да помогне за облекчение на признаците, до момента в който не престават.
Въпреки това, дълготрайните резултати от продължителното излагане на микрогравитация остават неразбираеми, което е доста предизвикателство за галактическите организации, които се стремят към по-дълги задачи, като тези до Марс.
Тъй като сега няма потвърдени тактики за предварителна защита или лекуване, намирането на решения е главен приоритет за обезпечаване на здравето на астронавтите при продължителни галактически пътувания.
Изследователите от дълго време са осведомени със синдрома SANS и интензивно търсят решение. Първоначално сходни промени са били следени измежду съветски космонавти, участващи в дълготрайни задачи на борда на галактическата станция „ Мир “, само че синдромът не е бил публично разпознат като SANS. НАСА признала и наименувала положението през 2011 година
Една от главните хипотетични аргументи за SANS е изместването на телесните течности към главата в изискванията на микрогравитация, което води до нараснал напън върху мозъка и очите. Въпреки това точните механизми към момента се проверяват.
Изследването на Сантяго Костантино от Университета на Монреал преглежда биомеханичните промени в очите на астронавтите и открива обилни промени в ригидността на очите, вътреочното налягане и амплитудата на очния пулс. Тези промени са свързани със признаци като понижаване на размера на очите, промени във фокусното поле и в някои случаи отичане на зрителния нерв и гънките на ретината.
Изследването също демонстрира, че петима астронавти са имали дебелина на хориоидеята над 400 микрометра, което е по-високо от естественото. Това изобретение не наподобява да е обвързвано с възрастта, пола или предходния опит в галактическите полети.
Космическите организации интензивно работят върху контрамерки, в това число фармацевтични интервенции, хранене и принадлежности, които основават негативно налягане в долната част на тялото, с цел да оказват помощ при премахването на течности от главата.
Тези проучвания ще оказват помощ за ускорение на създаването на решения и ще подобрят разбирането ни за резултатите на SANS върху здравето на астронавтите.
Това положение включва признаци като отичане на зрителния нерв, пресоване в задната част на окото и общи промени в зрението, които се появяват, когато течностите в тялото се изместват по време на микрогравитация, оказвайки напън върху очите.
Добрата вест е, че тези промени нормално се обръщат след завръщането на астронавтите на Земята. В някои случаи носенето на коригиращи очила може да помогне за облекчение на признаците, до момента в който не престават.
Въпреки това, дълготрайните резултати от продължителното излагане на микрогравитация остават неразбираеми, което е доста предизвикателство за галактическите организации, които се стремят към по-дълги задачи, като тези до Марс.
Тъй като сега няма потвърдени тактики за предварителна защита или лекуване, намирането на решения е главен приоритет за обезпечаване на здравето на астронавтите при продължителни галактически пътувания.
Изследователите от дълго време са осведомени със синдрома SANS и интензивно търсят решение. Първоначално сходни промени са били следени измежду съветски космонавти, участващи в дълготрайни задачи на борда на галактическата станция „ Мир “, само че синдромът не е бил публично разпознат като SANS. НАСА признала и наименувала положението през 2011 година
Една от главните хипотетични аргументи за SANS е изместването на телесните течности към главата в изискванията на микрогравитация, което води до нараснал напън върху мозъка и очите. Въпреки това точните механизми към момента се проверяват.
Изследването на Сантяго Костантино от Университета на Монреал преглежда биомеханичните промени в очите на астронавтите и открива обилни промени в ригидността на очите, вътреочното налягане и амплитудата на очния пулс. Тези промени са свързани със признаци като понижаване на размера на очите, промени във фокусното поле и в някои случаи отичане на зрителния нерв и гънките на ретината.
Изследването също демонстрира, че петима астронавти са имали дебелина на хориоидеята над 400 микрометра, което е по-високо от естественото. Това изобретение не наподобява да е обвързвано с възрастта, пола или предходния опит в галактическите полети.
Космическите организации интензивно работят върху контрамерки, в това число фармацевтични интервенции, хранене и принадлежности, които основават негативно налягане в долната част на тялото, с цел да оказват помощ при премахването на течности от главата.
Тези проучвания ще оказват помощ за ускорение на създаването на решения и ще подобрят разбирането ни за резултатите на SANS върху здравето на астронавтите.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ