Димитър Димитров: Медийното образование трябва да започне от училищна възраст
Димитър Димитров живее и работи в Брюксел, където през януари взе присъединяване в експертната група на Европейската комисия за битка с подправените вести. С него обсъждаме настоящия скандал с “Фейсбук ” и компанията “Кеймбридж Аналитика ”, подправените вести и тяхната роля в моделирането на публичния спор и ограниченията за предварителна защита, както на дезинформацията, по този начин и на злоупотребата с данни в онлайн пространството.
Скандалът с “Кеймбридж Аналитика ” избухна откакто някогашния чиновник на компанията Кристофър Уайли описа пред английския канал Channel 4 за фирмените практики по време на взаимната работа на “Кеймбридж Аналитика ” и екипа на Доналд Тръмп през президентската акция от 2016 година.
Данните на 50 милиона консуматори са били “източени ” от “Фейсбук ”, чийто акции се сринаха, а основателят на обществената мрежа Марк Цукерберг беше заставен да поеме цялостна отговорност и съобщи, че е подготвен да свидетелства по случая.
Твърдението е, че данните, събраните от потребителите са били употребявани, с цел да бъдат заливани профилите им в обществената мрежа с таргетирано наличие, огромна част от което манипулативно или искрено погрешно (нашумелите в последно време “фалшиви вести ”). Целта е била повлияването на настроенията преди вота.
Друго съмнение е, че “Кеймбридж Аналитика ” е работила интензивно и с инициативните комитети, агитиращи за напускането на Европейския съюз от страна на Англия по време на акцията за Брекзит. Затова се обърнахме за коментар към Димитър Димитров, който живее в Брюксел и като представител на Уикимедия, където заема длъжността " Директор европейски политики ", при започване на годината взе участие в експертната група към Европейската комисия за битка с подправените вести.
Какъв е твоят прочит на проблема с “Кеймбридж Аналитика ” и “Фейсбук ”?
Моят прочит е, че това, което “Кеймбридж Аналитика ” е направила, т.е. събирането на друго наличие от профилите на консуматори във “Фейсбук ” посредством инсталирането на разнообразни приложения, вид игри и въпросници, не е нещо незаконно, тъй като потребителите, употребявайки тези приложения, дават своето единодушие данните им да се употребяват. Това е значимо да се има поради. От морална позиция обаче е неуместно и е хубаво, че след няколко седмици влизат новите европейски правила за отбрана на персонални данни. Тогава такива неща, без експлицитното единодушие на потребителя, и то единодушие, което не е някакъв дълъг текст, на който просто кликаме “окей ”, а умишлено утвърждение, сходни практики ще станат противозаконни. Също по този начин ще бъдем предпазени от това да употребяваме една услуга и тя да продава данните ни на друга.
Оптимист ли си за ролята, която новият правилник ще изиграе?
Новият общ правилник за персонални данни (известен с абриватурата GDPR – б.а.) ни дава преимущество. Всички правила, които участват в регламента, ги имаше още от преди 10 години, само че до момента нямаше санкции за фирмите и имаше доста малко способи потребителите да управляват и виждат какво се събира за тях. Този правилник освен уравнява законодателството във всички 28 страни членки, само че и вкарва доста съществени санкции за компаниите, които не го съблюдават. Досега в доста страни членки де факто нямаше санкции, в случай че не спазваш разпоредбите. Другото нещо, което регламентът ще реализира, е въвеждането на редица отговорности, които са в интерес на потребителя. От момента, в който влезе в действие това законодателство, във всяка платформа би трябвало да има меню, в което потребителят да може да вижда това, което услугата или платформата е събрала за него като данни, той ще има правото да изиска то да бъде изтрито и ще може го смъкна. “Гугъл ” към този момент предлага така наречен Dashboard, напълно скоро и “Фейсбук ” ще вкара сходно нещо. Така че ще получим този надзор, той няма да реши всички проблеми, само че ще ни даде едно доста огромно преимущество, с цел да можем ние като жители и като общество да се пазиме. Вече изникнаха и няколко такива организации, най-известната е във Виена – None of your business, и общо взето те са подготвени от ден едно като неправителствена организация да наблюдават за спазването на регулациите и даже да съдят от името на потребителите.
Има съмнения, че “Кеймбридж Аналитика ” е подпомагала и акцията за обособяване на Великорбитания от Европейския съюз. Това ли беше алената лампичка за Европа, с цел да стартира да работи по линия на подправените вести?
Червените лампички бяха две - последните избори в Съединени американски щати и акцията за Брекзит. Важно е да се разбере, че в тези проблеми има две страни – едната е, че това не е морално, другата е, че в случай че би трябвало да бъдем почтени, да разправяш неистини единствено по себе си не е нелегално. И до момента в който това е по този начин, доста мъчно могат да бъдат неразрешени всевъзможни подправени вести и дезинформация. Проблемът е, че имаме доста нови способи за разпространение на такава дезинформация посредством интернет екосредата, в която е доста елементарно да се микротаргетират избрани групи консуматори, а хора като “Кеймбридж Аналитика ” схванаха, че на една огромна част от обществото, в случай че прочувствено е съгласна с едно изявление, не й пука чак толкоз дали то е истина или не. Ние се придвижваме към една среда, в която за доста хора това дали обстоятелствата са точни не съставлява интерес. Това е един обществен проблем, за който елементарно решение няма.
Как да предпазим персоналните си данни в интернет?
Красимир Коцев е създател на компания за киберсигурност, познавате го и като един от участниците в Българското пътешестване в Европа. В подтекста на акту...
Къде могат да бъдат търсени решенията?
Аз бих разделил вероятните решения в няколко категории - има механически решения, да блокираме сходни вести, което за мен е и правно, и механически нежелателно, и невероятно.
Можем да погледнем към финансирането, защото има и една част от дезинформацията, е финансирана или с вътрешнотополитически или с външнополитически цели. Проследявайки финансовия поток бихме могли да противодействаме.
Трябва да се замислим и по какъв начин като общество да финансираме и поддържаме качествената публицистика и по-конкретно проверяващата такава. Много огромен проблем е, че даже огромните медийни къщи имат като наклонност все по-малки отдели и все по-малко проверяващи публицисти. Защото има значение дали един публицист би трябвало да напише за един ден три публикации или може да се занимава с една тематика цяла седмица или пък месец.
И идващият проблем е най-трудният за решение. При него става въпрос за образованието и културата на публичен спор. Медийното обучение би трябвало да стартира от учебна възраст. Нас преди ни учеха какво е енциклопедия, какво е библиотека, тъй като трябваше да отидем там, с цел да създадем изследване, само че през днешния ден децата вършат изследванията си в интернет. А в интернет на моменти е доста мъчно да се разпознае кое е достоверна информация и кое не, това е една дарба, която за жалост огромна част от нашата генерация няма, затова и нашите деца не го учат.
Хубаво е и да се научим по какъв начин се води публичен спор. За страдание на доста места в Европа това ни липсва. Как да конструираме един спор, в който другите страни да умеят да се изслушват и ние като общество да можем да си стиснем ръцете за това какви са обстоятелствата и какво се е случило, а от там нататък да спорим за това по какъв начин ще го интерпретираме и какво ще е вярно да създадем. Моето наблюдаване е, че подправените вести и дезинформацията са доста по-ефективни измежду общества, които са до такава степен поляризирани, че даже не могат да се схванат какво се е случило през вчерашния ден.
Медиите, склонни да популяризират подвеждаща, а постоянно и искрено погрешна информация, са сериозен състезател на пазара. Не е ли прекомерно късно, с цел да бъдат отстранени?
Не можем да отстраняваме разпространяващите дезинформация. Това, което можем да създадем е да се конкурираме с тях. Това би било невероятно, в случай че преди всичко публичните ни медии не са в положително положение, а частните избират да влагат единствено в развлечение, а не толкоз в вести.
Една от главните тематики в работната група беше, че досега ние нямаме задоволително данни и проучвания за това какво е въздействието на сходни източници на дезинформация. Ние знаем, че ги има, знаем, че доста хора ги споделят. Моята догадка е, че въздействието в Западна Европа не е толкоз огромно, тъй като много постоянни медии, общество и институции и тяхното въздействие е лимитирано в изборните резултати до 1-2%. Но въпреки това има резултат като Брекзит, където тези 1-2% може да са доста авторитетни, тъй като публичното мнение по този въпрос беше разграничено на две. Мисля че в Източна Европа сме доста по-уязвими и би било в наш интерес да обръщаме доста по-голямо внимание.
При първото посещаване на Владимир Путин в Париж, френският президент Еманюел Макрон атакува медиите Russia Today и Sputnik за погрешната информация, която са разпространявали за него по време на акцията. Какъв сигнал дава това?
Има два типа източника на дезинформация – едното са анонимните интернет уеб сайтове, другото е напълно публично регистрирани медии с кореспондентски бюра и офиси. Това може да е Русия, само че и много страни имат интернационална телевизия, Франция в това число. Тяхната редакция сигурно е доста по-свободна, само че сигурно и те проповядват избрани хрумвания. Проблемът е, че в случай че да вземем за пример Russia Today каже нещо погрешно за мен, аз мога да я осъдя във всяка една страна в Европа. Но в случай че неизвестен уебсайт пусне в обществените мрежи или където и да е някаква неверна информация за мен, аз нямам никаква отбрана, тъй като няма кого да осъдя, не мога да желая и право на отговор.
До къде би трябвало да се простират регулациите в онлайн пространството тогава?
В експертната група дискутираха доста по въпроса. Това, че всеки може да каже всичко без последици доставя някаква независимост, само че ни дава и свободата да лъжем и вредим. В момента доста държавни управления, само че и Европейската комисия, под натиска на главно Германия и Франция, се пробва да създаде небрежно някакви правила и да каже: “Ето, свършихме работа, спряхме подправените вести ”. Ние няма по какъв начин да спрем подправените вести, преди да знаем кой ги създава, кой ги популяризира и таргетирано да работим против тях. Имам възприятието, че сега, преди казусът да е проучен изцяло, се вземат някакви ограничения против дезинформацията, може да се случи това, че просто ще ни бъдат орязани свободите, без да бъде решен казусът.
Как се включи в експертната група и по какъв начин протече работата в нея?
Работната група се образува от Комисията. Аз бях представител на Уикимедия, която стои зад планове на свободното познание като Уикипедия. В групата участваха още доста организации, медии и издатели.
Проблемът, който аз видях, е, че макар че участваха доста медии, нямаше задоволително публицисти в нея. Хората, които фактически правят тази работа. Защото едно е да приказваме с шеф на издателска къща, друго е да приказваме с публицист, който живее и се бори с това всеки ден. Вторият проблем е, че както се случва постоянно в сходен подтекст в Брюксел, когато Комисията извика сходни заинтригувани страни, всяка от тях има свои политически цели, които гледа да прокара. В един миг диалогът мина към това, обичайните медии да желаят да контролират интернет платформите, а интернет платформите да декларират по какъв начин не желаят да бъдат контролирани.
Едно от позитивните неща, които излязоха от отчета, който публикувахме, е, че към този момент имаме формулировка на думата дезинформация. Защото има и искрено подправени вести като “Хилари Клинтън яде бебета ”, само че има и дезинформация, в която участва парченце истина, само че най-после по този начин се изкривяват нещата, че читателят остава с безусловно неправилно усещане за това, което се е случило. Ние се разбрахме да не използваме “фалшиви вести ”, а терминът дезинформация, тъй като той разказва доста по-добре това, с което би трябвало да се борим. Имаме и начертан път, разбрахме се, че оттук насетне би трябвало да има нова група, основана от тези специалистите, които липсваха. Изградихме девет правилото във финалния отчет. Сред тях е това, че би трябвало да развием механизъм за различаване на вести, когато идват от действителен източник, и по кое време идват от неизвестен подобен. Това може да се употребява и от платформите, които да подсигуряват, че този източник ще получава повече доходи от реклама. Ще се образува една, да я назовем коалиция против дезинформацията, която ще включва хора от IT бранша, публицисти, които ще разработят точните ограничения по тези девет правилото.
Скандалът с “Кеймбридж Аналитика ” избухна откакто някогашния чиновник на компанията Кристофър Уайли описа пред английския канал Channel 4 за фирмените практики по време на взаимната работа на “Кеймбридж Аналитика ” и екипа на Доналд Тръмп през президентската акция от 2016 година.
Данните на 50 милиона консуматори са били “източени ” от “Фейсбук ”, чийто акции се сринаха, а основателят на обществената мрежа Марк Цукерберг беше заставен да поеме цялостна отговорност и съобщи, че е подготвен да свидетелства по случая.
Твърдението е, че данните, събраните от потребителите са били употребявани, с цел да бъдат заливани профилите им в обществената мрежа с таргетирано наличие, огромна част от което манипулативно или искрено погрешно (нашумелите в последно време “фалшиви вести ”). Целта е била повлияването на настроенията преди вота.
Друго съмнение е, че “Кеймбридж Аналитика ” е работила интензивно и с инициативните комитети, агитиращи за напускането на Европейския съюз от страна на Англия по време на акцията за Брекзит. Затова се обърнахме за коментар към Димитър Димитров, който живее в Брюксел и като представител на Уикимедия, където заема длъжността " Директор европейски политики ", при започване на годината взе участие в експертната група към Европейската комисия за битка с подправените вести.
Какъв е твоят прочит на проблема с “Кеймбридж Аналитика ” и “Фейсбук ”?
Моят прочит е, че това, което “Кеймбридж Аналитика ” е направила, т.е. събирането на друго наличие от профилите на консуматори във “Фейсбук ” посредством инсталирането на разнообразни приложения, вид игри и въпросници, не е нещо незаконно, тъй като потребителите, употребявайки тези приложения, дават своето единодушие данните им да се употребяват. Това е значимо да се има поради. От морална позиция обаче е неуместно и е хубаво, че след няколко седмици влизат новите европейски правила за отбрана на персонални данни. Тогава такива неща, без експлицитното единодушие на потребителя, и то единодушие, което не е някакъв дълъг текст, на който просто кликаме “окей ”, а умишлено утвърждение, сходни практики ще станат противозаконни. Също по този начин ще бъдем предпазени от това да употребяваме една услуга и тя да продава данните ни на друга.
Оптимист ли си за ролята, която новият правилник ще изиграе?
Новият общ правилник за персонални данни (известен с абриватурата GDPR – б.а.) ни дава преимущество. Всички правила, които участват в регламента, ги имаше още от преди 10 години, само че до момента нямаше санкции за фирмите и имаше доста малко способи потребителите да управляват и виждат какво се събира за тях. Този правилник освен уравнява законодателството във всички 28 страни членки, само че и вкарва доста съществени санкции за компаниите, които не го съблюдават. Досега в доста страни членки де факто нямаше санкции, в случай че не спазваш разпоредбите. Другото нещо, което регламентът ще реализира, е въвеждането на редица отговорности, които са в интерес на потребителя. От момента, в който влезе в действие това законодателство, във всяка платформа би трябвало да има меню, в което потребителят да може да вижда това, което услугата или платформата е събрала за него като данни, той ще има правото да изиска то да бъде изтрито и ще може го смъкна. “Гугъл ” към този момент предлага така наречен Dashboard, напълно скоро и “Фейсбук ” ще вкара сходно нещо. Така че ще получим този надзор, той няма да реши всички проблеми, само че ще ни даде едно доста огромно преимущество, с цел да можем ние като жители и като общество да се пазиме. Вече изникнаха и няколко такива организации, най-известната е във Виена – None of your business, и общо взето те са подготвени от ден едно като неправителствена организация да наблюдават за спазването на регулациите и даже да съдят от името на потребителите.
Има съмнения, че “Кеймбридж Аналитика ” е подпомагала и акцията за обособяване на Великорбитания от Европейския съюз. Това ли беше алената лампичка за Европа, с цел да стартира да работи по линия на подправените вести?
Червените лампички бяха две - последните избори в Съединени американски щати и акцията за Брекзит. Важно е да се разбере, че в тези проблеми има две страни – едната е, че това не е морално, другата е, че в случай че би трябвало да бъдем почтени, да разправяш неистини единствено по себе си не е нелегално. И до момента в който това е по този начин, доста мъчно могат да бъдат неразрешени всевъзможни подправени вести и дезинформация. Проблемът е, че имаме доста нови способи за разпространение на такава дезинформация посредством интернет екосредата, в която е доста елементарно да се микротаргетират избрани групи консуматори, а хора като “Кеймбридж Аналитика ” схванаха, че на една огромна част от обществото, в случай че прочувствено е съгласна с едно изявление, не й пука чак толкоз дали то е истина или не. Ние се придвижваме към една среда, в която за доста хора това дали обстоятелствата са точни не съставлява интерес. Това е един обществен проблем, за който елементарно решение няма.
Как да предпазим персоналните си данни в интернет? Красимир Коцев е създател на компания за киберсигурност, познавате го и като един от участниците в Българското пътешестване в Европа. В подтекста на акту...
Къде могат да бъдат търсени решенията?
Аз бих разделил вероятните решения в няколко категории - има механически решения, да блокираме сходни вести, което за мен е и правно, и механически нежелателно, и невероятно.
Можем да погледнем към финансирането, защото има и една част от дезинформацията, е финансирана или с вътрешнотополитически или с външнополитически цели. Проследявайки финансовия поток бихме могли да противодействаме.
Трябва да се замислим и по какъв начин като общество да финансираме и поддържаме качествената публицистика и по-конкретно проверяващата такава. Много огромен проблем е, че даже огромните медийни къщи имат като наклонност все по-малки отдели и все по-малко проверяващи публицисти. Защото има значение дали един публицист би трябвало да напише за един ден три публикации или може да се занимава с една тематика цяла седмица или пък месец.
И идващият проблем е най-трудният за решение. При него става въпрос за образованието и културата на публичен спор. Медийното обучение би трябвало да стартира от учебна възраст. Нас преди ни учеха какво е енциклопедия, какво е библиотека, тъй като трябваше да отидем там, с цел да създадем изследване, само че през днешния ден децата вършат изследванията си в интернет. А в интернет на моменти е доста мъчно да се разпознае кое е достоверна информация и кое не, това е една дарба, която за жалост огромна част от нашата генерация няма, затова и нашите деца не го учат.
Хубаво е и да се научим по какъв начин се води публичен спор. За страдание на доста места в Европа това ни липсва. Как да конструираме един спор, в който другите страни да умеят да се изслушват и ние като общество да можем да си стиснем ръцете за това какви са обстоятелствата и какво се е случило, а от там нататък да спорим за това по какъв начин ще го интерпретираме и какво ще е вярно да създадем. Моето наблюдаване е, че подправените вести и дезинформацията са доста по-ефективни измежду общества, които са до такава степен поляризирани, че даже не могат да се схванат какво се е случило през вчерашния ден.
Медиите, склонни да популяризират подвеждаща, а постоянно и искрено погрешна информация, са сериозен състезател на пазара. Не е ли прекомерно късно, с цел да бъдат отстранени?
Не можем да отстраняваме разпространяващите дезинформация. Това, което можем да създадем е да се конкурираме с тях. Това би било невероятно, в случай че преди всичко публичните ни медии не са в положително положение, а частните избират да влагат единствено в развлечение, а не толкоз в вести.
Една от главните тематики в работната група беше, че досега ние нямаме задоволително данни и проучвания за това какво е въздействието на сходни източници на дезинформация. Ние знаем, че ги има, знаем, че доста хора ги споделят. Моята догадка е, че въздействието в Западна Европа не е толкоз огромно, тъй като много постоянни медии, общество и институции и тяхното въздействие е лимитирано в изборните резултати до 1-2%. Но въпреки това има резултат като Брекзит, където тези 1-2% може да са доста авторитетни, тъй като публичното мнение по този въпрос беше разграничено на две. Мисля че в Източна Европа сме доста по-уязвими и би било в наш интерес да обръщаме доста по-голямо внимание.
При първото посещаване на Владимир Путин в Париж, френският президент Еманюел Макрон атакува медиите Russia Today и Sputnik за погрешната информация, която са разпространявали за него по време на акцията. Какъв сигнал дава това?
Има два типа източника на дезинформация – едното са анонимните интернет уеб сайтове, другото е напълно публично регистрирани медии с кореспондентски бюра и офиси. Това може да е Русия, само че и много страни имат интернационална телевизия, Франция в това число. Тяхната редакция сигурно е доста по-свободна, само че сигурно и те проповядват избрани хрумвания. Проблемът е, че в случай че да вземем за пример Russia Today каже нещо погрешно за мен, аз мога да я осъдя във всяка една страна в Европа. Но в случай че неизвестен уебсайт пусне в обществените мрежи или където и да е някаква неверна информация за мен, аз нямам никаква отбрана, тъй като няма кого да осъдя, не мога да желая и право на отговор.
До къде би трябвало да се простират регулациите в онлайн пространството тогава?
В експертната група дискутираха доста по въпроса. Това, че всеки може да каже всичко без последици доставя някаква независимост, само че ни дава и свободата да лъжем и вредим. В момента доста държавни управления, само че и Европейската комисия, под натиска на главно Германия и Франция, се пробва да създаде небрежно някакви правила и да каже: “Ето, свършихме работа, спряхме подправените вести ”. Ние няма по какъв начин да спрем подправените вести, преди да знаем кой ги създава, кой ги популяризира и таргетирано да работим против тях. Имам възприятието, че сега, преди казусът да е проучен изцяло, се вземат някакви ограничения против дезинформацията, може да се случи това, че просто ще ни бъдат орязани свободите, без да бъде решен казусът.
Как се включи в експертната група и по какъв начин протече работата в нея?
Работната група се образува от Комисията. Аз бях представител на Уикимедия, която стои зад планове на свободното познание като Уикипедия. В групата участваха още доста организации, медии и издатели.
Проблемът, който аз видях, е, че макар че участваха доста медии, нямаше задоволително публицисти в нея. Хората, които фактически правят тази работа. Защото едно е да приказваме с шеф на издателска къща, друго е да приказваме с публицист, който живее и се бори с това всеки ден. Вторият проблем е, че както се случва постоянно в сходен подтекст в Брюксел, когато Комисията извика сходни заинтригувани страни, всяка от тях има свои политически цели, които гледа да прокара. В един миг диалогът мина към това, обичайните медии да желаят да контролират интернет платформите, а интернет платформите да декларират по какъв начин не желаят да бъдат контролирани.
Едно от позитивните неща, които излязоха от отчета, който публикувахме, е, че към този момент имаме формулировка на думата дезинформация. Защото има и искрено подправени вести като “Хилари Клинтън яде бебета ”, само че има и дезинформация, в която участва парченце истина, само че най-после по този начин се изкривяват нещата, че читателят остава с безусловно неправилно усещане за това, което се е случило. Ние се разбрахме да не използваме “фалшиви вести ”, а терминът дезинформация, тъй като той разказва доста по-добре това, с което би трябвало да се борим. Имаме и начертан път, разбрахме се, че оттук насетне би трябвало да има нова група, основана от тези специалистите, които липсваха. Изградихме девет правилото във финалния отчет. Сред тях е това, че би трябвало да развием механизъм за различаване на вести, когато идват от действителен източник, и по кое време идват от неизвестен подобен. Това може да се употребява и от платформите, които да подсигуряват, че този източник ще получава повече доходи от реклама. Ще се образува една, да я назовем коалиция против дезинформацията, която ще включва хора от IT бранша, публицисти, които ще разработят точните ограничения по тези девет правилото.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ