ДИМИТЪР БАБЕВ е български поет, публицист, критик, преводач. Роден е

ДИМИТЪР БАБЕВ е български стихотворец, журналист, критик, преводач. Роден е на 25.10.1880 година във Велико Търново. Завършва главно обучение в родния си град, гимназия - в Пловдив, и право в Брюксел и София. Дебютира в сп. " Българска колекция " през 1902 година със стихотворения. Редактор на сп. " Листопад " (1913-1934). Един от основателите на Съюза на българските писатели през 1913 година Драматург на Народния спектакъл. Дългогодишен организатор на издателството на МНП. Занимава се и с литературна рецензия. Активно превежда съветска лирика, а също от френски, немски, британски. Сътрудничи на вестниците " Утро " и " Мир ". Автор на книгите: " Нашите писатели " (1916; 1918); " Приказки за живота и за гибелта " (стихове, 1919); " Вечна приказка " (поема, 1923); " Някога и в никакъв случай " (импресии, 1923); " Книга на откровенията " (стихове, 1926, удостоена с премия на Съюз на българските писатели за 1926 г.); " Крали Марко " (1926); " Критики на един стихотворец " (литературни фрагменти, мемоари, театрални и критически бележки, 1927); " Изкуство и мъдрост " (1930); " Овчарска торбица " (1932); " Секулова невяста " (пиеса, 1932); " Жените победиха " (комедия, 1935). Умира на 04.12.1945 година Голяма част от творбите му са преведени на разнообразни езици: съветски, френски, шведски, немски, есперанто.

Откровение

- Прозри в душата ми, заспала,
след дълъг рев, във непознати храм, -
в храм на езичници влезнала -
и чуй! - кажи, що виждаш там?

- Печалний лик на тихи скърби:
скръбта на твоите предци,
живот през петвековно иго -
душа на печал и беди.

И печален ек от тъжни песни,
о, песни на народ страдал
и облика на сатаната
в тъга и страдалчество познал!