в Мексико разкриха 1400-годишна гробница в Централните долини на Оахака,

в Мексико разкриха 1400-годишна гробница в Централните долини на Оахака, която е била изгубена за историята. Откритието към този момент е определяно като „ най-значимото за последното десетилетие “.

Каменната конструкция е издигната от културата на сапотеките, известни като Beenaa, или „ облачния народ “. Тя е украсена със склуптури, фрески и изсечени знаци, които допускат ритуална роля. Сапотеките вярвали, че техните предшественици са произлезли от облаците и че след гибелта душите им се връщат в небесата като духове.

На входа на гробницата е сложена солидна издялана сова, чийто отворен клюн разкрива лицето на сапотекски държател – знак, който съгласно Националния институт по антропология и история (INAH) въплъщава гибелта и властта. Вратата е рамкирана от каменен предел и щурц, над които фриз от гравирани плочи демонстрира антични календарни имена. От двете страни на входа има изваяни фигури на мъж и жена с декорации на главите, държащи ритуални предмети, които евентуално са пазители на гробницата.

Вътре в погребалната камера са непокътнати елементи от ослепителен стенна живопис, изобразяващ върволица от фигури, носещи снопове копал, до момента в който се движат към входа на гробницата.

„ Това е най-важното археологическо изобретение за последното десетилетие в заради степента на непокътнатост и информацията, която дава “, съобщи президентът на Мексико, Клаудия Шейнбаум Пардо.

Lost tomb of the mysterious 'cloud people' unearthed after 1,400 years in 'discovery of the decade'

— Daily Mail US (@Daily_MailUS)

Историята на сапотеките обгръща над 2500 години. Те основават огромна предколумбова цивилизация с център Монте Албан, отличаваща се с напреднало земеделие и книжовност. Цивилизацията на сапотеките мистериозно запада в региона към 900 година сл. Хр. Въпреки това народът не изчезва изцяло, като през днешния ден има най-малко 400 000 техни потомци.

Министърът на културата на Мексико – Клаудия Куриел де Иказа, дефинира откритието като „ извънредно “ заради положителното му положение. Тя добави, че то разкрива по какъв начин сапотекската просвета е била обществена организация със комплицирани погребални ритуали. „ Това е безапелационен образец за античното великолепие на Мексико, което в този момент се изследва, пази и споделя с обществото “, добави тя.

В момента интердисциплинарен екип от центъра на INAH в Оахака работи по консервацията и отбраната на гробницата, като се концентрира върху стабилизирането на нежния стенна живопис. Според специалисти положението му е внимателно заради растежа на корени, активността на инсекти и внезапните промени в температурата и влажността. Успоредно с това откривателите организират керамични, иконографски и епиграфски изследвания, както и разбори по физическа антропология, с цел да схванат по-добре ритуалите, знаците и погребалните практики, свързани с гробницата.

 

Входът към подземния свят

През 2024 година археолози оповестиха откриването на тунели под вековна черква, за които античната цивилизация на сапотеките е вярвала, че са „ вход към подземния свят “. Митла, което значи „ място на мъртвите “, е бил град в Южно Мексико, прочут с връзката си с Питао Безелао, сапотекския господ на гибелта.

С идването си през XVI век испанците унищожават града и построяват черква върху руините на най-важния му храм. По-късно духовник написа, че „ задната врата на пъкъла “ се намира под града – големи пещери, за които се считало, че са вход към подземния свят на сапотеките. Той обаче твърди, че те са били зазидани, а по-късните разкопки не съумяват да открият нищо, съответстващо на мащаба на описанието му. Досега.

С помощта на неинвазивни техники археолозите неотдавна разкриха поредност от камери и тунели под града. Проучени са пет разнообразни групи руини: църковната група, групата на потока, групата на кирпича, южната група и групата на колоните.

Марко Вигато, създател на плана ARX, който управлява изследването, съобщи: „ Някои от тунелите и камерите се простират на забележителна дълбочина, над 50 фута (около 15 метра). “

Подземните тунели са разкрити посредством композиция от георадар, електрическа резистивна томография и сеизмична шумова томография. Първият способ употребява радарни талази за моделиране на подпочвения пласт, до момента в който вторият открива заровени структури посредством премерване на протичането на електричество през земята. Последният способ мери скоростта, с която сеизмичните талази се движат през почвата.

Все още не е открито на какъв брой години са тунелите. „ Най-ранните доказателства за битие на култури в региона на Митла датират отпреди съвсем 10 000 години “, изяснява Витаго. „ За момента няма индикации за вероятната възраст на тунелите под църквата или другите групи структури в Митла. Те може да са основани от сапотеките или да са доста по-стари. “

По думите му следва констатациите от геофизичните сканирания да бъдат доказани с археологически способи. Това може да дефинира естеството на кухините, разпознати под обекта, както и да разкрие дали те съдържат артефакти с археологическо значение. Едно е несъмнено обаче – откриването на тези подземни тунели към този момент трансформира визиите ни за мащаба и сложността на античните цивилизации в Митла и може да се окаже едно от най-грандиозните археологически открития в района.

Снимки: Instagram