Мария и философският камък
Димана и Виктор са първенци от първолаци Ученички от Руската са №1 по италиански Успелите деца на Пловдив
„ Ако ми е мъчно, значи върша нещо вярно “, усмихва се тайнствено Мария Костова. Дванайсетокласничката от Професионалната гимназия по туризъм „ Проф. Асен Златаров “ стана първа в Пловдив и десета в България на Националната олимпиада по философия. Макар да учи кетъринг, тя надделя връстниците си от филантропичните паралелки в елитните учебни заведения под тепетата и сграбчи купата " лауреат ".
Историята споделя, че надпреварата се организира в Пловдив за първи път през 1989 година и е проведено от Иван Колев. Три десетилетия по-късно участниците в него са хиляди. Конкуренцията е все по-сериозна и прекосяването през обособените равнища по никакъв начин не е елементарно. Събитието става все по-мащабно, привличайки в интернационален кръг участници от 50 страни.
Тази година до народен кръг на олимпиадата бяха позволени 58 възпитаници от цяла България. Седмина образуват пловдивския тим, множеството са от елитните езикови гимназии „ Иван Вазов “ и „ Пловдив “.
Най-вълнуващо за Мария от присъединяване й в конкуренцията е купата „ лауреат “ и първото място за Пловдив. След възпитаничката на гимназията по туризъм наш съгражданин заема чак 39-та позиция в класирането. Победата е както за Мария, по този начин и за преподавателя й – Иван Ананиев.
Призовото място носи на ученичката също цялостно отличие по философия, грамота и плакет по случай юбилейното издание на олимпиадата. Филологическите факултети на Пловдивския и Софийския университет пък я чакат с отворени порти и доста оферти.
За зрелостничката философското съревнование е било огромно прекарване. Сравнява присъединяване си в него като това да си на спортна олимпиада. Не за първи път се явява. Миналата година също се е присъединила в конкуренцията за доказване на познания и даже доближава до народен кръг, само че защото е единствено 11 клас, не получава купата „ лауреат “.
Момичето признава, че любовта към философията идва още от първите часове по предмета в учебно заведение. Голям принос за запалването на искрата има и преподавателят Иван Ананиев. Мария твърди, че е изкарала шанс с преподавател, на който му пука за децата. Той провежда клуб, в който след часовете се събира с групичка запалянковци, с цел да съобщи спомагателни познания по езикова просвета и философия.
„ Хората доста се плашат, когато чуят философия, и си показват някакви отвлечени или нереални неща, побъркани хора и какво ли още не. Истината обаче е надалеч по-различна. Ако има кой да ти съобщи материала по наличен метод, всичко останало е обикновено “ - споделя ученичката.
„ Хората доста се плашат, когато чуят философия и си показват някакви увлечени или нереални неща, побъркани хора и какво ли още не. Истината обаче е надалеч по-различна. Ако има кой да ти съобщи материала по наличен метод, всичко останало е обикновено “ – споделя ученичката.
За подготовката си за надпреварата прочела много остарели книги и учебници, гледала постоянно ютуб канали на български и британски език. В 12 клас философията стопира да се учи, а предните години предметът е заемал единствено един час от седмичната стратегия, тъй че желанието и любознанието са основни при четенето за олимпиадата.
Мария няма личен лозунг, само че признава, че се пробва да ползва на процедура всичко това, което учи на доктрина. Според нея е тъпо, когато някой проповядва едно на хартия, а в живота се държи по напълно друг метод. Вярва, че върви по своя правилен път. От тук нататък я чакат четири матури и кандидатстудентски изпити.
Изкарала е цялостна шестица на съревнование по Български език и литература в Пловдивския университет и това също й носи огромна горделивост. Все още не е решила тъкмо каква компетентност желае да учи. Не е избрала и университет, само че това в което е сигурна е, че ще остане в България и няма да търси развиване в чужбина.
За преподавателят – Иван Ананиев наградата „ лауреат “ е повече от триумф. „ Мария си остава първият случай в историята на учебното заведение, стигнал до национално равнище на олимпиада по общообразователна дисциплинираност “ – гордо декларира той.
Есето на Мария Костова:
Културата е нашият протест против парадокса
Знам, че от мен се чака да опиша какъв брой занимателно е било в София на последния кръг. Честно казано - не беше. Пък и ние не отидохме да се забавляваме. Дори се притеснявах толкоз доста, че едната вечер съвсем не спах.
Може да не е било тъкмо " занимателно " прекарване, само че беше друго, прочувствено, обогатяващо и си заслужаваше. Аз отидох да се науча на нещо ново, да видя какво мога и да изпитам себе си. Струва ми се, че научих повече за три дни, в сравнение с за цяла година преди този момент.
На самото съревнование въпросите бяха забавни и ми се падна откъс от Ницше, за който нямах самообладание да стартира да пиша: „ Културата може да бъде освен това от украса на живота, т.е. в действителност повече от превземки и прикриване, тъй като всяко бижу единствено скрива украсеното “.
Писах за изкуството, образованието, възпитанието, етикета, за вижданията на Ницше за религията, за една картина на Вермеер, за Албер Камю и по какъв начин " чувството за безсмислие може да порази всеки човек на завоя на някоя улица ". За това, че културата е нашият протест против парадокса. Писах всичко, което желаех да напиша, и все неща, които са ми забавни.
Може да не беше тъкмо радостно, само че беше доста повече от това. Няколко моменти дори малко напомняха на филм или приказка, бяха прекомерно нереални и хубави. Още на втория ден бях сигурна, че желая всеки ден да има олимпиади по философия. Смисълът не е в класирането и състезанието; той е в промяната на средата, в интензивното придобиване на нови познания и визии, във опцията да прекараш време с хора, които имат доста на какво да те научат.
„ Ако ми е мъчно, значи върша нещо вярно “, усмихва се тайнствено Мария Костова. Дванайсетокласничката от Професионалната гимназия по туризъм „ Проф. Асен Златаров “ стана първа в Пловдив и десета в България на Националната олимпиада по философия. Макар да учи кетъринг, тя надделя връстниците си от филантропичните паралелки в елитните учебни заведения под тепетата и сграбчи купата " лауреат ".
Историята споделя, че надпреварата се организира в Пловдив за първи път през 1989 година и е проведено от Иван Колев. Три десетилетия по-късно участниците в него са хиляди. Конкуренцията е все по-сериозна и прекосяването през обособените равнища по никакъв начин не е елементарно. Събитието става все по-мащабно, привличайки в интернационален кръг участници от 50 страни.
Тази година до народен кръг на олимпиадата бяха позволени 58 възпитаници от цяла България. Седмина образуват пловдивския тим, множеството са от елитните езикови гимназии „ Иван Вазов “ и „ Пловдив “.
Най-вълнуващо за Мария от присъединяване й в конкуренцията е купата „ лауреат “ и първото място за Пловдив. След възпитаничката на гимназията по туризъм наш съгражданин заема чак 39-та позиция в класирането. Победата е както за Мария, по този начин и за преподавателя й – Иван Ананиев.
Призовото място носи на ученичката също цялостно отличие по философия, грамота и плакет по случай юбилейното издание на олимпиадата. Филологическите факултети на Пловдивския и Софийския университет пък я чакат с отворени порти и доста оферти.
За зрелостничката философското съревнование е било огромно прекарване. Сравнява присъединяване си в него като това да си на спортна олимпиада. Не за първи път се явява. Миналата година също се е присъединила в конкуренцията за доказване на познания и даже доближава до народен кръг, само че защото е единствено 11 клас, не получава купата „ лауреат “.
Момичето признава, че любовта към философията идва още от първите часове по предмета в учебно заведение. Голям принос за запалването на искрата има и преподавателят Иван Ананиев. Мария твърди, че е изкарала шанс с преподавател, на който му пука за децата. Той провежда клуб, в който след часовете се събира с групичка запалянковци, с цел да съобщи спомагателни познания по езикова просвета и философия.
„ Хората доста се плашат, когато чуят философия, и си показват някакви отвлечени или нереални неща, побъркани хора и какво ли още не. Истината обаче е надалеч по-различна. Ако има кой да ти съобщи материала по наличен метод, всичко останало е обикновено “ - споделя ученичката.
„ Хората доста се плашат, когато чуят философия и си показват някакви увлечени или нереални неща, побъркани хора и какво ли още не. Истината обаче е надалеч по-различна. Ако има кой да ти съобщи материала по наличен метод, всичко останало е обикновено “ – споделя ученичката.
За подготовката си за надпреварата прочела много остарели книги и учебници, гледала постоянно ютуб канали на български и британски език. В 12 клас философията стопира да се учи, а предните години предметът е заемал единствено един час от седмичната стратегия, тъй че желанието и любознанието са основни при четенето за олимпиадата.
Мария няма личен лозунг, само че признава, че се пробва да ползва на процедура всичко това, което учи на доктрина. Според нея е тъпо, когато някой проповядва едно на хартия, а в живота се държи по напълно друг метод. Вярва, че върви по своя правилен път. От тук нататък я чакат четири матури и кандидатстудентски изпити.
Изкарала е цялостна шестица на съревнование по Български език и литература в Пловдивския университет и това също й носи огромна горделивост. Все още не е решила тъкмо каква компетентност желае да учи. Не е избрала и университет, само че това в което е сигурна е, че ще остане в България и няма да търси развиване в чужбина.
За преподавателят – Иван Ананиев наградата „ лауреат “ е повече от триумф. „ Мария си остава първият случай в историята на учебното заведение, стигнал до национално равнище на олимпиада по общообразователна дисциплинираност “ – гордо декларира той.
Есето на Мария Костова:
Културата е нашият протест против парадокса
Знам, че от мен се чака да опиша какъв брой занимателно е било в София на последния кръг. Честно казано - не беше. Пък и ние не отидохме да се забавляваме. Дори се притеснявах толкоз доста, че едната вечер съвсем не спах.
Може да не е било тъкмо " занимателно " прекарване, само че беше друго, прочувствено, обогатяващо и си заслужаваше. Аз отидох да се науча на нещо ново, да видя какво мога и да изпитам себе си. Струва ми се, че научих повече за три дни, в сравнение с за цяла година преди този момент.
На самото съревнование въпросите бяха забавни и ми се падна откъс от Ницше, за който нямах самообладание да стартира да пиша: „ Културата може да бъде освен това от украса на живота, т.е. в действителност повече от превземки и прикриване, тъй като всяко бижу единствено скрива украсеното “.
Писах за изкуството, образованието, възпитанието, етикета, за вижданията на Ницше за религията, за една картина на Вермеер, за Албер Камю и по какъв начин " чувството за безсмислие може да порази всеки човек на завоя на някоя улица ". За това, че културата е нашият протест против парадокса. Писах всичко, което желаех да напиша, и все неща, които са ми забавни.
Може да не беше тъкмо радостно, само че беше доста повече от това. Няколко моменти дори малко напомняха на филм или приказка, бяха прекомерно нереални и хубави. Още на втория ден бях сигурна, че желая всеки ден да има олимпиади по философия. Смисълът не е в класирането и състезанието; той е в промяната на средата, в интензивното придобиване на нови познания и визии, във опцията да прекараш време с хора, които имат доста на какво да те научат.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ