С подривната дейност на Николай Пловдивски руските служби проведоха операция „Расо“2
Димитър Иванов
Точно 20 години след провеждането на интервенция „ Расо “1 през юни 2004 година съветските служби и българските им сътрудници за въздействие у нас организираха сполучливо интервенция „ Расо “2.
Главни реализатори в интервенция „ Расо “ 1 бяха Симеон Сакскобургготски като министър-председател и Никола Филчев като основен прокурор на републиката. С дейното присъединяване на репресивните органи, с принуждение и пролята кръв тогава сложиха завършек на по този начин наречения ерес в БПЦ и прогониха духовниците на втория Синод на дядо Пимен от църкви и манастири. Операцията мълчешком е извършена по гледище на Кремъл, с цел да се приключи сякаш разкола в международното православие. БПЦ даже трансферира скрито активи и полезности по съветски сметки и сейфове. Но действително одобряването на Синода на дядо Максим от държавното управление на Царя като само законен сложи началото на
тоталната русификация и покоряване на БПЦ на Московската патриаршия,
за което Симеон беше особено заплатен от „ братушките “.
На 20 юни, само че 20 години по-късно под контрола на съветските служби и българските им сътрудници за влияне, сполучливо беше извършена интервенция „ Расо “2 с избора на тримата достоизбираеми митрополити, от които да бъде излъчен идващият български патриарх. Целта на хибридната интервенция е БПЦ да си остане не просто под въздействие, а под директна власт на Москва. За провеждането й беше употребен облеченият с архиерейската тога на евроатлантизма Николай Пловдивски, един от най-лукавите духовници. Той е привикнал да се превъплъщава и в ангел, и в дявол, само че в този момент съчета и двете – изглеждаше като ангел за наивниците, само че действаше като демон. За реализатор на мръсната поръчка Николай бе предпочетен пред другият мощен резидент на московско въздействие у нас - Гавриил Ловчански. Разликата сред двамата е, че Гавриил първосигнално като Матросов се хвърля постоянно на амбразурата да брани Матушка, а Николай е по този начин наречения наш човек в тила на врага – подла роля, която и този път отигра виртуозно. И точно поради това поръчката беше предоставена на него.
В обществото и в църковните среди този път имаше ясна конфигурация и очакване за предстоятел на БПЦ да бъде определен свещеник, далечен от болестта на Кремъл.Активното мероприятие на руснаците започва със замълчаването от страна на прокуратурата чий е храмът „ Свети Николай “, прочут като съветската черква в София. И до през днешния ден нямаме отговор на този въпрос? Скандалът потегли откакто от България беше изпъден предрешеният в расо съветски разузнавач Вассиян Змеев. Тогава единственият наш митрополит, който се осмели да каже обществено, че храмът е български, беше Наум Русенски. Последва
съветска контраатака,
която беше извънредно добре замаскирана.
Руските интензивности във връзка с Църквата секнаха, а Митрофанова потъна в дълбока конспиративност. Потопиха се прокситата им, даже бащата на нацията Румен Радев резервира безмълвие. И до момента в който страната се занимаваше с резултатите от парламентарните избори и излъчването на ръководител на Народното събрание и комбинациите за кабинет, Църквата ни още веднъж бе завладяна.
Първата и стъпка бе да се приспи вниманието на духовници и вярващи или просто да бъдат под следена анестезия. Като мюре – подправена патица, им бе пуснато внушението за настъпващия подем на православния евроатлантизъм у нас.
Агентите за съветско въздействие пробутаха чувството, че в Църквата ни се образува някакво прозападно лоби, което желае да се разграничи от опеката на Московската патриаршия и да престане да обслужва ползите на Кремъл у нас. Изпълнението стартира с процедурата за избор на нов Сливенски епископ, Синодът отхвърли за избере след първия тур очевидно проруския Йеротей, а на 19 май на втория тур любимците на Елеонора Митрофанова Герасим и Исак отпаднаха. Така за сливенски епископ, с 9 на 5 гласа, бе определен индивидът на дядо Николай – Арсений. Надеждата бе, че той най-малко очевидно не е захласнат от московската бесовщина. Така се роди упованието, че и при избора на нов патриарх ще може да се разчита на това лоби, което сякаш се е противопоставило на Гавриил, Даниил, Йоан и Григорий - бранители на съветските ползи. Тогава стана ясно, че изхвърленият без съображение преди 10 години от църковните среди архимандрит Дионисий е посочен ненадейно от Синода за ръководител на Централния щаб за избор на патриарх. Проруските медии и адепти един месец се занимавах с личността на Дионисий и какъв знак е връщането му, само че явно задачата е била някой да свърши черната работа административно и писмено, и най-много с цел да не може духовникът да разяснява какво се случва в Синода и да бъде подложен под институционално безмълвие.
Контролирано остарялата лисица Николай Плодвивски демонстративно взе да заобикаля срещите с съветския дипломат Еленора Митрофанова, която преди обсипваше с внимание, ласкателства и дарове. Николай разреди и срещите си с правилния си архонт - съветския консул Георги Гергов. Той не отиде на 9 май с Митрофанова на съветското гробище в Пловдив, с цел да отслужат молебен за някакви измислени руски войни. По-късно Николай даде и различен подправен знак за смяна – дойде с Киприян в Цариград и служи дружно с вселенския патриарх Вартоломей и митрополити от новата Украинска православна черква на Епифаний. Така Николай подведе и дядо Вартоломей, че е прозападно надъхан. В същото време у нас следени сътрудници и медии му сътвориха облик на еретик, който служил с украински еретици. Най-големите му хулители бяха Гавриил и Даниил. Дори в украниското посолство в София и в държавното управление им Киев се бяха заблудили, че Николай ще играе позитивна роля като мост за единението с новата Украинска черква. Лукавият епископ обаче очевидно си остава правилен на московските приятели, към които постоянно се е числил и на които постоянно е служил. Митичното му лоби от 9 човек в Синода се оказа подправено и пробито, само че съгласно духовници следили избора на 20 юни, Николай най-малко е можел с 6 гласа да блокира Даниил и Гавриил да не доближат до заветните 9 гласа утвърждение. Така се стигна до един избор от 42 тура, следени от библиотекари и политици, които имаха една единствена цел – да не се допусне опция свободомислещ и самостоятелен от въздействия епископ, който има възгледи и позиции, които си ги отстоява, да влезе в тройката, от която ще излезе индивидът с бялото покривало.
Победителите са Григорий Врачански, Даниил Видински и Гавриил Ловчански. Мантрите, че би трябвало да избираме по-малкото зло не важат за тази троица – измежду тях по-малко зло няма.
Кои са неуместните за Кремъл и съветските им прислужници
Йосиф Американски, Григорий Търновски, Наум Русенски, та даже и Йоан Варнески.
По време на избора на 20 юни стана ясно, че Йосиф и Григорий Търновски са подали писмени отводи, само че са отхвърлени, тъй като Уставът не планува отвод. За разлика от тях пловдивският състезател единствено на думи раздуваше, че няма да се кандидатира, само че действително не подаде документално това си предпочитание.
Йосиф Американски е прочут, че не търпи съветските зависимости и постоянно е показал прозападна ориентировка.
Григорий Търновски мечтае идеалистично за велика българска Църква като в славното Средновековие, само че изрично е съперник на обсебването на БПЦ от Московската патриаршия.
Йоан Варненски е с съветски възгледи, уверен русофил, само че не е със взаимозависимост от Митрофанова и московския сатанист Кирил Гундяев.
Четвъртият - Наум Русенски, е неприкрит последовател на политиката на разговор с целия християнски свят, каквато организира Вселенската патриаршия. Той е неоспорим европеец като цивилизационен избор на България, назовава уверено Русия заплаха за страната ни. Посочи преди време, че Путин е палач, и осъди Кирил за това, че благославя убийствата, които Русия прави в Украйна. Наум като патриарх беше въжделение за всеки същински свещеник и набожен.
Равносметката от „ Расо “2
Руските ползи и послушание на БПЦ са обезпечени в за бъдещето. Митрофанова е изпълнила задачата си.
Николай завладя най-богата епархия в страната Сливенска. Тя е със скъпоценни парцели по морето, в това число и един от терените на летния сарай на Доган на Росенец, който принадлежи на митрополията. А Арсений, който стана Сливенски епископ към този момент загуби ореола си на самостоятелен и занапред би трябвало да потвърждава с каузи и думи, че не е елементарна марионетка на Николай.
Равносметката от тази мръсна интервенция е, че мислещите вярващи ще бъдат още веднъж отблъснати и отчуждени от Църквата, каквато евентуално е и задачата на подлата интервенция.
Николай резервира подмолните си позиции в Синода и най-вероятно ще продължи да ръководи процесите там посредством интриги и плаващи болшинства, гарантиращи ползите на обособени групи.
В персонален проект Пловдивският епископ си отмъсти на вярващи и духовници, на събратята си в Синова. Явно си бе дал сметка, че не просто е недолюбван от паството, а е искрено ненавиждан поради своята лукавост, измама, лицемерие, демонстрации на разпуснатост, помпозност и първокласен метод на живот. Нетърпимостта на обществото към личността му той наказа с излъчването на допустимо най-лошата тройка за избор на патриарх.
П. П. Къде, за Бога, замлъкна изстраданият вик на путиниста Копейкин. На 20 юни той се провикна героично от Народното събрание - Радев да свика неотложно КСНС, тъй като американски сили превземали Църквата?! Е, превзеха я!
Точно 20 години след провеждането на интервенция „ Расо “1 през юни 2004 година съветските служби и българските им сътрудници за въздействие у нас организираха сполучливо интервенция „ Расо “2.
Главни реализатори в интервенция „ Расо “ 1 бяха Симеон Сакскобургготски като министър-председател и Никола Филчев като основен прокурор на републиката. С дейното присъединяване на репресивните органи, с принуждение и пролята кръв тогава сложиха завършек на по този начин наречения ерес в БПЦ и прогониха духовниците на втория Синод на дядо Пимен от църкви и манастири. Операцията мълчешком е извършена по гледище на Кремъл, с цел да се приключи сякаш разкола в международното православие. БПЦ даже трансферира скрито активи и полезности по съветски сметки и сейфове. Но действително одобряването на Синода на дядо Максим от държавното управление на Царя като само законен сложи началото на
тоталната русификация и покоряване на БПЦ на Московската патриаршия,
за което Симеон беше особено заплатен от „ братушките “.
На 20 юни, само че 20 години по-късно под контрола на съветските служби и българските им сътрудници за влияне, сполучливо беше извършена интервенция „ Расо “2 с избора на тримата достоизбираеми митрополити, от които да бъде излъчен идващият български патриарх. Целта на хибридната интервенция е БПЦ да си остане не просто под въздействие, а под директна власт на Москва. За провеждането й беше употребен облеченият с архиерейската тога на евроатлантизма Николай Пловдивски, един от най-лукавите духовници. Той е привикнал да се превъплъщава и в ангел, и в дявол, само че в този момент съчета и двете – изглеждаше като ангел за наивниците, само че действаше като демон. За реализатор на мръсната поръчка Николай бе предпочетен пред другият мощен резидент на московско въздействие у нас - Гавриил Ловчански. Разликата сред двамата е, че Гавриил първосигнално като Матросов се хвърля постоянно на амбразурата да брани Матушка, а Николай е по този начин наречения наш човек в тила на врага – подла роля, която и този път отигра виртуозно. И точно поради това поръчката беше предоставена на него.
В обществото и в църковните среди този път имаше ясна конфигурация и очакване за предстоятел на БПЦ да бъде определен свещеник, далечен от болестта на Кремъл.Активното мероприятие на руснаците започва със замълчаването от страна на прокуратурата чий е храмът „ Свети Николай “, прочут като съветската черква в София. И до през днешния ден нямаме отговор на този въпрос? Скандалът потегли откакто от България беше изпъден предрешеният в расо съветски разузнавач Вассиян Змеев. Тогава единственият наш митрополит, който се осмели да каже обществено, че храмът е български, беше Наум Русенски. Последва
съветска контраатака,
която беше извънредно добре замаскирана.
Руските интензивности във връзка с Църквата секнаха, а Митрофанова потъна в дълбока конспиративност. Потопиха се прокситата им, даже бащата на нацията Румен Радев резервира безмълвие. И до момента в който страната се занимаваше с резултатите от парламентарните избори и излъчването на ръководител на Народното събрание и комбинациите за кабинет, Църквата ни още веднъж бе завладяна.
Първата и стъпка бе да се приспи вниманието на духовници и вярващи или просто да бъдат под следена анестезия. Като мюре – подправена патица, им бе пуснато внушението за настъпващия подем на православния евроатлантизъм у нас.
Агентите за съветско въздействие пробутаха чувството, че в Църквата ни се образува някакво прозападно лоби, което желае да се разграничи от опеката на Московската патриаршия и да престане да обслужва ползите на Кремъл у нас. Изпълнението стартира с процедурата за избор на нов Сливенски епископ, Синодът отхвърли за избере след първия тур очевидно проруския Йеротей, а на 19 май на втория тур любимците на Елеонора Митрофанова Герасим и Исак отпаднаха. Така за сливенски епископ, с 9 на 5 гласа, бе определен индивидът на дядо Николай – Арсений. Надеждата бе, че той най-малко очевидно не е захласнат от московската бесовщина. Така се роди упованието, че и при избора на нов патриарх ще може да се разчита на това лоби, което сякаш се е противопоставило на Гавриил, Даниил, Йоан и Григорий - бранители на съветските ползи. Тогава стана ясно, че изхвърленият без съображение преди 10 години от църковните среди архимандрит Дионисий е посочен ненадейно от Синода за ръководител на Централния щаб за избор на патриарх. Проруските медии и адепти един месец се занимавах с личността на Дионисий и какъв знак е връщането му, само че явно задачата е била някой да свърши черната работа административно и писмено, и най-много с цел да не може духовникът да разяснява какво се случва в Синода и да бъде подложен под институционално безмълвие.
Контролирано остарялата лисица Николай Плодвивски демонстративно взе да заобикаля срещите с съветския дипломат Еленора Митрофанова, която преди обсипваше с внимание, ласкателства и дарове. Николай разреди и срещите си с правилния си архонт - съветския консул Георги Гергов. Той не отиде на 9 май с Митрофанова на съветското гробище в Пловдив, с цел да отслужат молебен за някакви измислени руски войни. По-късно Николай даде и различен подправен знак за смяна – дойде с Киприян в Цариград и служи дружно с вселенския патриарх Вартоломей и митрополити от новата Украинска православна черква на Епифаний. Така Николай подведе и дядо Вартоломей, че е прозападно надъхан. В същото време у нас следени сътрудници и медии му сътвориха облик на еретик, който служил с украински еретици. Най-големите му хулители бяха Гавриил и Даниил. Дори в украниското посолство в София и в държавното управление им Киев се бяха заблудили, че Николай ще играе позитивна роля като мост за единението с новата Украинска черква. Лукавият епископ обаче очевидно си остава правилен на московските приятели, към които постоянно се е числил и на които постоянно е служил. Митичното му лоби от 9 човек в Синода се оказа подправено и пробито, само че съгласно духовници следили избора на 20 юни, Николай най-малко е можел с 6 гласа да блокира Даниил и Гавриил да не доближат до заветните 9 гласа утвърждение. Така се стигна до един избор от 42 тура, следени от библиотекари и политици, които имаха една единствена цел – да не се допусне опция свободомислещ и самостоятелен от въздействия епископ, който има възгледи и позиции, които си ги отстоява, да влезе в тройката, от която ще излезе индивидът с бялото покривало.
Победителите са Григорий Врачански, Даниил Видински и Гавриил Ловчански. Мантрите, че би трябвало да избираме по-малкото зло не важат за тази троица – измежду тях по-малко зло няма.
Кои са неуместните за Кремъл и съветските им прислужници
Йосиф Американски, Григорий Търновски, Наум Русенски, та даже и Йоан Варнески.
По време на избора на 20 юни стана ясно, че Йосиф и Григорий Търновски са подали писмени отводи, само че са отхвърлени, тъй като Уставът не планува отвод. За разлика от тях пловдивският състезател единствено на думи раздуваше, че няма да се кандидатира, само че действително не подаде документално това си предпочитание.
Йосиф Американски е прочут, че не търпи съветските зависимости и постоянно е показал прозападна ориентировка.
Григорий Търновски мечтае идеалистично за велика българска Църква като в славното Средновековие, само че изрично е съперник на обсебването на БПЦ от Московската патриаршия.
Йоан Варненски е с съветски възгледи, уверен русофил, само че не е със взаимозависимост от Митрофанова и московския сатанист Кирил Гундяев.
Четвъртият - Наум Русенски, е неприкрит последовател на политиката на разговор с целия християнски свят, каквато организира Вселенската патриаршия. Той е неоспорим европеец като цивилизационен избор на България, назовава уверено Русия заплаха за страната ни. Посочи преди време, че Путин е палач, и осъди Кирил за това, че благославя убийствата, които Русия прави в Украйна. Наум като патриарх беше въжделение за всеки същински свещеник и набожен.
Равносметката от „ Расо “2
Руските ползи и послушание на БПЦ са обезпечени в за бъдещето. Митрофанова е изпълнила задачата си.
Николай завладя най-богата епархия в страната Сливенска. Тя е със скъпоценни парцели по морето, в това число и един от терените на летния сарай на Доган на Росенец, който принадлежи на митрополията. А Арсений, който стана Сливенски епископ към този момент загуби ореола си на самостоятелен и занапред би трябвало да потвърждава с каузи и думи, че не е елементарна марионетка на Николай.
Равносметката от тази мръсна интервенция е, че мислещите вярващи ще бъдат още веднъж отблъснати и отчуждени от Църквата, каквато евентуално е и задачата на подлата интервенция.
Николай резервира подмолните си позиции в Синода и най-вероятно ще продължи да ръководи процесите там посредством интриги и плаващи болшинства, гарантиращи ползите на обособени групи.
В персонален проект Пловдивският епископ си отмъсти на вярващи и духовници, на събратята си в Синова. Явно си бе дал сметка, че не просто е недолюбван от паството, а е искрено ненавиждан поради своята лукавост, измама, лицемерие, демонстрации на разпуснатост, помпозност и първокласен метод на живот. Нетърпимостта на обществото към личността му той наказа с излъчването на допустимо най-лошата тройка за избор на патриарх.
П. П. Къде, за Бога, замлъкна изстраданият вик на путиниста Копейкин. На 20 юни той се провикна героично от Народното събрание - Радев да свика неотложно КСНС, тъй като американски сили превземали Църквата?! Е, превзеха я!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ