Дима Зицер е педагог от Санкт Петербург. Дипломиран филолог, а

Дима Зицер е възпитател от Санкт Петербург. Дипломиран лингвист, а още и режисьор, основател на INO - Институт Неформального образования Школа " Апельсин ". Институтът е основан през 2005 година и както самият му създател споделя, той се занимава с педагогическо творчество. Там се приготвят професионални фрагменти за педагогическото изкуство, тъй като съгласно Зицер учителството е точно това – изкуство. Тук се осъществят разнообразни просветителни планове, стратегии и методически материали. „ Отдавна започнах да се занимавам с педагогичен и просветителни технологии, само че това, което най-силно ме вълнува е взаимоотношението на човек с индивида, отношението му към света, към работата ”, споделя Зицер.

За оценките като неточност на образованието, думата има Дима.

(© Stepan Kiyanov)

Оценките, които слагат на децата в учебно заведение са нездравословни. Искате доказателства? Разбира се. Желанието им да получат позитивна оценка и да избегнат негативната, последователно се трансформира в най-силната мотивация. Толкова мощна, че постоянно измества всички останали. Затова тази манипулативна система за дресировка се вкарва в напълно ранна детска възраст. Ще стартира с най-простия образец – да кажем, че за обяд едно дете желае да хапне единствено десерт. Но в това време знае, че с цел да бъде утвърден, с цел да получи позитивна оценка, би трябвало да яде чорба. Как да постъпи? В рамките на условния инстикт /реакция за позитивна оценка/, той стартира супата. Получава хвалба, добра оценка. Как мислите? Колко пъти съгласно вас, ще би трябвало той да се сблъска с сходен модел, с цел да се дресира? Няколко ще бъдат задоволителни, нали? Какво ще получи като резултат? Неспособността да дефинира какво в действителност желае да прави той самият? Че възрастните знаят по-добре по какъв начин се живее? Че е подвластен от субективната майчина оценка или оценката на учителите?

Организмът му споделя, че желае десерт, а светът му диктува, че би трябвало да яде чорба! И какво да се прави? Тази алтернатива не е безкрайна. Оценката е опиат, всекидневно приемане, което подценява всички тези въпроси. И последователно измества същинската мотивация.

Ако желаете, дано създадем следната рискова инспекция: въведете за седмица такава оценъчна система в личните си връзки вкъщи и ще видите с каква скорост всичко ще се срути. „ Скъпи, за снощния секс ти слагам 4 –„. „ Драга моя, а ти едвам заслужи тройка ”. Смешно ви е, нали? А за какво на децата в учебно заведение не им е смешно? Оценката води до това, че човек се научава да подхожда не на самия себе си, на своите стремежи, мисли, ползи, а на учебниците, на възгледите на учителя, въобще – на възрастните. Той последователно губи умеенето да поддържа връзка със света, да прави избор.

Мнозина ще кажат, че без оценки „ те ” няма да учат. И това напълно не е правилно. Тази формула поражда единствено в един случай: протичащото се отвън уроците е много по-важно и завладяващо от протичащото се по време на урок. И още един наложителен детайл: постоянно самият оценяващ страда от мощен комплекс за малоценност. Ако учителят дружно с учениците, сътвори забавен, увлекателен и жив развой на преподаване, нуждата от оценяване ще отпадне сама. По време на ученето и трупането на знания, абсолютно е нужна и противоположната връзка. Ами, хайде, дайте я! Да стартираме с ранното детство. Разговаряйте с детето си за това, какво мисли, какво усеща, кое му пречи, кое му оказва помощ, какъв е вашият опит – всичко това е доста по-реално и потребно, в сравнение с слагането на оценки – „ Браво, моето момче, в този момент към този момент ми харесваш! ”

После продължаваме в учебно заведение – човек се учи, и това е толкоз забавно. Защо да подменяме неговото предпочитание да опознава света с желанието да се хареса на учителя и да подхожда на даден стандарт? Колко изгубени генерации са нужни, с цел да разберем, какъв брой е безсмислено и рисково всичко това? Първо да залагаме на оценката като главен мотор, а след това да се чудим за какво децата не са независими и от нищо не се интересуват.

Манипулативната система изисква и манипулативна поддръжка. Нима с друго е обвързвано честото опрощение: „ Днес той учи значимите правила – каквото си изработиш, това ще получиш. Поработиш ли добре – шестица, мързи те – двойка. Като пораснеш ще бъде по този начин – работиш  добре – имаш висока заплата, служба, състояние. Помайваш се – получаваш минимума ”. И първото, и второто са неистина. И съм сигурен, че няма потребност да се дават доста образци за това.

Аз всякога се връщам към обичания си въпрос „ Защо е нужна оценката? ”. Ако е поради потребността от противоположна връзка, не е ли доста по-смислено тя да бъде дадена като съвет, като пояснение какво би трябвало да се прави, дружно да се търсят грешките, да се предложат способи за тяхното коригиране и всичко това - с схващане. Оценката е едно от най-силните укрепления на учители и родители, които не желаят или не умеят да създадат живота по-интересен, както за себе си, по този начин и за останалите.

На елементарния въпрос „ Защо учим ”, ще ви дам за доказателство следния взаимоизключващ се отговор – нужно е да учим поради себе си, само че съгласно оценката на другите. И какво значи това? Сами помислете.

Източник: snob.ru
Снимка: Stay at Home Mum