Истинските роби, от които има нужда новият господар - изкуственият интелект
" Дигиталният колониализъм " взема същински жертви, на които предлага делници с 14-часов работен ден и минимално възнаграждение
Работният ден на Оскарина Фуентес от Колумбия постоянно продължава по 14 часа или даже повече. Задачата, която тя извършва от дребната си стаичка покрай Меделин, е да зарежда с информация приложения за изкуствен интелект. 33-годишната Оскарина не знае за кого тъкмо работи - тя получава поръчките си посредством платформа, употребена от софтуерни компании от целия свят за събирането на данни, споделя АРД.
За Оскарина денят е добър - на екрана на компютъра ѝ непрекъснато се появяват нови задания. " Какво може да се прави към Прага? ", пита системата. Едновременно изскачат два прозореца с разнообразни отговори, от които Оскарина би трябвало да избере по-правилния, да го маркира, след което да го изпрати на системата.
В различен случай тя би трябвало да реши кой от два текста е по-разбираем. Или пък учи приложението дали избрани изображения са подобаващи за деца или дали наличието им не обвързвано с принуждение или секс. С всеки клик на Оскарина изкуственият разсъдък учи нещо ново - да вземем за пример какво е расистко или обидно. Заплащането е в долари за всяка обособена задача. " Някои задания са комплицирани. Понякога едно и също нещо би трябвало да се прави неведнъж. За сходни елементарни задания се получават единствено по един или два цента ", изяснява дамата пред немската обществено-правна медия.
Черноработниците получават минимално възнаграждение
Оскарина печели по към 300 $ на месец - малко над минималната работна заплата в Колумбия. Няма контракт и би трябвало сама да заплаща здравните си осигуровки. А в случай че в избран ден не получи задания, не взима и пари. Битието на Оскарина внезапно се разграничава от блестящия свят на Силициевата котловина, където се раждат доста от концепциите за приложенията на изкуствения разсъдък: самостоятелни коли, чатботове и дронове за доставки.
Изкуственият разсъдък би останал релативно ненужен без милионите черноработници по целия свят, които изследват, разясняват и правят оценка данните и учат машината да възприема подтекста, споделя пред АРД експертката по високите технологии Милагрос Мичели. И таман тук стартира казусът, написа немската обществено-правна медия: огромните богати концерни ангажират за тази работа хора в страни с ниско възнаграждение като Кения, Индия, Венецуела и Колумбия.
Както изяснява Мичели: " Компаниите вършат това умишлено, а и целеустремено сортират за работа самотни майки или хора с увреждания. " Това има и позитивна страна, защото се основават благоприятни условия за работа на хората, чиито шансове не са доста огромни. Но в действителност фирмите експлоатират нископлатените си служащи. " На доста от тях им се заплаща за задача, а не за час и те не знаят какъв брой коства времето им и дали ще завоюват задоволително, с цел да оцелеят ", отбелязва експертката пред АРД.
Има ли възможност за смяна?
Това важи и за Оскарина, показва немската обществено-правна медия. Колумбийката е следвала, само че не е могла да си откри работа като инженер. По здравословни аргументи ѝ е по-удобно да работи от у дома, а и няма кой знае какви други шансове. Налага ѝ се да дели жилището с баба си, майка си и двамата си чичовци. " Мечтая да пребивавам сама, само че не мога да си го разреша ", споделя Оскарина.
Вероятност обстановката да се промени няма, защото разпръснатите по света служащи на огромните компании няма по какъв начин да се провеждат. А в случай че един от тях откаже дадена задача, ще я поеме различен, без значение къде се намира. Ричард Матенге, който е бил чиновник в Кения на компанията " Sama ", взела участие в разработките на ChatGPT, назовава това " цифров колониализъм ".
Според експертката Милагрос Мичели, софтуерните концерни са длъжни да подобрят изискванията за работа на своите чиновници - като им обезпечат по-високо възнаграждение, контракти и повече самопризнание. " Тяхната работа е доста виновна ", показва тя пред АРД, като редом отбелязва и, че всички нас - потребителите на изкуствения разсъдък, би трябвало да ни интересува при какви условия го упражняват. " Става дума и за обществена отговорност ", безапелационна е Мичели.
Работният ден на Оскарина Фуентес от Колумбия постоянно продължава по 14 часа или даже повече. Задачата, която тя извършва от дребната си стаичка покрай Меделин, е да зарежда с информация приложения за изкуствен интелект. 33-годишната Оскарина не знае за кого тъкмо работи - тя получава поръчките си посредством платформа, употребена от софтуерни компании от целия свят за събирането на данни, споделя АРД.
За Оскарина денят е добър - на екрана на компютъра ѝ непрекъснато се появяват нови задания. " Какво може да се прави към Прага? ", пита системата. Едновременно изскачат два прозореца с разнообразни отговори, от които Оскарина би трябвало да избере по-правилния, да го маркира, след което да го изпрати на системата.
В различен случай тя би трябвало да реши кой от два текста е по-разбираем. Или пък учи приложението дали избрани изображения са подобаващи за деца или дали наличието им не обвързвано с принуждение или секс. С всеки клик на Оскарина изкуственият разсъдък учи нещо ново - да вземем за пример какво е расистко или обидно. Заплащането е в долари за всяка обособена задача. " Някои задания са комплицирани. Понякога едно и също нещо би трябвало да се прави неведнъж. За сходни елементарни задания се получават единствено по един или два цента ", изяснява дамата пред немската обществено-правна медия.
Черноработниците получават минимално възнаграждение
Оскарина печели по към 300 $ на месец - малко над минималната работна заплата в Колумбия. Няма контракт и би трябвало сама да заплаща здравните си осигуровки. А в случай че в избран ден не получи задания, не взима и пари. Битието на Оскарина внезапно се разграничава от блестящия свят на Силициевата котловина, където се раждат доста от концепциите за приложенията на изкуствения разсъдък: самостоятелни коли, чатботове и дронове за доставки.
Изкуственият разсъдък би останал релативно ненужен без милионите черноработници по целия свят, които изследват, разясняват и правят оценка данните и учат машината да възприема подтекста, споделя пред АРД експертката по високите технологии Милагрос Мичели. И таман тук стартира казусът, написа немската обществено-правна медия: огромните богати концерни ангажират за тази работа хора в страни с ниско възнаграждение като Кения, Индия, Венецуела и Колумбия.
Както изяснява Мичели: " Компаниите вършат това умишлено, а и целеустремено сортират за работа самотни майки или хора с увреждания. " Това има и позитивна страна, защото се основават благоприятни условия за работа на хората, чиито шансове не са доста огромни. Но в действителност фирмите експлоатират нископлатените си служащи. " На доста от тях им се заплаща за задача, а не за час и те не знаят какъв брой коства времето им и дали ще завоюват задоволително, с цел да оцелеят ", отбелязва експертката пред АРД.
Има ли възможност за смяна?
Това важи и за Оскарина, показва немската обществено-правна медия. Колумбийката е следвала, само че не е могла да си откри работа като инженер. По здравословни аргументи ѝ е по-удобно да работи от у дома, а и няма кой знае какви други шансове. Налага ѝ се да дели жилището с баба си, майка си и двамата си чичовци. " Мечтая да пребивавам сама, само че не мога да си го разреша ", споделя Оскарина.
Вероятност обстановката да се промени няма, защото разпръснатите по света служащи на огромните компании няма по какъв начин да се провеждат. А в случай че един от тях откаже дадена задача, ще я поеме различен, без значение къде се намира. Ричард Матенге, който е бил чиновник в Кения на компанията " Sama ", взела участие в разработките на ChatGPT, назовава това " цифров колониализъм ".
Според експертката Милагрос Мичели, софтуерните концерни са длъжни да подобрят изискванията за работа на своите чиновници - като им обезпечат по-високо възнаграждение, контракти и повече самопризнание. " Тяхната работа е доста виновна ", показва тя пред АРД, като редом отбелязва и, че всички нас - потребителите на изкуствения разсъдък, би трябвало да ни интересува при какви условия го упражняват. " Става дума и за обществена отговорност ", безапелационна е Мичели.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ