Диалогът със Съединените щати и НАТО не е приключил. Това

Диалогът със Съединените щати и НАТО не е завършил. Това сподели съветският президент Владимир Путин при започване на седмицата след повече от петчасови договаряния в Кремъл с френския държавен глава Еманюел Макрон. И в действителност разговорът продължава. Засега. Макар и на фона на ежедневни медийни изявления и политически изказвания за идно съветско навлизане в Украйна. Тази вечер е плануван телефонен диалог на Владимир Путин с президента на Съединените щати Джо Байдън. А по-рано денем - с френския президент Еманюел Макрон. 

През седмицата след Москва Макрон посети Киев, където беседва с украинския президент Володимир Зеленски. От Киев отпътува за Берлин за среща с немския канцлер Олаф Шолц и полския президент Анджей Дуда. Времето ще покаже дали обиколката на френския президент ще способства за съхраняването на мира в Европа. И дали Макрон ще съблюдава традициите на френската дипломация от последните години в сериозни моменти да намира ключа към компромиса с Русия. През 2008 година тогавашният френския президент Никола Саркози беше един от архитектите на мира в Южна Осетия след руско-грузинския спор. А през 2015 година наследникът му Франсоа Оланд подписа дружно с канцлера Ангела Меркел и президентите Владимир Путин и Петро Порошенко Минските съглашения, която стопираха дейните бойни дейности в Донбас. 

Опита на президента Макрон да се намеси в търсенето на излаз от актуалната разяснява Арно Дюбиен, шеф на основания в съветската столица френско-руски изчерпателен център “Обсерво ”.

Какви са резултатите от дипломатическата обиколка на френския президент Еманюел Макрон в Москва, Киев и Берлин и споделяте ли неговия оптимизъм, че са вероятни съответни на практика решения?

Не зная какво е било поставено на дългата маса, която разделяше Еманюел Макрон и Владимир Путин в Кремъл. Нито какво е било наличието на договарянията сред френския президент и украинския му сътрудник Володимир Зеленски в Киев. Виждаме обаче опит от страна на Франция да даде нов подтик на Минския развой.

Защо? Първо, тъй като това дава отговор на ползите на Франция. Ще ви напомня, че тя е поръчител на Минския развой и до юни ръководи Съвета на Европейския съюз. Освен това, всички знаят, че това е един от методите за решение на актуалната рецесия. Не e единственият. Но в случай че към Донбас се сътвори позитивна динамичност, допустимо е съветските управляващи да погледнат по различен метод на предложенията, които им бяха направени: върху контрола над оръжията в Европа, намаляването на военната интензивност и така нататък

Очевидно оптимизмът е въздържан. Има доста несъгласия, които се задълбочиха след подписването на споразуменията през 2015 година. Не е елементарно. Ако беше елементарно, всичко от дълго време щеше да бъде направено. 

Опитва ли се президентът Макрон да наследи някогашния федерален канцлер Меркел на поста " основен договарящ на Европа с Русия "?

Трудно е да се каже. Възможно е и да има такава упоритост. Не съм сигурен, че руснаците ще му отредят тази роля, за която претендират и някои други европейски водачи. Еманюел Макрон се възползва от относителната уязвимост на немския канцлер Олаф Шолц, който е в мъчно състояние, неотдавна встъпи в служба и към момента няма опит. 

Това не е нещо ново за Макрон. И преди е поемал самодейността за нови връзки с Русия. Вече загатнах и председателството на Европейския съюз. Следователно Макрон държи някои козове. Дали това ще е задоволително да стане водач на Европа? Не съм сигурен. Възможно е обаче, в случай че събитията се развият удобно, триумфът му да направи усещане, в това число на руснаците. 

Свързана ли е външнополитическата интензивност на Макрон с идните през април във Франция президентски избори?

Не споделям това мнение. Мисля, че в действителност той пое риск да бъде възприеман като представител на Кремъл, както стана през 1981 година с Валери Жискар д’Естен. Особено в случай че не реализира нещо съответно. Тогава ще бъде нападнат освен във Франция, само че и в чужбина от всички тези, които в никакъв случай не са вярвали в разговора с Русия. 

Не съм сигурен, че възможният триумф ще му донесе спомагателни гласове на изборите. Защото външнополитическото напрежение е от второстепенно значение за гласоподавателите. Така че рискът е по-голям от предстоящите електорални изгоди. 

Успя ли Русия да убеди Запада, че не има намерение да атакува Украйна или в никакъв случай не би трябвало да се има вяра на Владимир Путин?

Тук би трябвало да се регистрират доста неща. Например осведомителните залпове на някои медии във Франция и в англосаксонския свят. За тях Путин е олицетворение на дявола, на който освен не може да се има доверие, само че и с който не трябва даже да се беседва. Както и че единственото нещо, за което си мисли, несъмнено, е по какъв начин да нападне Украйна. А посредством договарянията единствено печели време и тормози Запада. Струва ми се, че това не е преобладаващото мнение във Франция. 

На конференцията с Еманюел Макрон Владимир Путин съобщи, че разговорът със Съединените щати и НАТО продължава. Какво в действителност значи това - че ескалацията се приключва или че разговорът и военната ескалация ще вървят редом?

Мисля, че съветското военно разрастване ще продължи още известно време, с цел да бъде възприето съществено. Често на Запад споделят, че руснаците схващат само от силови връзки. Истината е, че трябваше Русия да разположи 100 000 бойци, с цел да стартират от Запад да беседват с нея. Руснаците установяват, че този метод работи. Най-вероятно в околните дни и седмици няма да има основна смяна от военна позиция. 

По кои от трите основни претенции на Русия са вероятни взаимни отстъпки? Имам поради настояването на Москва да спре по-нататъшното разширение на НАТО на изток, военната инфраструктура на Алианса да се изтегли на позициите от 1997 година и наоколо до съветските граници да не се разполагат ударни оръжейни системи?

Няма да има писмени гаранции, че НАТО приключва по-нататъшното си разширение на изток. Това към този момент беше казано. От друга страна всички знаят, че скоро Украйна няма стане членка на НАТО. Дори президентът Байдън го сподели. Една от действителните последствия от актуалната рецесия е, че никой към този момент не желае Украйна в НАТО. Както сподели Владимир Путин на конференцията с Еманюел Макрон, Украйна в НАТО значи съвсем обезпечена война. И това беше разбрано на Запад. Освен това да не забравяме, че НАТО не приема нови членки, които имат териториални разногласия със съседите си. 

В същото време мисля, че може да бъде открит компромис по следните въпроси: разполагането на оръжия наоколо до съветските граници, военните учения в Източна Европа, контрола върху нуклеарните оръжия като цяло и в Европа в частност, и Минските съглашения. 

В Берлин немският канцлер Олаф Шолц и президентите на Франция и Полша Еманюел Макрон и Анджей Дуда оповестиха желанието си да работят дружно. Възможно ли е въобще пълноценно европейско присъединяване в договарянията за сигурността в Европа? Или разпоредбите на играта ще се дефинират от американците и руснаците?

Засега европейците са по-скоро разграничени по въпроса за връзките с Русия. Тристранната среща в Берлин - Шолц-Макрон-Дуда беше значима, тъй като сподели, че това не е изолирана самодейност на Франция. Както и че Франция се пробва да притегли Полша към политическия разговор с Русия. Ако успее, това ще бъде доста значимо. 

Не можем да реализираме съглашение с украинците, в случай че те се почувстват предадени. Европейците вложиха доста в Украйна, в това число финансови средства. Франция отпусна 1 милиард евро. Това евентуално беше направено, с цел да успокоим украинците и да ги убедим, че няма да ги изоставим, само че те от своя страна би трябвало да изпълнят Минските съглашения. Мисля, че ще е по-лесно да водим този диалог, в случай че притеглим и поляците и американците на наша страна. Но към този момент няма гаранции, че ще стане. 

Интервюто на Ангел Григоров с Арно Дюбиен в предаването " Събота 150 "  можете да чуете от звуковия файл.