Диалог на две момичета след спектакъла:– Поне беше кратко.– Да,

Диалог на две девойки след спектакъла:

– Поне беше малко.

– Да, и това беше най-голямото му достолепие.

Подслушах несъзнателно този диалог и се успокоих, че освен съгласно мен това зрелище не е измежду попаденията на Народния спектакъл. Пиесата е по текст на Елин Рахнев, който написа в действителност хубаво и част от репликите са поетични и красиви.Проблемът е, че това не е текст за сцена. „ Любов “ е нещо като импресия за любовта, буйно и безредно написано есе за истеричната, сатиричната, безконечната и инцидентната, за нея – Любовта. Сюжет няма, деяние – също. Четиримата артисти на сцената – Радена Вълканова, Христо Петков, Ева Данаилова и Никола Стоянов – рецитират енергично репликите си, пробвайки се да са безапелационни по най-популярния на родна сцена метод – като крещят оглушително. Освен това се простират чаршафи, дрънка се с тенджери и въобще по всевъзможен метод се показва образно опълчването на ежедневното и битовото на любовта – възвишената и необяснимата.

Само че аз си мислех за друго. За тънката граница сред символичното и претенциозното в драматургията и за по-видимата граница сред положителния и неприятния спектакъл. В случая не бях попаднала от вярната страна.