Отказ от милиарди в името на науката: Откривателят на инсулина продава патента за $1
Диабетът е заболяване, при което тялото е некомпетентно да усвоява вярно захарта. Преди повече от век лекарите познават " захарната болест ", само че не знаят повода за появяването й, нито са способни да я лекуват. Така милиони хора по целия свят, които страдат от диабет, са обречени на голям брой увреждания, породени от високата кръвна захар и в последна сметка на преждевременна гибел.
Докато преди 101 години, един млад канадски академик не посещава Университета на Торонто, с цел да приказва с новоназначения началник на катедрата по физиология - Джон Маклауд. Той се споделя Фредерик Бантинг и работата му през идната година ще докара до откритието, което ще се окаже животоспасяващо за милиони заболели - инсулина.
Роден на 14 ноември 1891 година във плантация покрай канадския град Алистън, провинция Онтарио, Фредерик Грант Бантинг е четвъртият и минимален наследник от петте деца на Уилям Томпсън Бантинг и Маргарет Грант Бантинг. Местните учители разказват дребния Фред като работлив, свенлив и сериозен възпитаник, който не свети с особени качества. Оценките му обаче са задоволително високи, с цел да бъде признат в Колежа " Виктория " през 1910 година, където да учи литература и история.
Обучението му в колежа, което може би е било повече по гледище на родителите, по този начин и не се случва, тъй като преди да изтече първата образователна година Фредерик напуща и през есента на 1912 година се записва като студент по хирургия в Медицинския факултет на Университета на Торонто. Бъдещият доктор желае да се включи в редиците на канадската войска по време на Първата международна война, само че заради неприятното му зрение военна работа е невъзможна. Затова Фредерик се причислява към медицинския корпус.
На 9 декември 1916 година Бантинг получава своята тапия по медицина, компетентност ортопедия, а 3 години по-късно е демобилизиран и стартира работа в Университета на Онтарио. В нощта на 31 октомври 1920 година, до момента в който си води бележки върху научната обява на доктор Моузес Барън за работата на панкреаса, Фредерик Бантинг е осенен от концепция, която ще го докара в Торонто. Какво е провокирало интереса на младия ортопед към ендокринологията не е ясно, само че историци смятат, че това е гибелта на негов 14-годишен другар от диабет.
Въпреки че Фредерик Бантинг е доктор, той няма никакъв опит в изследователската работа. Въпреки това той съумява да " болести " Джон Маклауд със своя възторг и по този начин получава лаборатория, в която да работи върху изолирането на хормон, който може да контролира равнището на кръвната захар. Получава и помощник - студента по медицина Чарлз Бест и няколко кучета, върху които да организира научните си опити.
С асистента си Чарлз Бест
Снимка: Getty Images
Наблюденията и изчисленията на Фредерик и Чарлз са записани в многочислени тетрадки. В тях се виждат и огромните компликации, през които те минават. Отстраняването на панкреаса е комплицирана интервенция и те губят доста животни поради инфекции в горещото канадско лято. Тъй като университетът не дава задоволително средства на двамата млади учени, Фредерик Бантинг продава колата си, с цел да купи още кучета и да продължи работата си.
Упоритостта им обаче е възнаградена. През юли 1921 година Бантинг и Бест инжектират инсулин на куче №410, което страда от диабет. Резултатите са смайващи - равнищата на кръвната захар на животното спадат бързо в естествени граници. Двамата пишат възторжено писмо до Джон Маклауд и няколко месеца по-късно благодарение на биохимика Джеймс Колип съумяват да произведат инсулин, който да бъде инжектиран на човек.
На 23 януари 1922 година 14-годишният Ленърд Томпсън става първият човек в света, който получава инсулинова инжекция като лекуване за диабет. Два месеца по-късно Фредерик Бантинг отваря своя частна процедура в Торонто, а новината за новооткритото лекуване на " захарната болест " се популяризира стремително в целия свят.
Едно от хилядите писма, които Фредерик Бантинг получава, е от Антоанет Хюз - брачната половинка на тогавашния американски държавен секретар Чарлз Евънс Хюз. Тя търси лекуване за 14-годишната им щерка Елизабет, която страда от диабет. Бантинг се съгласява да лекува момичето, което идва през август 1922 година в Торонто с здравната си сестра. Елизабет тежи едвам 20 кг. По време на лекуването тя води обстойни бележки в дневника си, които свидетелстват за големия триумф на Фредерик Бантинг. 3 месеца след идването си в Канада момичето е удвоило тежестта си и може да се завърне вкъщи.
На 25 октомври 1923 година 32-годишният Фредерик Бантинг става първият канадец, на който е присъдена Нобелова премия за медицина . Сериозният и свенлив фермерски наследник, който написа писма на майка си всяка седмица, се трансформира в народен воин.
Фредерик Бантинг е най-младият притежател на Нобелова премия
Снимка: Getty Images
Той споделя паричната си премия с Чарлз Бест и отхвърля да постави името си върху патента за откритието си. Заедно с двамата си сътрудници - Бест и Колип - Бантинг продава патента върху инсулина, който може да му донесе милиарди, за 1 $ на Университета на Торонто.
" Инсулинът не ми принадлежи, той принадлежи на света ", споделя непретенциозно Фредерик.
През 1934 година откривателят на инсулина получава рицарско звание от крал Джордж Пети, а когато избухва Втората Световна война Фредерик Бантинг още веднъж е измежду първите, които се включват в Медицинския корпус на канадската войска. На 20 февруари 1941 година, по време на военната му работа, Бантинг е на път към Англия. Самолетът, в който е великият академик обаче, се разрушава в Нюфаундленд.
49-годишният Фредерик Бантинг е тежко ранен и сътрудниците му не съумяват да го спасят. Той издъхва на идващия ден.
" Твърдо имам вяра, че човек може да реализира или да бъде всичко, което пожелае на този свят, в случай че е квалифициран да прави жертви и мисли и се труди задоволително дълго и задоволително настойчиво ".
Сър Фредерик Бантинг
Откривателят на инсулина умира в самолетна злополука през 1941 година
Снимка: Getty Images
Докато преди 101 години, един млад канадски академик не посещава Университета на Торонто, с цел да приказва с новоназначения началник на катедрата по физиология - Джон Маклауд. Той се споделя Фредерик Бантинг и работата му през идната година ще докара до откритието, което ще се окаже животоспасяващо за милиони заболели - инсулина.
Роден на 14 ноември 1891 година във плантация покрай канадския град Алистън, провинция Онтарио, Фредерик Грант Бантинг е четвъртият и минимален наследник от петте деца на Уилям Томпсън Бантинг и Маргарет Грант Бантинг. Местните учители разказват дребния Фред като работлив, свенлив и сериозен възпитаник, който не свети с особени качества. Оценките му обаче са задоволително високи, с цел да бъде признат в Колежа " Виктория " през 1910 година, където да учи литература и история.
Обучението му в колежа, което може би е било повече по гледище на родителите, по този начин и не се случва, тъй като преди да изтече първата образователна година Фредерик напуща и през есента на 1912 година се записва като студент по хирургия в Медицинския факултет на Университета на Торонто. Бъдещият доктор желае да се включи в редиците на канадската войска по време на Първата международна война, само че заради неприятното му зрение военна работа е невъзможна. Затова Фредерик се причислява към медицинския корпус.
На 9 декември 1916 година Бантинг получава своята тапия по медицина, компетентност ортопедия, а 3 години по-късно е демобилизиран и стартира работа в Университета на Онтарио. В нощта на 31 октомври 1920 година, до момента в който си води бележки върху научната обява на доктор Моузес Барън за работата на панкреаса, Фредерик Бантинг е осенен от концепция, която ще го докара в Торонто. Какво е провокирало интереса на младия ортопед към ендокринологията не е ясно, само че историци смятат, че това е гибелта на негов 14-годишен другар от диабет.
Въпреки че Фредерик Бантинг е доктор, той няма никакъв опит в изследователската работа. Въпреки това той съумява да " болести " Джон Маклауд със своя възторг и по този начин получава лаборатория, в която да работи върху изолирането на хормон, който може да контролира равнището на кръвната захар. Получава и помощник - студента по медицина Чарлз Бест и няколко кучета, върху които да организира научните си опити.
С асистента си Чарлз Бест
Снимка: Getty Images
Наблюденията и изчисленията на Фредерик и Чарлз са записани в многочислени тетрадки. В тях се виждат и огромните компликации, през които те минават. Отстраняването на панкреаса е комплицирана интервенция и те губят доста животни поради инфекции в горещото канадско лято. Тъй като университетът не дава задоволително средства на двамата млади учени, Фредерик Бантинг продава колата си, с цел да купи още кучета и да продължи работата си.
Упоритостта им обаче е възнаградена. През юли 1921 година Бантинг и Бест инжектират инсулин на куче №410, което страда от диабет. Резултатите са смайващи - равнищата на кръвната захар на животното спадат бързо в естествени граници. Двамата пишат възторжено писмо до Джон Маклауд и няколко месеца по-късно благодарение на биохимика Джеймс Колип съумяват да произведат инсулин, който да бъде инжектиран на човек.
На 23 януари 1922 година 14-годишният Ленърд Томпсън става първият човек в света, който получава инсулинова инжекция като лекуване за диабет. Два месеца по-късно Фредерик Бантинг отваря своя частна процедура в Торонто, а новината за новооткритото лекуване на " захарната болест " се популяризира стремително в целия свят.
Едно от хилядите писма, които Фредерик Бантинг получава, е от Антоанет Хюз - брачната половинка на тогавашния американски държавен секретар Чарлз Евънс Хюз. Тя търси лекуване за 14-годишната им щерка Елизабет, която страда от диабет. Бантинг се съгласява да лекува момичето, което идва през август 1922 година в Торонто с здравната си сестра. Елизабет тежи едвам 20 кг. По време на лекуването тя води обстойни бележки в дневника си, които свидетелстват за големия триумф на Фредерик Бантинг. 3 месеца след идването си в Канада момичето е удвоило тежестта си и може да се завърне вкъщи.
На 25 октомври 1923 година 32-годишният Фредерик Бантинг става първият канадец, на който е присъдена Нобелова премия за медицина . Сериозният и свенлив фермерски наследник, който написа писма на майка си всяка седмица, се трансформира в народен воин.
Фредерик Бантинг е най-младият притежател на Нобелова премия
Снимка: Getty Images
Той споделя паричната си премия с Чарлз Бест и отхвърля да постави името си върху патента за откритието си. Заедно с двамата си сътрудници - Бест и Колип - Бантинг продава патента върху инсулина, който може да му донесе милиарди, за 1 $ на Университета на Торонто.
" Инсулинът не ми принадлежи, той принадлежи на света ", споделя непретенциозно Фредерик.
През 1934 година откривателят на инсулина получава рицарско звание от крал Джордж Пети, а когато избухва Втората Световна война Фредерик Бантинг още веднъж е измежду първите, които се включват в Медицинския корпус на канадската войска. На 20 февруари 1941 година, по време на военната му работа, Бантинг е на път към Англия. Самолетът, в който е великият академик обаче, се разрушава в Нюфаундленд.
49-годишният Фредерик Бантинг е тежко ранен и сътрудниците му не съумяват да го спасят. Той издъхва на идващия ден.
" Твърдо имам вяра, че човек може да реализира или да бъде всичко, което пожелае на този свят, в случай че е квалифициран да прави жертви и мисли и се труди задоволително дълго и задоволително настойчиво ".
Сър Фредерик Бантинг
Откривателят на инсулина умира в самолетна злополука през 1941 година
Снимка: Getty Images
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ