Дейвид Бордман: Хората осъзнават колко е важна качествената журналистика
Дейвид Бордман е ръководител на Solutions Journalism Network и декан на Klein College of Media and Communication към Temple University, Филаделфия. Бил е изпълнителен редактор и старши вицепрезидент на в. " Сиатъл таймс ". Под негово управление вестникът печели четири награди " Пулицър ". Той бе един от участниците на конференцията " Журналистика в търсене на решения " на Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) и проведена в партньорство с Фондация " Фридрих Науман ".
Журналистиката в търсене на решения е метод, при който репортерите търсят освен проблем, само че и тактика за превъзмогването му. Идеята зад него е да се преодолее отрицателното медийно отразяване на околния свят и да се тласнат институциите и обществото към дейности, потребни за всички.
" Дневник " приказва с Бордман за нуждата от качествена публицистика и по какъв начин може тя да бъде печеливша активност.
- Прекарали сте 30 години на работа във в. " Сиатъл таймс ". Какво се промени за това време в публицистиката и какво остана същото?
- Бизнес моделът се промени трагично и то не за положително. По-трудно се намират запаси за новинарските организации по света и изключително локалните, изключително в Съединени американски щати. Не се промени потребността от смислена публицистика в социална изгода, потребността публицисти да бъдат кучета-пазачи по отношение на държавните чиновници, властимащите, държавните чиновници. Както и потребността, за която приказваме в този момент, публицистите да сочат евентуални решения на проблемите.
- Сам казвате, че ресурсите са малко, а едно следствие или текст, предлагащ решение, изисква доста време и пари. Как на практика една новинарска организация може да си разреши да влага толкоз доста?
- В света се случват две неща, които ни обнадеждават доста. Особено в последното десетилетие с издигането на водачи популисти, феномена на дезинформацията и разделянето в света, което ни напомня времена, в които мнозина не сме били родени (средата на 20-ти век), хората в действителност осъзнават какъв брой е значима качествената публицистика. В същото време виждаме, че комерсиалният бизнес модел се разпада. Виждаме предпочитание от страна на хората да заплащат за качествени вести и интереса на фондации и организации с идеална цел да ги поддържат.
Този преход се случва в този момент и интервалът е сложен, само че има доста аргументи за оптимизъм, че от това ще произлезе нов бизнес модел, който да поддържа качествените вести. В Съединени американски щати несъмнено виждаме това с " Ню Йорк таймс " и " Вашингтон пост ", само че го виждаме и в локални медии, като " Бостън глоуб " и " Филаделфия инкуайърър ", и даже " Сиатъл таймс ". Виждаме хора, които по свое предпочитание заплащат цифрови абонаменти, нещо, което не бяха склонни да вършат преди.
- Мислите ли, че абонаментите могат да бъдат главен източник на финансиране за огромни медии?
- Ще би трябвало. Мисля, че рекламите още имат своята роля, само че с смяната на рекламния модел пред хората има доста повече способи да намират артикули и услуги онлайн. Да се прави това през новините не е отговор. Така че в действителност би трябвало да се оказва помощ на хората да видят цената на качествените вести, а методът за това е да се създават качествени вести, които водят до смяна.
- Дали тези развития имат общо с израстващото потомство – за Съединени американски щати милениълите, а за Източна Европа – хората, родени след рухването на комунизма?
- Мисля, че най-младото потомство пълнолетни е доста обещаващо. Това, което назоваваме поколението Х - сред бейбибумърите и новото - това е огромна генерализация, само че имаше данни, че тези хора не се интересуват изключително от вести, от съществени вести, повече ги влечеше заниманието, те бяха поколението " Аз ". Сега виждаме голям интерес в обществените проблеми, климатичните промени, политическа и икономическа правдивост. Тази мотивация е добра за качествената публицистика.
- Как един кореспондент да прави работата сив околна среда, която към този момент се характеризира с съмнение и от време на време открита неприязън към публицистите?
- Ключът към напредването на публицистиката на решенията и концепцията за проверяваща публицистика с положително въздействие е не просто репортерът да се заинтересува, само че и ръководителите му да го поддържат. Да дадат финансова поддръжка и време, тъй като този вид публицистика изисква време и запаси. Най-добрият метод управлението да бъде привлечено за това е да се покажат доказателствата, че публичното отвръща положително. Има изследвания в новинарски организации, в това число " Сиатъл таймс ", където работех, които демонстрират, че читателите са по-активни по отношение на този вид публицистика. Те споделят в обществените мрежи, прекарват повече време онлайн, а това евентуално води до повече облаги и по-добри журналистически резултати.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (69)
Журналистиката в търсене на решения е метод, при който репортерите търсят освен проблем, само че и тактика за превъзмогването му. Идеята зад него е да се преодолее отрицателното медийно отразяване на околния свят и да се тласнат институциите и обществото към дейности, потребни за всички.
" Дневник " приказва с Бордман за нуждата от качествена публицистика и по какъв начин може тя да бъде печеливша активност.
- Прекарали сте 30 години на работа във в. " Сиатъл таймс ". Какво се промени за това време в публицистиката и какво остана същото?
- Бизнес моделът се промени трагично и то не за положително. По-трудно се намират запаси за новинарските организации по света и изключително локалните, изключително в Съединени американски щати. Не се промени потребността от смислена публицистика в социална изгода, потребността публицисти да бъдат кучета-пазачи по отношение на държавните чиновници, властимащите, държавните чиновници. Както и потребността, за която приказваме в този момент, публицистите да сочат евентуални решения на проблемите.
- Сам казвате, че ресурсите са малко, а едно следствие или текст, предлагащ решение, изисква доста време и пари. Как на практика една новинарска организация може да си разреши да влага толкоз доста?
- В света се случват две неща, които ни обнадеждават доста. Особено в последното десетилетие с издигането на водачи популисти, феномена на дезинформацията и разделянето в света, което ни напомня времена, в които мнозина не сме били родени (средата на 20-ти век), хората в действителност осъзнават какъв брой е значима качествената публицистика. В същото време виждаме, че комерсиалният бизнес модел се разпада. Виждаме предпочитание от страна на хората да заплащат за качествени вести и интереса на фондации и организации с идеална цел да ги поддържат.
Този преход се случва в този момент и интервалът е сложен, само че има доста аргументи за оптимизъм, че от това ще произлезе нов бизнес модел, който да поддържа качествените вести. В Съединени американски щати несъмнено виждаме това с " Ню Йорк таймс " и " Вашингтон пост ", само че го виждаме и в локални медии, като " Бостън глоуб " и " Филаделфия инкуайърър ", и даже " Сиатъл таймс ". Виждаме хора, които по свое предпочитание заплащат цифрови абонаменти, нещо, което не бяха склонни да вършат преди.
- Мислите ли, че абонаментите могат да бъдат главен източник на финансиране за огромни медии?
- Ще би трябвало. Мисля, че рекламите още имат своята роля, само че с смяната на рекламния модел пред хората има доста повече способи да намират артикули и услуги онлайн. Да се прави това през новините не е отговор. Така че в действителност би трябвало да се оказва помощ на хората да видят цената на качествените вести, а методът за това е да се създават качествени вести, които водят до смяна.
- Дали тези развития имат общо с израстващото потомство – за Съединени американски щати милениълите, а за Източна Европа – хората, родени след рухването на комунизма?
- Мисля, че най-младото потомство пълнолетни е доста обещаващо. Това, което назоваваме поколението Х - сред бейбибумърите и новото - това е огромна генерализация, само че имаше данни, че тези хора не се интересуват изключително от вести, от съществени вести, повече ги влечеше заниманието, те бяха поколението " Аз ". Сега виждаме голям интерес в обществените проблеми, климатичните промени, политическа и икономическа правдивост. Тази мотивация е добра за качествената публицистика.
- Как един кореспондент да прави работата сив околна среда, която към този момент се характеризира с съмнение и от време на време открита неприязън към публицистите?
- Ключът към напредването на публицистиката на решенията и концепцията за проверяваща публицистика с положително въздействие е не просто репортерът да се заинтересува, само че и ръководителите му да го поддържат. Да дадат финансова поддръжка и време, тъй като този вид публицистика изисква време и запаси. Най-добрият метод управлението да бъде привлечено за това е да се покажат доказателствата, че публичното отвръща положително. Има изследвания в новинарски организации, в това число " Сиатъл таймс ", където работех, които демонстрират, че читателите са по-активни по отношение на този вид публицистика. Те споделят в обществените мрежи, прекарват повече време онлайн, а това евентуално води до повече облаги и по-добри журналистически резултати.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (69)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ