Единак на настоящето
Дейв се разсъни рано както нормално. Денят му трябваше и щеше да бъде оползотворен до неспособност добре. Ефективността на програмиста в него бе дотолкоз изчистена от инцидентни попадения и евентуалности, че даже местоположението на четката му за зъби, траекторията ѝ при взимане и връщане, както и служещата и функционалност, бяха плод на стройна система от познания.
Спокойно би могло да се изтъкне, е в този единак на програмируемото настояще мисълта като такава бе намерила една от най-успешните биосистеми за самоосъществяване.
Дейв се погрижи за утринния си тоалет и ежедневната си грижа за тялото, обличане, закуска със същата експедитивност, с която проследяваше желанията, образували се из съвсем нищото на щракащите му по клавишите пръсти.
Макар и видимо жител на млада телесност, която също бе резултат от сериозната му изследователска активност, броят на опитните му житейски години не бе по никакъв начин дребен. И най-много сериозните моменти, след които той все някак си бе оцелявал, изтритите, пренасочени, препрограмирани условия бяха буквално равнообемни на планински масив, до който и сред прочее и обитаваше. Това един тип бе и неговото възстановяващо го бунище.
Както нормално, стоешком зад клавиатурата, ревизира и обезопаси системата си. Задължителното изискване за старт на деня, а инспекцията се разстилаше пред него спираловидно до крайната точка, която го свързваше с сегашния ден, в който се озоваваше. Този ден също обещаваше да разгърне спираловидния си вид темперамент на учестител.
И по този начин, до миг Х. Вечерният миг Х пък беше основен предавател с непрекъсната характерност, която той още веднъж щеше да употребява като един тип времеви стабилизатор. И това до рестартиране От орбитата на същия този миг предстояха последващи инспекции, спираловидни разгръщания на благоприятни условия и по този начин до идващ миг на стабилизация,под основното наименование Y.
Баналности от рода не го дразнеха с повтаряемостта си. Той знаеше, че това е единствено ежедневната му грижа за самозапазване и даже доста повече от това. А трябваше да си признае, че отвън всички детайли на инспекции и постова защита светът от благоприятни условия, който се възправяше пред него, бе неизбродим.
Усещането бе за някакъв неоприличен тип възторг, сходно на някои богоописващи избрания. Той бе и Тор, и Прокреатор, и четящ, и задаващ, и потребяващ. Сетивата и чувствата на възможещ мъчно биха понесли една такава констатация на настоящ експериментатор.
Лесно биха блокирали в многочислените лабиринтни пътеки и изходни порти на системата от психологични качества – биха се оповестили за заболели, за перверзни. Но тоѝ ги бе превъзмогнал. Издържаше и това. И то прелестно добре.
***
В долния ляв ъгъл на екрана, с периферното си зрение, съвсем по табиет, наблюдаваше своя Спящ Том. Това бе едно старинно название на детска игра от зората на линейното програмиране. Той бе я харесал и съживил като една своя паралелна игра действителност.
Спящият Том в действителност обичаше да поспива и нормално го правеше доста и в пренасита, до момента в който Дейв бе ангажиран с всякакви други значими инициативи. Том бе събуждан в моменти на утеха, предпочитание за игра или в фрагмента на някакво пробно начинание. В такива случаи денят му бе отдаден, контролът – грижлив, а командите – прецизни и, несъмнено, ефикасни.
И този ден Том бе разсънен задоволително рано. Обновен с нужните му за задачата параметри, въпреки и понасъбрал отминалост в годините, той продължаваше да бъде най-ефективният и печеливш за Дейв артикул. С присъщия за основателя му темперамент, Том също бързо и дейно извършваше дейностите по утринния си тоалет.
Отреагира по усърден метод на новата командна пътека, заложена от Дейв. Отказа кафето, вземането на портативния таблет, който би се явил и проследяващ го детайл, и заизпълнява дилемите на деня. Достатъчно сръчен в предвижданията на търсените реакции, бърз и постоянно доосъвременяем с финален зов стратегии, той беше онази осъществена фантазия на съзнанието за жива непрозрачност, вид Троянски кон.
Макар и единак във виртуалната си обител, Дейв имаше доста и разнообразни съседи – съвременници в концепцията и разбиранията, другари и, несъмнено, съперници. Те си съжителстваха по този начин, съвсем и буквално по житейски. Къде в съгласие, къде в дребни разногласия, къде натрупали се на по кутия цигарен пушек към една каса и с бира, къде към някаква неопределеност или напряко към забавна партия шах.
Разбира се, шахът от дълго време не бе онази статична концепция за ръководство на бъдещето в няколко хода и предвиждания. Тя бе останала в обозначенията като знак на програмиране, вид игра на стъпково следене на опциите.
В едни такива моменти на игра, спящият Том, цялостен един човек, дишащ, мислещ, чувстващ и живеещ на хилядолетност разстояние от Дейв, ставаше една такава табла за шах, на която Дейв и сътрудниците му на деня по прекарвания се стоварваха с наличното си от команди, интриги и ходове.
В такива дни горкият човек напряко вреше от придвижвания, препълненост от инициативи, адреналин команди и многочислени, поляризирано положителни или неприятни стълкновения лице в лице.
Дейв бе застинал в една устойчивост по сензитивна уловяемост. Беше по обикновеному извънредно съсредоточен. Том се разхождаше там някъде из декорите на светската си действителност, размишляваше, твореше и отпочиваше, а всичките му неведоми мисловни сигнали надминаваха нежния диапазон на черепната му празнина и в сходство на звукова вълна заливаха с мощността на ехото си обстойно усвоената Дейвова територия.
Беше превъзходна игра на пречупващо-отразяващи се мисъл сигнали. За усещанията му те бяха равнозначни на храна, ароматизирана с деликатния аромат на хубаво отгледани, пресни, сочни и екологични мисли, поднесени с насладата от времеви мус с шоколадов привкус. Беше някакъв необичаен и съвсем неуловимо тънък миг на дегустация.
Съвършено наслаждение..
–––––
Това е разказът на Елка Иванова. Тя ни го прати без заглавие и тъй като бързахме да го публикуваме, не успяхме да изпълним връзка и да я попитаме какво заглавие би му дала. Очакваме и вашите разкази на имейл [email protected].
