Темата за космическите пришълци, обитаващи недосегаемите дълбини на езерото Байкал,

Темата за галактическите пришълци, обитаващи недосегаемите дълбини на езерото Байкал, е зародила съвсем по едно и също време със случаите на приземяването на неидентифициран летящ обект в село Кудара Сомон в Бурятия през 1990 година, споделя Алексей Тиваненко, краевед, претендент на историческите науки.

Сред локалните риболовци почнали да се разнасят тревожни вести, че в разнообразни места на акваторията от време на време ги плашат човекоподобни същества в блестящи костюми, безусловно като делфини скачащи от водата към техните лодки. Един от риболовците, Николай Киреев, даже посочил място в южната част на Байкал, където той и приятелите му от село Кутлук се натъкнали на зашеметяващото привидение.

Когато риболовците вечерта пристигнали да ловят риба край Кругобайкалската жп линия, ги срещнали няколко такива „ ихтиандри “ в железни на тип облекла. Може да си представим ужаса на хората, когато внезапно от дълбините във вечерната мрачевина един след различен стартират да изскачат „ човекоделфини “ и незабавно шумно да се гмуркат, издигайки фонтани от пръски.

Като хвърлили мрежите, риболовците хукнали с моторницата към у дома, дълго съпровождани от загадъчните същества. Повече не отишли на това ужасно място с дълбочина до 1400 метра. А Киреев въобще изоставил нощния лов на риба.

Срещал съм се и с други участници от тази остаряла история, до момента в който един след различен те не си отидоха скоропостижно от живота.

Когато на Байкал стартира работа тригодишна интернационална експедиция от лимнолози с дълбоководни обитаеми апарати „ Мир “, поканих Николай Киреев да повтори своя роман на учените, готвещи се да изследват дъното на езерото. Тази история пожелаха да чуят и спасителите от иркутския център на Министерството на изключителните обстановки – става известно, техни сътрудници също наскоро били заобиколени под водата от някакви „ човекоподобни “ в скафандри, а когато се пробвали да заловят един от тях с мрежа, били изхвърлени от дълбините от неведома сила…

И въпреки че учените се отнесоха скептично към сведенията за паранормалните феномени, въпреки всичко при спускането в бездната на Байкал ние с паника поглеждахме в илюминаторите и се вслушвахме в шумовете. Но среща с тайнствените „ ихтиандри “ нямаше. Към идващия летен сезон се приготвих по-добре за дълбоководните спускания (за контактите с извънземни цивилизации).

Намерих огромна публикация от нюйоркския вестник „ Нова съветска дума “ със заглавието „ Бойни контакти с НЛО “. Нейният създател, някогашният руски боен Марк Штейнберг, разказваше по какъв начин са се държали неидентифицирани летящи обекти при срещите с военните от разнообразни войски на Съветската войска. Той твърдеше, че до началото на 90-те години тези сведения са били засекретени, а и през днешния ден военните ги споделят с принуда.

„ През лятото на 1982 година дружно с подполковник Генадий Зверев провеждахме общ брой на водолази разузнавачи в Туркестански и Средноазиатски боен окръг. Неочаквано при нас пристигна самият шеф на водолазната послужвам на инженерните войски на МО на Съюз на съветските социалистически републики ген.-майор В. Демяненко. Той ни осведоми за изключително произшествие на същия общ брой в Западносибирския и Забайкалския боен окръг, извършено на западния бряг на Байкал.

Там водолазите разузнавачи, по време на учебно-бойни гмуркания, неведнъж срещали незнайни подводни плувци, които по всичко приличали на хора, само че с голям, съвсем триметров растеж, в сребристи комбинезони, без значение от студената вода в езерото. На дълбочина към 50 метра те нямали акваланги, нито каквито и да било други апарати – единствено кълбовиден шлем, покриващ главата. Движели се с огромна скорост.

Разтревоженото командване на сбора взело решение да задържи един подобен „ ихтиандър “, за което избрало група от седем водолази отпред с офицер. Но при опит да хвърлят върху съществото мрежа, цялата група била изхвърлена от мощен подтик на повърхността.

А защото самостоятелното снаряжение на водолазите разузнавачи не разрешава изкачването от такава дълбочина без съблюдаване на режим на декомпресионно прекъсване, то всички членове на злощастната група били изумени от кесонна болест. Средството за лекуване е едно – неотложен режим на декомпресия в барокамера. Те били няколко на събора, само че работела единствено една, способна да поеме не повече от двама души. Те натъпкали вътре четирима. В резултат трима, в това число офицерът, починали, останалите станали инвалиди.

Впоследствие в щаба на ТуркВО получихме заповед от главнокомандващия сухопътните войски с подробен разбор на байкалското произшествие и съответните указания. Към заповедта беше прибавен информативен бюлетин на щаба на инженерните войски на МО на Съюз на съветските социалистически републики, в който се изреждаха дълбоководните езера, на които са закрепени аномални феномени, поява на подводни същества, аналогични на байкалския вид, гмуркания и изплувания на големи дискове и топки, мощно светене от дълбините и прочие Всички тези документи имаха висока секретност, донасяха се до стеснен кръг лица и имаха за цел да „ предотвратят и да не позволен в бъдеще “ сходни събития.

Фактите и събитията, изложени в публикацията на Марк Штейнберг, евентуално са имали място, защото известието не беше оповестено в рубриката за измислици. През януари 1993 година публикацията беше препечатана на страниците на такова съществено съветско обществено-политическо издание като вестник „ Федерация “ (тоест в държавните медии). Никакви публични опровержения за нея нямаше, както и мнения на министерството на защитата. След това видях публикацията и в други вестници и списания, към този момент с прибавяне на нови детайлности на случилото се на езерото Байкал.

Служителите от иркутското МЧС, командировани на експедицията с дълбоководните обитаеми апарати „ Мир “, разясниха, че в действителност са имали среща с байкалските „ ихтиандри “ в акваторията на северен Байкал по времето на взаимни учения с военните.

Не знам дали от тези изявления, или от други източници, московска група уфолози от тв НТВ дойде на Байкал с уверението, че локалните понякога виждат гмуркащи се или излитащи от дълбините на езерото летящи обекти – топки и чинии с разнообразни размери. Капитани на кораби даже виждали нощно време светене във водата, напомнящо прожектори, съпровождано от плашещи „ неземни “ звуци.

Какво да кажем? Светене в действителност се фиксира в разнообразни пластове на водата. В солените морета и океани го основават животни, притежаващи луминесценция. Плашещите звуци от дълбините на Байкал не са вест, изключително зимно време. Но те са свързани с тектонски процеси, водещи до трусове. Тежкият тон от подземните глъбини при придвижване на земната кора не е за хора със слаби нерви. Зимата някой дилетант може да изпадне в потрес, когато се раздаде оглушително бумтене и пред очите му се разчупи ледът.

Ами блуждаещите над водата огнени топки и дискове? И това не е фикция. За тях приказват мнозина, които са прекарвали нощи край огньове на брега през лятото.

(Със съкращения)