Никой не е Господ
Седяхме със остарелия ми другар Лати в кварталната механа и си чешехме езиците. По малкия екран даваха края на процеса в Хага против африканския крал генерар Сефу и цялата му клика.
Безсмислено бе да сменяме канала, тъй като на всички места предаваха онлайн, а си и беше забавно. Адвокатите пледираха едно и също: професор Мюлер нямала виновност, замисълът бил доблестен, само че техниката изневерила. Демек задачата оправдавала средствата.
Като че до един в предходните си прераждания са били от ордена на йезуитите. В кафенето пиенето беше напреднало и както нормално, стана спор – може ли да има цел, оправдаваща всички средства. Саморазправа или закон? Тежи ли „ благородното ” ликвидиране?
Знаете по какъв начин е на по няколко напитки. Дори на подсъдимата пейка Кристине Мюлер си я биваше – красива руса немкиня на междинна възраст, в съвършен тъмнолилав костюм, номинирана за Нобелова премия в региона на физиката. Беше разкрила четвъртото измерение.
– Госпожо професор, на телефона кралят Сефу. Звъни за трети път през днешния ден. Някак си е неловко все да лъжем че ви няма.
Мюлер ядно разпери ръце. Този актуален деспот бе същински досадник. Иначе даже хубав и възвишен в африканските си одежди, той бе приключил влиятелен американски университет и говореше свободно няколко езика. Видяха се един път на банкет и откакто ги показаха един на различен, почна искрено да я смъква, а тя побърза да го не помни. Не понесе надменното му държане, като че светът му бе персонална благосъстоятелност.
Кристине се усещаше същинска християнка и не одобряваше геноцида, прилаган от марионетното държавно управление върху поданиците. Африканската страна заемаше първо място по разпространяване на СПИН.
Мизерията и гладът я потресоха, откакто видя ефирен филм, сниман скрито от белгийски оператори. Кадрите съвсем се наслагваха с тези от тогавашните концентрационни лагери на хитлеристите. Пак автомати и отново пердах, единствено дето на фона растяха палми. Всичко изглеждаше толкоз сюрреалистично, че Кристине даже се зачуди за какво не вижда опитомени лъвове или гепарди вместо лаещите овчарки.
Като студентка бе активистка в някакво ляво придвижване и даже организираше разнообразни протестни акции, само че по-късно опитите да забременее, последвалият бракоразвод, както и работата изцяло я погълнаха и дистанцираха от обществени изяви. Работохоличка, тя притежаваше редкия гений за невероятни заключения на база получените резултати, което напълно скоро я подреди измежду водещите физици в света.
Занимаваше се с проблемите на пространствено-времевия континуум и при един опит се докосна до фантазията на генерации учени – съумя да изпрати в друго измерение едно от морските свинчета. Естествено, не можа да откри къде и да го върне, само че си бе съдбоносен пробив. Бавеха я незадоволителните дотации, отпускани от страната поради рецесията в международната стопанска система.
Изградената апаратура бе дребна, а за удостоверение на опитите бе нужна огромна. Но името ѝ се разчу и след следващото изявление я потърси някогашния и брачен партньор. Срещнаха се, Кристине разбра, че любовта не се е завърнала, а просто индивидът имаше потребност от пари и популярност, и по тази причина смени незабавно номера на мобилния си телефон.
Горе-долу по същото време стартира да звъни и Сефу. Беше ѝ писнало от поздравления, изпълнени с фалш и разпореди на секретарката да не ги свързва. Но това непрекъснато звънене надали бе единствено да ѝ честити. Отправи се към бюрото и подвигна слушалката.
– Госпожо професор, най най-после благоволихте да откликнете на зова на един ваш прислужник – прозвуча мазният глас на краля.
– Нито сте ми прислужник, нито аз ваша поданичка – сряза го не напълно дипломатично Мюлер. – Предварително се оправдавам, само че времето ми е малко.
– И аз ще бъда къс – отвърна Сефу. Търся академик тъкмо по специалността ви. Само за няколко месеца. За размера на заплатата можете да посочите каквато си желаете петцифрена сума. В евро, тъй като доларът доста падна – опита се да хитроумничи той, само че незабавно отново стана сериозен. – А след приключването на проучванията ще получите чек за 100 милиона. Предполагам ще ви стигнат, с цел да продължите проучванията си даже и в друго измерение.
Странно за какво кралят непрестанно се опитваше да показва възприятие за комизъм и прикриваше някаква неопределена заинтригуваност.
– Че във вашата страна не съм чула да се развива физика – опита се да хване бика за рогата Кристине.
– И сте доста права. Вие ще я развиете еднократно. След няколко месеца ще си вземем сбогом и ще се върнете в катедрата си. Много, доста богата и самостоятелна. Истината е, че нуждая се от малко реклама, в което няма нищо неприятно. Ще позвъня след три дни за решението.Моля единствено не го отхвърляйте прочувствено.
„ Всъщност доста съм изморена ”, намерения Кристине. „ Мога да си разреша малко отмора. Едва ли ще има кой знае какъв брой работа там. Предложението е повече от необичайно – очевидно някой ПР се е заел с излъскване на кралския имидж. Не съм излизала отвън Европа с изключение двудневната конференция в Канада. А парите са ужасно доста. И ми трябват. ”
В уреченото време Сефу се обади и след позитивния отговор сподели малко „ Чудесно. Уредете си нещата и когато се приготвите, в посолството ще ви чака двупосочен самолетен билет в плик и визитката ми. При идването единствено я покажете на защитата. Всички към този момент са предизвестени. Ще бъдете очарована от Африка. ”
Когато стъпи на стълбичката за слизане, Кристине почувства, че се потапя в пещ от пламнал метал. За нейна изненада даже не се наложи да минава през постройката на летището. До самолета чакаше голяма държавна лимузина. Оказа се, че е пристигнал персонално министърът на образованието. Преминаха през цялата столица, само че не стопираха на никое място.
Контрастът сред централната част и предградията бе изумителен. Навсякъде патрулираха военни елементи и тя се запита какво прави тук. Съвсем скоро пътят ги води до университетско градче в покрайнините с ограда от бодлива тел и охранителен портал. Колата спря пред луксозна вила, потънала в зеленина. Отнякъде се появи красива африканка, която на порядъчен немски изясни, че се споделя Феми и е прислужницата. Изглеждаше доста млада, съвсем дете.
Министърът се извини поради незабавно съвещание на държавното управление и че със страдание я оставя, само че вечерта ще се видят на специфичното тържество, проведено от краля в нейна чест.
Отзад имаше голям двор с басейн, палми към него и покрито барче. Малко кътче от парадайса. „ Кога ли ще се научим да живеем пълноценно ”, промълви професорката, загледана в отразените във водата облаци. Единственото, което я дразнеше, бяха неестествено високите стени, обиколили двора. В естествените страни даже милиардерите не се ограждаха по този начин.
По късно Кристине щеше да откри, че зад стената непрекъснато обикаляше патрул с кучета. Стреляше се без предизвестие.
Докато пътуваха към града, тя наблюдаваше през стъклата необикновено красивия залез. Такива небесни полутонове не можеха да се видят в Берлин заради нечистия въздух и тя реши, че това е едно от нещата, които са ѝ липсвали. И незабавно тези бидонвили – по какъв начин е допустимо на едно място по едно и също време да са прелестното и грозното. Всъщност това бе самият живот, постоянно с двата си края.
Още преди да влезе в залата, съумя да чуе: „ Сега ще ви показва нашата почетна гостенка “… и в идващия миг кралят ѝ целуваше ръката, а в близост ръкопляскания и усмивки, усмивки. Кристине не можеше да реши кои и до каква степен бяха откровени, само че несъмнено ѝ стана прелестно.
Обикновено не се поддаваше на ласкателства, само че тук направи следващото си изобретение – тщестлавието било човешко качество. Опита да се концентрира, защото Сефу ѝ представяше членовете на държавното управление, само че имената звучаха необичайно и тя реши към този момент да пропусне запомнянето. Към тях се приближи прелестна млада чернокожа жена с царствена външност.
– Запознай се със брачната половинка ми Махумба. Надявам се да станете положителни приятелки.
Заговориха на британски. Оказа се, че кралицата е следвала история на изкуствата в Лондон и е необикновено привързана към традициите и обичаите на страната си. Изглеждаше умна и блага. Наистина обичаше брачна половинка си и даже го отбрани:
– Западните хора не схващат добре африканците. Дори да живееш тук години, отново си оставаш непознат. Повече предпочитате да критикувате и по-малко да помагате откровено и безплатно. Винаги търсите изгодата. Съпругът ми не е нарушител. Но наследи доста проблеми и неприятели. Като го поопознаете по-добре, ще разберете.
„ Дано да е по този начин ”, се усмихна мислено Кристине Стана ѝ прелестно от неподправения възторг на Махумба.
Само след половин час всичко се срина. Седяха уединено със Сефу и тя не вярваше на ушите си.
– Развитите страни ни трансфораха в бананова република, а в този момент ни сочат с пръст. Да, имаме мизерни условия за живот, непрестанно се водят някакви местни междуплеменни войни, не съумявам да провеждам прехраната и здравното обслужване на милиони хора. Но най-малко не седнал съм със скръстени ръце. Търся разновидности и мисля, че открих най-хубавия. Ти би трябвало да ми окажеш помощ. Наел съм най-способните инженери. Ще изградим твоята фантазия – огромна апаратура, и ще прехвърлим милиони хора в един по-добър свят, без заболявания и недостиг. Там ще бъдат щастливи.
В началото Кристине допусна, че Сефу се майтапи. Но пламът, с който ѝ обясняваше нещата, я караше да си мисли, че диктаторът не е душевен добре. Да, имаше някакъв подъл аргумент в думите му. Но резултатите ѝ не бяха дефинитивни, нямаше изведени точни параметри, пък и хората не бяха морски свинчета.
– Та нали след кучетата в Космоса полетяха хората – продължаваше той, – аз не искам неприятно на нито един човек. Но не желая повече хората ми да умират от апетит и заболявания. Роден съм да им дам късмет. Знам, че сега съм ти ненавиждан. Но в случай че оставиш възприятията настрани, ще признаеш, че съм прав. Добре, дано не бъдат хора. Обещавам, че опитите ще са единствено с животни – примерно маймуни. Поне да дадем вяра на човечеството.
Кристине не знаеше какво да мисли. След като към този момент му е хрумнало, с пари щеше да притегли даже асистентите ѝ, пък и освен тя работеше върху тази материя. Бе световноизвестна, не беше пандизчия, а един същински проблем за минути се отзоваваше във водещите новинарски излъчвания. Може би бе предубедена за Сефу. Най-добре бе да управлява нещата персонално. Съгласи се със свито сърце.
– За да разсея дефинитивно подозренията ти, предлагам с теб да работи стеснен екип. От на следващия ден ще имаш опция за събеседвания с научни служащи и сама ще подбереш помощници. Ще се увериш, че няма да ти се меся в работата.
През идващите дни професорката организираше диалози и най-после се спря на двама – доктора по приложна физика Кибуе и асистентката Ния. За нейна наслада и двамата не бяха почитатели на краля – техни родственици бяха избити от бойците му и това я успокои – най мразеше нелоялни сътрудници доносници и интриганти.
Африканската страна бе главен експортьор на петрол и приходите разрешиха за два месеца инсталацията да бъде построена, освен това наоколо до нейната вила. С Кибуе и Ния се сработиха чудесно. Кристине продължаваше теоретичните си разработки, само че все нещо ѝ се изплъзваше. Не съзнаваше, че от работа бе отслабнала, а сякаш бе пристигнала на отмора.
Настъпи денят на първия опит. Голяма част от лицата на присъстващите ѝ изглеждаха идентични, имената им по този начин и не запомни, познаваше единствено Оби – персоналния бодигард и неотлъчна сянка на Сефу. Истински черен Херкулес, с огромен белег на лицето, той всяваше несъзнателен боязън и даже министрите се отдръпваха от него.
Маймуната изчезна. За секунди настъпи цялостно безмълвие, всички бяха застинали, единствено кралят изглеждаше превъзбуден.
– Успяхме – отекна гласът му. – Черпя с шампанско за здравето на най-талантливата жена в света – професор Мюлер.
Кристине усети погледите на всички и макар че си заслужаваше поздравленията, се изчерви. Механично пое подадената и чаша и се чукна със Сефу.
– Нека пием докрай – сподели той. – Да забравим за работата.
Виното беше с великолепен, въпреки и чудноват усет.
Когато отвори очи, Кристине първо видя системите и незабавно разбра, че е била излъгана.
Намираше се по пижама в леглото във вилата. На шкафчето до нея имаше електронен часовник с календар, който Кристине постоянно носеше със себе си – нещо като амулет. Според датата излизаше, че не се е събуждала към три седмици. Феми пристъпи с поднос в ръце.
– Закуската, госпожо – сподели тя, само че по лицето ѝ бе изписано очевидно терзание. Зад отворените порти, водещи към задния двор и басейна, се виждаше стойката на боец с автомат.
– Какво става тук? – бе елементарният въпрос на Мюлер. Но отговорът обещаваше да бъде комплициран.
– На коктейла ви стана зле – сподели Феми, поглеждайки сякаш разсеяно, само че напълно съзнателно към камерата високо в ъгъла – и дни наред спахте непробудно. През това време на открито станаха безредици и усилиха защитата.
Сервираната история бе съшита с бели конци и въпреки всичко Кристине реши да влезе в играта.
– Но за какво имам защита, аз на никого не съм направила неприятно.
– Защото сте бяла.
– Това просто не е истина – стартира Кристине, само че спря, забелязвайки поставения пръст на устните на Феми. – Всъщност за какво не сервираш до басейна? Искам да се поглезя, хапвайки и плувайки. Ще ми правиш компания а след това ще ме масажираш. И кажи на горилата извън да се разкара някъде, където да не го виждам.
Докато плуваха, със запъхтян от неспокойствие глас Феми ѝ описа, че Кристине съзнателно е била упоена. След триумфа с маймуната почнала телепортацията на хора. Изпращали ги на групи с огромна реклама за парадайса. Потокът не преставал. Къде принудително, къде непредпазливо.
Прекъснали проучванията за определяне параметрите на препращанията, като в лабораторията оставили единствено Ния, персонално надзиравана от Оби и командата му. Кибуе също бил пратен в отвъдното. Някои племена се надигнали, само че били свиреп премазани от армията.
Кой знае какъв брой щял да продължи злокобният опит, в случай че непредвидена находка на една антарктическа експедиция не трансформирала радикално нещата. Австралийски геолози при научни сондажи се натъкнали на нещо извънредно. Под няколкометровия мразовит слой имало хиляди тела на негри, попаднали по волята на Сефу обратно във времето. Личало, че тези хора са се борили, вървели са и са търсили спасението, само че по този начин и не са го разкрили.
Две ледени скулптури бяха потресли полярниците – майка, гушнала бебчето си, и млад чернокож, подкрепящ сакатия си татко. Снимките обиколили международните медии, интернационалната общност се надигнала и се наложило невиждано бързо привикване на Общото заседание на Организация на обединените нации.
За пръв път от десетилетия Съветът за сигурност без несъгласие приел резолюция, осъждаща режима на Сефу и изпращане на интернационалните миротворчески сили, включващи най-хубавите екипи от специфичните елементи на Англия, Израел, Русия и Съединени американски щати.
Феми още не бе приключила, когато в далечината се чу характерният тон от хеликоптери и секунди по-късно над двора увиснаха три машини, от които към този момент се спускаха командосите.
–––––––
Никой не е Господ е роман на нашия четец Тоник Алексиев. В рубриката „ Разкази “ може да се включи всеки искащ, чакаме ви на имейл [email protected].
