Действителността е първото отличително качество на документалните филми и главен

Действителността е първото характерно качество на документалните филми и основен воин във всеки от тях. Ако действителността обаче се задоволява единствено с истината, документалното кино има способността да я облича в разнообразни думи и визии, само че постоянно за да ѝ сътвори нужната художествена интерпретация. Тя диша и се вълнува в синхрон с мозъка на съответния филм – неговият режисьор, сценарист, оператор. А методите, посредством които може да бъде показана, стават от ден на ден и все по-индивидуални.

И защото документалното кино се явява най-сигурният притежател на послания, смисли и цели, постоянно по-големи от индивида , в часа наразгледахме приомите в този киноизказ и методите той да доближи до феновете си.

„ Възможностите на документалното кино са безгранични и зависят от способността на създателите на кино лентата да потвърдят своята теза, да я наложат и да създадат публиката съпричастна към тяхната истина “, изясни режисьорът и сценарист Костадин Бонев .

„ Според мен единственото нещо, с което би трябвало да се преценява всеки създател на документален филм, е истината. И по какъв метод, без значение от формата, тя ще бъде показана и разказана. Всичко друго е безкрайни благоприятни условия “, добави режисьорът Тонислав Христов .

Идентификацията на публиката е последна цел за всеки документалист и си заслужава положените старания. Всички изразни средства на документалното кино би трябвало да работят за това истината да бъде безусловна и да допре фена. Най-силният инструмент в тази ситуация е страстта. Тя е тази, която може да промени настройките на човек и да го накара да повярва, че времето, отделено за историята, развита посредством филмовото деяние, си е заслужавало.

„ Има доста способи страстта да се гради – постепенно, малко по малко “, обясни Христов, който е на мнение, че у фена има доста бутони, с които би трябвало да се внимава в кой миг ще бъдат натиснати.

„ Накрая на кино лентата ти би трябвало да предадеш тази страст, която си изпитал като режисьор и това, което те е водело, до момента в който си създавал кино лентата. Може би това е и най-трудното в целия развой на правене на кино – да не се окаже най-после, че филмът ти е просто празна черупка “, сподели още режисьорът на „ Тайният живот на Вера “.

За страстите, които се предават на феновете, спомагат още музиката, цветовете и архивните материали, употребявани в един документален филм. Спомагат и така наречен „ говорещи глави “. Често точно те движат историята.

„ Смущението от говорещите глави идва тогава, когато те изнасят лекция. А когато се трансфорат в част от драматургията, те се трансформират и в прочувствен център. Всичко зависи от това какво споделя тази говореща глава “, изясни Костадин Бонев, чийто документален филм „ Гео Милев в лабиринта на времето “ завоюва тазгодишната Награда на рецензията на 26-ия фестивал „ Златен ритон “ .

Върховната фаза на режисурата, както споделя Станиславски, е, когато режисьорът изчезне в своя театър. В документалното кино тази фаза се състои в отварянето на сетивата и сливането му с целия екип на кино лентата.

Как обаче всеки един истинен документален роман може да доближи до своите фенове?

Според продуцентката и учител Мартичка Божилова достъпът до писмено кино е сложен.

„ Продължаваме да нямаме никаква политика за лъчение на писмено кино – регулярно и премислено. Документални филми можем да забележим единствено по доста дребното фестивали у нас и по единствения ефирен канал Българска национална телевизия, само че доста спорадично. Няма я нужната предсказуемост, по този метод не се построява вярна аудитория “ споделя тя.

В момента документалното кино у нас се популяризира най-вече на правилото „ партизански способ “ .

„ Това е full-time job, би трябвало някой да се занимава с това 24 часа в денонощието – работа в обществени мрежи, работа на място. А какъв брой по-хубаво би било, в случай че и Министерството на образованието – тъй като документалното кино има доста мощен учебен детайл – и в университетите, и в учебните заведения, и в библиотеките, и изобщо във всички тези инфраструктури, които по този начин и по този начин съществуват, тези филми бъдат

показвани. По този метод ще стартира да се основава едно мислещо, демократично общество в лицето на тези, които идват след нас – младите “, счита още Мартичка Божилова.

Всичко е въпрос на възторг и персонална самодейност, само че е несъмнено, че публиката желае да гледа писмено кино. А за хората, които го вършат, то е на първо място привилегия .

В звуковия файл ще чуете още:

· Драматургията като граница сред документалното кино и разширения ефирен репортаж;
· Разликата в методите към истината – къде свършва авторовата позиция и къде стартират внушенията, изведени посредством кино действие;
· Режисьорските подходи към индивида в кадър и методите, по които можеш да извадиш и задържиш страстта, която се крие в неговите думи;
· Бягството от клишетата и готовността на режисьора да се отвори към всяка позиция, която е друга от неговата;
· Мястото на възстановките в един документален филм;
· Доколко е оценена работата на хората, които основават документална продукция и по какъв начин се популяризира тя;
· Защо всякога се постанова режисьорите да „ стартират изначало “ и да срещат разпространителите на писмено кино с работата си;
· Възможни ли са и у нас механизми за разпространяване на документални филми, в които да липсва дейното присъединяване на режисьора.

Разговор на Таня Димова с Костадин Бонев, Тонислав Христов и Мартичка Божилова в " Кино с думи "