Действително ли при неплащане на издръжка може да се стигне

Действително ли при неплащане на прехрана може да се стигне до наказателно дело и до присъда? Каква е процедурата?

Х.Д., София

 

Право на прехрана има лице, което е неработоспособно и не може да се устоя от имуществото си. Това определя действащият Семеен кодекс, където са главните разпореждания, свързани с издръжката. Именно там е несъмнено кой въобще може да претендира за прехрана, както и кой би трябвало да я заплаща. Пак там е записано и че нейният размер " се дефинира съгласно потребностите на лицето, което има право на прехрана, и опциите на лицето, което я дължи ".

Изрично е казано, че " минималната прехрана на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата ". Всъщност тук би трябвало да се означи, че фактически главно прехрана се заплаща за децата, само че не само - макар и рядко, такава може да има и да се присъди за заплащане и за родители, братя, сестри, внуци и даже някогашни съпрузи.

Така или другояче, и законовите, и подзаконовите правила третират главно издръжката, която родители дължат на своите ненавършили пълноправие деца. Всеки родител е задължен съгласно своите благоприятни условия и материално положение да обезпечава условия на живот, нужни за развиването на детето. Както и че те  " дължат прехрана на своите ненавършили пълноправие деца, без значение дали са работоспособни и дали могат да се устоят от имуществото си ". Нещо повече - " родителите дължат прехрана и когато детето е настанено отвън фамилията ". И това са всеобщите случаи - при които след бракоразвод съд присъжда един от родителите да заплаща избрана по мярка прехрана.

Семейният кодекс дефинира, че паричната прехрана се изплаща ежемесечно, както и че при забава се дължи законната рента. И тук стигаме до случаите, в които лицата, които би трябвало да заплащат, не го вършат. Законът основава някакви механизми - да вземем за пример дава опция един родител да бъде даже лишен от наставнически права, в случай че не заплаща. Според Гражданския процесуален кодекс исковете за прехрана се водят по бързото произвеждане. Пак по Граждански процесуален кодекс се позволява авансово осъществяване на решението, когато се присъжда прехрана. И насилственото осъществяване в тези случаи върви по омекотен режим.

Има значително случаи обаче, в които макар тези механизми отново не се заплаща издръжката. И тук фактически може да се стигне до наказателно дело. Защото в Наказателния кодекс е очакван специфичен текст и особено закононарушение, което се преследва. В тази наредба е записано, че " който, като е наказан да устоя собствен брачен партньор, прогресивен, низходящ, брат или сестра, умишлено не извърши задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се санкционира с отнемане от независимост до една година или с пробация ".

Същото наказване се постанова и на оня, който преднамерено се сложи в неспособност да дава прехрана, било като трансферира имуществата си, било като не упражнява правата си, или по различен метод. Няма наказване по Наказателен кодекс, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция извърши задължението си и не са настъпили други нездравословни последствия за потърпевшия. Изрично е несъмнено, че тази наредба не се ползва наново.

Както и че в случай че неплащането се повтори и се стигне до второ наказателно дело, наказването е към този момент отнемане от независимост до две години или пробация, както и публично неодобрение.