По-крехко ли е психически днешното поколение?
Действително ли днешната юноша боледува по-често от душевен болести ? Младото потомство през днешния ден се пробва от ден на ден и повече да разбере своите усеща и се отличава с психолоческа " чупливост ", написа немският публицист Акоб Зимманк за Die Zeit.
Тази чупливост елементарно се трансформира в укор. Тя тсана претекст, който участва във всяка ария на милениалите: младежите непрестанно се оплакват и си съчувстват. Най-малкия спор се трансформира в покруса, те на изнежени, освен това живеят доста по-добре от предишните генерации (дядо ми е взел участие във войната) и при първата екзистенциална рецесия тичат при психотерапевта.
Това обвиняване може да откри своето удостоверение, в случай че се огледа лекарския доклад на застрахователната компания Barmer. Отчетът за 2018 година обгръща данните на 18-25 годишни пациенти, спрямо 2005 година те са два пъти повече от болните, страдащи от душевен болести. Нарастването на броя на хората с тревожни разстройства, под паника офанзиви е съвсем два пъти повече от хората, страдащи от меланхолия. Расте ли потомство от душевен нездрави, завладени от горест, нетрудоспособни, пребиващи в стрес младежи? Поколението, което страда от публичните промени се огъва и се разрушава душевен? Поколение на психотерапията?
Според друго проучване в нито една друга възрастова група хората не се усещат по-зле в психически проект, в сравнение с във възрастта от 18 до 29 години. Почти двама от петима тук има някакво психическо заболяване - от шизофрения, обезпокоително разстройство до меланхолия, по данни на JacobiGroß, 2014.
Според Гец Берберих, основен доктор в клиниката по психосоматична медицина тези числа не са изненада. Той не употребява думата " чупливост ", вместо това приказва за " гранична фаза ". За тази " гранична фаза " са присъщи доста задания, свързани с развиването: когато си млад би трябвало да се научиш да се разделяш с родителите си, да създаваш отношениея, личния живот и да намериш отговор на въпроса " Какъв човек съм? ". По думите на Берберих на младежите им се постанова да развиват своите вътрешно душевен качества, например да усъвършенстват контрола над страстите и убежденията си, да развиват доверие към личната си персона и своите решения.
Преди 100 години, още от 14-годишна възраст щях да зная, че ще бъда хлебар, тъй като моят татко е бил пекар. Днес в доста сфери има доста благоприятни условия. Младите знаят, че могат да работят на всички места и да станат, каквито изискат. Търсенето на опората в този свят е доста мъчно за мнозина от младежите, обяснява Берберих.
Като цяло броят на хората с душевен болести през последните години остава изумително устойчиво, по данни на International Journal of Methods in Psychiatric Research: Jacobi et al., 2014. Ако се прегледат данните от анкета от 1997 година може да се установи, че във всяка възрастова група от психическо разстройство са страдали почти идентичен брой хора ( Psychological Medicine: Jacobi et al., 2004).
Днешните данни наподобяват по различен метод: тук психическите болести се срещат по-често измежду хората под 35-годишна възраст. Макар че точни данни по тематиката да липсват, може да се приказва за наклонност, че младежите страдат по-често от душевен болести, в сравнение с по-рано.( International Journal of Methods in Psychiatric Research: Jacobi et al., 2014). До сходен извод насочва и проучване, оповестено в предходната година, отдадено на разпространяването на депресията ( BMC Psychiatry: Bretschneider et al., 2018). То демонстрира, че броя на младите дами, претърпели тежък депресивен епизод през миналата година е повишен двойно в интервала междуж 1997 и 2012 година, до момента в който при дамите в по-зряла възраст този индикатор се е намалил двойно. Данните са мъжете не са се трансформирали.
Това, че броят на диагнозите стремглаво нараства може да е обвързвано с това, че през днешния ден лекарите разпознават по-добре психическите болести. Но може да е обвързвано и с това, че днешните младежи знаят повече за психическите болести, в сравнение с преди. Това демонстрират данните на лекаря Маттиас Калус Ангермейер. Той е сравнил проучванията, чиито създатели през последните 50 години са представяли историите на хора, страдащи от меланхолия или тревожни разстройства. Наистина за последните десетилетия от ден на ден хора в разнообразни страни, като Полша, Шотландия и Съединени американски щати са почнали да разпознават признаците на болесттите, депресията и тревожните разстройства, разказани в историите. ( Acta Psychiatrica Scandinavica: Schomerus, Angermeyer et al., 2012 ).
Зад осведомеността за психическите болести се крие и още една по-дълбока смяна. С малко пресилване може да се каже, че през днешния ден ние гледаме на всичко през " психически очила. "
Психологическите и психиатричните понятия последователно навлязоха във всекидневния ни речник. Както отбелязва израелският социолог Ева Илуз отбелязва, че ХХ век е белязан от емоционализирането на езика и мисленето. " Терапевтичният дискурс " стана толкоз всесилен, тъй като проникна във всички сфери без изключение: фамилията (Едиповият комплекс изяснява спора сред бащата и сина), компаниите (началникът би трябвало да е разбиращ, само че и да потиска негативните страсти, като позор, гняв и възприятие за вина) и поп-културата (от Уди Алън до Тони Сопрано.) В справочната литература " лечебния дискурс " сътвори собствен личен, доста сполучлив род.
" Чувствата станаха форма на (социален) капитал, написа още Илуз. Според нея прочувственият разсъдък през днешния ден е издирван, както никоя друга линия на характера. Той е нужен на този, който желае да е сполучлив, с цел да развива необятна мрежи от контакти, да ги поддържа и употребява в професионалната сфера. Крехкостта на младежите, над които драговолно се надсмиват е нужна за това, с цел да преуспеят в персоналния и професионалния живот. А това, че младите са станали по-внимателни към себе си и възприемат възприятията си все по-осъзнато води до по-голяма подготвеност да се извърнат към терапевт. Ако възприятията фактически са се трансформирали в социален капитал, то е изцяло естествено хората да се грижат за тях и да работят над тях. А къде биха могли да създадат това, в случай че не при психотерапевта? ", изяснява още Ева Илуз
Тази чупливост елементарно се трансформира в укор. Тя тсана претекст, който участва във всяка ария на милениалите: младежите непрестанно се оплакват и си съчувстват. Най-малкия спор се трансформира в покруса, те на изнежени, освен това живеят доста по-добре от предишните генерации (дядо ми е взел участие във войната) и при първата екзистенциална рецесия тичат при психотерапевта.
Това обвиняване може да откри своето удостоверение, в случай че се огледа лекарския доклад на застрахователната компания Barmer. Отчетът за 2018 година обгръща данните на 18-25 годишни пациенти, спрямо 2005 година те са два пъти повече от болните, страдащи от душевен болести. Нарастването на броя на хората с тревожни разстройства, под паника офанзиви е съвсем два пъти повече от хората, страдащи от меланхолия. Расте ли потомство от душевен нездрави, завладени от горест, нетрудоспособни, пребиващи в стрес младежи? Поколението, което страда от публичните промени се огъва и се разрушава душевен? Поколение на психотерапията?
Според друго проучване в нито една друга възрастова група хората не се усещат по-зле в психически проект, в сравнение с във възрастта от 18 до 29 години. Почти двама от петима тук има някакво психическо заболяване - от шизофрения, обезпокоително разстройство до меланхолия, по данни на JacobiGroß, 2014.
Според Гец Берберих, основен доктор в клиниката по психосоматична медицина тези числа не са изненада. Той не употребява думата " чупливост ", вместо това приказва за " гранична фаза ". За тази " гранична фаза " са присъщи доста задания, свързани с развиването: когато си млад би трябвало да се научиш да се разделяш с родителите си, да създаваш отношениея, личния живот и да намериш отговор на въпроса " Какъв човек съм? ". По думите на Берберих на младежите им се постанова да развиват своите вътрешно душевен качества, например да усъвършенстват контрола над страстите и убежденията си, да развиват доверие към личната си персона и своите решения.
Преди 100 години, още от 14-годишна възраст щях да зная, че ще бъда хлебар, тъй като моят татко е бил пекар. Днес в доста сфери има доста благоприятни условия. Младите знаят, че могат да работят на всички места и да станат, каквито изискат. Търсенето на опората в този свят е доста мъчно за мнозина от младежите, обяснява Берберих.
Като цяло броят на хората с душевен болести през последните години остава изумително устойчиво, по данни на International Journal of Methods in Psychiatric Research: Jacobi et al., 2014. Ако се прегледат данните от анкета от 1997 година може да се установи, че във всяка възрастова група от психическо разстройство са страдали почти идентичен брой хора ( Psychological Medicine: Jacobi et al., 2004).
Днешните данни наподобяват по различен метод: тук психическите болести се срещат по-често измежду хората под 35-годишна възраст. Макар че точни данни по тематиката да липсват, може да се приказва за наклонност, че младежите страдат по-често от душевен болести, в сравнение с по-рано.( International Journal of Methods in Psychiatric Research: Jacobi et al., 2014). До сходен извод насочва и проучване, оповестено в предходната година, отдадено на разпространяването на депресията ( BMC Psychiatry: Bretschneider et al., 2018). То демонстрира, че броя на младите дами, претърпели тежък депресивен епизод през миналата година е повишен двойно в интервала междуж 1997 и 2012 година, до момента в който при дамите в по-зряла възраст този индикатор се е намалил двойно. Данните са мъжете не са се трансформирали.
Това, че броят на диагнозите стремглаво нараства може да е обвързвано с това, че през днешния ден лекарите разпознават по-добре психическите болести. Но може да е обвързвано и с това, че днешните младежи знаят повече за психическите болести, в сравнение с преди. Това демонстрират данните на лекаря Маттиас Калус Ангермейер. Той е сравнил проучванията, чиито създатели през последните 50 години са представяли историите на хора, страдащи от меланхолия или тревожни разстройства. Наистина за последните десетилетия от ден на ден хора в разнообразни страни, като Полша, Шотландия и Съединени американски щати са почнали да разпознават признаците на болесттите, депресията и тревожните разстройства, разказани в историите. ( Acta Psychiatrica Scandinavica: Schomerus, Angermeyer et al., 2012 ).
Зад осведомеността за психическите болести се крие и още една по-дълбока смяна. С малко пресилване може да се каже, че през днешния ден ние гледаме на всичко през " психически очила. "
Психологическите и психиатричните понятия последователно навлязоха във всекидневния ни речник. Както отбелязва израелският социолог Ева Илуз отбелязва, че ХХ век е белязан от емоционализирането на езика и мисленето. " Терапевтичният дискурс " стана толкоз всесилен, тъй като проникна във всички сфери без изключение: фамилията (Едиповият комплекс изяснява спора сред бащата и сина), компаниите (началникът би трябвало да е разбиращ, само че и да потиска негативните страсти, като позор, гняв и възприятие за вина) и поп-културата (от Уди Алън до Тони Сопрано.) В справочната литература " лечебния дискурс " сътвори собствен личен, доста сполучлив род.
" Чувствата станаха форма на (социален) капитал, написа още Илуз. Според нея прочувственият разсъдък през днешния ден е издирван, както никоя друга линия на характера. Той е нужен на този, който желае да е сполучлив, с цел да развива необятна мрежи от контакти, да ги поддържа и употребява в професионалната сфера. Крехкостта на младежите, над които драговолно се надсмиват е нужна за това, с цел да преуспеят в персоналния и професионалния живот. А това, че младите са станали по-внимателни към себе си и възприемат възприятията си все по-осъзнато води до по-голяма подготвеност да се извърнат към терапевт. Ако възприятията фактически са се трансформирали в социален капитал, то е изцяло естествено хората да се грижат за тях и да работят над тях. А къде биха могли да създадат това, в случай че не при психотерапевта? ", изяснява още Ева Илуз
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ