Действащият от две години Закон за кредитите за недвижими имоти

Действащият от две години Закон за заемите за недвижими парцели на консуматори пристигна, с цел да систематизира разпокъсаната до тогава нормативна уредба в тази сфера и да подсигурява на хората, че има ясни отговорности към предоставящите подобен вид заеми финансови институции. Това разяснява ръководителят на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по телевизия Bulgaria On Air.

„ Новият закон урежда хипотезите, в които след тeгленето на ипотечен заем нещо се обърква – дали заради причина, че потребителят е бил в усложнение да си погасява вноските, дали заради това, че кредиторът е бил неизряден по отношение на клиента си, когато му е предоставял избрани условия. Там се вкарват и механизмите за надзор “, изясни Маргаритов. Важно е да се знае, че особено касаещите предварителното погасяване на заема разпореждания на закона могат да бъдат приложени и във връзка с подписаните преди влизането му в действие контракти, а кредиторът няма право да утежнява финансово потребителя в тази догадка.

Кредитодателите са длъжни непрестанно и гратис да осведомят за своите условия. При напредването на договарянията, още преди сключването на контракта за заем, те следва да изготвят така наречен Стандартен европейски формуляр. В него са разказани малко и ясно за съответния заем, който ще бъде провиснал на съответния консуматор, каква ще бъде главницата, какви ще са разноските за изследването на кредитоспособността на потребителя, което е извънредно значимо при подобен вид заеми, обясни още Маргаритов.

Председателят на КЗП уточни, че новият закон за ипотечните заеми вкарва за първи път така наречен „ кредитни съветници “. „ Даваме си Стандартния европейски формуляр. Макар в него относително ясно да е написана информацията, заради характерната материя не всички хора могат да я схванат. Кредитните съветници са лица, които преднамерено, по занимание се занимават с това, регистрирани са в Българска народна банка и дават препоръки на потребителите, без това да съставлява по никакъв метод оферта дали съответният заем да бъде взет или – не “, разясни той. По думите му това са гаранции, които би трябвало да препятстват опцията потребителят да бъде подведен и заставен да заплаща по-големи от контрактуваните лихви или други такси, за които не е знаел при подписването на контракта.

Законът дава период от 14 дни след представянето на обвързващата оферта от страна на кредитодателя, в който потребителят следва да вземе окончателното си решение. Този интервал му обезпечава в допълнение време, в което може да прочете още веднъж контракта, да се съветва при нужда, да съпостави и други оферти и да се увери, че в последна сметка прави осведомен избор, сподели още Маргаритов. Той предложи хората да съпоставят повече предложения и да не се впускат в първото попаднало им предложение. Според него културата на потребителите се покачва и те са все по-склонни да взимат решения след осведомен избор.