Гъдулар сам майстори народни инструменти
Деян Денчев създава и сувенири и часовници за приятелите си
„ Човек пие вода, когато е жаден. Когато има потребност. Така е и с музиката, с фолклора ни. Трябва да имаш нужда, да си стимулиран да се потопиш в него “. Това споделя Деян Денчев, шеф на музикалната школа „ Илия Бърнев “ към читалище „ Развитие 1869 “ в Разград. Той е и национално приет занаятчия на национални музикални принадлежности. Спечелил си е това право с три следващи призови места за изработването на гъдулка в народен конкурс.
Музикантът, който свири от дете на този обичаен наш инструмент, се научил и самичък да ги майстори. Идеята му била да получи още по-чисто звучене, по-усъвършенствана визия и структура. Искал неговата гъдулка да звучи фино и тънко, да се разпознава. След дълги години съвсем секрети занимания и опити, както той ги назовава, в опити да реализира съвършенство, той е изработил към този момент седем такива инструмента. Половината от тях са продадени, а на едната гъдулка свири самият той.
За да стигне до това, обаче е изчел каквато литература съумял да откри за лютиерството, а тя у нас съвсем липсва. Обикаля фамозни майстори и „ краде “ занаята, деликатно слушайки и гледайки по какъв начин „ ваят “ те другите принадлежности. За страдание, от остарялата школа майстори, с нюх и умения, в страната евентуално са останали 6-7 индивида, пресмята Денчев.
„ Отива си занаятът дружно с тях. Жалко е, че не умеем да почитаме тези обичаи, да ги пазим и предаваме. Процесът на направа е дълъг, трудоемък, а цената на един инструмент не е висока. Трудно се поддържат и класовете по национални принадлежности. Загубили сме едно-две генерации в това отношение. Близо 15 години при нас не са поддържани такива класове и е предизвикателство да мотивираме родителите да запишат децата си да усвояват свиренето на гъдулка, гайда, дудук и други. Предпочитат примерно пиано и китари, които наподобяват по-престижни. Причината е, че децата мъчно ще намерят реализация след това със старите принадлежности. Трябва доста да обичаш националната ни музика, тези типични наши принадлежности, с цел да ги избереш. А те са сложни, изискват години занимания и имат своя специфичност “, счита Денчев.
Казва още, че в тази среда оцеляват най-мотивираните, които са водени от предпочитание и работят и напук. Така е и с ангажираните преподаватели в музикалната школа. Както е знайно, в областта на културата заплатите не са за завиждане. Таксите пък, които децата заплащат, са за прехрана на активността, за консумативи, за ремонт на принадлежности и други.
Заради тази обич, този дебелоглав, да бъдеш музикант, Денчев, както и доста негови сътрудници, работи на по няколко места. Свири в Капанския отбор, поема и персонални задължения. И постоянно работният му ден свършва към среднощ. Почти като „ човек оркестър “ владее цигулка, барабан, синтезатор. Това наред с гъдулката, която е огромната му обич. А тя, както всяко влюбване, стартира ненадейно и евентуално можела да бъде временен флирт, само че се трансформира в осъзната отдаденост за цялостен живот.
„ Бях втори клас, когато се записах в същата тази школа, на която в този момент съм шеф. После учих в междинното учебно заведение в Широка Лъка. Завърших „ Педагогика на образованието по музика. Имам и магистърска степен по специалността „ Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство “. Много от дълго време влязох и в дърводелската работилница на дядо, който владееше чудесно този материал. Сега имам две ателиета с машини, в които самичък си върша инструментите. Изработвам също сувенири, като часовници и други предмети, само че го върша за себе си и другари “, споделя лютиерът.
Като всяко изкуство, и това си има свои тънки правила. Дървото, което се влага в гъдулките, би трябвало да съхне 5-7 години. Някога употребяват дървесина от явор, само че намирането на подобен материал към този момент е доста мъчно и в този момент са минали на суровина от дива круша, която е в обилие. За изработката на всеки инструмент на Денчев са му нужни по 3-4 месеца деликатна работа. Самият той прави опити и търси собствен метод да усъвършенства звученето на гъдулката, внасяйки нови детайли в изработването на детайлите, с цел да се реализира чист, явен тон.
И в случай че у нас този инструмент се счита за даденост, наследена от поколенията във фолклора, то на открито се радва на огромен интерес. Гъдулки има и в Гърция, и в Турция, и в Македония. През времето обаче нашите са усъвършенствани и разпознаваеми. Имат характерно звучене. И като всяка характерна, майсторска работа, си има огромни и дребни секрети и в изработването, и в свиренето.
В някои моменти и Денчев се изкушавал да напусне страната. Мислил си и той, като доста негови сътрудници, да търси по-подреден и добре заплатен живот на открито. Все по този начин ставало, че не тръгвал. Сега споделя, че и да е мъчно, и в България може да успее човек да прави това, което желае. Това, което може.
В школата, която управлява, има 80 деца. Най-популярни са класовете по пеене. На интерес се радват и тези по национално, и тези по поп музика. Тях управлява брачната половинка му. Двамата, въпреки и хора на изкуството, не следват правилото, че синът им непременно би трябвало да върви по техния път. 13-годишното момче е изкушено, само че съгласно тях то би трябвало да узрее, да има потребността да е жадно, с цел да пие вода от кладенеца, както споделя Данчев.
„ Човек пие вода, когато е жаден. Когато има потребност. Така е и с музиката, с фолклора ни. Трябва да имаш нужда, да си стимулиран да се потопиш в него “. Това споделя Деян Денчев, шеф на музикалната школа „ Илия Бърнев “ към читалище „ Развитие 1869 “ в Разград. Той е и национално приет занаятчия на национални музикални принадлежности. Спечелил си е това право с три следващи призови места за изработването на гъдулка в народен конкурс.
Музикантът, който свири от дете на този обичаен наш инструмент, се научил и самичък да ги майстори. Идеята му била да получи още по-чисто звучене, по-усъвършенствана визия и структура. Искал неговата гъдулка да звучи фино и тънко, да се разпознава. След дълги години съвсем секрети занимания и опити, както той ги назовава, в опити да реализира съвършенство, той е изработил към този момент седем такива инструмента. Половината от тях са продадени, а на едната гъдулка свири самият той.
За да стигне до това, обаче е изчел каквато литература съумял да откри за лютиерството, а тя у нас съвсем липсва. Обикаля фамозни майстори и „ краде “ занаята, деликатно слушайки и гледайки по какъв начин „ ваят “ те другите принадлежности. За страдание, от остарялата школа майстори, с нюх и умения, в страната евентуално са останали 6-7 индивида, пресмята Денчев.
„ Отива си занаятът дружно с тях. Жалко е, че не умеем да почитаме тези обичаи, да ги пазим и предаваме. Процесът на направа е дълъг, трудоемък, а цената на един инструмент не е висока. Трудно се поддържат и класовете по национални принадлежности. Загубили сме едно-две генерации в това отношение. Близо 15 години при нас не са поддържани такива класове и е предизвикателство да мотивираме родителите да запишат децата си да усвояват свиренето на гъдулка, гайда, дудук и други. Предпочитат примерно пиано и китари, които наподобяват по-престижни. Причината е, че децата мъчно ще намерят реализация след това със старите принадлежности. Трябва доста да обичаш националната ни музика, тези типични наши принадлежности, с цел да ги избереш. А те са сложни, изискват години занимания и имат своя специфичност “, счита Денчев.
Казва още, че в тази среда оцеляват най-мотивираните, които са водени от предпочитание и работят и напук. Така е и с ангажираните преподаватели в музикалната школа. Както е знайно, в областта на културата заплатите не са за завиждане. Таксите пък, които децата заплащат, са за прехрана на активността, за консумативи, за ремонт на принадлежности и други.
Заради тази обич, този дебелоглав, да бъдеш музикант, Денчев, както и доста негови сътрудници, работи на по няколко места. Свири в Капанския отбор, поема и персонални задължения. И постоянно работният му ден свършва към среднощ. Почти като „ човек оркестър “ владее цигулка, барабан, синтезатор. Това наред с гъдулката, която е огромната му обич. А тя, както всяко влюбване, стартира ненадейно и евентуално можела да бъде временен флирт, само че се трансформира в осъзната отдаденост за цялостен живот.
„ Бях втори клас, когато се записах в същата тази школа, на която в този момент съм шеф. После учих в междинното учебно заведение в Широка Лъка. Завърших „ Педагогика на образованието по музика. Имам и магистърска степен по специалността „ Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство “. Много от дълго време влязох и в дърводелската работилница на дядо, който владееше чудесно този материал. Сега имам две ателиета с машини, в които самичък си върша инструментите. Изработвам също сувенири, като часовници и други предмети, само че го върша за себе си и другари “, споделя лютиерът.
Като всяко изкуство, и това си има свои тънки правила. Дървото, което се влага в гъдулките, би трябвало да съхне 5-7 години. Някога употребяват дървесина от явор, само че намирането на подобен материал към този момент е доста мъчно и в този момент са минали на суровина от дива круша, която е в обилие. За изработката на всеки инструмент на Денчев са му нужни по 3-4 месеца деликатна работа. Самият той прави опити и търси собствен метод да усъвършенства звученето на гъдулката, внасяйки нови детайли в изработването на детайлите, с цел да се реализира чист, явен тон.
И в случай че у нас този инструмент се счита за даденост, наследена от поколенията във фолклора, то на открито се радва на огромен интерес. Гъдулки има и в Гърция, и в Турция, и в Македония. През времето обаче нашите са усъвършенствани и разпознаваеми. Имат характерно звучене. И като всяка характерна, майсторска работа, си има огромни и дребни секрети и в изработването, и в свиренето.
В някои моменти и Денчев се изкушавал да напусне страната. Мислил си и той, като доста негови сътрудници, да търси по-подреден и добре заплатен живот на открито. Все по този начин ставало, че не тръгвал. Сега споделя, че и да е мъчно, и в България може да успее човек да прави това, което желае. Това, което може.
В школата, която управлява, има 80 деца. Най-популярни са класовете по пеене. На интерес се радват и тези по национално, и тези по поп музика. Тях управлява брачната половинка му. Двамата, въпреки и хора на изкуството, не следват правилото, че синът им непременно би трябвало да върви по техния път. 13-годишното момче е изкушено, само че съгласно тях то би трябвало да узрее, да има потребността да е жадно, с цел да пие вода от кладенеца, както споделя Данчев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ