Извършен е Деветоюнският преврат
Деветоюнски прелом е държавен прелом в Царство България, осъществен през нощта на 8 против 9 юни 1923 година от армейски елементи под управлението на Военния съюз и легализиран (след известно колебание) с декрет на цар Борис III.
Основни сили в подготовката на преврата са Военният съюз и Народният сговор, които провеждат към себе си съвсем всички недоволни от режима на Български земеделски народен съюз сили. В ранната заран на 9 юни военачалник Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното учебно заведение и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. Арестувани са аграрни министри и 700 оранжеви гвардейци. В резултат на преврата е свалено държавното управление на Александър Стамболийски и е формирано ново - отпред с Александър Цанков.
В преврата интензивно вземат участие и автономистите от Вътрешна македонска революционна организация. Вътрешна македонска революционна организация отстранява и Райко Даскалов, сходно на други аграрни водачи и сътрудничи на Цанков против левицата. На обособени места има опити за опозиция от страна на аграрни деятели и обособени групи непринудено включили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание.
Най-мащабна е активността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цялостен Плевен е завзет. Въстанието обаче няма проведен темперамент, единно управление и всеобщ обсег, което спомага за смазването му от държавните гарнизони. Ръководството на Българска комунистическа партия се отхвърля да се намеси в отбрана на сваленото земеделско държавно управление, заемайки " позиция на неутралитет ". Централен комитет на Българска комунистическа партия преценя, че става дума за споразумяване на сметки сред селската и градската буржоазия.
В Славовица (Област Пазарджик), където се намира и Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от близките села и под негово управление на 10 юни се разполагат в покрайнините на Пазарджик. Комунистите от града обаче отхвърлят предлагането на министър-председателя за взаимни дейности против локалния гарнизон. Стамболийски не издава заповед за нахлуване, тъй като му е ясно, че силите са неравни, а вярата за послушание на локалния гарнизон на към този момент някогашния министър-председател не се осъществила. За да не се трансформира обсадата на Пазарджик в кървясъл разгром, Стамболийски разпорежда на 11 юни селяните да се разпилян. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село, до момента в който е предаден от селяни на село Голак, хванат е и малко по-късно свиреп убит от деятели на Вътрешна македонска революционна организация.
Под натиска на Коминтерна обаче в Българска комунистическа партия се ускорява мнението, че би трябвало да се опълчи на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да разгласи курс към въоръжено въстание, което е планувано за септември 1923 година (Септемврийското въстание).
Източник: Уикипедия
Основни сили в подготовката на преврата са Военният съюз и Народният сговор, които провеждат към себе си съвсем всички недоволни от режима на Български земеделски народен съюз сили. В ранната заран на 9 юни военачалник Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното учебно заведение и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. Арестувани са аграрни министри и 700 оранжеви гвардейци. В резултат на преврата е свалено държавното управление на Александър Стамболийски и е формирано ново - отпред с Александър Цанков.
В преврата интензивно вземат участие и автономистите от Вътрешна македонска революционна организация. Вътрешна македонска революционна организация отстранява и Райко Даскалов, сходно на други аграрни водачи и сътрудничи на Цанков против левицата. На обособени места има опити за опозиция от страна на аграрни деятели и обособени групи непринудено включили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание.
Най-мащабна е активността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цялостен Плевен е завзет. Въстанието обаче няма проведен темперамент, единно управление и всеобщ обсег, което спомага за смазването му от държавните гарнизони. Ръководството на Българска комунистическа партия се отхвърля да се намеси в отбрана на сваленото земеделско държавно управление, заемайки " позиция на неутралитет ". Централен комитет на Българска комунистическа партия преценя, че става дума за споразумяване на сметки сред селската и градската буржоазия.
В Славовица (Област Пазарджик), където се намира и Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от близките села и под негово управление на 10 юни се разполагат в покрайнините на Пазарджик. Комунистите от града обаче отхвърлят предлагането на министър-председателя за взаимни дейности против локалния гарнизон. Стамболийски не издава заповед за нахлуване, тъй като му е ясно, че силите са неравни, а вярата за послушание на локалния гарнизон на към този момент някогашния министър-председател не се осъществила. За да не се трансформира обсадата на Пазарджик в кървясъл разгром, Стамболийски разпорежда на 11 юни селяните да се разпилян. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село, до момента в който е предаден от селяни на село Голак, хванат е и малко по-късно свиреп убит от деятели на Вътрешна македонска революционна организация.
Под натиска на Коминтерна обаче в Българска комунистическа партия се ускорява мнението, че би трябвало да се опълчи на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да разгласи курс към въоръжено въстание, което е планувано за септември 1923 година (Септемврийското въстание).
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ