Българско военно чудо: Небето над България
Деветият епизод на поредицата „ Българско военно знамение “ показва трагичната защита на българското небе през Втората международна война. Всички стартира с включването на България на страната на Тристранния пакт във войната.
На 6 април 1941-ва година през българска територия немски войски навлизат в Югославия и Гърция, а България към този момент публично е част от войната и напълно предстоящо нападенията не закъсняват. Започват въздушни офанзиви над страната - бомбардирани са 25 обитаеми места, умират 115 души. Това е единствено началото.
С преодоляването на стратегически италиански летища, Англо-американското командване отваря и опцията за директни въздушни удари върху Балканите. В последвалите бомбардировки над България умират хиляди почтени хора, редица обитаеми места са разрушени, а вредите възлизат на десетки милиарди. Планът на англо-американското командване е България да капитулира.
На 13 декември 1941 година София афишира алегорична война на Съединени американски щати и Англия под немски напън, а последствията за родината ни са тежки. Многобройните победи на немските войски основават усещането, че войната е към своя край, а военните дейности сред 1941 и 1942 година се развиват надалеч от България. Ситуацията в небето над България се трансформира внезапно в края на септември 1943 година, когато с преодоляването на съществени италиански летища англо-американската авиация получава опция да нанася удари по Балканите.
В този въздушен спор историята е отредила особено място за Димитър Списаревски, който прави първия въздушен таран в историята на българската авиация, жертвайки живота си. Отбранявайки небето над столицата, той смъква една и се врязва със самолета си в друга „ летяща цитадела ”, като смъква и нея, само че умира и самият той. „ По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цялостен народ, в сравнение с да умреш и никой да не разбере… ”, споделя той в опит да надъха сътрудниците си след гибелта на различен авиатор по-рано.
На 17 април 1944 година настава един от най-мрачните дни за българската авиация – „ Черният Великден “. Примамени от съюзническите летци, българските водачи се оказват неподготвени и в следващата въздушна борба умират някои от най-опитните български летци. Въпреки това България не капитулира...
На 6 април 1941-ва година през българска територия немски войски навлизат в Югославия и Гърция, а България към този момент публично е част от войната и напълно предстоящо нападенията не закъсняват. Започват въздушни офанзиви над страната - бомбардирани са 25 обитаеми места, умират 115 души. Това е единствено началото.
С преодоляването на стратегически италиански летища, Англо-американското командване отваря и опцията за директни въздушни удари върху Балканите. В последвалите бомбардировки над България умират хиляди почтени хора, редица обитаеми места са разрушени, а вредите възлизат на десетки милиарди. Планът на англо-американското командване е България да капитулира.
На 13 декември 1941 година София афишира алегорична война на Съединени американски щати и Англия под немски напън, а последствията за родината ни са тежки. Многобройните победи на немските войски основават усещането, че войната е към своя край, а военните дейности сред 1941 и 1942 година се развиват надалеч от България. Ситуацията в небето над България се трансформира внезапно в края на септември 1943 година, когато с преодоляването на съществени италиански летища англо-американската авиация получава опция да нанася удари по Балканите.
В този въздушен спор историята е отредила особено място за Димитър Списаревски, който прави първия въздушен таран в историята на българската авиация, жертвайки живота си. Отбранявайки небето над столицата, той смъква една и се врязва със самолета си в друга „ летяща цитадела ”, като смъква и нея, само че умира и самият той. „ По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цялостен народ, в сравнение с да умреш и никой да не разбере… ”, споделя той в опит да надъха сътрудниците си след гибелта на различен авиатор по-рано.
На 17 април 1944 година настава един от най-мрачните дни за българската авиация – „ Черният Великден “. Примамени от съюзническите летци, българските водачи се оказват неподготвени и в следващата въздушна борба умират някои от най-опитните български летци. Въпреки това България не капитулира...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ